МОТИВИ към присъда № 342/ 24.06.2013
г. постановена по НОХД № 244/2013 г. по описа на РРС.
Обвинението срещу подсъдимия А.И.Н. е за това, че на 13.03.2013г. в гр. Разград, в условията на
опасен рецидив, чрез използване на МПС – л.а. “Фолксваген Венто” с рег.№ **** и
техническо средство – ключ за автомобил, в съучастие като съизвършител с Е.А.М.
и Т.С.Д., е отнел чужди движими вещи – 1 бр. опаковка тютюн за пушене марка “GOLDEN GATE” 10х20 гр., и 108 стека с кутии с цигари /10 бр. в стек/
както следва: 2 бр. стека “KING” бял, 6 бр. стека “KING” златен, 19 бр. стека “KING” червен, 20 бр.стека
“KING“ червен 100 мм.,
1 бр. стек “KARELIA” бяла 100 мм., 32 бр.стека “KARELIA” синя 100 мм., 2 бр. “DAVIDOFF” 100 мм., 8 бр. стека
“KARELIA” слимс цветни, 2
бр. стека “KARELIA” слимс бели, 10 бр. стека “MERILIN”, 2 бр. стека “KING” златен 100 мм /10 цигари в кутия/ и 4 бр.стека “MERILIN” премиум слимс, всичко на обща стойност 4770 лева от
владението на “Юта Комерс” ЕООД гр.
Разград със собственик и управител Х.К. без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195
ал.1 т.4 пр.1 и 2 във вр. с чл. 194 ал.1
във вр. с чл.20 ал.2 от НК.
Подсъдимият дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като отрича да
е участвал в осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение.
Представитeлят
на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае
подсъдимия за виновен, като му наложи наказание “лишаване от свобода” за срок
от четири години, от което на осн. чл. 59 от НК да бъде приспаднато времето,
през което подсъдимият изтърпява мярка за неотклонение “задържане под стража”.
Разградският районен съд, като прецени събраните в хода на съдебното
следствие доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На
13.03.2013 г., сутринта подсъдимият Н., заедно със свои приятели – свидетелите Д.
и М. тръгнал от гр. Варна към гр. София. Тримата пътували с предоставен за
ползване на подсъдимия и управляван от свидетеля М. лек автомобил – “Фолксваген
Венто” с рег. № ***. Като объркали маршрута, който им бил непознат, забелязали
отбивка за гр. Разград и решили да минат през града. Подминавайки блоковете на
ж.к. “Лудогорие” на път за изхода на
града към гр. Попово, подсъдимият ги разпознал, като мястото където живеел
негов познат – св. Н., когото не бил виждал от много години. Той накарал М. да
завие и обърне, за да провери дали приятеля му е в дома си. Водачът спрял
автомобила на паркинг образуван в междублоковото пространство. Междувременно
свидетелите Н. и Т. – служители на “Юта Комерс” ЕООД, товарели цигари от склада
на фирмата, находящ се на приземния етаж на един от блоковете, в близост до
мястото, където спрели подсъдимият и свидетелите Д. и М.. Св. Н. – служител в
склада, отмятал натоварените на служебния микробус м. “Мерцедес 311”, спрян
успоредно на вратата на складовото помещение, стекове с цигари. Подсъдимият и
свидетелите видели от автомобила, който паркирали зад микробуса, товаренето на
вещите и решили да откраднат част от тях.
Н., слязъл от колата и минал в предната част на “Мерцедес” –а , за да
наблюдава действията на свидетелите Н. и Т.. На първият от тях, който вписвал товарените цигари, направило
впечатление безцелното движение на подсъдимия
на иначе пустия паркинг. След като приключил със задълженията си, този
свидетел се прибрал в склада, а св. Т. - шофьор на микробуса, заключил
багажната задна част на превозното средство, където били цигарите и се отправил
към предната част на блока, в който се намирал склада, заобикаляйки го, за да
получи фактура за предадената му стока. В този момент свидетелите Д. и М.
слезли от “Фолксваген” - а, отключили с преправен ключ микробуса и разтоварили
от него
два кашона, в които имало различни марки цигари в стекове. Докато Н.
наблюдавал посоката, в която бил заминал
и от която очаквал да се върне св.Т., съучастниците му, натоварили кашоните на
задната седалка на колата и веднага се отправили към изхода на града. От своя
страна, подсъдимият тръгнал към таксиметровата пиаца, находяща се в близост до паркинга. Според
предварителната уговорка между тримата, Д. и М. спрели да изчакат подсъдимия на
изхода на града. Качвайки се в таксиметровия автомобил управляван от св. М., Н. се свързал с тях по мобилния си телефон,
ползавйки “хендс-фри” устройство и получил указания, къде точно трябва да бъде
откаран. Пристигнал на мястото на срещата, в близост до ПГХВПСС “А. Кънчев”, в
покрайнините на града, в посока към гр. Попово, слязъл от таксито и платил на
шофьора. Междувременно двамата подсъдими били прехвърлили откраднатите цигари
от задната седалка, в багажното отделение на автомобила и ги били покрили със
саковете си. Н. се качил на шофьорското място и тримата потеглил с висока
скорост по пътя към гр. София. По същото време св. Т., се върнал при микробуса
си и установил, че вратата на багажното отделение не е заключена. Следи от
взломяване по ключалката свидетеля не забелязал, но патрона бил повреден и
превъртал. Влизайки в превозното средство, той констатирал и липсата на два
кашона с цигари. Незабавно уведомил за това своя работодател – св. К., който от
своя страна, сигнализирал за кражбата органите на МВР.
Преминавайки с автомобила през с. Ломци, подсъдимият бил спрян за
превишена скорост от служители на РУП Попово – свидетелите Й. и Я., които в
същия момент получили информация за откраднатите вещи по радиостанцията. Я. поискал документите на водача и автомобила
от подсъдимия. Н. му ги дал. Свидетелят поискал да види оборудването на колата.
През това време свидетелите Д. и М. стоели вътре в автомобила. Н. слязъл и
обяснил, че няма оборудване, но Я. настоял то да му бъде показано за проверка.
Подсъдимият отворил багажното отделение на автомобила и полицейските служители
видели натоварените там стекове с цигари. На въпроса на свидетеля Я. какви са
тези цигари, Н. отговорил, че това са цигари, които са техни и са предназначени
за продажба. Докато полицейските служители вършели проверката си, на мястото
пристигнал и св. С. ***. Той провел разговор с тримата пътници в автомобила,
като ги попитъл откъде идват и накъде пътуват. Подсъдимият му обяснил, че
пътуват от Варна за София, като изрично подчертал, че маршрута им не е включвал
преминаване през гр. Разград. На въпроса на свидетеля за произхода на цигарите
в багажното отделение, подсъдимия обяснил, че това са цигари, които са купени на
по – ниска цена от гр. Варна и са предназначени за продажба в гр. София.
При
извършение оглед на местопроизшествие от органите на досъдебното производство,
с протокол за доброволно предаване на същите, били предадени откраднатите и
находящи се в автомобила цигари и тютюневи изделия: 1 бр. опаковка тютюн за пушене марка “GOLDEN GATE” 10х20 гр., и 108 стека с кутии с цигари /10 бр. в стек/
както следва: 2 бр. стека “KING” бял, 6 бр. стека “KING” златен, 19 бр. стека “KING” червен, 20 бр.стека
“KING“ червен 100 мм.,
1 бр. стек “KARELIA” бяла 100 мм., 32 бр. стека “KARELIA” синя 100 мм., 2 бр. “DAVIDOFF” 100 мм., , 8 бр. стека
“KARELIA” слимс цветни, 2
бр. стека “KARELIA” слимс бели, 10 бр. стека “MERILIN”, 2 бр. стека “KING” златен 100 мм /10 цигари в кутия/ и 4 бр.стека “MERILIN” премиум слимс.
С
постановление от 14.03.2013 г. на водещи досъдебното производство, вещите били
върнати на управителя на ощетеното юридическо лице – “Юта Комерс” ЕООД.
Съдът
намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на показанията на
свидетелите К., С., Н., Т., Й., Я., както и писмените доказателствени средства
– изготвените протоколи за оглед и доброволно предаване, както и останалите
писмени доказателства по делото, които са взаимно допълващи се и като
безпротиворечиви, съдът кредитира. Същите се подрепят и от заключенията по
назначените оценъчна и техническа експертизи.
Показанията на свидетелите Д. и М. и обясненията на подсъдимия, касаещи
авторството на деянието, съдът не счита за истинни и намира, че не следва да
бъдат кредитирани, по следните съображения. На първо място, посочените по –
горе свидетели не са безпристрастни. И двамата са приятели на подсъдимия,
признали са вината си за осъществяване на настоящото деяние и според
собствените им твърдения, считат че за подсъдимия това деяние е осъществено в
изпитателния срок на друго осъждане. Ето защо, обяснимо е и желанието им, да
оневинят последния, като отричат участието му в кражбата. Че Н. е участвал в
осъществяване на престъплението, съдът намира за категорично установено от
останалит събрани по делото доказаталества и в частност от показанията на
свидетелите Я. и С.. Според първият от тях още при спирането на автомобила
и при първоначална извършената проверка
на документите подсъдимия, Н. е имал обяснение за цигарите в багажника и за
техния произход. Версията която подсъдимия е изложил пред Я., няма как да му е
била представена от неговите съучастници /както Н. твърди в обясненията си/,
тъй като разговора между него и свидетеля е бил проведен, непосредствено след
като е отворил багажника и преди да има възможност да разговаря с Д. и М..
Последното означава, че подсъдимият е знаел за цигарите, и тъй като и той и
двамата свидетели сочат, че последните не са му казвали нищо преди да види
цигарите и да ги попита за тях, то единственото обяснение за знанието на
подсъдимия е, че е наблюдавал целия процес по отнемането и натоварванети им в
колата. В подкрепя на този извод е и изявлението на подсъдимия пред св.С. за
маршрута, по който тримата са минали преди да бъдат спрени за проверка. В тези
обяснения Н. е бил категоричен, че тримата не са минавали през гр. Разград –
обстоятелство, което е необяснимо, ако подсъдимият не е знаел за действителния
произход на цигарите в автомобила, както твърди
той и свидетелите Д. и М.. Неубедително и наивно звучи тезата на
свидетелите Д. и М. и обясненията на подсъдимия досежно момента, в който
последния е узнал за цигарите в автомобила. Версията, която според твърденията
на тримата, свидетелите били изложили пред Н. след спирането на колата за
проверка, че цигарите са купени от тях предния ден във Варна, не обяснява нито
поведението на подсъдимия пред св. Я., нито твърденията му пред св. С.. При
положение, че той е приел твърдението им че цигарите са купени от гр. Варна
предния ден /което е изключително наивно, тъй като и тримата са били заедно и
предния ден в този град и то са се движели с този именно автомобил управляван
от Н./, не е било необходимо и да лъже за обстоятелството, че не са преминавали
през Разград. Освен това и пред този свидетел, Н. е изложил версията за
закупуването на цигарите от Варна, без да потърси потвърждение за думите си от
своите съучастници и без да насочи свидетеля за по-подробна информация досежно
произхода им именно от последните. Ако подсъдимият е бил в неизвестност досежно
момента и способа на придобиване на
вещите, логично би било да посочи Д. и М., като източници на по – детайлна
информация. Нещо, което не е сторил. И след като последните двама и Н. отричат
нему да е било разяснено след срещата им на изхода на гр. Разград и преди
спирането им за проверка от полицейските
служители , че цигарите са предмет на кражба, то единствения възможен извод е,
че подсъдимият сам е наблюдавал действията на своите съучастници по отнемането
им. Че това е така, се установява и от показанията на св. Н.. Действително
извършеното от този свидетел разпознаване е опорочено, тъй като му е била
предоставена снимка на подсъдимия непосредствено преди извършване на посоченото
процесуално-следствено действие. Същевременно, че човекът който е възприел
свидетеля, е бил именно Н., е извод който се налага при съпоставка на тези
гласни доказателства с показанията на свидетелите Д. и М. и обясненията на
подсъдимия. След като никой от посочените двама свидетели не твърди, да се е
отдалечавал от колата, която е била спряна зад микробуса и след като
единствения, който е минал пред това МПС на пустия паркинг е бил подсъдимия, то
се налага извода, че Н. е възприел визуално именно него. И друго обяснение за
“подозрителното” поведение, което свидетелят описва, при положение, че
безспорно цигарите са установени у подсъдимия, освен участието му в деянието,
няма. При това подсъдимият заявява, че хора, товарещи цигари на паркинга не е
видял - нещо, което е невъзможно, поради
обстоятелството, че е преминал именно край микробуса, на иначе празния паркинг
и не би могъл да не забележи тази дейност. Последното се обяснява от
обстоятелството, че твърденията му в тази им част, представляват единствено
защитна теза, целяща да го оневини в участието на инкриминираното деяние.
Превишената скорост, с който подсъдимият е управлявал автомобила и заради която
е бил спрян за проверка от свидетелите Й. и Я., също не може да бъде обяснена с
това, че подсъдимят е бил ядосан от
поведението на “изоставителите” го негови приятели, а единствено с
обстоятелството, че той е бързал да се отдалечи от местопрестъплението, преди
деянието да бъде разкрито.
Що се отнася
до показанията на свидетелите Д. и М., че са намерили кашоните с цигари и
тютюна на земята до микробуса, съдът намира, че същите се опровергават от
показанията на св. Т., които като незаинтересовани и безпристрастни, съдът
намира че установяват действителната подлежаща на установяване фактическа
обстановка по делото.
Видно от
заключението по назначената в хода на досъдебното производство оценъчна експертиза,
стойността на вещите предмет на престъпно посегателство възлиза на 4 770
лв.
Заключенията по назначените технически експертизи изготвени въз основа
на записи от видеонаблюдение /порцелан ул. “Добруджа”/ и охранителни камери
“Кауфланд” – изход Гецово” и “Кауфланд” – бул. “Априлско въстание”,
установяват, че на първата от камерите /порцелан ул. “Добруджа”/ е заснето
движение на автомобила “Фолксваген Венто” с рег. № ****, с който са се движели
подсъдимия и свидетелите Д. и М. за периодите между 08:19:48 – 08:19:57 ч. и
08:21:47 - 08:21:51 ч. на 13.03.2013 г. Записите на другите две камери за
13.03.2013 г., с различна настройка на час, установяват движение на същия
автомобил за периода 08:42:50 – 08:43:10 ч. /08:39:36 – 08:39:41/ по бул.
“Априлско въстание” откъм пресечката с ул. “Странджа” в посока с. Гецово.
Въз основа
на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
С деянието си подсъдимият е осъществил
състава на престъплението по чл. 196 ал.1 т.2 вр. с чл. 195 ал.1 т.4 вр. с
чл.194 ал.1 от НК. На инкриминираната в обвинението дата, същия е участвал в
кражбата на посочените в обвинителния акт 108 бр. стека цигари и 1 пакет тютюн,
на обща стойност 4 770 лв., действайки като физически помагач на
извършителите на престъплението – Д. и М.. Обстоятелството, че подсъдимия се е
намирал на мястото на отнемането на движимите вещи, като е охранявал действията
на съизвършителите, докато същите са разтоварвали от микробуса, където са били
съхранявани цигарите и са ги товарели в автомобила, с който са се придвижвали,
квалифицира неговото деяние, като съучастие в извършване на престъплението
кражба. Общността на умисъла на подсъдимия с този на останалите съучастници
/действали като съизвършители помежду си/, освен всички признаци на
изпълнителното деяние на престъплението кражба, е обхващал всеки един от
квалифициращите признаци на деянието, за което е повдигнато и настоящото
обвинение. Използването на техническо средство, за преодоляване на заключените
врати на багажното отделение на микробуса, с цел да бъде осигурен достъп до
цигарите, прави престъплението извършено чрез използване на техническо
средство, а отдалечаването на подсъдимите за установяване на трайна фактическа
власт върху вещите с автомобила, в който последните са били натоварени, налага
извод за осъществяване на кражбата чрез използване на МПС. Що се отнася до вида на ползваното техническо
средство, доколкото по вратата или ключалката не е имало следи от взломяване,
като самата ключалка не е била видимо повредена, то се налага извода, че за
осигуряване достъп до вътрешността на автомобила, вратата на микробуса е
отключена с ключ. Доказателства за участие
на подсъдимия в действията по прекъсване на фактическата власт на
лицето, което е владеело предмета на престъпно посегателство и установяването
на нова фактическа власт върху този предмет от страна на подсъдимия няма.
Изпълнителното деяние на престъплението е било довършено, при пристигането на Н.
до покрайнините на града при другите съучастници, които са се били отдалечили с
цигарите от местопрестъплението на значително разстояние. Обстоятелството
обаче, че подсъдимия е наблюдавал процеса на натоварване на цигарите в буса, за
да прецени удобния момент за осъществяване на кражбата и е следвало да следи и
извести останалите подсъдими при евентуално завръщане на св. Т. или други хора,
както и обстоятелството че им е предоставил ползваното от него МПС за
превозване на цигарите, дава основание неговото поведение да бъде
квалифицирано, като помагачество по смисъла на чл. 20 ал.4 от НК. Подсъдимият,
действайки при пряк умисъл е съзнавала и
общественоопасните последици от действията си и е искала тяхното
настъпване, съзнавайки, осъществяваните от останалите съучастници действия по
прекъсване на фактическата власт на лицето, което е владеело посочените по –
горе движими вещи от възможността да се разпорежда с тях, в качеството му на
техен собственик. От субективна страна по безспорен начин се установява и
намерението за своене. Последващото кражбата отдалечаване на подсъдимия и
неговите съучастници с предмета на престъплението, обективира по несъмнен
начин, субективното им отношение към
вещите, като към техни собствени.
Предходните осъждания на подсъдимия Н., правят осъщественото от него
извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б. “б” от НК и определят престъплението, като съставомерно по чл. 196 ал.1 т.2 от НК.
Определящи за тази квалификация са деянията предмет на НОХД 3667/2006 г. на РС
Бургас и НОХД № 4327/2010 г. на СРС. По
първото от тях, с влязла в сил ана 01.10.2007 г., подсъдимият е признат за
виновен в извършено престъпление по чл. 194 ал.1 от НК и му е наложено
наказание “лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което е
отложено за изпитателен срок от три години и по второто му е наложено ефективно
наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца, за извършено на
14.09.2010 г. престъпление по чл. 195 ал.1 т.7 вр. с чл. 194 от НК. Другите две
присъди за престъпления против собствеността са за деяния осъществени в
съвкупност с посочените по – горе.
Съставомерността на осъщественото деяние, предопределя и ангажирането на
наказателната отговорност на подсъдимия с налагане на следващото се за това
престъпление наказание. При индивидуализацията на следващата се санкция,
определена в особената част на НК между три и петнадесет години, като
отегчаващи отговорността обстоятелства бяха преценени тези свързани с личната
степен на обществена опасност на подсъдимия, който е с обременено съдебно
минало - осъждан е за престъпление по чл. 150 от НК, което е извън тези
определящи настоящото като такова осъществено в условията на опасен рецидив.
Като отегчаващи отговорността, касаещи степента на обществена опасност на
престъплението, бе преценена високата стойност на вещите предмет на престъпно
посегателство, която надхвърля многократно размера на МРЗ за страната към
момента на осъществяване на деянието. Като смегчаващи отговорността обстоятелства
в тази насока бе преценено обстоятелството, че причинените от престъплението
имуществени вреди са възстановени. Същевременно и съобразно степента на участие
на подсъдимия в осъществяване на инкриминираното деяние, изразяващо се в
охраняване на съизвършителите на кражбата и отдалечаване с вещите предмет на
посегателство, след установяване на трайна фактическа власт от последните,
съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание “лишаване от
свобода” на предвидения в закона минимум от три години. Не намира обаче, че
са налице предпоставките на чл. 58 б.”б”
във вр. с чл. 55 от НК. Доколкото се
касае за правна възможност и съобразно посочената по – горе степен на съучастие,
която е предхождаща и последваща деянието, съдът не намира основание за
определяне наказание под минимума предвиден в особената част на кодекса за този
вид престъпления. Предходните осъждания на подсъдимия Н., при които са му
налагани ефективни наказания лишаване от свобода, изключват приложението на
института на чл. 66 от НК. Съдът намира, че така определено по размер
наказанието ще постигне в пълнота посочените в чл. 36 от НК цели и преди
всичко, ще въздейства предупредително и превъзпитателно спрямо подсъдимия,
комуто към настоящия момент, са налагани ефективни наказание “лишаване от
свобода” при условията на чл. 55 от НК, които очевидно не са постигнали целения
от законодателя ефект. Счита, че така
определено наказанието от три години лишаване от свобода е съответно и на
тежестта на обществена опасност на осъщественото деяние. Наказанието следва да
бъде търпяно в затворническо общежитие от закрит тип, съгласно разпоредбата на
чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС, доколкото подсъдимият е рецидивист по см. на пар.3 от ДР
на Закона и чиито първоначален режим, съгласно чл. 61 т.2 следва да бъде
определен на “строг”.
На
основание чл. 59 ал.1 от НК от така определеното наказание “лишаване от
свобода”, следва да бъде приспаднато времето на фактическо задържане на
подсъдимия и времето през което същия е търпял мярка за неотклонение “задържане
под стража”, считано от 13.03.2013 г.
Признаването на подсъдимия за виновен и осъждането му, по текста, по
който му е повдигнато настоящото обвинение, предполага и осъждането му да
заплати направените по делото разноски, солидарно с неговите съучастници.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: