Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260456 26.09.2022 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Стела Грозева
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 15280 по описа за 2020 година.
Предявени са искове с правно осн. чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищцата А.П.П. твърди, че е сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит от ******. Поддържа, че той е недействителен поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Уговореният в договора размер на възнаградителната лихва противоречала на добрите нрави, тъй като размерът му надвишавал трикратно законната лихва. Освен това не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите. Поради това претендира да бъде осъден ответника да заплати сумата 50 лв. представляваща неоснователно получена договорна лихва. В хода на производството ищцата е увеличила размера на претенцията от 50 лв. на 2416,40 лв. / лист 48/.
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД не отрича наличието на правоотношение по договора за заем. Излага подробни доводи за неоснователност на иска. Прави възражение за погасяване на претенцията по давност поради изтичане на пет години, считано от датата на сключване на договора.
Съдът намери за установено следното:
На ***** между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищцата П. бил сключен договор за паричен заем №******, по силата на който дружеството предоставило 2500 лева при уговорена фиксирана възнаградителна лихва от 233% годишно и 883,20% годишен процент на разходите. Кредитът следвало да бъде върнат на 34 седмични погасителни вноски, като общата сума за връщане възлизала на 4916,40 лв.
Съгласно представената по делото справка, изготвена от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, във връзка с процесния договор в периода от ****** до ****** ищцата извършила погасителни плащания в общ размер на 4916,40 лв. От тях 2500 лв. били отнесени за погасяване на главница, а 2416,40 лв. за погасяване на договорна лихва / лист 43/.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Съдът намира за безспорно, че между дружеството кредитор и ищцата е бил сключен договор за потребителски кредит. Не е спорно, че сумата по него е била усвоена, както и че ищцата е извършила погасителни плащания.
Съдът намира, че уговорената в договора възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД. Този извод следва от обстоятелството, че към датата на сключване на договора - месец *** ** г. размерът на законната лихва е възлизал на 10,14 %. Това е така, защото към тази дата основният лихвен процент е бил определен от БНБ на 0,14 % /общоизвестно обстоятелство, установимо на страницата на БНБ в интернет/. От това следва, че уговорената в договора възнаградителна лихва - 233% надвишава законната лихва 22,98 пъти. Такъв размер, освен че се явява прекомерен, създава състояние на значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя /кредитополучателката/, което квалифицира клаузата като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП. Това прави уговорката относно размера на лихвата нищожна. От това следва, че всички суми платени във връзка с нея са дадени при липса на основание по смисъла на чл. 55, ал.1 ЗЗД и следва да бъдат върнати.
Неоснователен е доводът на ответника относно погасяване на вземането на ищцата поради изтичане на срок от пет години, считано от датата на сключване на договора - *****. Изискуемостта на вземането относно връщане на даденото при начална липса на основание настъпва от датата на предаването, а не от датата на сключване на договора, както се твърди в писмения отговор. Съобразно представените от ответника доказателства - справка за платени суми, главницата е била заплатена окончателно на *****. От тази дата до предявяване на иска -***** не е изтекъл предвидения в чл.110 ЗЗД срок.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
Съобразно чл.78, ал.1 ЗЗД ответникът следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 101,66 лв.
Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата 478,98 лв. с ДДС представляваща адв. хонорар.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 13157634 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джавахарлал Неру №28 „Силвър център“, ет.2, офис 40-46 да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на А.П.П. ЕГН ********** с адрес ***, сумата 2416,40лв./две хиляди четиристотин и шестнадесет лева и 40ст./ платена без основание от ищеца по нищожна клауза за договорна лихва по чл.3, ал.1, т.6 от за паричен заем №*******/*******г., ведно със законната лихва върху сумата считано от ******* до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД да заплати на А.П.П., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 101,66 лв. /сто и един лева и 66 ст./ деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД да заплати на Адвокатско дружество "*****." БУЛСТАТ ******* с адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 478,98 лв. с ДДС /четиристотин седемдесет и осем лева и 98 ст./ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
С.Г.