№ 43
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20221100900655 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 вр. чл. 496, ал. 2, т. 1 КЗ и чл. 497 КЗ.
Ищецът твърди, че на 04.11.2021 г. около 14:40 часа в гр. София в посока гр. Велико
Търново на път ПП – I – 4, км 122+900 се бил движил специален автомобил цистерна
„МАН“ с ДК № ****, собственост на „Д.-П.“ ЕООД, управляван от П.В.В.. Посочва, че в
землището на с. Леденик автомобилът навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил
движещият се в обратната посока влекач „Мерцедес Актрос“ с ДК № ****, с прикачено
полуремарке „Шмитц“ с ДК № ****, собственост на „А.-ДД“ ЕООД, управляван от М.Т. В..
Посочва, че в следствие на удара последвал взрив на наличното в цистерната тежко гориво
за отопление и двата товарни автомобила и полуремаркето изгорили напълно. На мястото
починал водачът на специалния автомобил „МАН“ Върбанов, а водачът на влекач
„Мерцедес Актрос“ В. получил множество фрактури и изгаряния по тялото.
Местопроизшествието било посетено от дежурен ПТП при „ПП“ ОД МВР – В. Търново,
който съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Било образувано
досъдебно производство. Счита, че причина за процесното произшествие са неправомерните
действия на водача на цистерна „МАН“ с ДК № ****, който не съобразил поведението си с
правилата, обективирани в ЗДвП и конкретно чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2.
Твърди, че в резултат на удара влекач „Мерцедес Актрос“ и прикачено полуремарке
„Шмитц“ били напълно унищожени и същите били репатрирани от мястото на
произшествието. Посочва, че с претенция от 16.11.2021 г. сезирал ответника, като били
регистрирани съответно щета за влекача и щета за полуремаркето, както и бил извършен
оглед и опис на увредените детайли. С писмо от 08.03.2022 г. бил уведомен от
застрахователя, че няма законно основание за изплащане на застрахователно обезщетение.
Твърди, че във връзка с репатрирането на увредените товарни автомобили от мястото на
произшествието бил направил разходи на обща стойност 2 640 лева. Посочва, че по
1
отношение на специален автомобил – цистерна „МАН“ е налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ЗК „Л.И.“ АД, действаща към датата на събитието. Предвид
изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му заплати
сумата 26 000 лева, частична претенция от 56 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди и необходима сума за репатрирането им и
лихва върху главницата от 17.02.2022 г. Претендира разноски.
С молба от 17.05.2022 г. прави увеличение на предявения иск, който да се счита
предявен за сумата общо в размер на 33 640 лева, частичен иск от 56 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди от
унищожаването на влекач „Мерцедес Актрос“ с ДК № **** в размер на 26 000 лева,
частично предявен от 35 360 лева, както и за полуремарке „Шмитц“ с ДК № ****, в размер
на 5 000 лева частично предявен от 18 000 лева и сума в размер на 2 640 лева за направени
разходи.
С молба от 25.05.2022 г., във връзка с дадени указания от съда, заявява, че
претендира законна лихва върху увеличения размер на главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
С протоколно определение от 12.12.2022 г. е допуснато на основание чл. 214 ГПК
увеличение в размера на предявените искове, като същите се считат предявени за сумата
33 444,69 лева, частична претенция по отношение на влекач Мерцедес Актрос с ДК № ****
от 35 360 лева и сумата 12 124,80 лева, частична претенция по отношение на полуремарке
„Шмитц“ с ДК № **** от 18 000 лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва предявения иск по основание и размер.
Оспорва твърденията в исковата молба относно механизма, вината и причините за
настъпването на ПТП, като счита, че тези обстоятелства не могат да бъдат еднозначно
установени от приложените документи. Оспорва обстоятелството, че настъпването на ПТП
се дължи изцяло и единствено на действията на водача на специален автомобил – цистерна
„МАН“ с ДК № ****, собственост на „Д.-П.“ ЕООД. При условията на евентуалност
навежда довод за принос от страна на водача на влекача с прикаченото полуремарке и
счита, че ПТП е причинено при условията на съизвършителство. Твърди, че водачът на
влекача не се съобразил нормата на чл. 20 ЗДвП. Оспорва вида, характера и степента на
урежданията, както и твърдението, че същите са възникнали като резултат от процесното
произшествие.
В срока по чл. 372 ГПК с допълнителна искова молба ищецът заявява, че поддържа
исковата молба и доказателствените искания направени с нея. Оспорва твърденията на
ответника по отношение неоснователността и необосноваността на исковите претенции,
както и наличието на принос на вредоносния резултат.
В срока по чл. 373 ГПК с допълнителен отговор на допълнителната искова молба
ответникът заявява, че поддържа всички оспорвания, възражения и доказателствени
искания, направени с отговора на исковата молба.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно е, че на датата на ПТП – 04.11.2021 г. на място е съставен констативен
протокол за ПТП № 412 с пострадали лица, в които са вписани участниците в инцидента –
автомобил цистерна „МАН“ с ДК № ****, собственост на „Д.-П.“ ЕООД, управляван от
П.В.В., с посочена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Л.И.“ АД и влекач
„Мерцедес Актрос“ с ДК № ****, с прикачено полуремарке „Шмитц“ с ДК № ****,
собственост на „А. – ДД“ ЕООД. Посочено е в графата „Видими щети по ППС“, че
2
превозните средства, участвали в произшествието са напълно изгорели. Отбелязано е, че е
образувано ДП № 901/04.11.2021 г. по описа на РУ – Велико Търново.
Установява се, че ищецът е подал до ответника на 16.11.2021 г. претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП.
От ЗК „Л.И.“ АД е изготвен опис-заключение по щета № 0000-5000-21-000967 по
отношение на полуремаркето и опис-заключение по щета № 0000-500-21-000966 по
отношение на влекача.
С писма от 06.03.2022 г. и съответно от 09.03.2022 г. застрахователят е уведомил „А.-
ДД“ ЕООД, че не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение по
отношение на полуремаркето и на влекача, тъй като не може да направи категоричен извод
относно това чие виновно поведение е довело до настъпване на произшествието.
Представена е фактура № 00000017878/10.11.2021 г., ведно с преводно нареждане
към нея, от които е видно, че „А.-ДД“ ЕООД е заплатило по сметка на ЕТ „Н.-Н.Х.“ сумата
2 640 лева за репатриране на товарен автомобил Мерцедес с рег. № **** и полуремарке с
рег. № ****.
По делото са приложени изисканите документи от досъдебно производство №
ЗМ901/2021 г., от които се установява, че същото е образувано на 04.11.2021 г. и е висящо
към настоящия момент, без данни за привличане на обвиняем.
От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че ударът е
настъпил в лентата предназначена за движение към гр. София, в която се е движил товарен
автомобил „Мерцедес“. След извършено изчисление, експертът посочва, че скоростта на
движение на товарен автомобил „Мерцедес“, в момента на удара е била около 78,98 км/ч, а
скоростта на движение на товарен автомобил „МАН“, в момента на удара е била около 75,96
км/ч. Стойността на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ към датата на събитие възлиза
на 33 444,69 лева, а на полуремарке „Шмитц“ на 12 124,80 лева. Видно от приложените по
делото материали и по-точно протокола за оглед и фотоалбума, товарен автомобил
Мерцедес и полуремарке са изгорели напълно. При гореното са настъпили промени в
кристалната решетка на метала, поради което кабината на автомобила, рамата, двигателя и
скоростната кутия, ходова част, както и рамата и ходовата част на полуремаркето са
неизползваеми и не е възможно възстановяването им. Налице е тотална щета, при която
няма наличие на запазени части. Вещото лице посочва, че в района на ПТП на първокласен
път I-4 не са били налични пътни знаци, видно от протокола за оглед, които да ограничават
скоростта. Разрешената скорост за движение на товарен автомобил Мерцедес в състав с
ремарке Шмитц е 70 км/ч. Разрешената скорост за движение на товарен автомобил МАН в
района на ПТП е 80 км/ч. От съпоставянето на разстоянието се налага изводът, че в
конкретната ситуация водачът на товарния автомобил Мерцедес не е имал възможност да
предотврати произшествието чрез спиране и при движение с разрешената скорост от 70
км/ч.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените
на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В чл. 432, ал. 1 КЗ е предвидено, че увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване изискванията на чл.
380, като последната норма изисква лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
В разглеждания случай се установява, че ищецът „А.-ДД“ ЕООД, като увредено лице
3
е отправило към ответника, в качеството му на застраховател по „Гражданска отговорност“
на виновния водач писмена претенция, подадена на 16.11.2021 г., поради което следва да се
приеме, че е спазено изискването на чл. 432, ал. 1 вр. с чл. 380 КЗ.
За възникване на процесното вземане за обезщетение е необходимо да се установи, че
в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника
водач на МПС е настъпило събитие, в резултат на което са причинени щети на собствения
на ищеца автомобил.
Не се спори, че ищецът се явява материално легитимирано лице да търси
обезщетение, като собственик на влекач „Мерцедес Актрос“ с ДК № **** и на прикаченото
полуремарке „Шмитц“ с ДК № ****.
От приетите писмени доказателства и изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза съдът приема за установено, че произшествието е настъпило в района на около
600 метра след отбивката за с. Леденик, намираща се в дясно спрямо посоката на движение
към гр. Велико Търново. Водачът на товарен автомобил „МАН“ е навлязъл в лентата за
насрещно движение. Настъпил е приплъзващ удар между предна лява част на товарен
автомобил „Мерцедес“ в областта на лява колона и лява врата и предна лява част на товарен
автомобил „МАН“. След удара товарен автомобил „Мерцедес“ се отклонил напред и вдясно
спрямо посоката на движение и е преустановил движението си на мястото описано в
протокола за оглед. Товарен автомобил „МАН“ след удара е започнал да ротира около
масовия си център по посока обратна на часовниковата стрелка гледано отгоре, като
едновременно с това е продължил движението си напред и вляво спрямо посоката си на
движение. В следствие на удара е възникнал пожар, при който напълно е изгорял товарен
автомобил „Мерцедес“ и полуремарке „Шмитц“. Настъпването на проценото ПТП на
04.11.2021 г. и участието на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника се установява и от съставения на място протокол за ПТП с пострадали лица,
съставен от дежурен ПТП при Сектор „ПП“, ОД МВР – Велико Търново. При така
събраните данни съдът приема, че произшествието е настъпило по вина на водача на
товарен автомобил „МАН“, който неправомерно е навлязъл в лентата за насрещно
движение, в която се е движил товарен автомобил „Мерцедес“ и по този начин е станал
причина за удара. Ето защо и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ ЗК „Л.И.“ АД следва да заплати обезщетение за доказаните
имуществени вреди на увреденото лице.
Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да
надвиши действителната стойност на причинената вреда. Обезщетенията за вреди на
моторни превозни средства се определят в съответствие с методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, приета с
наредбата по чл. 504 КЗ от Комисията за финансов надзор. Според заключението на вещото
лице е налице тотална щета и няма запазени части на пострадалите влекач и полуремарке.
Стойността на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ към датата на събитие възлиза на
33 444,69 лева, а на полуремарке „Шмитц“ на 12 124,80 лева. В решение № 165 от
24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ Т.О. е застъпено, че застрахователното
обезщетение се определя като от действителната стойност на увреденото имущество към
датата на ПТП се приспадне стойността на запазените части. В случая обаче няма какво да
се приспада, тъй като липсват запазени части. Предвид изложеното исковете се явяват
основателни в размерите, за които са предявени, след допуснатото увеличение с протоколно
определение от 12.12.2022 г., а именно 33 444,69 лева, частично предявен от 35 360 лева по
отношение на влекача Мерцедес с ДК № **** и 12 124,80 лева, частично предявен от 18 000
лева за полуремарке Шмитц с ДК № ****. Основателно е и искането за присъждане на
сумата 2 640 лева, представляваща разноски за репатриране на превозните средства,
доколкото е свързано с процесното ПТП и подлежи на обезщетяване. Върху сумата в общ
4
размер на 48 209,49 лева, частична претенция от 56 000 лева, следва да се присъди и
поисканата от ищеца законна лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане.
Съдът намира за недоказано възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на влекача и ремаркето, собственост на ищеца.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за причинените вреди,
обезщетението може да се намали. В константната съдебна практика на Върховния
касационен съд – решение № 159/24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.;
решение № 59 от 10.06.2011 г. по т.д. № 286/2010 г. на ВКС, І Т.О.; решение №
169/28.02.2012 г. по т.д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О.; решение № 54/22.05.2012 г. п о т.д. №
316/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др., се застъпва становището, че намаляването на
обезщетението за вреди от деликт е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, трябва поведеното на пострадалия обективно да е в причинна
връзка с настъпването на вредите, тоест пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване. Според вещото лице, скоростта на движение на товарен автомобил „Мерцедес“
в момента на удара е била около 78,98 км/ч, при разрешена 70 км/ч, а скоростта на товарен
автомобил „МАН“ около 75,96 км/ч. Съдът съобразява констатацията на вещото лице, че
при съпоставянето на разстоянието се налага изводът, че в конкретната ситуация водачът на
товарния автомобил Мерцедес не е имал възможност да предотврати произшествието чрез
спиране и при движение с разрешената скорост от 70 км/ч. Следователно липсва конкретно
проявление на действие или бездействие на пострадалия водач на влекача и полуремаркето,
което да съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Ето защо съдът
намира, че не се доказа по делото да е налице принос на водача на превозните средства,
собственост на ищеца, без който не би се стигнало до увреждането като неблагоприятен
резултат, настъпило от поведението на делинквента. В решенията на Върховния касационен
съд, постановени по чл. 290 ГПК – решение № 59/10.06.2011 г. по т.д. № 286/2011 г. на ВКС,
І Т.О.; решение № 98/24.06.2013 г. по т.д. № 596/2012 г. на ВКС, ІІ Т.О.; решение №
154/10.10.2017 г. по т.д. № 2317/2016 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др. е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. В случая по предявения
по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя иск не се доказа, че е налице съпричиняване на
резултата от страна на водача на увредения автомобил, който с поведението си да е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или да е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Предвид
изложеното възражението на ответника за съпричиняване се явява неоснователно и не
следва да се уважава.
По отношение на разноските: Искането за присъждане на разноски е заявено от
ищеца. От негова страна са извършени разноски в общ размер на 6 834,68 лева, от които
1 934,68 лева за държавна такса, 400 лева за депозит за вещо лице и 4 500 лева за адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за основателно заявеното от ответника възражение за
намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. За този си извод съдът
съобрази фактическата и правна сложност на делото; обстоятелството, че по делото е
проведено само едно съдебно заседание, както и какъв е дължимият размер по Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция.
Претендираният хонорар от 4 500 лева следва да се намали на 2 500 лева. При съобразяване
изложеното на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 4 834,68 лева.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва банкова сметка, по която могат да
бъдат преведени присъдените суми, а именно: IBAN: BG88 UNCR70001522830101 в
„Уникредит Булбанк“ АД.
5
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, бул. ****, да заплати на
„А.-ДД“ ЕООД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 432 вр. чл. 496,
ал. 2, т. 1 КЗ сумата в общ размер на 48 209,49 лева /четиридесет и осем хиляди двеста и
девет лева и четиридесет и девет стотинки/, частична претенция от общо заявена от 56
000 лева, в което се включва сумата 33 444,69 лева, частична претенция от 35 360 лева по
отношение на влекача Мерцедес с ДК № ****, сумата 12 124,80 лева, частична претенция от
18 000 лева за полуремарке Шмитц с ДК № **** и сумата 2 640 лева, представляваща
разноски за репатриране на превозните средства, дължима по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за настъпило на 04.11.2021 г. ПТП. около 14:40 часа в гр. София
в посока гр. Велико Търново на път ПП – I – 4, км 122+900 между специален автомобил
цистерна „МАН“ с ДК № ****, собственост на „Д.-П.“ ЕООД, управляван от П.В.В. и
влекач „Мерцедес Актрос“ с ДК № ****, с прикачено полуремарке „Шмитц“ с ДК № ****,
собственост на „А.-ДД“ ЕООД, управляван от М.Т. В., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба 08.04.2022 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК: ****, с адрес: гр.
София, бул. ****, да заплати на „А.-ДД“ ЕООД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, ул. ****,
сумата 4 834,68 лева /четири хиляда осемстотин тридесет и четири лева и шестдесет и
осем стотинки/, представляващи направени по делото разноски, съобразно уважената част
от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6