№ 34
гр. Благоевград, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора И. Ал. А.
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221200600870 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано
по въззивна жалба на адв. Т. Г. – защитник на подсъдимите В. И. Т. и И. В. Т.,
и двамата от с. Р, общ. Петрич, и протест на прокурор от РП-Благоевград, ТО-
Петрич, против Присъда № 25 / 28.06.2022 год., постановена от Районен съд –
Петрич по н.о.х. дело № 963 / 2021 год.
Според изложението във въззивната жалбата за подсъдимите,
поддържана лично от защитника в производството пред окръжния съд,
присъдата на РС - Петрич е необоснована и незаконосъобразна, постановена в
нарушение на материалния и процесуалния закон, както в наказателната, така
и в гражданската й част. Защитникът счита, че обвиненията не са доказани по
несъмнен и безспорен начин, както и че деянието е несъставомерно по
възприетата от съда права квалификация. Иска се отмяната на атакувания
съдебен акт и оправдаването на подсъдимите по повдигнатите им обвинения,
респ. намаляване размера на присъденото на гр. ищец А. Т. М. обезщетение за
причинени неимуществени вреди.
1
С протеста на РП – Благоевград, ТО – Петрич, поддържан в
съдебното заседание от представителя на ОП – Благоевград, се застъпва
становището, че наложените наказания с обжалваната присъда са занижени,
поради което се иска същата да бъде изменена в наказателната й част, като на
подсъдимите В. и И. Т.и бъдат наложени наказания „Лишаване от свобода“ за
срок от по две години с приложение на института на условното осъждане по
чл.66 от НК.
Гражданският ищец А М., редовно призован – не се явява, и не
представя писмено становище.
Пред настоящия състав на въззивния съд не са ангажирани нови
доказателства.
Окръжният съд разгледа жалбата и протеста в качеството си на
въззивна инстанция и след като обсъди изложените от страните възражения и
доводи, при спазване на изискванията на чл.313 от НПК, за да се произнесе
взе предвид следното:
Въззивните протест и жалба са подени в срока по чл.319, ал.1 от
НПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са
неоснователни:
С обжалваната присъда подсъдимите В. И. Т. и И. В. Т. са
признати за виновни в това, че на 26.02.2021 година, около 13, 30 часа в
земеделски имот, находящ се в землището на с. Р, община Петрич, в
местността „...“, в съучастие, като съизвършители, чрез нанасяне на удар в
областта на гърдите и чрез нанасяне на удари с ритници и юмруци в областта
на главата и тялото на А. Т. М. от с. Р, община Петрич умишлено са му
причинили средна телесна повреда, изразяваща се във вътреставно счупване
на ставната главичка на лявата долночелюстна става, реализирало
самостоятелния квалифициращ признак счупване на челюст, довело до
трайно затруднение на дъвченето – престъпление по чл.129 ал.2 във връзка с
ал.1 НК и във връзка с чл.20 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.55
ал.1 т.2 б.”Б” от НК са им наложени наказания ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в
следните пробационни мерки: ”Задължителна регистрация по настоящ адрес”
за срок от една година с периодичност два пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година.
На основание чл.45, вр. с чл.52 от ЗЗД, подсъдимите В. Т. и И. Т.
2
са осъдени да заплатят на гражданския ищец А. М. сумата от по 3000.00 лв.,
представляващи обезщетение за претърпените от последния неимуществени
вреди, както и сумите от по 217.50 лева, представляващи обезщетения за
причинените имуществените вреди, ведно със законната лихва от датата на
деянието – 26.02.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, като
предявеният граждански иск над уважения размер е отхвърлен като
неоснователне.
Наред с това, подсъдимите В. Т. и И. Т. са осъдени да заплатят по-
равно на гражданския ищец А. М. направените по делото разноски за адвокат
в размер на 1084 лева съобразно уважената част на гражданските искове.
Съдът е осъдил гражданския ищец А М. да заплати на
подсъдимите В. Т. и И. Т. сумата от общо 343 лева възнаграждение за
адвокати съобразно отхвърлената част на гражданските искове.
Подсъдимите В. Т. и И. Т. са осъдени да заплатят по сметка на
ОДМВР Благоевград направените по досъдебното производство разноски в
размер на 468 лв. за съдебно-медицинска експертиза, както и по сметка на РС
Петрич по 128.70 лева държавна такса върху уважените размери на
гражданските искове.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че фактическите
положения по делото са правилно установени. Със законоустановените
способи за събиране и проверка на доказателствата, обективно, всестранно и
пълно са изяснени всички релевантни за изясняване на делото обстоятелства.
В резултат на анализа на доказателствения материал се установява по
несъмнен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимите В. Т. и И. Т. са баща и син. Същите живеят в с. Р,
община Петрич. Подс. В. Т. е на 45 години, женен, със средно образование,
земеделски производител. Подс. И. Т. е на 20 години, неженен, студент. И
двамата подсъдими не са осъждани.
Подсъдимият В. Т. обработва земеделски имот, находящ се
местността „...“ в землището на с. Р, община Петрич. В земеделската работа
понякога му помага синът му - И. Т..
Обработваният от Т.и имот е съседeн нас имот (нива), обработван
от семейството на пострадалия А. М. от с. Р, общ. Петрич.
По делото не е спорно, че на 26.02.2021 г., около 13:30 часа,
3
двамата подсъдими В. и И. Т.и са се намирали в техния имот в местността
„...“, където са работили. По същото време пострадалият А. М., заедно с
неговата дъщеря – св. М М и зет му – св. В А, също работели на техния имот.
Освен това в имота на М. бил св. Г С (на 70 години), ангажиран с
извършването на резитба на лозовите насаждения. Свидетелите М и А
подготвяли почвата за засаждане, а А. М. на около 100-150 метра от тях,
правил дупки за поставяне на циментови колове до имота на подсъдимите
Т.и.
Подсъдимите В. и И. Т. забелязали намеренията на А. М. и
отишли да му търсят сметка защо огражда имота, отправяйки му обидни
квалификации. Пострадалият М. казал на Т.и, че те са оградили имот –
държавна собственост. Тогава подс. В. Т. нанесъл на А М. удар с ръка в
областта на гърдите, а след това И. Т. ударил пострадалия с юмрук (бокс) в
лявата част на лицето. А. М. паднал на земята (по корем), като В. и И. Т.и
продължили да му нанасят удари с крака и ръце по главата и тялото.
Действията на подсъдимите В. и И. Т.и били забелязани от
свидетелите М М и В А, които незабавно се притекли на помощ на
пострадалия А. М.. Св. В А изтичал да местопроизшествието и на успял да
изблъска нападателите и да предотврати по-нататъшното нанасяне на побой
на пострадалия.
След инцидента, свидетелите В А и М М закарали пострадалия А.
М. с лек автомобил до ФСМП гр. Петрич, за да му бъде оказана медицинска
помощ. По-късно същият ден била направена рентгенова снимка на М., при
разчитането на която се установило счупване на челюстта на пострадалия.
Това наложило няколко дни по-късно - 02.03.2021 г. пострадалия А. М. да
бъде транспортиран до Александровска болница в гр. София. Там било
проведено оперативно лечение, за което били изготвени съответни
медицински документи.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно
медицинската експертиза от вещите лица д-р И Л и д-р Д М, пострадалия А.
Т. М. е получил вътреставно счупване на ставната главичка на лявата
долночелюстна става и хематоми в областта на окосмената част на главата,
охлузвания в лявата половина на лицето, оток в областта на долночелюстния
ъгъл вляво, отток със зачервяване на гръдния кош вляво. Вътреставно
4
счупване на ставната главичка на лявата долночелюстна става е реализирало
квалифициращия признак счупване на челюст и е довело до трайно
затруднение на дъвченето в рамките на оздравителния процес. Останалите
описани мекотъканни увреждания са довели до болка и страдание.
Визираните фактически обстоятелства се извеждат на базата на
анализа на всички събрани, и приобщени към доказателствения материал на
съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност. В
тази връзка са неоснователни е възраженията за недоказаност на обвинението.
Същите са били направени и пред първата инстанцията и са обсъдени от
същата, като в тази насока са изложени убедителни съображения.
Извършеният в тази връзка анализ на доказателствения материал, изложените
съображения и направените изводи от районния съд се споделят изцяло и от
настоящия състав на въззивния съд, поради което не се налага детайлно да
бъдат излагани същите съображения.
Следва да се отбележи, че съдът внимателно анализира обяснения
на подсъдимите В. Т. и И. Т. изхождайки от обстоятелството, че наред с
качеството си на доказателствено средство като всички останали
доказателствени средства, тези обяснения представляват и основно средство
за защита на всеки подсъдим, още повече, че той е в най-голяма степен
заинтересуван от изхода на делото, а и не носи наказателна отговорност в
случай, че изнесе факти, които не отговарят на действителността. На тези
обяснения следва да се даде вяра, но частично и по отношение на точно
определени факти и обстоятелства и само ако те са непротиворечиви и
непротиворечащи на останалия доказателствен материал и доколкото
допринасят по един или друг начин за изясняването на обективната истина по
делото.
Настоящият съдебен състав споделя съображенията на първата
инстанция, че не следва да се дава вяра на обясненията на подсъдимите,
касаеща твърденията им, че пострадалият А. М. ги е нападнал с железен кол и
те са били в посивна позиция, като само са се защитавали. Същите твърдения
са изолирани в събраната доказателствена съвкупност и не се подкрепят от
каквито и да е други обективни доказателства източници. Ето защо съдът
приема обясненията на В. Т. и И. Т. в тази им част за недостоверни и израз на
изградена защитна позиция. В тази връзка и поддържаната от защитника теза,
5
че е в случая се касае за неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 от НК е
очевидно несъстоятелна, тъй като не се подкрепя от доказателствата по
делото. Установените по делото фактически обстоятелства не сочат на
елементите на института на неизбежната отбрана, допустим само, когато е
налице противоправно нападение срещу определен защитен интерес, което е
непосредствено – започнало е и не е преустановено. В конкретния казус се
разкрива, че спрямо личността на подсъдимите В. и И. Т.и няма осъществено
противоправно нападение въобще, тъй като същите са инициирали вербален
конфликт д пострадалия А. М. и напълно нелогично, последният да атакува
двама значително по млади и силни мъже. Дори да се приеме, че М. е
демонстрирал агресивно поведение, то очевидно е било незабавно парирано,
при което двамата подсъдими са му нанесли удари и повалили на земята.
Пострадалият е бил сам и при това положение за двамата подсъдими не е
съществувала необходимост от отблъскване на нападение, тъй то обективно
не е било налице, още повече, че поведението на подсъдимите е съставлявало
провокация.
В останалата им част съдът приема, че няма пречка обясненията
на подсъдимите В. и И. Т.и да бъдат кредитирани доколкото същите не
противоречат на останалия доказателствен материал и допринасят за
изясняването на важни обстоятелства включени в предмета на доказване по
настоящото дело.
Съдът обосновано и правилно е дал вяра изцяло показанията на
пострадалия А. М. и очевидците М М и В А. От показанията на същите се
установява по несъмнен начин деянията, които са извършили подсъдимите В.
и И. Т.и, нанесените на пострадалия удари, времето, мястото и начина на
извършването им, обстоятелствата, при които са извършени, както и
причинените травматични увреждания на пострадалия. Обстоятелството, че
тримата свидетели са в семейни и родствени връзки, не е причина
показанията им да бъдат игнорирани. Същите свидетели са логични,
последователни и взаимно допълващи се, като показанията им се подкрепят
от писмените доказателства и заключенията на съдебномедицинските
експертизи. От издаденото медицински документи се установява, че на
пострадалия се причинени множество увреждания, в това число – хематоми,
охлузвания, както и едностранна закрита фрактура на долната челюст,
свидетелстващи за интензивна употреба на сила и нанесени множество удари,
6
за което съобщават пострадалия и очевидците. Видно от заключението на
вещите лица, получените от пострадалия травматични увреждания се дължат
на действието на твърди тъпи предмети, а именно на удари с или върху тях,
каквито характеристики имат човешките крайници, и отговарят да са
получени по време и начин, като се съобщава в свидетелските показания на
пострадалия. Ето защо липсват каквито и да се обективни основания да се
поставя под съмнение тяхната надеждност и достоверността на изложените от
тях факти и обстоятелства, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По отношение на възраженията за наличие на частични
несъответствия в показанията на тези свидетели, съдът счита, че същите се
дължат и на различната способност на отделния индивид да възприема и
пресъздава в реч обективните факти от действителността, при това за събитие
със значителен емоционален заряд, като тези противоречия не са съществени
и не водят до разколебаване на основните тези на обвинението, относими към
признаците на деянията от обективна и субективна страна.
Настоящият съд обсъди, прецени и анализира показанията и на
останалите разпитаните по делото свидетели, които допринасят /макар и
различна степен, тъй като не са очевидци/ за изясняване на определени
обстоятелства включени в предмета на доказване.
Съдът кредитира напълно заключенията на вещите лица по
изслушаната съдебномедицинска експертиза. Тези заключения са подробни,
пълни, обосновани и не пораждат никакво съмнение по отношение на
правилността им. Те в действителност в много голяма степен допринасят за
изясняването на съществени обстоятелства включени в предмета на доказване
- механизма на причинените увреждания. Заключенията са депозирани от
компетентни вещи лица, в чиято добросъвестност и професионални знания
съдът няма никакви основания да се съмнява.
Съдът намира, че следва да се кредитират и писмените
доказателства, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Освен това, тези доказателствени материали не се оспорват от страните.
Предвид установените по делото фактически дадености по
несъмнен начин се установява наличието на всички елементи на състава на
престъплението по възприетите от районния съд правна квалификация:
Подсъдимите В. Т. и И. Т. на 26.02.2021 година, около 13, 30 часа
7
в земеделски имот, находящ се в землището на с. Р, община Петрич, в
местността „...“, в съучастие, като съизвършители, чрез нанасяне на удари в
областта на гърдите и чрез нанасяне на удари с ритници и юмруци в областта
на главата и тялото на А. Т. М. от с. Р, община Петрич умишлено са му
причинили средна телесна повреда, изразяваща се във вътреставно счупване
на ставната главичка на лявата долночелюстна става, реализирало
самостоятелния квалифициращ признак счупване на челюст, довело до
трайно затруднение на дъвченето – престъпление по чл.129 ал.2 във връзка с
ал.1 НК и във връзка с чл.20 ал.2 от НК
Подсъдимите В. Т. и И. Т. са упражнили върху пострадалия А. М.
физическо въздействие, изразяващо се в нанасяне на удари по главата и
тялото му, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите
общественоопасни последици. В резултат на упражненото насилие
пострадалият е получил телесни увреждания, при което от обективна страна
деянието се явява съставомерно по чл.129, ал.2, вр. ал.1 във връзка с чл.20,
ал.2 от НК.
Следва да се отбележи, че за съизвършителство по смисъла на
чл.20, ал.2 от НК не се изисква съучастниците от обективна страна
едновременно да извършват заедно цялата престъпна дейност, с която се
осъществява съставът на едно престъпление. В случая дейността е
осъществена последователно и целенасочено с поредица еднопосочни и
взаимно допълващи се действия, като релевантно в наличността на конкретен
общ умисъл на дейците, явяващ се обединяващ момент на
съизвършителството. Независимо от това, кой от подсъдимите е нанесъл
ударите, довели до констатираните увреждания, другият също е отговорен,
поради наличието на обективна и субективна връзка с инкриминираното
деяние. Всеки от тях е съзнавал действията на другия и обстоятелството, че
всички заедно преследват постигането на престъпния резултат –
причиняването на телесните увреждания на пострадалия.
Конкретният акт на престъпна проява на подсъдимите В. Т. и И.
Т. обективират отношението им към деянието (неговата интелектуалната и
волевата насоченост). Същите несъмнено са имали представа, че нанасянето
на многократни силни удари по тялото на пострадалия, ще доведе до
причиняването на визираните телесни увреждания. Ето защо съдът счита, че
8
подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието
/увреждането на личността/, предвиждали са неговите общественоопасни
последици, и са искали в резултат на съвместната им дейност настъпването на
същите, при което с реализирал намерението си. Всеки от подсъдимите при
осъществяване на действията си е имал съзнание, че участва в изпълнението
на престъплението заедно с другите съизвършители и е искал от тази обща
дейност да настъпят желаните общественоопасни последици. С оглед на това,
анализирайки престъплението от субективната му страна, съдът приема, че
същото е извършено с пряк умисъл за извършване на престъплението в
съучастие.
При изложените съображения законосъобразно и обосновано с
присъдата си първоинстанционния съд е признал подсъдимите В. Т. и И. Т. за
виновени в извършване на престъпление по престъпление по чл.129, ал.2, вр.1
във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
За извършеното престъпление по чл.129, ал.2, вр.1 във връзка с
чл.20, ал.2 от НК и на основание чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, районният съд е
наложил на подсъдимите В. Т. и И. Т. наказания ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в
следните пробационни мерки: ”Задължителна регистрация по настоящ адрес”
за срок от една година с периодичност два пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година.
Въззивният съд намира, че така определените наказания
съответстват на степента на обществената опасност на деянието и
извършителите. Обективно е отчетено значението и тежестта на
смекчаващите отговорността обстоятелства: данните за семейното и социално
положение на подсъдимите, трудовата им активност и съдебното минало.
Визираните обстоятелства безспорно сами по себе си са с висока
интензивност възпиращи фактори, които рефлектират пряко върху
наказателната отговорност на подсъдимите и очертават необходимата степен
на въздействие на наказателната санкция. В тази връзка настоящият състав на
виззивния съд счита, че характеристичните данни за подсъдимите не могат да
бъдат приети за негативни. Същите са неосъждани и инкриминираното
деяние, макар и укоримо, в случая се явява инцидентна проява. Изброените
смекчаващи отговорността обстоятелства преобладаващо натежават при
оценката на обществената опасност на всеки от съизвършителите, която
9
определено е ниска и за превъзпитанието на които не се налага да бъдат
налагани санкции с интензивно продължително действие, които пряко
рефлектират и затрудняват възможността им да упражнява трудова и
обществена дейност. Относителната тежест на отегчаващите обстоятелства не
се отразява съществено на смекчаващите такива. За яснота се изтъква, че като
многобройни се отчитат смекчаващите обстоятелства не само заради
относителния им брой, а заради тежестта им при съпоставката им с
отегчаващите. Ето защо и искането в протеста на прокурора за утежняване на
наказанията не могат да бъдат споделени.
По отношение на приетите за съвместно разглеждане в
наказателното производство от граждански искове, въззивният съд намира, че
присъдените обезщетения за причинените имуществени и неимуществени
вреди в резултат на инкриминираното деяние са определени законосъобразно,
обосновано и справедливо. Несъмнено, че в резултат на нанесените му
телесни увреждания за пострадалия А. М. са настъпили негативни последици,
изразяващи се в претърпените болки и страдания, като при това претърпеният
емоционален стрес също се е отразил негативно в емоционално и битово
отношение. Ето защо присъдените на А. М. обезщетения в размер на по 3000
лева, ведно със законните лихви, за претърпени от пострадалия
неимуществени вреди се явяват справедливи. Наред с това на пострадалият
следва да бъдат заплатени причинените имуществени вреди, общо в размер на
размер на 435 лева, ведно със законните лихви. Изложените в тази връзка
доводи и съображения от районния съд, се споделят изцяло и настоящият
състав на въззивния съд, поради което не следва да бъдат преповтаряни.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите В. Т. и И. Т.
следва да заплатят и сторените по делото разноски.
При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд
не констатира неправилно приложение на материалния закон или съществени
нарушения на процесуалните правила, даващи основание за отмяната или
изменението на присъдата.
С оглед на горното Благоевградският окръжен съд счита, че
Присъда № 25 / 28.06.2022 год., постановена от Районен съд – Петрич по
н.о.х. дело № 963 / 2021 год. е правилна и законосъобразна, породи което
следва да бъде потвърдена.
10
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК,
Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 25 / 28.06.2022 год., постановена от
Районен съд – Петрич по н.о.х. дело № 963 / 2021 год.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11