Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 04.08.2022г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
двадесет и първи юни година
2022
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 2508 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на делото са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 288, ал.1, т.2, бук. „а”
КЗ/отм./, приложим съгл. § 22 от Кодекса на застраховането.
По изложените в исковата
молба обстоятелства Б.М.М. ЕГН **********, чрез
пълномощника адв.Ц.В. е предявил против Г. фонд, ЕИК:*******,
обективно съединени искове с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.„а” КЗ/отм./
за осъждане на ответника да му заплати сумата от 30 000 лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични
увреждания претърпени в резултат на ПТП настъпило на 02.05.2015г. причинено
виновно от водача на л.а. „Ланчия” У10 с рег.№ *******- Е.Д.К., чиято
гражданска отговорност като автомобилист не е била застрахована по сключен
договор за задължителна застраховка – гражданска отговорност., както иск за заплащане
на сумата 8513.20лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законна лихва от датата на настъпване на застрахователното
събитие – 02.05.2015г. до изплащането.
Твърди се, че 02.05.2015г.
около 15,30ч. по пътя гр.Петрич –
с.Дрангово, при управление на л.а. „Ланчия” У10 с рег.0 ******, водачът Е.Д.К.
нарушила правилата за движение по пътищата, като не спряла зад изчакващ в
нейното платно лек автомобил, рязко навлязла в лентата за насрещно движение и
реализирала ПТП с правомерно движещия се срещу нея мотоциклет „Сузуки”GSXR
1000, управляван от Б.М.М., като от силния удар мотора паднал и на ищеца са
причинени телесни увреждания – счупвания на трета и четвърта предкитковидни
кости, счупвания на лакътна кост, контузии в областта на гърба и дясно рамо.
Причинени били също и имуществени вреди
за лечение на ищеца в размер на 864,20 лв., както и 7 649 лв. щети по
мотоциклет „Сузуки” GSXR 1000.
Твърди се, че след
произшествието ищецът Б.М. е приет по спешност в болница в гр.Петрич, където му
е оказана спешна медицинска помощ, извършена е мануална репозиция на фрактурата
и лявата ръка е имобилизирана с гисова шина. Впоследствие в периода
05.05.2015г. – 07.05.2015г. ищецът бил хоспитализиран в УМБАЛ „Проф. Б. Бойчев“
гр.София, където е проведено оперативно лечение и фиксация на фрактурите с КРВФ
плака. Твърди се, че процесното ПТП причинило на ищеца травматични увреждания,
болки, стрес и безпокойство.
Сочи се, че за произшествието е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 08/19.06.2015г., като е
образувано и досъдебно производство №314 ЗМ-256/2015 по описа на РУ на МВР гр.
Петрич. В хода на разследването било установено, че единствената причина за
настъпване на ПТП са субективните дейстивия на Е.Д.К.,
която е предприела маневра „Заобиляне“ навлизайки в насрещната пътна лента,
вместа да намали скоростта и да спре. Твърди се, че с тези действия К.е
нарушила правилата за движение по пътищитата и е предизвикала сблъсък между
управлявания от нея автомобил и правомерно двежещия се мотоциклет управляван от
ищеца.
В срока по чл.367 ГПК ответникът Г. фонд е
депозирал писмен отговор, в който предявените искове са оспорени по основание и
размер. Наведен е довод, че липсва виновно поведение на водач Е.Д.К., поради
което не е налице фактическия състав на отговорността на ГФ по чл. 288 от КЗ/отм./ Ответникът поддържа, че предпоставките, за да е налице деликтна
отговорност са да има деяние и то да е противоправно, да има вреда и причинна
връзка между противоправното деяние и настъпването на вредата, като в
конкретния случай те не са налице. В отговора е направено искане за назначаване
на СПхЕ, за установяване дали К.е
страдала от психическо заболяване към момента на процесното ПТП и можела ли е
да възприема ситуацията и да предприеме адекватни мерки.
В
срока по чл.372 от ГПК ищецът Б.М. е депозирал Допълнителна искова молба, в
която оспорва твърдението на ответника, че към момента на ПТП Е.Д.К. не била
способна да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
Поддържа, че същата е правоспособен водач на МПС и е в състояние да отговоря за
постъпките си. При евентуалност ищецът навежда довод, че Е.Д.К. сама се
поставила в неспособност да разбира свойството и значението на постъпките си,
както и че е управлявала МПС след употреба на алкохол, порадии което следва да
се ангажира нейната деликтна отговорност.
В срока по чл.373 от ГПК Г.
фонд е депозирал допълнителен отговор, в
който оспорва твърденията на ищеца, че К.е управлявала МПС, след употреба на
алкохол. Сочи, че в протокола за ПТП, е отразено за участник 1 срещу графата
„алкохол“, като е записано „НЕ“. Ответникът
поддържа, че предпоставките, за да е налице деликтна отговорност са да има
деяние и то да е противоправно, да има вреда и причинна връзка между
противоправното деяние и настъпването на вредата. Сочи, че е необходимо да има
вина - увреждащото деяние да може да се вмени във вина на дееца. Без вина няма
отговорност (чл. 45, ал.1 ЗЗД). Релевантен е както умисълът - пряк и
евентуален, така и небрежността - несъзнавана и съзнавана. Вината предполага
съзнание, способност да се разбира свойството и значението на деянието. Липсва
ли такова съзнание, не може ли деецът да разбира свойството и значението на
деянието си, то няма възможност да
възникне деликтна отговорност за него - чл. 47, ал. 1 ЗЗД, поради което при малолетните;
непълнолетните, ако не са могли да ръководят постъпките си и да разбират
свойството и значението на деянието, което са извършили; душевно болните и
въобще всички, които макар и временно, са лишени от способността да разбират
поведението си, стига само да не са се поставили виновно в това състояние, е
изключена вината за извършване на деликта. Сочи че, ако деецът е бил невменяем
или деянието е било случайно, то липсва вина и съответно отговорност за
извършеното непозволено увреждане не се носи. В този смисъл не е налиие виновно
противоправно поведение на водача Е.Д.К., поради което не е налице и
фактическият състав за отговорността на ГФ по чл.288 КЗ /отм./
В открито съдебно заседание ищецът чрез адв.А. поддържа предявените искове. Представя писмена
защита и списък по чл.80 ГПК.
В открито заседание ответникът Г. фонд чрез пълномощника си юрк.К. Я.оспорва исковете. Представя списък на
разноски по чл.80 ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I – 7 състав, като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и ал.3 ГПК вр. чл. 12 ГПК и доводите и възраженията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия по
делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 08/2015 г., съставен на 02.05.2015г.
от служител на "ПП” при РУП-гр. Петрич, се установява, че на 02.05.2015г. около
15,30ч. по пътя гр.Петрич – с.Дрангово, настъпило ПТП между участник 1 - л.а.
„Ланчия” У10 с рег.№ ******, с водач Е.Д.К. и участник 2 - мотоциклет
„Сузуки”GSXR 1000, при което пострадал мотоциклетистът Б.М.М. –счупени кости на лява ръка. В обстоятелства и причини
за ПТП е отразено, че лекият автомобил навлезнал рязко в насрещното пътно
платно, като не спрял зад изчакващ в неговото платно автомобил, при което
блъснал насрещно идващия мотоциклет. В Констативния протокол за ПТП е отразено,
че водачът на л.а. „Ланчия” У10 с рег.№ *******е без застраховка „ГО“./л.10 –л.11 от делото/ Приет е
като доказателство по делото Протокол за оглед на местопроизшествие от
02.05.2015г./л.12-л.15 от
делото/
От приложеното ДП № 314 ЗМ-256/2015 по описа на РУ на
МВР - гр. Петрич, пр.пр. № 882/2015 по описа на РП - гр. Петрич, се установява,
че същото е започнало първоначално срещу неизвестен извършиетел и е проведено
срещу Е.Д.К. от гр.Петрич, за това, че на 02.05.2015г. по пътя гр.Петрич – с.Дрангово, при разклона за
с.Ръждак, при управление на лек автомобил .„Ланчия” с рег.№ ******, нарушавайки
правилата за двежение, като навлязла в насрещното пътна платно, ударила
мотоциклет „Сузуки”GSXR 1000 управляван
от правоспособния водач Б.М.М. и по непредпазливост
му причинила средна телесна повреда – счупване на китката на лявата ръка – престъпление по чл. 343, ал.1 б.“б“ НК във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
С Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 24.09.2015г. на Районна Прокуратура гр.Петрич, е прекратено
наказателно производство по ДП №314 ЗМ-256/2015 по описа на РУ на МВР - гр.
Петрич, на основание чл.242, ал.1, т.1 НПК във вр. с чл.24 ал.1 т.1 НПК, поради
това, че деянието, за което е образувано наказателното производство е извършено
от лице, действало в състояние на невменяемост –параноидна шизофрения с
непрекъснат ход на болестта. /препис
на л.38 – л.40 /
Приети са като писмени доказателства по делото:
съдебно -медицинско удостоверение № 1-146/2015г. издадено на ищеца Б.М. от
специалист по съдебна медицина при МУ - София, 4 бр. болнични листове временна
нетрудоспособност, лист за преглед а пациент в спешен приемен кабинет издаден
на 03.05.2015г. с основна диагноза:
счупване на метакарпална кост./л.42 –л.46
от делото/
От приетата Епикриза по ИЗ № 1044/2015г. на УБАЛ по
Ортопедия „проф.Б.Бойчев“ се установява, че ищецът Б.М.М.
на 30 год. е хоспитализиран в лечебното заведение на 05.05.2015г. с диагноза
Фрактура осис метакарпи III ет IV манус син. Проведено е оперативно лечение – КРВФ плака,
като на 07.05.2015г. ищецът е изписан с подобрение./л.41 от делото/
От приетото заключение на назначената съдебна
автотехническа експертиза изготвена от в.л. проф.инж.С.К., се установява, че механизмът
на процесното ПТП от 02.05.2015г. е следният: лек автомобил „Ланчия“, се движел
по двупосочно платно за движение от две пътни ленти, приближавал Т-образно
кръстовище. Пред кръстовището в дясната пътна лента бил спрял лек автомобил,
който изчаквал да се освободи кръстовището от други МПС, за да продължи в
нужната посока. Водачката на л.а. „Ланчия“ предприела заобикаляне на спрелия
автомобил на непрекъсната осова разделителна линия и навлезнала в насрещната
пътна лента. В този момент срещу автомобила се движил мотоциклет със скорост от
около 78 km/h. Настъпил удар между предния ляв край на автомобила и
мотоциклета. Вследствие на удара мотоциклетистът паднал върху пътната настилка,
а мотоциклетът се плъзнал след удара и се установил вдясно от платното за
движение в зоната на автобусна спирка, на около 64 m след момента на удара. Вещото
лице сочи, че мястото на удара е на около 17-19 m източно от ориентира /по
протокол за оглед/, респ. след него, гледано от посоката на движение на лекия
автомобил Ланчия.
Сочи се, че по
делото няма данни за точното определяне на скоростта на автомобила към момента
на удара. След ПТП автомобилът е намерен на около 500 m след ориентира.
Пояснено е, че платното за движение на местопроизшествието е двупосочно,
състоящо се от две пътни ленти. Пътят е в посока от гр. Петрич към с. Дрангово,
приблизително от запад-изток. Платното за движение към момента на ПТП било мокро,
настилката асфалтова, без неравности. Местопроизшествието е в зона на Т-образно
кръстовище, на разклона за с. Ръждак. Вещото лице проф.К. обосновава, че водачът на
автомобила Ланчия е имал техническата възможност да предотврати настъпването на
ПТП, като своевременно възприеме намиращия се в насрещната пътна лента
мотоциклет, изчака потеглянето на неизвестния автомобил и продължи движението
си.
В заключението
на АТЕ е обоснован извод, че техническата причина за възникването на ПТП е
поведението на водача на автомобила Ланчия, който предприема маневра
„заобикаляне“ на спряло в неговата лента МПС, навлизайки в лявата пътна лента,
при приближаващ се в насрещната пътна лента мотоциклет. Обосновано е, че мотоциклетистът
е нямал техническата възможност да предотврати ПТП, т.к. автомобилът Ланчия е
навлезал в опасната му зона за спиране.
Относно стойността
на разходите за необходимия ремонт на мотоциклета, според АТЕ, същата възлиза
на 7793 лв. с ДДС, и надвишава 70 на сто от действителната му пазарна стойност,
като наличната щета на мотоциклета е тотална.
Съдът възприема заключението на САТЕ, като
обективно, подробно и компетентно дадено.
От приетото
неоспорено заключение на съдебно – медицинската ескспертиза с в.л. д-р Б.Т.Б. спец.
ортопед – травматолог, се установява, че вследствие претъпяната
транспортна злополука Б.М.М. на 30 год. е получил
следните увреждания: фрактури на 3-та и 4 –та метарпални /дланнни/ кости на
лявата ръка. Фрактура на стилоидния изръстък на лява лакътна кост, на лява
подбедрици и на лявото ходило. Обоснован е извод, че уврежданията при ищеца са
с доказан произход, като същите са получени при претъпяното ПТП на
02.05.20215г. Фрактурите са довели до трайно ограничаване движенията
на левия горен крайник за период по-дълъг от 30 дни. По време на болничното
лечение на 05.05.2015г. ищецът е претъпял оперативна интервенция - „открито
наместване на счупената предкикова кост и стабилизиране с метална плака“.
През периода на лечение, във връзка с травмата, ищецът
е търпял болки за срок от 3-4 месеца след злополуката и около 2-3 седмици по
време на рехабилитацията.
Относно претъпените неимуществени вреди по делото e допуснат един свидетел.
От показанията изслушаната по делото
свидетелка Е.М./65г., майка на ищеца/ се установява, че след проишествието през
май 2015г. синът и се прибрал вкъщи с гипсирана ръка, притеснен и с много силни
болки. Ръката му била подута на сутринта, което наложило намесата на хирург. На
другия ден ищецът отишъл в болница, където му направили операция и останал три
дни. Когато се прибрал вкъщи, изпитвал болки в ръката, а по гърба и краката
имал тежки охлузвания в продължение на три месеца. Свидетелката сочи, че синът
и не можел да се обслужва сам, поради което тя се грижила за него. Шест месеца
бил в болничнен отпуск.
Съдът кредитира
показанията на свидетелката М.и след преценката им по реда на чл.172 от ГПК,
доколкото са непротиворечиви, житейски логични и кореспондират на заключението
на СМЕ.
По делото е безспорно обстоятелството, че към момента
на процесното пътнотранспортно произшествие, прекият причинител на вредите -
водачът на лек автомобил „Ланчия" У 10 с per. № *******не е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност".
Спорен е въпроса дали водачът на „Ланчия" У 10 с per. № *******Е.К.е била
способна да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи
към момента на процесното ПТП.
Приети са като писмени доказателства по делото:
Амбулаторни листове от медицински прегледи на Е.К.при психиатър на
29.08.2013г., на 01.07.2014г., 24.06.2015г., 18.12.2015г., 07.01.2016г.,
13.04.2017г., 05.05.2017г. издадени от УМБАЛ по неврология и психиатрия „Свети
Наум“, всички с основна диагноза: Параноидна шизофрения./л.170-л.185 от делото/
В приетото заключение на съдебно-психиатрична
експертиза, изготвена от в.л. д-р Е.Ц.М. – специалист психиатър /оспорено от
ищеца/ се сочи, че Е.Д.К. страда от Параноидна шизофрения с давност на
заболяването от поне 10 години, преди пътния инцидент. Сочи се, че заболяването е с непрекъснато протичане,
със симптоми на промяна на личността. Отразено е още, че регистрираното в
медицинските документи заболяване и непрекъснатия му ход, предполагат
перисистиране на болестните симптоми, без
данни за ремисии. В заключението на СПсихЕ е обоснован извод, че поради
заболяването си – параноидна шизофрения К.не е била в
състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
В заключението
на назначената по реда на чл.201 ГПК повторна съдебно-психиатрична експертиза,
с в.л. д-р В.П. – специалист психиатър, се сочи, че Е.Д.К. страда от Параноидна
шизофрения с непрекъснат ход. Вещото лице д-р П. счита, че независимо, че хода на психичното заболяване е
непрекъснат, вследствие на прилаганото лечение освидетелстваната К.е била в
непълна медикаментозна ремисия и е разбирала свойството и значението на
извършеното.
От показанията на изслушания в о.с.з. на
23.03.2021г. свидетел д-р А. Ж.К. /52г., без родство/, се установява, че е
специалист психиатър и лекува Е.К.от 15 години. Свидетелят сочи, че нейното
страдание е параноидна шизофрения, при което заболяване пациентът няма реална
преценка за обстоятелствата около него. Пояснява, че при Е.състоянието флуктурира, т.е. протича с променяща се интензивност на
симптомите, но през цялото време не се постигала критичност, т.е. тя не се
чувства болна и оспорва нуждата от лечение. Свид. К. сочи, че не е виждал Е.в
напълно адекватно състояние. Сочи, че лечението се изразявало в контролиране на
симптомите, чрез ежемесечено поставяне на инжекции, като при нея се поставяли
примерно 5-6 месеца, след което тя отказвала. Баща и не можел да се справи с
нея и когато не е вземала лекарства
състоянието се влошавало и попадала в болница.Свид. К. сочи, че Е.не е
поставена под запрещение и няма назначен настойник.
Поради противоречивите изводи в заключението на СПсихЕ
с в.л. д-р Е.М. и СПсихЕ с в.л. д-р В.П., по реда на
чл.200, ал.3 ГПК по делото е допусната разширена тричленна съдебно-психиатрична
експертиза.
От изслушаната и приета по делото тричленна
съдебно-психиатрична експертиза-изготвена от вещите лица-психиатри: д-р В.С.,
д-р Е. С.и д-р К.М. - специалисти по
психиатрия, се установява, че освидетелстваната Е.Д.К.
на 44г. страда от параноидна шизофрения, като началото на заболяването е 2006
-2008г. Вещите лица са единодушни в извода, че психозата при Е.К.протича
непрекъснато, с известна флуктоация на симптоматиката като интензитет, но без пълни ремисии и без достигане на
критичност. Предвид проверената медицинската документация /абулаторни
листове издадени от лекуващия психиатър/, вещите лица констатират, че няколко
месеца преди процесния инцидент психичното й състояние е било влошено: говорно
оживена, приповдигната, с дисфорични реакции. Обективно е била преценена като:
напрегната, раздразнителна, враждебна. При експертното изследване на д-р И.
пациентката е била и емоционално лабилна, волево импулсивна, с ускорен и
разкъсан мисловен процес, резоньорство, символно мислене, бледи идеи за
отношение, памет и интелект-болестно и медикаментозно повлияни.
Очертана е изразена личностова промяна в шизофренен
стил, маниоподобен синдром, бледи параноиидни изживявания, болестно и
медикаментозно потиснати когнитивни функции, при пълна безкритичност към
заболяването. В заключение трите вещи лица обосновават извод, че Е.Д.К. страда от ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ, НЕПРЕКЪСНАТО ПРОТИЧАНЕ, ЛИЧНОСТОВА
ПРОМЯНА- F20.00-MKB 10, като към момента на процесното ПТП - 02.05.2015 г.,
същата не е била в ремисия, психичното й заболяване е било обострено, с
маниоподобна и параноидна симптоматика, на фона на изразена личностова промяна,
засягаща предимно емоционално-волевата сфера, мисленето, критичността и
когнитиивните функциии. В приетото заключение е обоснован извод, че по същото
време тя не е могла да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както поради нарушение
на мисловния критерий за вменяемост /безкритичност, недооценъчност,
несъобразяване с последиците от противоправното поведение/, така и поради болестно деформиране на
емоционално-волевия критерий /импулсивност, емоционална приповдигнатост е
дисфорична реактивност/.
При изслушването им в о.с.з.
на 21.06.2022г. д-р В. С., д-р Е. С.и д-р К.М. поясняват, че Е.К.е била психотична, безкритична, с психоза засягаща мисловните
процеси и емоционално- волевата сфера, което обяснява нейното поведение на
неспазване на правилата и несъобразяване. По отношение на предписания и
медикамент „Зипадхера“ поясняват, че е дълго действащ препарат за поддържащо
лечение и профилактика на следващо обостряне, като същия е повлиял на способността
и да шофира, наред с нейните психични проблеми. Вещите лица са единодушни, че
тя не е могла да ръководи постъпките си – волевия критерий за невменяемост,
поради болестно си деформиране.
Съдът, след
преценка по реда на чл.202 ГПК възприема приетото неоспорено заключение на
тричленната съдебно-психиатрична експертиза, като обективно, компетентно дадено
и кореспондиращо на неоспорените писмените доказателства и кредитираните
показания на свидетеля д-р А. Ж.К..
С оглед
кредитирано заключение на СПсихЕ и тричленната съдебно-психиатрична експертиза,
съдът намира че към датата на процесното
ПТП- 02.05.2015г., деликвентът Е.К.не е могла да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги
ръководи.
Съдът не възприема
заключението на Повторната СПсихЕ с в.л. д-р В.П., което е изолирано и не се
подкрепя от останалите събрани по делото
доказателства по делото.
По делото е безспорно, че при ответника е
заведена Щета №210351/25.11.2015г., по
повод на подадена от ищеца Б.М.М. молба претенция от 25.11.2015г. за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 02.05.2015г.
Ответникът Г. фонд с решение №43-3/10.12.2015.г.
на УС отказал изплащане на обезщетение по щета №210351/25.11.2015г., с мотива, че не е налице виновно противоправно
поведение на Е.КК, като следователно не са налице условията по чл.288, ал.1,
т.2 буква „а“ КЗ.
С писмо изх.№24-01-775
от 10.12.2015г., ответникът е уведомил ищеца, че отказва да изплати
застрахователно обезщетение./л.9 от
делото/
При така
установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
По
допустимостта: Съдът
е сезиран с два обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 288, ал.1, т.2 б. "а" от КЗ/отм./, които са
допустими, предявени при наличие на правен интерес и надлежно упражняване
правото на иск.
По същество:
При съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, решаващият съдебен състав на СГС намира, че не са установени в
кумулативност предпоставките, обуславящи отговорността на ответника по силата на
чл. 288, ал. 1, т.2, буква „а” КЗ (отм.). Ищецът твърди, че има вземане спрямо
ответника, тъй като същият е отговорен по силата на закона да обезщетява за неимуществени
вреди, когато вредите са причинени от моторно превозно средство, което обичайно
се намира на територията на Република България и виновния водач няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Следователно исковете
се основават на чл. 288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ/отм./. Реализирането
на отговорността на ГФ се обуславя от установяването на две групи факти:
възникнали права на ищеца срещу причинител на вредата на основание на чл. 45,
ал.1 от ЗЗД – т.е. причинени от деликвента, с
негово виновно и противоправно поведение вреди, както и че
пътнотранспортното произшествие е причинено от превозно средство, управлявано без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Носената от застрахователя, респ. ГФ отговорност е
насочена към обезщетяване вредите на увредените лица, причинените от /застраховани/
респ. незастраховани/ водачи вследствие на тяхното виновно и противоправно
поведение и в този смисъл е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на вредата, т.е. от
осъществен от него деликт, чиито елементи са деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и
вина, която се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Отговорността не
включва в обема си случаите, при които увреждането е причинено от лице, което е
неспособно по смисъла на чл. 47, ал. 1 ЗЗД към момента на увреждането и
неспособността е установена в процеса по реализиране на отговорността на
застрахователя/ респ. ГФ, и, ако в тази хипотеза, не се ангажира отговорността
на лицето, задължено да упражнява надзор върху неспособния - в този смисъл е
постановеното по реда на чл. 290 ГПК /решение № 136 от 15.10.2015 г. по т.д. №
2130/2014 г. на ВКС, I т.о./
Установява се по несъмнен начин от приетите по делото
писмени доказателства и заключението на приетата тричленна съдебнопсихиатрична
и експертиза, че към момента на извършване на деянието водачът Е.Д.К. е страдала
от психиатрично заболяване - параноидна шизофрения, характеризираща се с
личностова промяна и изявена към релевантния момент психотична симптоматика,
която не е позволявала на лицето да разбира свойството и значението на деянието
и да ръководи постъпките си. Решаващият състав намира, че по делото не са
ангажирани доказателства, от които може да се направи извод, че въпреки
заболяването си, към момента на настъпване на застрахователното събитие Е.Д.К. е имала нормално и адекватно поведение или че
е била в ремисия. Напротив установи се от заключението на разширената СПсихЕ,
че състоянието и преди инцидента е било обострено, с параноидна симптоматика.
Предвид изложеното и при съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира за опровергана презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на прекия
причинител на вредата Е.К., с оглед обстоятелството, че по делото е
доказано по несъмнен начин, че към датата
на ПТП – 02.05.2015г. същата не е могъла да разбира и ръководи постъпките си,
поради което е била неспособна по смисъла
на чл. 47, ал. 1 ЗЗД.
Съдът приема за доказано по
делото, че не е налице виновно противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ланчия” У10 с рег.№ ******,
както и че не са налице предпостаките за ангажиране на функционално обусловената отговорност на ГФ по реда на чл. 288 от КЗ. /отм./
По делото в
хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция не се установи да е възникнало задължение за ответника по
чл. 288, ал. 1, т. 2, буква „а” КЗ (отм.), за обезвреда на сочените от ищеца
вреди, поради липса на виновно поведение от страна на прекия причинител на вредата Е.Д.К..
Предвид горното, с оглед неблагоприятните последици от приложението на нормата
на чл. 154, ал.1 ГПК, предявените искове следва да бъдат отхвърлени за пълния предявен
размер, като недоказани и неоснователни.
При неоснователност на главната претенция, на
отхвърляне подлежи и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата.
По разноските:
При този изход на делото, на ответника Г. фонд следва
да бъдат присъдени разноски, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, в
размер на 150 лв. - за възнаграждение за юрисконсулт, определен съгласно
Наредбата за заплащане на правната помощ, както и 900 лв. депозит за тричленна СПсихЕ.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Б.М.М. ЕГН
**********, чрез адв.Ц.В., със съдебен адрес ***-13, оф.5 срещу Г. фонд,
с адрес ***, искове с правно основание чл.
288, ал. 1, т.2, б.”а” от КЗ (отм.), за осъждане на ответника да заплати
сумата от 30 000 лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични
увреждания претърпени в резултат на ПТП настъпило на 02.05.2015г. причинено
виновно от водача на л.а. „Ланчия” У10 с рег.№ *******- Е.Д.К., чиято
гражданска отговорност като автомобилист не е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, както и за сумата 8513.20лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законна лихва от
датата на настъпване на застрахователното събитие – 02.05.2015г. до изплащането, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Б.М.М. ЕГН ********** да заплати на Г. фонд, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 150
лв. за възнаграждение за юрисконсулт, като и 900лв.
разноски по делото пред СГС.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: