Решение по дело №6764/2013 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ..................

гр. С.,                            .2015 г.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 6 състав, в публично заседание на четвърти февруари през 2015 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА МИЛЕН ВАСИЛЕВ

при секретаря Елеонора Михайлова, като разгледа търговско дело № 3093 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 4.04.2014 г. на молител ката Е.С.В. срещу решението от 11.03.2014 г. по т. д. № 6764/2013 г. на Софийския градски съд, VI-18 състав, с което е отхвърлена молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност спрямо „Н.а.И.“ ООД.

В жалбата се твърди, че неправилно СГС е приел, че в полза на молителката не е възникнало потестативното право да развали процесния договор от 5.06.2007 г. Сочи се, че не е пречка за упражняване на това право допусната от молителката забава в изплащане на последната вноска, тъй като тя не била страна в административното производство пред РДНСК по издаване на разрешението за ползване на строежа № ДК-07-395/31.07.2009 г. и не била уведомена от ответника-продавач за това обстоятелство, от когато тече и срока за плащане на последната вноска. Твърди се, че неправилно е прието, че молителката имала право да развали договора само при незавършване на сградата в груб строеж, като клаузите на договора не са тълкувани систематично и съобразно чл. 20 ЗЗД. Твърди се, че обстоятелството, че молителката разполагала и с правото да обяви за окончателен предварителния договор, не я лишавало от правото да го развали поради неизпълнение на ответника.

Предвид изложеното жалбоподателката моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Претендира разноски.

Въззиваемото дружество „Н.а.И.“ ООД - ответник по молбата по чл. 625 ТЗ - редовно призован по реда на чл. 619, ал. 1, изр. 2 ТЗ и чл. 50, ал. 2 ГПК, не взема становище по жалбата.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Е.С.В. с молба от

31.10.2013         г., с която е поискано откриване на производство по несъстоятелност спрямо „Н.а.И.“ ООД. В молбата се твърди, че на 5.06.2007 г. бил сключен предварителен
продавач се е съгласило да прехвърли правото на собственост върху имота след изплащането на останалите 20 % от цената при условията и в сроковете на предварителния договор

С разписка от 12.05.2009 г. Е.В. е заплатила на „Н.а.И.“ ООД третата вноски по предварителния договор в размер на 5 **6 евро.

Строежът на процесната сграда, находяща се в гр. С., ул. „А.Т.“ № **, е започнал въз осН.на протокол от 13.12.2006 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж, като е бил въведен в експлоатация с разрешение за ползване № ДК-07-395/31.07.2009 г., издадено от началника на СРДНСК

С нотариална покана, връчена на ответника на 1 02.2011 г., молителката Е.В. го е поканила в деня след изтичане на 5 дни от получаването на поканата в 9:30 ч., да се яви в кантората на нотариус Мариела КалояН.за изповядване на нотариалната сделка за покупко-продажба на процесния магазин.

Видно от протокол за констатиране на обстоятелство от 7.02.2011 г., съставен от нотариус Мариела КалояН., на посочената дата в периода 9:30 - 10:00 ч. поканеното дружество не е изпратило представител, а се е явил само представител на купувачката.

С уведомление, връчено на ответното дружество чрез нотариална покана на 10.02.2011 г., молителката Е.В. е заявила, че предвид неизпълненото от ответника задължение за сключване на окончателния договор и прекомерната му забава счита предварителния договор от 5.06.2007 г. за едностранно развален от нея, като е отправена покана в 3-дневен срок от получаване на уведомлението ответникът да й възстанови всички заплатени от нея суми по предварителния договор в общ размер на 46 494 евро.

Представени са и издадени от Агенцията по вписванията удостоверение с изх. № 38740/28.10 2013 г. за вписванията в партидата на молителката Е.В. за периода от 2003 г. до 21.10.2013 г.; удостоверение с изх. № 38742/28.10.2013 г. за вписванията в партидата на ответното дружество за периода от 2003 г. до 2110.2013 г.; справка за вписванията по партидата на ответното дружество за периода 25.06.2001 г. - 15.01.2014 г.

Според писмо с per. № 87000/28.01.2014 г., издадено от СДВР - отдел „Пътна полиция“, няма данни за регистрирани МПС на ответното дружество.

Според удостоверение с изх. № 15703/21 02.2014 г., издадено по изп. дело № 20138630403514 от ЧСИ Сия Халаджова, срещу ответното дружество е започнало изпълнително производство в полза на взискателя „У.Б.“ АД за вземания срещу ответното дружество, присъдени с изпълнителен лист от 31.10.2013 г. по гр.д. № 44943/2013 г. на СРС, 64 състав, и с изпълнителен лист от 21.12.2013 г. по гр.д. № 44941/2013 г. на СРС, 55 състав, като присъединен взискател е и НАП. Посочено е, че към 21.02.2014 г по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 48 530,24 лв., с която по реда на закона са погасени съответни части от задълженията, като са останали непогасени следните задължения: 1) по изпълнителен лист от 31.10 2013 г. по гр.д. № 44943/2013 г. на СРС - главница в размер на 1 552 878,99 лв., законна лихва за периода 29.10 2013 г. - 21.02.2014 г в размер на 49 705,07 лв., неолихвяеми вземания - 411 364,54 лв., 2) по изпълнителен лист от

21.12.2013          г. по гр.д. № 44941/2013 г. на СРС - главница в размер на 331 776,69 лв., законна лихва за периода 29.10.2013 г. - 21.02.2014 г. в размер на 10 619,62 лв., неолихвяеми вземания в размер на 125 555,18 лв. и присъдени разноски - 9 146,64 лв., 3) по издаденото удостоверение от НАП - публични вземания в общ размер на 1 513 531,92 лв., 4) разноски в изпълнителното производство на взискателя - 38 075,52 лв. и 5) такси по ТТЗЧСИ - 72 825,10 лв.

Представени са и годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО за 2008 г. - 2012 г на ответното дружество; постановления и разпореждания на НАП за налагане на обезпечителни мерки срещу имущество на ответника.

15	Коефиц. на обща ликвидност	0.60	0.64	0.76	0.83	1.13
**	Коефиц. на бьрза ликвидност	0 19	0 19	0 13	0.02	0.007
17	Коеф. на незабавна ликвидност	0.19	0.19	0.13	0.02	0.007
18	Коеф за абсолютна ликвидност	0.004	0.001	0 03	0.01	0.00
	Показатели за финансова автономност
19	Коефициент на финансова	отр величина	отр. величина	отр. величина	отр величина	отр величина
20	Коефициент на задлъжнялост	отр. величина	отр величина	отр. величина	отр величина	отр величина

 

Въз осН.на тези показатели вещото лице прави изводи, че е налице трайно понижение на коефициентите на ликвидност и декапитализиране на ответното дружество, както и трайно намаление на приходите през 2010 г. и 2011 г. спрямо 2009 г., за да достигнат символични стойности през 2012 г. Установено е, че разходите през периода 2010 г. - 2012 г. са предимно за погасяване на задълженията на дружеството към финансови институции, като не са правени разходи за персонал, което води до извод за намаляваща към спираща основна дейност Данните за 2013 г. потвърждава тенденциите за спиране на дейността, като реализираните приходи в размер на 84 000 лв са от отдаване под наем и извършени услуги. От справките в Търговския регистър и доказателствата по делото вещото лице е установило, че през 2012 г. и 2013 г. са наложени запори върху банкови сметки на ответника за публични задължения към НАП и запори на дружествени дялове за задължения към „У.Б.“ АД. В съдебното заседание вещото лице е допълнило, че задълженията към НАП не са включени в ГФО, които ако бъдат включени ще доведат до допълнително падане на коефициентите за ликвидност.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е осН.телна

По молбата по чл. 625 ТЗ

Предмет на разглеждане е молба за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, а при условията на евентуалност - поради свръхзадълженост.

По действащото българско право производство по несъстоятелност може да се открие: 1) спрямо определени лица, 2) по искане на определени лица, и 3) при наличие на определени материалноправни осН.ния.

(1)      Лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност, са: 1) търговците по смисъла на чл. 1 ТЗ, с изключение на публичните предприятия, упражняващи държавен монопол или създадени с особен закон - чл. 607а, ал. 1 и чл. 612, ал. 1 ТЗ, 2) неограничено отговорните съдружници в търговско дружество, спрямо което е открито производство по несъстоятелност, включително починали и/или заличени в търговския регистър - чл 610 и чл. 611, ал. 2 ТЗ, 3) починал или заличен едноличен търговец - чл 611, ал. 1 ТЗ, 4) лице, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник - чл 609 ТЗ, 5) сдружения и фондации - чл. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ.

В конкретния случай ответникът попада в първата категория лица - предвид качеството му на търговско дружество той представлява търговец по формата си съобразно чл. 1, ал. 2 ТЗ

(2)      Лицата, по искане на които може да се открие производство по несъстоятелност, са: 1) длъжникът, 2) кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ - т. 2 ЗЗП, купувачът - на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /не се твърди и установява предметът на договора да е свързан с търговска или професионална дейност на първоначалната или последващата купувачки, т.е. налице е втората хипотеза на § 13, т. 1 ЗЗП/, а предметът на договора попада в дефиницията за „стока“ по смисъла на § 13, т. 13 ЗЗП в действащата към момента на сключването му приложима редакция /която не изисква стоката да е само движима вещ/. Очевидно, разбирана в буквалния й смисъл, клаузата на чл. 27 ограничава правото на купувача-потребител, произтичащо от закон /чл. 87, ал. 1 ЗЗД/, да развали процесния договор при неизпълнение на основното задължение на продавача да прехвърли собствеността, т.е. тя е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 ЗЗП. Не се твърди и установява клаузата да е била индивидуално уговорена, а и тежестта на доказване на това обстоятелство е на ответника /чл. 146, ал. 4 ЗЗП/, който не е ангажирал доказателства в тази насока. Ето защо, разбирана буквално, клаузата е нищожна - чл. 146, ал. 1 ЗЗП. На второ място, дори и да не е нищожна, клаузата не следва да се тълкува, като ограничаваща правото на разваляне на купувача в случай на неизпълнение на основното задължение на продавача да прехвърли собствеността върху имота /при това без тежести и права на трети лица/. Процесният договор по същество обективира два договора - за изработка /за изграждане на сградата и процесния обект/ и за обещание да се продаде бъдеща вещ /предварителен договор/. Внимателният прочит на клаузата на чл. 27 води до извода, че тя се отнася до първия договор /този за изработка/, тъй като е относима само към изпълнението на задълженията за изграждане на обекта - в тази хипотеза страните са уговорили, че само неизграждането в груб строеж на сградата в уговорения срок е осН.ние за разваляне на договора за изработка, но не и друго неизпълнение на задължение по изграждането /напр некачествено строителство/. Клаузата обаче е неотносима към изпълнението на втория договор /предварителния договор за продажба/, тълкувана през призмата на чл. 20 ЗЗД Съобразно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността Несъмнено, придобиването на собствеността върху процесния имот е основна цел на купувача, а получаването на уговорената цена е основна цел на продавача по процесния предварителен договор Непостигането на тези основни цели поради неизпълнение от насрещната страна следва да е осН.ние на кредитора да се освободи от договорната обвързаност, като развали договора Противното би противоречало и на правилата за добросъвестност, които са критерий за тълкуването на договорите. Липсата на възможност за разваляне на договора от купувача при неизпълнение на основното задължение на продавача да прехвърли собствеността трудно може да се приеме за съответстващо на обичаите в практиката и на добросъвестността. Това право не следва да отпада дори и купувачът да разполага с правото да обяви договора за окончателен по съдебния ред на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, още повече, че в конкретния случай не е доказано, че всички предпоставки на чл. 19, ал. 3 ЗЗД са налице и, че имотът е чист от тежести /по делото са налице данни за провеждано срещу ответника принудително изпълнение от банка и за наложени обезпечителни мерки от НАП/. Ето защо следва да се приеме, че клаузата на чл. 27 не е пречка за развалянето на процесния договор при неизпълнение на основното задължение на продавача да прехвърли на купувача собствеността върху продадения имот

Противно на приетото от СГС, не е пречка за упражняване на правото на разваляне от страна на молителката-купувач обстоятелството, че последната не била заплатила последната четвърта вноска от цената, с което била изпаднала в забава и не била изправна страна по договора. Видно от клаузата на чл 5, ал. 2, т. 3 от договора падежът на четвъртата вноска настъпва при получаване на разрешение за ползване и нотариално прехвърляне на имота, от когато започва да тече срок за плащане от 5 работни дни - видно от „забележката“ към същия член. Следователно, за да настъпи падежа не е достатъчно само да бъде издадено

субективна невъзможност за изпълнение /по смисъла на общото облигационно право/, което именно е и причината същият да продължи да отговаря спрямо кредитора за неплащането, а това обуславя и възможността спрямо него да се проведе принудително изпълнение, форма на което и е производството по несъстоятелност^[1].

Според установената в чл. 608, ал. 2 ТЗ оборима презумпция неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като следва да се съобразява не само спирането на плащанията към кредитора, подал молбата по чл. 625 ТЗ, а и към останалите кредитори на длъжника^[2]. Спирането на плащанията е външно проявление на неплатежоспособността, поради което самото то следва да е резултат на трайно, а не на временно, състояние - арг. от чл. 631 ТЗ. Поради това както установяването на самата презумпционна предпоставка „спиране на плащанията“, така и оборването на презумпцията предполага изследване на цялостното икономическо състояние на длъжника, още повече предвид засиленото служебно начало при събирането на доказателства от съда в този вид дела /чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ/. Състоянието на неплатежоспособност следва да се налице към момента на последните устни състезания по делото^[3], но изискването за трайния му характер по необходимост предполага извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на длъжника в достатъчно продължителен период назад. Този анализ следва да се извърши въз осН. на събраните по делото доказателства, вкп. и на заключение на съдебно- икономическа експертиза, установяваща основните счетоводни показатели за дейността на длъжника, и по-специално - коефициентите за ликвидност и финансова автономност.

В конкретния казус се установи, че процесното вземане за връщане на заплатената цена по разваления договор е станало изискуемо с връчената на 10 02.2011 г. на ответника нотариална покана и същото не е заплатено от ответника, като няма данни и за плащането на присъдените суми с влязлото сила решение от 21.05.2014 г. по гр. д. № **059/2013 г. на СГС, I- 12 състав. Налице са данни за събрани през 2014 г. чрез принудително изпълнение суми от ответника към други кредитори - видно от удостоверение с изх. № 15703/21.02.2014 г., издадено по изп. дело № 20138630403514 от ЧСИ Сия Халаджова. Същевременно, от ССЕ се установява, че след 2011 г. ответното дружество е преустановило напълно търговската си дейност, като реализираните през 2013 г. приходи в размер на 84 000 лв. са от отдаване под наем и извършени услуги, а не от основната дейност на дружеството - строителство и продажба на недвижими имоти. Установено е и, че коефициентите за ликвидност за периода 2010 - 2013 г. са под приетите за оптимални стойности, което означава, че от 2010 г. и до момента краткотрайните активи на ответното дружество не са достатъчни за изплащане на краткосрочните му задължения. От обстоятелството, че коефициентът за финансова автономност през целия изследван периода 2009 г. - 2013 г. е с отрицателна стойност, както и, че от такъв е и коефициентът за задлъжнялост, следва да се заключи, че е налице декапитализация на дружеството със засилваща се тенденция и пълна зависимост от кредиторите, произтичащи от невъзможността на предприятието да реализира печалби от дейността си за периода 2010 - 2013 г. Продължителният период свидетелства, че затрудненията на ответника имат траен характер, а не са временни. В обобщение тези данни водят до извода, че както в минал период, така и понастоящем ответникът е в състояние на трайна невъзможност за изпълнение на паричните си задължения, вкл. и процесиите задължения към молителя, чрез наличните си краткотрайни и реално ликвидни активи. Ето защо налице е установено състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, което изисква съдът да определи началната дата на това състояние.

адвокатското възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 4 11 2014 г. /противно на посоченото в списъка по чл. 80 ГПК няма данни за подаване на частна жалба и за заплащане на такса за нея в размер на 15 лв./.

Така мотивиран Софийският апелативен съд,

РЕШИ

ОТМЕНЯ изцяло решението от 11 03.2014 г. по т. д. № 6764/2013 г. на Софийския градски съд, VI-18 състав, и вместо това постановява:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Н. а.И.“ ООД с ЕИК - ********, със седалище и адрес на управление - гр. С., район „С.“, ул. „Д.В.“ № ** партер, магазин 5.

ОПРЕДЕЛЯ началната дата на неплатежоспособността - 10.02.2011 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Н. а.И.“ ООД с ЕИК -

********

НАЗНАЧАВА за временен синдик Е.Г.Т.,***, партер, тел. 02*******, с месечно възнаграждение от 1000 лв., която да встъпи в длъжност в 1-седмичен срок от деня на вписване на решението в търговския регистър, като в същия срок да представи декларация по чл. 656, ал. 2 ТЗ и писмено съгласие по чл. 666 ТЗ.

СВИКВА първо събрание на кредиторите на 31.03.2015 г. - 11:30 ч. в съдебната зала на Софийския градски съд, определена за заседаване на първоинстанционния съдебен състав, разглеждащ делото.

ОСЪЖДА „Н. а.И.“ ООД с ЕИК - ********, със седалище и адрес на управление - гр. С., район „С.“, ул. „Д.В.“ N9 **, партер, магазин 5, да заплати на Е.С.В. с ЕГН - **********, с адрес ***, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2175 лв. - разноски за производството пред СГС и САС.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-седмичен срок от вписването му в Търговския регистър.

Преписи от решението да бъдат изпратени незабавно на Агенцията по вписванията за обявяването му в търговския регистър и на Софийския градски съд - за вписването му в книгата по чл. 634в ТЗ.