Р Е Ш Е Н И Е
№
269
гр.Русе, 20.07.2022 г.
Административен
съд – Русе, в открито съдебно
заседание на тринадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАН ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
при участието на секретар Наталия
Георгиева и прокурор Пламен Петков като разгледа докладваното от
съдия Басарболиева кан дело № 258
по описа за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Производствено потребителна кооперация (ППК)
„Надежда – Ряхово“, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление с. Ряхово, общ.
Сливо поле, обл. Русе, ул. „Искър“ № 1, управлявана и представлявана от С. Г. Г.,
против Решение
№332/29.03.2022 г. по анд №1816/2021
г. на РС -
Русе, с което е потвърдено НП №18-001771/06.08.2021 г., издадено от
директора на ДИТ – Русе.
От касационната инстанция се иска да отмени
оспореното решение като неправилно и да отмени процесното наказателно
постановление.
Ответникът по
касационната жалба – дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и иска решението
на Районен съд – Русе да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен
съд - Русе намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на ППК „Надежда – Ряхово“ против НП №18-001771/06.08.2021
г., издадено от директора на ДИТ – Русе, с което за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ и
на основание същата разпоредба, на кооперацията е наложена имуществена санкция
в размер на 1 500 лева.
За
да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционният съд е
приел, че при съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Съдът е развил подробни съображения относно спазване на сроковете по
чл.34 от ЗАНН – тримесечният за съставяне на АУАН от откриването на нарушението,
респ. от откриване на нарушителя, както и едногодишният срок по чл.34, ал.2 ЗАНН от извършване на нарушението. Според въззивната инстанция нарушението е
безспорно установено; не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН и
на чл.415в, ал.1 от КТ. Съдът е изложил съображения и относно това, че АУАН и
НП са издадени в съответствие на чл.18 от ЗАНН.
Решението на РРС е правилно.
Наведените в касационната
жалба доводи са неоснователни, а направените от РРС правни изводи напълно се
споделят от настоящата инстанция.
При извършена последваща
проверка по документи относно спазването на трудовото законодателство от
контролни органи на Дирекция „Инспекция
по труда“ (ДИТ) – Русе в ППК „Надежда-Ряхово“ е установено, че работодателят не
е изпълнил принудителна административна мярка (ПАМ) – предписание № 61 от
Протокол за извършена проверка № ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ – Русе да
изплати в пълен размер начисленото трудово възнаграждение на Румен Ангелов
Иванов, на длъжност „водач селскостопански машини“ за
месец юли 2020 г. Срокът за изпълнение е бил до 04.02.2021 г., като по
искане на работодателя този срок е удължен до 25.02.2021 г. Искането за
повторно удължаване, направено от работодателя на 24.02.2021 г., не е уважено
от административният орган. Посоченото предписание, обективирано в Протокол № ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ –
Русе, не е обжалвано и е влязло в сила.
Влязло в сила задължително предписание е
стабилен административен акт, който подлежи на изпълнение и е задължителен за
страните по него. Инцидентният съдебен контрол на такъв административен акт (какъвто
безспорно е задължителното предписание в конкретния случай), е недопустим нито
в производството пред районния съд, нито в настоящото производство, тъй като за
обжалването му съществуват законоустановен срок и предвиден в АПК ред, които
кооперацията не е съобразила и не е реализира процесуалното си право на оспорване
на предписанието.
Спорът в настоящето производство е
формиран относно същността и спазването на срока по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН,
респ. от кой момент за администрацията на наказващият орган е известен
нарушителя, респ.извършеното нарушение.
Съставът на нарушението по чл.415, ал.1
от КТ, за което на касатора е наложено административно наказание, се изразява в
неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен
орган за спазване на трудовото законодателство. Безспорно е, че нарушението е
формално, на просто извършване, защото съставът му не включва настъпването на
определени общественоопасни последици, а е достатъчно самото извършване на
деянието. Ясно е също, че изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие
– неизпълнение на задължение, произтичащо от индивидуален административен акт.
Както се приема и в задължителната съдебна практика (вж. мотивите на Тълкувателно
решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия и
Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК)
понятието „откриване на нарушителя“ по смисъла на чл.34, ал.1 ЗАНН, не е
легално дефинирано в същия закон, но доктрината и съдебната практика
безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган
разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да
идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това
материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от
тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган
да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно
със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен
състав.
Касационната
инстанция споделя изводите на въззивната, че едва при извършването на
последващата проверка контролните органи, компетентни да установяват
извършването на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ чрез съставянето на АУАН, са
събрали данни за това, че дадените задължителни предписания за заплащане на
трудовото възнаграждение за съответния месец по отношение на конкретния
служител действително не са били изпълнени, т.е. едва при извършената
последваща проверка нарушителят е бил открит по смисъла на чл.34, ал.1,
изр.второ от ЗАНН - от този момент компетентният
орган вече е разполагал с данните, въз основа на които да установи нарушението
и да идентифицира извършителя му, в лицето на касатора. В т.61 от протокола от извършената проверка с изх.№ 2109233/16.06.2021
г. е записано, че на 05.04.2021 г., при извършване на проверка за спазване на
трудовото законодателство по документи в сградата на Д ИТ – Русе, било
установено, че работодателят не е изпълнил приложената принудителна
административна мярка – задължително предписания № 61 по протокол с изх.№ ПР 2034429/19.01.2021
г., отнасящо се до: работодателят да изплати в пълен размер начисленото трудово
възнаграждение на
Р. А. И., на длъжност „водач селскостопански машини“ за
месец юли 2020 г. Следва да се приеме, че
нарушението е било открито на посочената в протокола дата на извършването на
проверката по документи, а именно на 05.04.2021 г. АУАН е издаден на 16.06.2021
г., поради което очевидно е, че към датата на неговото издаване
регламентираният в чл.34, ал.1, изр.второ от ЗАНН тримесечен давностен срок,
считано от датата на откриване на нарушителя – 05.04.2021 г., не е бил изтекъл.
В
жалбата се твърди още, че е неправилно налагането на наказание за всяко отделно
констатирано неизпълнение на предписанието на ДИТ-Русе, респ. издаването на множество
наказателни постановления от административнонаказващия орган срещу кооперацията.
Доводите са неоснователни. Заплащането
на трудовото възнаграждение е от изключителна важност за отделния работник или
служител като то е типично периодично вземане, поради което неплащането на
всяко отделно месечно трудово възнаграждение или обезщетение по КТ, дължимо на
всеки отделен работник или служител, съставлява и отделно нарушение, за
отстраняването на което правилно на работодателя са дадени и отделни задължителни
предписания. Неизпълнението на всяко от тях осъществява самостоятелно състав на
нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Нормата на чл.18 от ЗАНН изрично предвижда, че
когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Поради това и спрямо
касатора са издадени множество наказателни постановления, с които той е
санкциониран за неплащане на отделните месечни трудови възнаграждения и
обезщетения по КТ, дължими на конкретни работници или служители. Щом това
следва от самия закон – чл.18 от ЗАНН, то очевидно е, че налагането на
множество административни наказания според броя на неплатените в срок трудови
възнаграждения, само по себе си, не противоречи на целите, регламентирани пак
от същия закон – чл.12 от ЗАНН. В тази връзка позоваването на касатора на чл. 6 от АПК в административнонаказателно
производство е неотносимо, тъй като последното е различно по смисъл и характер
от административното производство, регламентирано с нормите на АПК. Съдът не
установи наличието на връзка между установеното нарушение и разпоредбата
на чл.
1 от ЗАНН, който гласи, че този
закон определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда
за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата
и законните интереси на гражданите и организациите. Посочената разпоредба не
регламентира целите на закона.
Касационната инстанция
счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което
следва да се остави в сила.
По делото е направено искане от ответника за присъждане
на разноски. Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН посочва, че в полза
на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според
чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът
отхвърли оспорването ответникът има
право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл.37 от ЗПП. Като съобрази цитираните норми и изхода на спора,
настоящият съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди
сумата от 80 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Русе
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №332/29.03.2022
г. по анд № 1816/2021 г. на РС -
Русе, с което е потвърдено НП №18-001771/06.08.2021 г., издадено от директора на ДИТ – Русе.
ОСЪЖДА Производствено производителна
кооперация „Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. “Искър“ № 1, представлявана от
председателя С.Г.Г., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, със седалище в гр. София, бул."Княз Александър Дондуков" № 3,
юрисконсултско възнаграждение в касационното производство в размер на 80 (осемдесет)
лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.