РЕШЕНИЕ
гр. София, ……………… г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІI „В” въззивен
състав, в публичното заседание на единадесети
април през две хиляди и деветнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
МЛ.СЪДИЯ:БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Коева гр. дело № 13983 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение от 13.06.2018 г.,
постановено по гр. дело № 72894/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 24 състав са уважени
предявените по реда на чл. 422 ГПК кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу П.С. П., като е признато за установено,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 4 514,14 лв. – главница, представляваща
цена за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. “***********с
аб. № 346389 за периода от м. 01.2013 г. до м. 04.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 11.10.2016 г. до окончателното плащане, сумата от 42,38 лв. –
главница за дялово разпределение за периода м.11.2013 г. – м. 04.2016 г. и сумата от 462,50 лв. –
обезщетение за забава за плащането на задължения за доставена топлинна енергия
за периода 31.12.2013 г. – 26.09.2016 г. и сумата от 6,96 лв. – обезщетение за
забава на задълженията за дялово разпределение за периода 31.12.2013 г. –
26.09.2016 г.
В законоустановения срок е
постъпила въззивна жалба от ответника П.С.П., в която твърди, че решението на
СРС е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че съдът неправилно
е приел, че между ищцовото дружество и ответника е налице облигационна връзка,
а липсват доказателства в тази насока, като не е представена справка от служба
по вписванията, че през процесния период ответника е бил собственик на имота. Поддържа,
че неправилно не е приложен чл. 62, ал. 2 ЗЗП и пар. 1 от ЗЗП, както и че не били
приети писмено общите условия. Излага съображения, че по делото не било
доказано реалното количество потребена топлинна енергия, а при изготвяне на
експертизите не е спазено изискването на чл. 197 ГПК и не са посочени
материалите, които се предоставят на вещото лице. Иска се отмяна на решението
на СРС и отхвърляне на предявените искове.
В законоустановения срок не
е постъпил отоговор на въззивната жалба от “Т.С.” ЕАД.
Третото лице помагач “Т.С.”
ЕООД не взима становище по жалбата.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна във връзка с наведените
във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
СРС, 24 състав
е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правно чл. 79,
ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ, както и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
ищецът трябва да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия
през процесния период; използването от ответника на претендираното количество
топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите
условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. Поради изложеното и предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1
от ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно Закона за енергетиката.
Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени
от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2,
изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява изключението
по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил
правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания
имот. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно
право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Съдържанието на
този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които
обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2,
изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил
правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ.
Договорът е сключен при
предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
По делото е представен
Нотариален акт № 134 от 08.12.1997г. на нотариус при РС - София, от който се
установява, че ответникът П.С.П. е придобила процесния апартамент от своята
майка чрез покупко-продажба.
По делото е представена и
Молба-декларация с вх. № 4252 от 05.08.2002 г., с която ответникът е поискал от
ищцовото дружество да му бъде открита партида за процесния имот.
По
конкретно наведеното във въззивната жалба оплакване за липса на облигационна
връзка между страните следва да се отбележи, с подадената молба декларация
ответникът е направил изрично искане пред ищцовото дружество да му бъде открита
партида. По своето правно естество Молба-декларацията представлява предложение
(оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе си, открил е партида и
е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент ищцовото
дружество е приело предложението на ответника за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия, в който смисъл са и правните съображения изложени
в т. 1 на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди
(“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида.
Отделно
от това по делото е представен и горепосочения нотариален акт, от който се
установява, че ответникът е собственик на процесния имот, като от страна на
последния не са представени доказателства в насока, че през процесния период се
е разпоредил с имота, а не са налице и такива твърдения от негова страна.
Съобразно изложеното,
настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията на въззиника, че
по делото не било установено да има договорно правоотношение между страните.
Предвид приетата облигационна връзка между страните и
доколкото по делото е установено реално потребеното количество топлинна енергия
за процесния период – съобразно допуснатата и неоспорена от ответника СТЕ, чието
заключение настоящият състав кредитира като пълно и компетентно изготвено,
съдът намира, че са неоснователни оплакванията на въззивника, че не било
установено действително потребеното количество топлинна енергия.
Следва да се отбележи, че за изготвяне на експертното
заключение по съдебно-техническа експертиза са ползвани представените от
третото лице документи, които са подробно описани на втора страница от
заключението, които не са съставени от ищеца по делото и заключението отразява
реално потребеното количество топлинна енергия. Отделно от това следва да се
отбележи, че заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ не е било оспорено
от ответника. Съобразно изложеното неоснователни са доводите на въззвивниците
за недоказаност размера на претенцията, както и за нарушения при изготвянето и
приемането на СТЕ.
Неоснователни са релевираните във въззивната жалба доводи за противоречие на разпоредбите на ЗЗП и ЗЕ, и свързаното с тях съображение за приложение на нормата на § 1 от ДР на ЗЗП, според която при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите, т.е. в случая ответницата счита, че приложение следва да намерят нормите на ЗЗП. В конкретния случай жалбоподателите се позовават на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗЗП, съгласно която се забранява доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна, а според ал. 2 от същата разпоредба, при доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил. Правилото на посочената разпоредба от ЗЗП е неприложимо, което е изяснено със задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2016 г., ОСГК, съгласно които за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката - не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно
Общите условия, действащи през прoцесния период, доставената топлинна енергия е
следвало да бъде остойностявана от ищеца всеки месец, като сумите за топлинна
енергия са били дължими от купувачите в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за които се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на
топлинната енергия е възникнало като срочно. Следователно изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД
гласи, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му /не е нужно отправянето на покана/. Видно от
посоченото, ответникът в случая следва да се счита за изпаднал в забава на
първо число на втория месец, следващ отчетния период, за който се дължи
месечната стойност на доставената топлинна енергия. Съдът счита, че претенцията е установена по основание, като във въззивната жалба липсват конкретни доводи по
отношение размера на присъдената лихва, поради което проверката на въззивната
инстанция е изчерпана.
По разноските:
С оглед изхода на спора в настоящото съдебно
производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, право на
разноски има въззиваемата страна “Т.С.” ЕАД, която е направила искане за
присъждане на разноските, но настоящият съдебен състав намира, че такива не
следва да бъдат присъждани, доколкото по делото не депозиран отговор на
въззивната жалба, нито се е явил процесуален представител пред настоящата
съдебна инстанция, поради което и искането за присъждане на разноски се явява
неоснователно.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по арг. от 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69,
ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 13.06.2018 г., постановено по гр. дело № 72894/2016
г. по описа на СРС, I ГО, 24 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на въззивника – „Т.С.“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.