Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 17.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на трети
декември две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Маргарита
Стергиовска
при участието на секретаря Росица Хаджидимитрова,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 394 по описа
за 2020 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Д.И.К. с ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-0869-001189/08.09.2020г., издадена от мл. автоконтрольор
към ОДМВР-Шумен, с-р Пътна полиция, упълномощен със Заповед № 372з-1525/04.06.2019г.
на директора на ОДМВР – Шумен, издадена за това, че на 07.09.2020г., в 16 ч., в
гр. Шумен, в промишлена зона срещу строителна борса „Антас“, в посока изхода на
града оспорващата е управлявала лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № ***,
собственост на „Габриел Колев 67“ ЕООД, с Булстат ***. След извършена справка
било установено, че оспорващата управлява МПС с наложена глоба по фиш К
-2365451/01.11.2018г., връчен на 16.06.2020г., незаплатена в срока за
доброволно плащане, поради което и на основание чл. 171, т. 1, б. „Д“ от ЗДвП е
приложена ПАМ– временно отнемане на СУМПС, считано от 07.09.2020г.
В жалбата се изразява несъгласие с така издадената
заповед, като оспорващата счита, че издадения срещу нея ел. фиш е погасен по
давност, поради което тя не дължи заплащане на глобата, произтичаща от него. В
тази връзка твърди, че нарушението, за което е съставен ел. фиш № 2365451,
серия К е за нарушение на 28.03.2018г., докато в заповедта датата на издаване
на ел. фиш е 01.11.2018г., с което счита, че е допуснато съществено процесуално
нарушение. Позовава се на Тълкувателно решение № 2 на ВАС от 2017г., съобразно
съдържанието на което административните наказания са погасяват с 2 годишна
давност, което наказващият орган не бил
взел предвид, поради което и постановеният акт е незаконосъобразен. Отправено е
искане за отмяна на процесната заповед, като незаконосъобразна.
В съдебно заседание
оспорващата се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата и искането за
отмяна на атакуваното решение. Излага подробни аргументи за недължимост на
наложената глоба, поради изтекла погасителна давност, въз основа на които моли
за отмяна на обжалвания акт.
Ответната страна, представлявана
в съдебно заседание от гл.юрисконсулт И.С., оспорва жалбата като неоснователна.
Сочи, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, при
спазване на процедурата и при наличие на посоченото в него материално – правно
основание. Моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Шуменският
административен съд, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.09.2020г., в 16.00 ч., в гр. Шумен, в промишлена зона срещу
строителна борса „Антас“, в посока изхода на града оспорващата е управлявала
лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на „Габриел Колев
67“ ЕООД, с Булстат ***. След извършена справка било установено, че К.
управлява МПС с наложена глоба по фиш К -2365451/01.11.2018г., връчен на
16.06.2020г., незаплатена в срока за доброволно плащане.
Съставен бил АУАН с. GA №313661 от същата
дата, за нарушение по чл. 147 ал.1 от ЗДвП. В последствие е издадена Заповед
№20-0869-001189/08.09.2020г., издадена от мл. автоконтрольор към ОДМВР-Шумен,
с-р Пътна полиция, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „Д“ от ЗДвП е приложена
ПАМ– временно отнемане на СУМПС, считано от 07.09.2020г. Заповедта е връчена на
оспорващата срещу подпис на 09.10.2020 г., която недоволна депозирала жалба на
20.10.2020 г. чрез административния орган до ШАС.
По делото е приложен електронен фиш К -2365451, съставен за нарушение,
извършено на 28.03.2018 г. Видно от приложена справка за нарушител, електронен
фиш К -2365451 е издаден на 01.11.2018 г. и връчен на оспорващата на 16.06.2020
г., за който е отразено, че е влязъл в законна сила.
На 02.12.2020 г. оспорващата получила Съобщение за доброволно изпълнение на
осн. чл.221 от ДОПК изх. № С200027-048-0123297/06.11.2020 г., издадено от
главен публичен изпълнител за задължение, произтичащо от неплатена глоба в
размер на 50 лв. по електронен фиш К -2365451/28.03.2020г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
По валидността на акта:
Съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН,
органите, които налагат принудителните административни мерки се уреждат в
съответния закон. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и
т. 5, б."а" се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
служби за контрол по този закон,
с оглед на тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Видно от заповед № 372з-1525/04.06.2019 г. на директора на ОДМВР-Шумен,
допълнена със заповед № 372з-338/31.01.2020 г. са оправомощени лицата,
компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, т. 4, т. 5, буква
"а" от ЗДвП, като това са държавни
служители от отдел "Пътна полиция" при ОДМВР- полицейски органи по чл. 142, ал.1, т.1
от ЗМВР.
С оглед на горното съдът намира, че оспорваната заповед е издадена от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в изискуемата форма и със
съдържание, в което са изложени фактическите и правни основания за издаването
му, с оглед на което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
По процесуалната и материалната законосъобразност на акта:
На основание чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът извърши проверка за наличието на претендираните с жалбата
основания за отмяна на оспорената заповед и провери служебно
законосъобразността на същата на всички останали основания, визирани в чл. 146 от АПК.
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто
интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е
подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150
и чл. 151 от АПК,
което обуславя нейната процесуална допустимост.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен
акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на
171, т. 1
б."д" от ЗДвП. Предвидените в чл. 171, т. 1 от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а
принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон,
поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество
заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се
регулира от нормите на АПК.
Целта на принудителната административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б
"д" от ЗДвП е да се постигне преустановяващ ефект спрямо
деяние, съставляващо административно нарушение. В конкретния случай на оспорващата
е съставен АУАН за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Предмет на настоящото производство обаче не е наличието или не
на състав на нарушение по чл. 190, ал.3 от ЗДвП, а наличието на материалните предпоставки по чл. 171, т.1, б
"д" от ЗДвП за налагане на принудителната административна
мярка. За да е налице фактическият състав на чл. 171, т.1, б
"д" от ЗДвП /последно изменена с ДВ бр.101/2016 г. в сила
от 21.01.2017 г./ следва кумулативно да са налице следните предпоставки: 1./
водач, който управлява моторно превозно средство, с наложено наказание "глоба",
която 2./ не е изплатена в срока за доброволно заплащане.
Съдът намира, че при издаване на процесната ЗППАМ са спазени изискванията
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
т.к. в заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаване на
акта, поради което не са налице допуснати нарушения на процесуалния закон.
В настоящия случай с оглед събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, безспорно се установява, че на 07.09.2020г.,
в 16.00 ч., в гр. Шумен, в промишлена зона срещу строителна борса „Антас“, в
посока изхода на града оспорващата е управлявала лек автомобил „Мерцедес Е 220
ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на „Габриел Колев 67“ ЕООД, с Булстат ***. След
извършена справка било установено, че К. управлява МПС с наложена глоба по фиш
К -2365451/01.11.2018г., връчен на 16.06.2020г., незаплатена в срока за
доброволно плащане.
Разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП предвижда, че при издаден фиш, глобата по който не е платена
доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в
сила наказателно постановление. Налице е законова дефиниция, която приравнява
правните последици на влезлия в сила фиш на правните последици на влязлото в
сила НП. Наложената с горепосочения влязъл в сила фиш глоба не е платена
доброволно в срока по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, с което по отношение на оспорващиата е налице и последната
предпоставка за налагане на ПАМ.
По делото няма спор
по фактите. Спорът е правен и се свежда до това дали оспорващата има дължима
глоба, както е посочено в процесното решение.
Видно от материалите по делото, на 02.12.2020 г. оспорващата получила Съобщение за доброволно изпълнение на
осн. чл.221 от ДОПК изх. № С200027-048-0123297/06.11.2020 г., издадено от
главен публичен изпълнител за задължение, произтичащо от неплатена глоба в
размер на 50 лв. по електронен фиш К -2365451/28.03.2020 г.
От приложената по делото справка за нарушител е видно, че електронен фиш К -2365451 е издаден на
01.11.2018 г. и връчен на оспорващата на 16.06.2020 г., за който е отразено, че
е влязъл в законна сила.
За пълнота на
изложението и с оглед упорито поддържаните доводи, че глобата по визираният в
процесния акт електронен фиш е погасена по давност, съдът намира за необходимо
да отбележи следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.82, ал.2 от ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила
на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприети спрямо наказания за изпълнение на наказанието.
След завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече
нова давност. В чл.82, ал.3 от ЗАНН е предвидено, че независимо от спирането
или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако
е изтекъл срок надвишаващ с ½ срока по ал.1. Според чл.82, ал.4 от ЗАНН
разпоредбата на ал.3 не се прилага по отношение на глобата, когато за
събирането ѝ в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство. В
процесния случай е очевидно, че електронният фиш е изпратен за събиране от
органите на НАП и от публичния изпълнител, задължението не е погасено, както и
няма постъпили суми за разпределение. В този смисъл са неоснователни доводите
на жалбоподателя относно вида на вземането и за погасяване по давност на
задължението за заплащане на глоба, наложена с въпросният електронен фиш. Този
въпрос следва да бъде поставен за разглеждане пред публичния изпълнител, на
когото електронният фиш е изпратен за събиране. Възраженията за изтекла давност
следва да бъдат направени именно в административно производство по издаване на
акт за погасяване на задължения, което е от компетенциите на съответните органи
при ТД на НАП.
В обобщение на
изложеното съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в
кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона форма. Същият съдържа
фактическите и правни основания за издаването му, като в хода на
административното производство не са допуснати нарушения на производствените
правила. Заповедта за прилагане на ПАМ съответства на материалния закон и
неговата цел, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода от
спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски, направено в
придружителното писмо, с което се изпраща преписката и поддържано в съдебно
заседание от процесуалния представител на ответника, на основание чл.143, ал.4
от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като
съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с
чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, намира, че в полза на държавното учреждение ОД на МВР -
гр.Шумен (в чиято структура е мл. автоконтрольор към
ОДМВР-Шумен, с-р Пътна полиция), следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното
Шуменският административен съд,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалба на Д.И.К. с ЕГН **********, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №20-0869-001189/08.09.2020г.,
издадена от мл. автоконтрольор към ОДМВР-Шумен, с-р Пътна полиция.
ОСЪЖДА Д.И.К. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР – гр.Шумен сума в размер
на 100 (сто) лева разноски по делото.
На основание чл.172 ал.5 от ЗДвП,
решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: