РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 16.10.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 30 септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА КАН дело № 336
по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от „ ЕН
ЕС Ложистик“ЕООД, депозирана чрез адвокат-пълномощник В.А. ***, против Решение
№ 625 от 31.07.2020 г., постановено по АНД № 423/2020 г. по описа на Районен
съд - Русе, с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 4696111/ 15.10.2019г.
на Директор на Офис обслужване –Русе при ТД на НАП Варна ,с което на
жалбоподателя е наложено адм.наказание „ имуществена санкция“ в размер на 500лв,
като е преквалифицирано нарушението в такова по чл.355 ал.1 КСО вр. чл.3 ал.1
т.1 б.“а“ от Наредба Н-8/29.12.2005г/ отм/
Наведени са доводи за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения. Претендира се отмяна на въззивното решение, след което
съдът да реши делото по същество като отмени изцяло издаденото наказателно
постановление
Ответникът по жалбата- ТД на НАП-Варна
не взема становище
Становището на представителя на ОП –
Русе е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като обсъди наведените в
жалбата касационни основания, доводите на страните, събраните по делото
доказателства и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна,
оспорва невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството
по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
За
да постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт, районният съд е
приел, че от събраните по делото доказателства правилно е установено и
безспорно , че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си
по чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. в
законоустановения срок до 27.05.2019г. По повод на възраженията направени пред
въззивната инстанция за съществено нарушение на процесуалните правила в
административната досъдебна фаза относно
наличие на противоречие между обстоятелствената част както на АУАН, така
и на наказателното постановление и цифровата част и по - конкретно в първата е
посочено, че дружеството е не е изпълнило задължението си подаде декларация –
образец № 6 в едномесечен срок, а в цифровата, че е посочена разпоредбата на
чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредба № Н-8/29.1.2005 г. (отм.), която въвежда
задължения, но в съвсем други срокове, РРС е приел ,че такива нарушения от
характера на съществените, не са допуснати. Посочил е, че нарушението е описано
с всичките му признаци от обективна страна, вкл. изрично е посочено, че
дружеството не е подало декларация – образец 6 в обстоятелствената част както
на АУАН, така и на наказателното постановление. Акцентирал е върху санкционната
норма на чл. 355, ал. 1
от КСО, като е
посочил, че е препращаща (към КСО) и бланкетна (към Наредба № Н-8/29.12.2005 г.
(отм.). Приел е, че не съществува никаква пречка нарушението да бъде
преквалифицирано и то единствено по отношение на бланкетния състав в условията
на чл.287 НПК,поради което е преквалифицирал нарушението по отношение на
бланкетния състав ,а именно в такова по чл.3 ал.1 т.1 б.“а“ от Наредба
Н-8/29.12.2005г /отм/ , което не е довело до промяна на санкционната норма и
наложеното с НП адм.наказание имуществена санкция в размер на 500лв.
С
тези мотиви съдът е изменил оспореното НП като е преквалифицирал адм.нарушение,
като на практика е потвърдил наложената санкция.
Решението
е валидно и допустимо, но е постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила
Основните
доводи по касационната жалба касаят правомощието на въззивната инстанция да
преквалифицира адм.нарушение, като се сочи, че извършената преквалификация
противоречи на нормата на чл.63 ЗАНН
Тези
доводи са неоснователни. Възведеното правомощие в чл.63 ЗАНН на съда да измени
обжалвано НП следва да се разглежда и в светлината на правомощията на
въззивната инстанция по НПК/ чл.337/. Прилагането
на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо деяние е допустимо само
тогава, когато става въпрос за едно и също от обективна и субективна страна
деяние. Съответствието не следва да се разбира като пълно припокриване между
тях. В случая не е налице каквото и да било изменение в обстоятелствената част
на обвинението (текстовото описание на деянието), нито се признават за
установени различни съставомерни факти, обратното на които обстоятелства биха
накърнили съществено правото на защита на наказаното лице. Съдебната практика
приема, че е в правомощието на районния съд в производството за обжалване на НП
преквалификация на нарушението, такива правомощия има и касационната инстанция.
Настоящият състав счита, че не е налице разширително тълкуване на разпоредбата
на чл. 63, ал. 1, изр. 1 ЗАНН. Този извод е обоснован с тълкуване
на препращащата разпоредба на чл. 84 ЗАНН, в която законодателят не е изключил
изрично правомощието на въззивната/касационната инстанция по чл. 337, ал.
1, т. 2 НПК за
приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо деяние
По
фактите не е бил формиран спор. Т.е. безспорно е установено, че касационния
жалбоподател не е подал Декларация обр.6 с данни за дължими осигурителни вноски
върху трудовите възнаграждения на наетите по трудов договор лица за периода
м.април 2019г в законоустановения срок по чл.3 ал.3 т.1 ,едновременно с
подаването на декларация обр.1 съгласно
Наредба Н-8/29.12.2005г./отм/ вр.чл.5 ал.4 т.2 КСО. В обжалваното пред РРС НП административнонаказващият орган се е
позовал изрично на чл.5 ал.4 т.2 КСО, към която норма препраща изрично санкционата
норма на чл.355 ал.1 КСО, както и на чл.3 ал.3 т.3 от отменената Наредба
Н-8/2005 на МФ. В обжалваното съдебно решение въззивната инстанция ,давайки
отговор на възраженията за липса на съществени процесуални нарушения при
издаване на НП ,отчитайки посочената норма от наредбата и описателната част на
НП, въззивният съд е приел, че нарушението следва да се преквалифицира,
посочвайки норма от наредбата –чл.3 ал.1
т.1 б“а“ , но същевременно на стр.2 абзац 2 отдолу нагоре е приел,че е
извършено нарушение по чл.3 ал.3 т.1/ а не по т.3 ,посочена в НП/,но в
диспозитива си е преквалифицирал нарушение по чл. 3 ал.3 т.2 от Наредба
Н-8/2005г. в такова по чл.355 ал.1 КСО вр.чл.3 ал.1 т.1 б.“а“ от Наредба
Н-8/2005г.
Принципно допуснатото
несъответствие между фактическото описание на нарушенията и дадената им правна
квалификация съставлява неправилно приложение на материалния закон, което е
основание за изменение на НП чрез посочване на вярната правна квалификация на
нарушенията от съда при спазване на принципа, че наказаното лице се защитава
срещу фактите, а не срещу правната им квалификация, и съобразно правомощията на
въззивния съд в производството по ЗАНН, уредени с чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал.
1, т. 2 от НПК,
приложими по изричното препращане на чл. 84 от ЗАНН. В конкретния случай се касае за
прилагане на закон за същото административно нарушение, за което е предвидено
едно и също наказание за ЮЛ- имуществена санкция в размер на 500лв, налагаща се
на основание чл.355 ал.1 КСО
В
допълнение в отговор на касационната жалба следва да се посочи, че действително
е налице идентична фактическа обстановка, не се предявяват нови фактически
положения , хипотезата на чл.287 НПК касаеща „изменение на обвинението“ е
неприложима в случая. При тази законова хипотеза и при правомощията по чл.337
т.2 НПК е предвидена възможност на въззивния съд да приложи закон за същото,
еднаквото или по-леко наказуемо деяние, но в случая не е отчетено, че нормата
на чл.355 ал.1 КСО е приложена с оглед на чл.5 ал.4 т.2 от кодекса / вж.
съдържанието и цифровата част на НП/. Фактическите признаци на нарушението са
ясно и подробно описани в НП, квалификацията на санкционната норма е ясна и тя
се прилага за неизпълнение на задължение по чл.5 ал.4 КСО. Ясно е точно е
посочено от кога санкционираното лице е изпаднало в забава,поради неподаване в
срок на декларация обр.6 Последно посочената норма от КСО не сочи на срок за
изпълнение на задължението за подаване на декларация обр.1 и обр.6, като редът,
начина,съдържанието и сроковете се определят с подзаконов нормативен акт на
основание чл.5 ал.6 КСО, каквато е отменената Наредба Н-8/2005г., като приетата
нова наредба Н-13/2019г е с идентично съдържание. Въззивния съд е извършил „
преквалификация“ на нарушението по смисъла на чл.337 ал.1 т.2 НПК, като е
изправил твърдяното противоречие между описателната част на НП и цифровата му
квалификация по наредбата, макар че в случая като е отчел, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като нарушението е ясно и
подробно описано и съответства на санкционната норма, е било достатъчно да
формира воля по съществото на спора. Следва
да се посочи, че в случая не е нарушено правото на защита на санкционираното
лице, респ. то не е лишено от възможността да разбере за кое точно нарушение е
санкционирано, защото защитата по НП е срещу фактите, а не срещу правната
квалификация
Формираната
в мотивите воля на съда обаче противоречи на диспозитива на решението. На първо
място спрямо жалбоподателя не е било възведено нарушение по чл.3 ал.3 т.2 от
Наредбата, а именно такова нарушение съдът е преквалифицирал. На следващо място
изрично в мотивите на оспореното решение съдът е приел, че е извършено
нарушение на чл.3 ал.3 т.1 от наредбата, а в последствие е дал друга правна
квалификация- такава по чл.3 ал.1 т.1 б.“ а“ от Наредбата.Т.е. неясна е волята
на съда каква е вярната правна квалификация на нарушението. Констатираното води
до порок при формиране на волята на съда, което е основание същото да се отнесе
до липса на мотиви и е самостоятелно основание по чл.348 ал.3 т.2 НПК и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на съда на основание чл.222 ал.2
т.1 АПК.
При новото разглеждане на
делото посочените съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъдат
отстранени
Затова и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
Решение № 625 от
31.07.2020 г., постановено по АНД № 423/2020 г. по описа на Районен съд – Русе
и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на съда
Решението не подлежи на
обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.