№ 1036
гр. София, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000502065 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 262175 от 01.04.2021 г., постановено по гр.д. № 11906/2018 г. по описа
на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от Е. Д. М. осъдителен иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати
сумата 50000 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди, търпени през периода
19.02.2018-15.08.2018 г. от незаконосъобразно повдигане на обвинение по пр.пр. № 177/2018
г. на Специализираната прокуратура за извършване на престъпление по чл.321 от НК, за
което ищецът е бил оправдан по НОХД № 3555/2018 г., с което е извършено нарушение на
принципа ne bis in idem, гарантиран в чл.2, чл.3, чл.6 от ДЕС, чл.4, §3 от ДЕС вр. чл.50, чл.53
и чл.53 от Хартата на основните права на ЕС; чл.67 и чл.82, §2, б.”б” от ДФЕС; чл.4, чл.17 и
чл.18 от Протокол № 7 към ЕКПЧ.
Ищецът е подал въззивна жалба срещу решението с оплакване за извършени
процесуални нарушения поради разглеждане на делото по общия ред, а не по реда на
ЗОДОВ вр.чл.4, § 3 от ДЕС, съответно неправилно определена правна квалификация по
чл.49 от ЗЗД. Оплаква се от нарушение на материалния закон поради извода за липса на
противоправно и увреждащо поведение на прокурор при Специализирана прокуратура,
причинило на ищеца душевни болки и страдания. Претендира се отмяна на решението и
уважаване на иска в пълен размер.
1
Ответникът оспорва жалбата.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49 вр.чл.45 и
чл.52 ЗЗД. Оплакванията за неправилна правна квалификация и ред за разглеждане на
делото са неоснователни. Съгласно чл. 2в от ЗОДОВ исковете за вреди от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз се разглеждат от съдилищата по
реда на Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1 от закона, както и за
вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния
административен съд, и по реда на Гражданския процесуален кодекс – в останалите случаи,
като ответникът се определя по реда на чл. 7 от ЗОДОВ. При предявен иск за вреди от
нарушения на правото на ЕС, извършени от прокурор, спорът се разглежда по реда на ГПК.
Неоснователно е искането за приложение на ЗОДОВ, след като не се твърдят вреди по чл.1,
чл.2, чл.2а и чл.2б от ЗОДОВ.
Вредите, обезщетяване на които ищецът претендира, са в резултат на повдигане на
обвинение в извършване на престъпление, за което той е бил оправдан. За обезщетяване на
накърнени правни очаквания, тежък стрес и психически тормоз ищецът претендира 50000
лева.
Ответникът е оспорвал иска.
Въззивната инстанция намира следното във връзка с оплакванията на жалбоподателя.
Несъмнено повдигането на обвинението е действие на органите на досъдебното
производство, което следва да е съобразено с правата на лицето, което се привлича като
обвиняем, гарантирани от българските закони, ПЕС и ЕКПЧ. Сред тези права е и правото по
чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС, защитаващо лицата от наказателно преследване
или наказване за престъпление, за което вече са били оправдан или осъден на територията на
Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона. Съгласно чл.2019, ал.3 от
НПК, съдържанието на обвинението включва както деянието, за което лицето се привлича,
така и правната му квалификация. Само съвпадение на правна квалификация и период на
извършване на престъплението не е достатъчно, за да се направи извод за идентичност на
повдигнатите обвинения. Необходимо е да е налице идентичност и на изпълнителното
деяние на двете обвинения, за да се направи такъв извод. В случая с влязла в сила присъда
от 09.01.2018 г. по НОХД № 646/2015 г. на СпНС ищецът е признат за невиновен и оправдан
по обвинението в извършване на престъпление по чл.321, ал.3 от НК - за това, че от
февруари 2004 г. до 24.11.2013 г. в гр.*** е ръководил организирана престъпна група с
участници Д. Н. М., Е. Д. П., М. В .Д. и други с цел извършване на престъпления по чл.195
и чл.198 от НК, като групата е въоръжена и създадена с користна цел. Престъпленията, с
2
които е свързано това обвинение, са грабеж на АМ Тракия, в района на с.***; грабеж от
“Прокредитбанк България” клон ***, ***; грабеж от бензиностанция ОМВ Автокам, ***;
грабеж от бензиностанция “Круиз 77” ***.
Повдигнатото на ищеца обвинение по пр.пр. № 177/2018 г. на Специализирана
прокуратура е за това, че от началото на 2008 г. до 30.12.2008 г. в района на гр.*** е
ръководил организирана престъпна група с участници М. В .Д. и К. Н. Б. с цел извършване
на престъпления по чл.198 и чл.199 от НК, като групата е въоръжена и създадена с користна
цел - престъпление по чл.321, ал.3, т.1 от НК. Това обвинение е обосновано с организиране и
извършване на грабеж от магазин “Билла” в гр.***, ул.”***”.
Видно е при съпоставката на двете обвинения, че не е налице идентичност между
обвинението, повдигнато на ищеца по прокурорска преписка № 177/2018 г. на
Специализирана прокуратура, и обвинението, за което М. е оправдан по НОХД № 646/2015
г. на СпНС. Ето защо доводът, че е нарушен принципът non bis in idem, с което на ищеца е
причинена вреда, е неоснователен. Липсва действие, с което прокурор да е нарушил
забраната на чл.24, ал., т.6 от НПК за повдигане на обвинение в престъпление, за което има
незавършено наказателно производство или влязла в сила присъда. Изложеното обосновава
извод за неоснователност на предявения иск, който правилно е отхвърлен от
първоинстанционния съд.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че предявеният иск е
неоснователен предвид липсата на първия елемент от фактическия състав на деликта –
противоправност в действията на прокурорите, повдигнали на ищеца обвинение по
прокурорска преписка № 177/2018 г. на Специализирана прокуратура.
С оглед гореизложеното и при съвпадане с крайните изводи в обжалваното решение,
то следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят дължи в полза на ответника
направените пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262175 от 01.04.2021 г., постановено по гр.д. № 11906/2018 г.
по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Е. Д. М. да заплати на Прокуратурата на Република България сумата 100
(сто) лева за разноски пред въззивната инстанция.
3
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4