РЕШЕНИЕ
№ 473
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110123174 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу В. И. Е., с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 1459,24
лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. **, за периода 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.11.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 268,81 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху
главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 17.11.2023 г.,
сумата от 15,45 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.11.2023 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 4,93 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2020 г. до
17.11.2023 г., за които суми на 19.12.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65204/2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: ап.
***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.***, ет.***, като ответникът има качеството
на битов клиент на ТЕ в качеството си на собственик на самостоятелен обект, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил пълния размер на дължимата цена. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към
договора общи условия, ответницата е изпаднала в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е
1
легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната
енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за
уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. И.
Е., с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва, че в
процесния недвижим имот е ползвана топлинна енергия за отопление, тъй като
отоплителните тела в имота са демонтирани още през 2008 г. по установения ред, за което са
съставени документи. Посочва също така, че абонатната станция в блока захранва и
съседния вход на сградата. Оспорва вземанията за услугата дялово разпределение, с
твърденията, че ищецът не е осъществил услугата, а също така оспорва, че ответникът е
изпаднал в забава по отношение на посочената сума и поради това оспорва и обезщетението
за забава. Твърди, че за процесния период са извършвани реални отчети в имота на
ответницата, но поддържа, че същите не са взети при изчисляване на процесните суми, а
вземанията са изчислявани на база. Посочва, че отчетите в абонатната станция не отговарят
на изискванията на закона. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли
съдът да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С оглед становището на ищеца, с протоколно определение от 12.11.2024 г. съдът на
основание чл. 253 ГПК е отменил определение от 03.10.2024 г. в частта, в която на
основание чл. 219, ал. 1 ГПК е конституирал като трето лице-помагач на страната на ищеца
„***“ ЕООД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
По предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи по делото наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем
през процесния период и на претендираната стойност, както и че през процесния период
ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, а за ответника е
възникнало задължението за заплащане на продажната цена.
В тежест на ответницата (при установяване на посочените обстоятелства) е да
установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
2
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия
период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай от съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства – решение от 19.11.2007 г., постановено по гр. д. № 7590/2007 г. по описа на
СРС, 54 състав, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ***, том ***, рег.
№ ***, дело № 14/2008 г., Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № ***, том ***, рег. № 310, дело № 16/2008 г. и заявление-декларация, вх. №
***/*** г., се установява, че ответницата се легитимира като собственик на процесния имот
и като такава се явява материално легитимирана да отговаря за заплащането на потребената
през исковия период топлинна енергия в имота.
Същата в качеството си на потребител на топлинна енергия е била обвързана с
общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.
Следователно, писмена форма на договор не е необходима, като за да се явява обвързан
ответника с общите условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са
влезли в сила, което обстоятелство не е спорно между страните. По делото нито се твърди,
нито се доказва ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или
да са предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с
оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била носител на
правото на собственост върху процесния апартамент № ***, съдът прави извод, че между
нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Ето защо, съдът приема, че между главните страни по спора за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия, което правоотношение е възникнало по силата на закона с оглед качеството
на ответницата на собственик на имота през процесния период, и именно тя е задължена да
заплаща стойността на доставената до имота топлинна енергия, при доказана реална
доставка.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
/чл. 139 – 148/ и в действащата през процесния период Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. По делото не се спори, и от приетите като писмените доказателства –
договор № ***/*** г., протоколи за отчет, извлечение от сметка, съобщения към фактури и
др. се установява, че разпределението на топлинната енергия в блока след отчет на уредите
3
за дялово разпределение и на водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите
в СЕС, е извършвано през процесния период от ФДР – „***“ ЕООД.
В допълнение съдът намира за необходимо да подчертае, че с Тълкувателно решение
№ 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост.
Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие
между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2
ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ).
Видно от посочените разпоредби, с приемането на ЗЕ законодателят регламентира
доставката на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост като услуга, която
се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за
отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се
самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“.
С Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/2017 и С-735/2017 г. е
даден отговор на поставените с отправените преюдициални запитвания въпроси, като е
прието, че чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за
отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на
Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на
Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува
в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент. Според СЕС допустима е национална правна
уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за
топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по
отношение на процесния имот.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „***“
4
ЕООД. Ответницата не е ползвала ТЕ за отопление на имот през процесния период и такава
не й е била начислявана от ищеца, като е била начислявана ТЕ отдадена от сградна
инсталация и ТЕ за доставка на БГВ.Вещото лице е установило по данни на фирмата за
дялово разпределение, че в имота има монтирани 5 отоплителни тела-радиатори, на които са
монтирани три топлоразпределители и 5 бр. термостатни винтили, както и 2 бр. водомери за
отчитане на БГВ. От м.05.2020 г. до м.04.2022 г. не е извършвано дялово дялово
разпределение от 5 бр. ИРРО, тъй като 5-те бр. радиатори са демонтирани /затапени/. През
периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. потреблението на топла вода е на база реален отчет на
показанията на 2 бр. технически изправни и узаконени водомери за топла вода.
Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем
на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния
блок, процесният обект фигурира с кубатура 193 куб. м. Технологичните разходи в
абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от
отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между
абонатите.
В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, експертизата е приела, че стойността на реално доставеното до имота на ответника
количество топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. възлиза на 1588,88
лв., представляваща разликата между прогнозно начислените суми по фактури (1778,07 лв.)
и сумите за получаване от абоната по изравнителните сметки (189,19 лв.), като посочената
стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Разпитано в съдебно заседание вещото лице потвърждава, че за 2019 г. няма
свидетелства за метрологична проверка на общия топломер. Съдът кредитира изцяло
заключението на съдебно-техническата експертиза като обективно и компетентно изготвено.
Същото е изготвено не само на база едностранно съставени от ищеца частни документи
(извлечение от сметка и съобщения към фактури, които са оспорени от ответницата), но и
въз основа на данните, предоставени на вещото лице от фирмата за дялово разпределение –
изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в имота, отчети на уредите за дялово
разпределение и на документи, представени от топлофикационния район, т. е. изводът за
реално доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност е направен не само въз
основа на представените от ищеца частни документи, поради което съдът намира за доказана
доставката на ТЕ до имота на ответниците на посочената в исковата молба стойност през
процесния период. Този извод не се променя от обстоятелството, че общият топломер в
абонатната станция не е преминал изискуемата по закон метрологична проверка на всеки
две години, тъй като въпреки нередовната метрологична проверка, общият топломер в
абонатната станция не е отчел отклонения при последващата проверка и е бил изправен, вкл.
през процесния период, поради което е бил годно средство за търговско измерване на
постъпилата в абонатната станция топлинна енергия през исковия период.
С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
5
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно, стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 1588,88 лв., изчислена
съобразно действащите през процесния период цени на КЕВР.
По отношение на релевираното възражение за погасителна давност, съдът намира
следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 28.11.2023 г. Предвид приложимост на специалната 3-годишна
давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято
изискуемост е настъпила преди 28.11.2020 г. (от м. 05.2020 г. до м.09.2020 г. включително).
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на потребеното
количество топлинна енергия за периода от м.10.2020 г. до м.04.2022 г. е в размер на 1381,27
лв. Ето защо, ответницата В. И. Е. се явява задължена за сумата от 1381,27 лв., до който
размер предявения срещу нея главен иск за цена на топлинна енергия за периода от
м.10.2020 г. до м.04.2022 г. следва да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен
размер от 1459,24 лв. и за периода от м.05.2020 г. до м.09.2020 г., следва да бъде отхвърлен.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят
и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято
стойност за периода от м.08.2021 г. до м.04.2022 г. не се спори, че се равнява на посочения
от ищеца общ размер от 15,45 лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от
ответника. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите
между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
6
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-
горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 28.11.2023 г. до окончателното им заплащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „***“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставена ответницата в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че
лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на
1381,27 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 17.11.2023 г. възлиза на сумата от 331,28 лв. С
оглед изложеното, и при зачитане на принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен в
пълния предявен размер от 268,81 лв.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК – 28.11.2023 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорната претенция за сумата от 4,93 лв., начислена за периода от 16.12.2020 г. до
17.11.2023 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
84,97 лв., от които 34,97 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
7
възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени
разноски в общ размер на 434,97 лв., от които 34,97 лв. – заплатена държавна такса, 300 лв. –
депозит за съдебно-техническа експертиза, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение
(определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Съобразно уважената част от
претенциите и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „***“ ЕАД има право на разноски в
размер на 80,94 лв. за заповедното производство и 414,35 за исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата В. И. Е. има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите, но до
приключване на устните състезания, същата не е ангажирала доказателства такива да са били
извършени.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу
В. И. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап.***, искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. И. Е.,
дължи на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 1381,27 лв. - главница, представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл.
***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, аб. № ***, за периода м.10.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 28.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 268,81 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 17.11.2023 г., и сумата от 15,45 лв. -
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.11.2023 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над 1381,27 лв.
до пълния предявен размер от 1459,24 лв. и за периода от м.05.2020 г. до м.09.2020 г., и иска
за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на
4,93 лв. за периода от 16.12.2020 г. до 17.11.2023 г.
ОСЪЖДА В. И. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 80,94 лв.– разноски за ч.гр.д.
№ 65204/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, и сумата от 414,35 лв. – разноски за исковото
производство, съразмерни с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8