МОТИВИ КЪМ НОХД 1558/09г.

 

          Производството е образувано по внесено постановление от РП Пазарджик.

Обвинението е против  П.И.Б. живущ ***,  за това, че През периода  от 08.12.2008 г. до 27.04.2009 г., в гр. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, съзнателно се е ползвал от неистински официални документи:

1. На 08.12.2008 г. в гр. Пазарджик, съзнателно се е ползвал пред Д.Г.Р. ***,  преподавател  по теория  и практика в учебен център  на фирма „Автомобилна школа 7” ООД – гр. Пазарджик и съдружник във фирмата от неистински официален документ - свидетелство за основно образование серия Е-06 № 088459, рег. № 1692-5 от 23.06.2001 г., издадено от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”-гр. Пазарджик, на негово име, при започване на курса за придобиване на правоспособност за управление на МПС, категория „В” и

2. На 27.04.2009 г. в гр. Пазарджик, съзнателно се е ползвал пред А.Н. ***, управител на фирма ЕТ „А.И.”*** от неистински официален документ - свидетелство за основно образование , Серия „Е”- 02, № 080088, рег. № 1125 от 12.10.2002 г., издадено от ОУ „Любен Каравелов”- гр. Пещера, на негово име, при започване на курса за придобиване на  правоспособност за управление на МПС, категория „В”,

като от него за самото съставяне на документите  не може да се търси наказателна отговорност– престъпление по чл. 316 от НК, във вр. с чл. 308, ал. 2, във вр. с ал. ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

 

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура, който пледира при признаване подсъдимия за виновен да му се наложи наказание при отчитане на отегчаващи обстоятелства .

Подсъдимият се признава за виновен само от едно от двете престъпни деяния, включени в състава на продължаваното престъпление.

 

Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

Подсъдимият П.И.Б. ***, няма завършено  основно образование, тъй като е учил само до седми клас в ОУ „Св . св. Кирил и Методий”, в гр. Пазарджик.

През месец декември 2008 г., обв. Б. решил да се запише на курс за придобиване на свидетелство за управление на МПС. Обвиняемият се обърнал към фирма „Автомобилна школа 7” ООД- гр. Пазаррджик. Тъй като за записване за курса на Б. било поискано свидетелство за основно образование,  а той не разполагал с такова, се обърнал за помощ към свой съсед , който имал позат от с. Цалапица, обл. Пловдивска, и който обещал да му намери диплома. Б. предоставил личните си данни на съседа си и на следващият ден му било дадено свидетелство за завършено основно образование, серия Е-06 № 088459, рег. № 1692-5 от 23.06.2001 г., издадено от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Пазарджик. Ксерокопие от същото, заедно с други документи, подсъдимият представил на св. Д.Р. –преподавател по практика и теория в „Автомобилна школа 7” ООД- гр. Пазарджик на 08.12.2008 г. Б. собственоръчно записал върху ксерокопието на свидетелството за основно образование „Вярно с оригинала”, трите си имена  и се подписал. Документите св. Р. предал на техническия сътрудник във фирмата – Мария Пенчева. Така  Б. бил записан в регистъра на учебния център, под № 526 и му бил издаден учебен картон под същия номер. Б. завършил теоретичния курс  на обучение. Издадено му било удостоверение за допускане до теоретичен изпит № Т526/26.12.2008 г. Подсъдимият бил вписан в списъка за допускане  до теоретичен изпит пред ДАИ.

На 10.01.2009 г. св. Х.А. – мл. експерт при РД „Автомобилна администрация” – гр. Пазарджик приел от техническия сътрудник в „Автомобилна школа 7” ООД – Мария Пенчева  документите на 13 бр. кандидати обучавани от „Автомобилна школа 7” ООД- гр. Пазарджик, за явяване на теоретичен изпит. Сред тях били и документите на подс. Б., който бил вписан в протокола за явяване на теоретичен изпит. След като разгледал документите св. А. се усъмнил , че  представеното копие от свидетелство за завършено основно образование на Б. е подправено, за което сигнализирал прекия си началник Тодор Грочев. Б. не бил допуснат до изпит, а за случая бил подаден сигнал в ОДМВР Пазарджик.

През април 2009 г. Б. се обърнал към ЕТ „ А.И.”*** за записване на курс за придобиване на правоспособност за управление на МПС. На 27.04.2009 г. Б. представил на св. А.И. *** – авто-инструктор – копие от свидетелство за завършено основно образование , Серия „Е”- 02, № 080088, рег. № 1125 от 12.10.2002 г., издадено от ОУ „Любен Каравелов”- гр. Пещера, като го заверил „Вярно с оригинала”, написал трите си имена и се подписал.   Б. бил вписан в регистъра на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС  под № 36. Изготвен му бил учебен картон на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС № 36.  На 08.06.2009 г. подсъдимият се явил на изпит по теория, но не могъл да го издържи, тъй като допуснал 7 наказателни грешки.

Установено е впоследствие, че бланката на свидетелство за основно образование на П.И.Б. серия Е-06 № 088459, рег. № 1692-5 от 23.06.2001 г., издадено от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Пазарджик,не отговаря на бланката на съответната учебна година, а посочените имена за директор и класен ръководител са измислени. Подсъдимият не е завършил основно образование в това училище и не му е издавана диплома.

Тъй като в свидетелството серия Е-06 № 088459, рег. № 1692-5 от 23.06.2001 г., издадено от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Пазарджик, като директор е посочено лицето Дидка Пенева, а същата е директор на ОУ „Свещеник Недельо И.”***, от там е изискана справка, която удостоверява  че в регистрационната книга за издадени документи за завършена степен на образование – свидетелство за основно образование серия Е 06088459, с рег. № 1692 /серията и номера на свидетелството на  Б./, е с дата 23.06.2006 г. и е издадено за друго лице.

От ОУ „Любен Каравелов”- Пещера също не е издавано свидетелство за професионална квалификация на подсъдимия, а свидетелство с № Серия „Е”- 02, № 080088, рег. № 1125 от 12.10.2002 г. не фигурира в регистрационната книга на училището. 

Бланката на свидетелство за основно образование серия Е-06 № 088459, рег. № 1692-5 от 23.06.2001 г., издадено от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”-гр. Пазарджик не е била оригинална. Същата е отпечатана с цветен лазерен принтер. Използвана е бланка образец 2006 г. на МОН, на оригинално свидетелство за основно образование  серия Е-06№ 088459 и рег. 1692-5/23.06.200..г., издадена на лице от женски пол, през 2006 г. или след нея, най-вероятно от основно училище – с. Поибрене.

Ръкописният текст „Вярно с оригинала – П.И.Б.” в свидетелство за основно образование серия Е-06 № 088459, рег. № 1692-5 от 23.06.2001 г., издадено от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”-гр. Пазарджик и в свидетелство за основно образование , Серия „Е”- 02, № 080088, рег. № 1125 от 12.10.2002 г., издадено от ОУ „Любен Каравелов”- гр. Пещера, както и подписите след този текст са положени от П.И.Б..

Горната фактология съдът възприе след внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите А., И. , Р., В. , И., изслушаните СПЕ, както  писмените доказателства, инкорпорирани по съответния процесуален ред.

Подсъдимият е обвинен в извършване на продължавано документно престъпление – съзнателно ползване на неистински официални документи – две свидетелства за придобито основно образование съответно от ОУ”Св. Св. кирил и Методий” Пазарджик и ОУ „Любен Каравелов” Пещера, без същият да може да отговаря за престъпно създаване на същите.

Самият подсъдим признава, с оглед дадените от него обяснения, авторството и вината си относно първото от двете престъпления, включени в състава на инкриминираното продължавано престъпление.  Действително признава, че поръчал на непознато за него и останало неизвестно по делото лице да го снабди с диплома за завършено основно образование , тъй като легално не можел да получи такава поради незавършен осми клас в това училище. Платил на лицето сумата от 60 лв. и получил диплом, в който било отразено че той е завършил в училището осми клас . същото това свидетелство предал на инструктора си през м. декември ,за да бъде допуснат до курс за придобиване на правоспособност за управление на МПС.

Освен обясненията на подсъдимия, източник на доказателства за авторството и вината на подсъдимия в извършване на престъпление по чл. 318 вр. 308, ал.2 от НК с предмен свидетелство издадено от ОУ”Св. Св. Кирил и Методий” , са всички останали доказателствени средства. Няма спор , а е и несъмнено установено       , че подсъдимият е представил неистинско свидетелство серия Е -06 № 088459 рег.№ 1692-5 пред св. Р., който от своя страна предал документите на всички кандидати на технически сътрудник във фирмата, от където  същите били предоставени на св. А.. Именно неговото съмнение относно неистиността на документа предизвикало проверка,по повод на която е установено, че дори използваната бланка, която била попълнена не е оригинална , тъй като е била отпечаната на цветен лазерен принтер. Използвана била бланка по одобрен образец 2006г. от МОН, като оригиналната такава под този номер и скерия била действително издадена през 2006г. , но на лице от женски пол.

Установено е също, че подсъдимият не завършил осми клас в училището и поради това не е придобивал право да му бъде издаден диплом за завършено основно образование в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” .

Установено е също от направената справка от ръководството на ОУ”Св.Св. Кирил и Методий” , че посочените имена за директор и класен ръководител на лицето били измислени. Тъй като името на директора Дидка Пенева съответствал на името на директора на СОУ „Свещ.  Н. и.” Поибрене и в регистрите на това училище е направена справка. Установено по повод проверката, че свидетелство за образование серия Е ********* с рег.№ 1692 е с дата 23.06.06г., но е издадено за друго лице.

Подсъдимият е съзнавал, че ползва неистински документ за удостоверяване на завършено основно образование в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” Пазарджик, тъй като е поръчал такъв документ на непознато за него лице, получил го е и го е употребил да за удостовери съответното обстоятелство, което е било и невярно , а именно завършено основно образование в това учебно заведение.

Относно второто престъпно деяние по чл. 316 вр. Чл. 308, ал.2 от НК подсъдимият дава обяснения, с които се стреми да опровергае субективната съставомерност на деянието. Твърди, че действително бил посещавал учебни часове в ОУ”Л. Каравелов” гр. Пещера и поради това според него имал правото да получи от това учебно заведение документ за завършено основно образование. Твърди също, че получил диплом от самия директор на училището след тримесечни посещения на учебни занятия в това учебно заведение.

Направената проверка обаче потвърди точно обратното, така че обясненията на подсъдимия останаха само неверни твърдения. От полученото и приложено като доказателства по делото писмо №400 от 02.10.09г.  е видно, че подсъдимият не е посещавал никаква форма на обучение в периода 2008/2009г. и поради това на същият не е издавано свидетелство за основно образование. 

При това и като взе предвид, както и факта, че ръкописният текст в представеното копие на диплома на И. „вярно с оригинала” и подписа са били положени от самия подсъдим, предвид заключението по изслушаната СПЕ, съдът прие, че и в конкретния случай подсъдимият е действал съзнателно по отношение представянето и на второто свидетелство за основно образование. Последният е знаел, че не е завършил по надлежен ред учебният процес по начин и за време, които да са достатъчни за завършване на основно образование. Въпреки това е представил свидетелство в ксерокопие пред смв. И. и дори е отразил в същото, че е вярно с оригинала ,за което е положил и подписа си. Сам подсъдимият е съзнавал, че този документ е неистински, тъй като той не е завършил основно образование в училището, от което е издадено свидетелството. Независимо от това го е използвал, за да докаже че има завършено основно образование с цел да бъде допуснат до курс за придобиване на правоспособност за управление на МПС. 

Правилно е прието от автора на обвинението, че и двата документа , които е представил подсъдимия съответно на 08.12.08г. и на 27.04.09г. пред водещите групи инструктори няма данни да са били съставени от подсъдимия, поради което същият следва да отговаря само за престъпно ползване на документи. Представянето на документите за завършено основно образование и в двата случая е имало за цел удостоверявате на съдържащите се в тях факти. и в двата случая се касае до официални документи – дипломи за завършено образование. Издаването на тези документи става по установен ред и форма ( като дори за отделните години е възможно утвърждаване на различни бланки от МОН) , от длъжностно лицеви то в кръга на службата му. Документите са били неистински, тъй като им е бил придаден вид, че представляват изявление на лицето/лицата , което се сочи/сочат като негов/техен автор, а не на това, което действително го е съставило.

Тъй като се касае до документи за завършено образование, правилно авторът на ОА се е насочил към по-тежконаказуемия съставна чл. 308, ал.2 от НК и е обвинил подсъдимия в извършване на престъпно ползване на два неистински официални документа – две свидетелства за завършено основно образование.

И в двата случая е осъществено престъплението по чл. 316 вр. Чл. 308, ал.2 от НК. От друга страна двете деяния са извършени при сходна фактическа обстановка, през непродължителен период от време, при еднородност на вината ,като второто се явява и в обективно и в субективно отношение продължение на предшестващото го. Поради това съдът прие, че действително се касае до едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК.  

Така подсъдимият бе признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 316 вр. Чл. 308, ал.2 от НК вр. Чл. 26, ал.1от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следваше да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид  критериите за неговата индивидуализация по чл. 54 от НК, както и целите, които следва да се постигнат с налагането му виз5рани в чл. 36 от НК.

Степента на обществена опасност на деянието и на дееца са високи. Касае се документно престъпление, предмет на което е документ удостоверяващ степен на образование . подсъдимият има негативни характеристични данни ( л. 99) и три предходни осъждания ( л. 94).  Тези осъждания обаче са са извършени престъпни деяния към 1994г.( по НОХД 726/ 04г. със съдебно одобрено споразумение; и по НОХД 2255/04г. ). Последващи престъпни прояви, за които да е осъждан подсъдимия няма.  От друга страна съдът прие, че липсват настъпили реално вредни последици. При това съдът прие, че са налице характеристики на деянието, вкл. и неговият деец които в решаваща степен го променят, правейки го различно съпоставено с останалите престъпления от същия вид. Наред с това съдът съобрази , че в случая и най-лекото наказание лишаване от свобода, което е предвидено за престъплението по чл. 316 вр. Чл. 308, ал.-2  вр. Чл. 26, ал.1 от НК  се оказва несъразмерно тежко, съпоставено с тежестта на конкретното престъпно деяние. Поради това съдът определи наказанието при условията на чл. 55, ал.1, т.2 б.Б от НК и наложи на подсъдимия „пробация”.

За определяне на конкретните мерки за контрол и въздействие се взеха предвид от една страна  фактът, че се касае до продължавано престъпление , както и предходните осъждания на подсъдимия и негативните му характеристични данни,но и лисата на реално настъпили вредни последици от деянието . при това съдът прие, че за да може да се мотивират очаквания  наказанието да постигне целените промени в съзнанието на подсъдимия към спазване на закона и добрите нрави, както и предупредително-възпиращо въздействие , а и общопревантивен ефект, следва да се определят следните пробационни мерки – по чл. 42 а ал.2 т. 1 12  и 6 от НК : задължителна регистрация по настоящ адрес с честота на явяване два пъти седмично за срок от една година, ; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, както и безвъзмезден труд в полза на обществото 100 часа за една календарна година.

Предвид постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия се присъдиха и сторените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 215 лв.   

 

По изложените мотиви съдът постанови решението си, което обяви на страните като разясни възможностите и сроковете за обжалване и протестиране.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: