№ 270
гр. Варна, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20233110200375 по описа за 2023 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на А. К. П. срещу електронен фиш
серия К № 6426940, с който й е наложено административно наказание ГЛОБА.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
В жалбата се счита, че не се касае за нарушение, заснето със стационарно
техническо средство, поради което издаването на ЕФ е недопустимо. Следвало е да бъде
съставен АУАН, тъй като се касае за ползвано мобилно техническо средство, използвано в
присъствието на контролен орган. Счита се още, че техническото средство не е
индивидуализирано в достатъчна степен. Изразява се становище за изтекъл давностен срок
по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Сочи се, че липсва удостоверение за изправност на техническото
средство към датата на констатиране на нарушението, както и липсва приложен снимков
материал. На последно място сочи, че в ЕФ не се съдържат указания за обжалване, което
съществено нарушава правото на защита на санкционираното лице. Формулира се искане за
отмяна на електронния фиш. Алтернативно се иска намаляване на наложеното
административно наказание.
В с. з. въззивницата не се явява и не се представлява.
Представител на органа, издал електронния фиш не се явява. В молба моли съда да
потвърди ЕФ. Претендира и възлагане на разноски.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 17.09.2022 г. около 12,40 часа , по път ІІ-29, бил управляван л.а. „Фолксваген
Пасат“ с рег. № ***. При управлението на автомобила в района на км.9, при въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак В-26 и допълнителна табела „Т2“ 1900м.,
автомобила се движел със скорост на движение над максимално допустимата от 60 км/ч.
В този район била монтирана и функционирала мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията тип АТСС ARН САМ S1.
Автомобила преминал покрай функциониращата система и техническото средство
отчело неговата скорост на движение след приспаднат толеранс, като такава от 77 км/ч, като
1
осъществило и заснемане на автомобила.
Тъй като максимално допустимата скорост била 60 км/ч, а засечената от радара
скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 77 км/ч, лицето,
управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш.
След установяване на собственика на автомобила – А. К. П., бил издаден електронен
фиш серия К № 6426940, в обстоятелствената част на който било описано извършеното
нарушение.
Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на
чл.21 ал.1 от ЗДП, като бил определен и размер на наказание с посочено правно основание
за налагането му – чл.182 ал.2 т.2 от ЗДП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с
доказателство – снимков материал от техническото средство, извършило засичане на
скоростта и заснемане.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният
електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл.189
ал.4 от ЗДП , като в същия е посочена териториалната структура на МВР – ОДВМР - Варна,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
По отношение авторството на деянието, доколкото в срока за посочване на данни за
лицето, управлявало автомобила от страна на въззивницата не са наведени възражения и не
е конкретизирано трето лице, което да го е управлявало, съдът приема, че безспорно е
установено, че на санкциониране подлежи въззивницата П..
От приложените по административно-наказателната преписка доказателства досежно
техническото средство с което е установено нарушението е видно че системата установила
нарушението е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните
изисквания.
Събраните по делото доказателства се безпротиворечиви и по несъмнен начин
установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от издаващия орган.
При правилно установена фактическа обстановка и правилна правна квалификация на
нарушението, правилно е бил определен размера на административното наказание.
Що се отнася до наведените доводи за отмяна на електронният фиш, същите не се
споделят от съда предвид на следното:
В жалбата се счита, че не е следвало да бъде издаван ЕФ, а е трябвало да бъде
съставен АУАН, тъй като не се касае за стационарно техническо средство.
По така наведеното възражение съдът счита за нужно да отбележи, че при използване
на мобилно техническо средство не възниква императивно задължение за съставяне на
АУАН, поради което и доводите за отмяна, касаещи мобилно такова , се явяват
необосновани.
Счита се още, че техническото средство не е индивидуализирано в достатъчна
степен.
Съдът не констатира подобно нарушение, доколкото техническото средство е било
индивидуализирано посредством конкренет номер.
Изразява се становище за изтекъл давностен срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН.
2
По така възразеното на първо място следва да се отбележи, че сроковете по чл.34 от
ЗАНН са относими към производството по съставяне на АУАН. На следващо място –
извършителят на нарушението не е бил известен към датата на нарушението, а става такъв
едва след установяване на собствеността на автомобила/съответно- след посочване на
лицето, управлявало автомобила от неговия собственик/, поради което и подобно тълкуване
на въпроса за давност не се споделя от състава на съда.
Сочи се още, че липсва удостоверение за изправност на техническото средство към
датата на констатиране на нарушението, както и липсва приложен снимков материал.
Съдът, изхождайки от съдържанието на административнонакзателната перписка,
намери, че подобно възражение не почива на доказателствата по делото- удостоверение и
снимков материал.
На последно място сочи, че в ЕФ не се съдържат указания за обжалване, което
съществено нарушава правото на защита на санкционираното лице.
Предвид факта, че санкционираното лице е реализирало в пълен обем правото си на
жалба срещу ЕФ, инициирайки настоящото производство, съдът намери, че не е налице
нарушаване на правата му.
Алтернативно се иска намаляване на наложеното административно наказание.
В настоящия казус на въззивницата П. е наложено наказание глоба в императивно
предвидения в ЗДП размер.
Горното , както и неприложимостта на разпоредбите на чл.55 от НК към
административните наказания, мотивира съда да приеме, че наказанието е правилно
определено по своя размер.
След проверка на издадения ЕФ и преценка на доводите на въззивницата, съдът
намери, че следва да потвърди електронният фиш като правилен и законосъобразен.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт .
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 6426940, издаден от ОДМВР-
Варна, с който на А. К. П. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50
лева на осн. чл.182 ал.2 т.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА А. К. П., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от
Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юристконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3