РЕШЕНИЕ
№ 652 / 13.4.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ВАРНА - 2 състав, на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
открито съдебно заседание, в следния
състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : Антони Николов
като разгледа докладвано от съдията АНД № 103 / 2020 г. по
описа на PC - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е
по въззивна жалба
от К.А.К., ЕГН
: **********, срещу НП №
23 - 0000711
/ 10.
12. 2019 г.
на Началник 00 - АА -
Варна - ГД - АИ. Със
същото на жалбоподателя :
• за нарушаване разпоредбата на чл. 66, т. 3 от Наредба № 33 от 03. 11. 1999 г. за обществен превоз на пътници и товари
на територията на Република България и на основание чл. 93, ал. 1 от ЗАП е наложено
административно наказание „Глоба" в размер на две хиляди лева.
Жалбоподателят моли съда за цялостна отмяна на атакуваното
НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена
в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва
да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата с допълнителен довод
маловажност. Претендира за присъждане на разноски и прекомерност на такива
от другата страна.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален
представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди
НП. Сочи, че
същото е законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на
закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на
разноски и прекомерност на такива от другата страна.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа
обстановка :
На 02. 10. 2019 г. в гр. Бяла, област
Варна, възз. К.А.К. управлявал автобус с ДК№ В 52 98
НК, по маршрут гр. Долни чифлик - гр. Обзор, извършващ обществен превоз
на пътници - специализиран - четиринадесет лица, служители на
„Уърд травел кансълтанси" ООД. Свид. Д.П.К. ***
преустановил движението на моторното превозно средство, като поискал от водача
разписание за специализиран превоз, съгласувано с началника на регионалното
звено на ИА - АА. Такова не било представено. Съставен бил АУАН, предявен и
подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН не били депозирани писмени такива. Административно наказващият орган приел
констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските
показания, както и от приложените и приети по делото писмени материали, които
кредитира като единни, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се,
логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с
приетата фактическа обстановка и относими към предмета на доказване. Следва да
се отчете незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :
Съдът счита, че
производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в
ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е
съставен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите
реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно
предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от
ЗАНН и е
надлежно връчено. Фактическата
обстановка и правната квалификация са еднакво отразени в АУАН и НП.
Съдът намира, че е осъществен състава на визираното.
От обективна
страна не остава съмнение, че въззивникът е управлявал моторно превозно
средство, което е „всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и
механизмите му". Същият е изпълнявал задълженията си по трудов договор,
извършвайки обществен превоз на пътници - специализиран -четиринадесет
лица. Същевременно при поискване от контролен орган, не е изпълнил задължението
си да представи разписание за специализиран превоз, съгласувано с началника на
регионалното звено на ИА - АА. Горното съдът извежда от
свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени
документи.
От субективна страна
нарушението е извършено умишлено. Горното съдът извежда от цялостното поведение
на въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите
действия.
Доколкото
наложеното е в строго определен размер, съдът не следва да разглежда въпроса
относно неговото редуциране.
Предвид факта, че
нарушения от подобен вид засягат изрично регламентиран ред съдът счита, че
формират сравнително висока обществена опасност, поради което не може да бъдат
приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана
административно наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по
нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е
предвидил налагане на санкция.
Съдът намира наведеното от
страна на въззивника за неоснователно, поради следното :
при съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения,
от категорията на съществените такива, което да обуслови цялостна отмяна, като
твърдяното нарушение се доказа по безспорен начин от събрания доказателствен
материал. Не се спори от страните, че въззивникът не е представил при поискване
от контролен орган разписание. Спорен се явява въпроса към коя разпоредба - съответно
ал. 1 или ал. 2 на чл. 93 от ЗАП следва да бъде
отнесено това. Категорично се установи по делото, че в случая въобще не е било
изначално налично поисканото разписание, което само по себе си обуславя относимост към
чл. 93, ал.
1 от ЗАП. Тази разпоредба визира липса на
конкретен документ, именно каквата е налице в разглеждания случай. Разпоредбата
на чл. 93, ал. 2 от ЗАП би била приложима ако
поисканото разписание е съществувало, но единствено не се е носило в момента от
водача. В този смисъл разликата между двете разпоредби е на база несъществуване /
неносене на конкретен документ. Относно маловажност съдът изложи мотиви по
горе, като единствено може да се добави, че спазването на строго
регламентирания ред в тази насока е особено наложително, доколкото същия има за
цел да защити интересите на огромен брой лица, придвижвани по пътищата на
страната и подложени на риска от евентуални произшествия. Въпрос на лична
организация е как да се организира изпълнението на конкретно задължение, като
евентуални трудности в тази насока не могат да обусловят неспазване на законови
разпоредби, респективно отпадане на отговорността.
Предвид чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора,
своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на
въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което
съобразно чл. 37, ал. 1 от ЗПП, чл. 27 Е
от Наредба за заплащането на правната помощ,
съдът определя на осемдесет лева.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено,
поради което и на основание чл. 63, ал.
1 от ЗАНН
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23 - 0000711 / 10. 12. 2019
г. на Началник 00 - АА - Варна - ГД -
АИ, с което на К.А.К., ЕГН : ********** :
• за нарушаване разпоредбата на чл. 66, т. 3 от Наредба № 33 от 03. 11. 1999 г. за обществен превоз на пътници и товари
на територията на Република България и на основание чл. 93, ал. 1 от ЗАП е наложено
административно наказание „Глоба" в размер на две хиляди лева.
ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН : **********,*** - ГД - АИ
юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на осемдесет лева.
Решението
подлежи на съдебен
контрол в 14 -
дневен срок от съобщаването пред Административен съд -
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ