РЕШЕНИЕ
№ 538
гр. Търговище, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. Д.А
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20223530100671 по описа за 2022 година
Предявен е иск, с правно осн. чл.258 и сл. от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД,
за сумата 2037,00 лв.
Ищеца твърди в молбата, че между него и ответника е имало сключен
договор за поръчка от март 2022 год., по силата на който ищецът е следвало
да извърши сервизно обслужване и отстраняване на възникнали повреди по
лек автомобил „Ауди Q7“ с рег.№ *******, собственост на ответника, а
именно теч на масло от двигателя, срещу ответно задължение ответника да
заплати на ищеца стойността на извършените ремонти дейности. Твърди се в
молбата, че ищецът в изпълнение на договора е извършил преглед на
автомобила като е установил теч на масло от гарнитурите на масления
охладител, при демонтажа на който се установило , че същия е за смяна и със
знанието и съгласието ответника са поръчани необходимите автомобилни
части. Ищецът твърди, че са сменени и други части по автомобила, като
ответника е бил уведомен предварително за цената на частите и цената на
труда, като след изпълнение на възложената му работа ищецът е изготвил
надлежно осчетоводена фактура № **********/06.04.2022 год. на стойност
2037,00 лв. с ДДС, с приложена към нея ремонтна карта. Твърди се в молбата,
1
че автомобила е предаден на ответника в изправно състояние, като при
получаване на същия ответника не заплатил стойността на ремонта, като
поискал да изпробва автомобила, но повече не се върнал, а при проведените в
последствие разговори отказал да заплати, като заявил, че по автомобила се е
появил технически дефект, по вина на ищеца, при извършване на ремонта.
Считайки, че е изправна страна по договора и е извършил възложената му
работа ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата от 2037,00 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от
завеждане на иска до окончателното плащане, като се присъдят и направените
по делото разноски. В съдебно заседание поддържа молбата си, чрез
пълномощник.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК. В отговора
иска е оспорен изцяло, и по основание и по размер. Ответникът не оспорва, че
между него и ищеца са на лице облигационни отношения по договор за
изработка от месец март 2022 год., но твърди, че ищеца на няколко пъти е
подменял различни части от автомобила, смяната на които обаче не са
решили техническия дефект – теч на масло от двигателя, като при всяка
смяна е бил уведомяван, че проблема е отстранен, като при първото взимане
от сервиза на ищеца ответника заплатил сума в размер на 1620 лв., но тъй
като теча продължил върнал колата обратно в сервиза. Твърди, че ищеца не е
успял да отстрани повредата и автомобила не можел да бъде запален, като от
сервиза го уведомили, че повече от това което са направили не могат да
направят и ответника прибрал автомобила, като с кола на пътна помощ го
откарал за ремонт в сервиз в гр.Варна, където се установило, че поради
некачествен ремонт в сервиза на ищеца са повредени части на двигателя и
същия е бил подменен изцяло. Поради това и ответникът отказал да заплати
поисканата от ищеца допълнително сума в размер на 1200 лв. Ответникът
твърди, че тъй като ищеца не изпълнил договора, то и няма задължение за
ответника да плаща възнаграждение по него, а и твърди, че тъй като ищеца
сам е заявил, че не може да изпълни работата, която му е възложена договора
следва да се счита развален, при условията на чл.261, ал.2 от ЗЗД. Моли съда
да отхвърли иска. В съдебно заседание поддържа наведените доводи за
неоснователност на иска.
След като прецени събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното: Страните не спорят, че в края на месец март 2022 год.
2
са сключили устен договор за изработка - за отстраняване в сервиза на ищеца
на теч на масло от двигателя на притежавания от ответника лек автомобил
„Ауди Q7“ с рег.№ ******. От събраните по делото гласни доказателства се
установи, че преди март 2022 год. ищеца е извършвал ремонт на същия
автомобил, за отстраняване теч от семерингите на коляновия вал, като ищеца
е заплатил възнаграждението за този ремонт, докато втория ремонт е касаел
теч от двигателя. Установи се от гласните доказателства – показанията на
св.А. и св.Т., че служителите на ищеца са извършили преглед на автомобила,
като са започнали да отстраняван установените от тях проблеми един по един,
като за всеки установен проблем и за частите , необходими за отстраняването
му ответника е бил уведомяван, получавано е неговото съгласие, след което е
извършвана поръчката на частите, съответно демонтаж на старите и монтаж
на новите такива. Установи се също така, че при всяка смяна е извършван
пробен пробег на автомобила, преди да бъде предаден на собственика, като в
случай на появил се теч автомобила е връщан в сервиза за продължаване на
работата по него. От показанията на св.А. се установи, че след подмяната на
гарнитурата вечерта автомобила е бил запален, собственика е бил уведомен и
на другата сутрин е изпратил св.Л. да го вземе, но автомобила не можел да
запали. От показанията на свидетелите се установи, че в сервиза на ищеца не
разполагат със специалист и техника за диагностика, като св.Л. е извикал
човек от гр.Разград, който успял да запали автомобила, св.Л. се качил за до го
пробва и да се установи дали има теч, но закарвайки го в базата на ответника,
в близост до сервиза автомобила угасва и повече не е можело да бъде запален.
Установи се от показанията на св.Л. и св.Т. – служител в сервиза, към март
2022 год., че първия е уведомил втория за възникналия проблем с автомобила,
а именно , че не пали и при този разговор св.Т. е заявил, че в сервиза на
ищеца няма какво повече да направят и не могат да отремонтират
автомобила. Не се спори, че ответника повече не е върнал автомобила в
сервиза на ищеца, тъй като е решил да ползва услугите на друг сервиз в
гр.Варна. Установи се от показанията на св.Л. – син на ответника, че след
като е взел автомобила от сервиза нито ответника, нито той е разговарял със
св.М., един от собствениците на дружеството-ищец, който осъществява и
ръководството на сервиза за да го уведомят, че считат договора за неизпълнен
и да отправят рекламациите си във връзка с извършения ремонт. От
приложената по делото фактура № **********/06.04.2022 год. и
3
спецификация към нея се установява, че стойността на вложените при
ремонта на автомобила части и труда за отстраняване на повредите възлиза на
2037,00 лв. с ДДС. Ответника не е оспорил размера, не е оспорил и че
посочените във фактурата части са вложени в неговия автомобил. Не се спори
по делото, че ответникът не е изплатил на ищеца извършения ремонт и е
останал задължен със сумата по цитираната по-горе фактура, като няма
доказателства, а и твърдения плащане да е направено в хода на съдебното
производство.
При така установеното, съдът прави следните изводи: Между страните е
бил сключен договор за изработка, по силата на който ищецът се е задължил
да извърши сервизно обслужване на автомобила на ответника, за
отстраняване на теч на масло от двигателя, а ответника се е задължил да
заплати възнаграждение на ищеца. Безспорно е по делото, че всички
предприети действия от служителите на ищеца по ремонта на автомобила на
ответника са съгласувани с последния предварително и същият е давал
съгласие за поръчката и монтажа на всички части, описани във фактурата от
06.04.2022 год. Установи се по безспорен начин, че след като служителите на
ищеца са счели, че са отстранили повредата по автомобила, същия е бил
предаден във владение на ответника, като в деня на предаването е възникнал
проблем със запалването на автомобила, както и безспорно се установи, че
след това автомобила не е връщан в сервиза на ищеца, както и че не е имало
подадени рекламации от страна на ответника по повод на извършената
работа. Не се спори по делото, че стойността на извършения ремонт в размер
на 2037,00 лв. с ДДС не е била заплатена от ответника на ищеца. Спорен е
въпроса приел ли е ответника изработеното от ищеца, за да възникне
задължението да заплати възнаграждение. Ответникът твърди, че в следствие
действията на служителите на ищеца по ремонта на автомобила са
възникнали допълнителни повреди по същия, довели до подмяна на целия
двигател, поради което и не дължи възнаграждението. Твърди също така, че
ищеца се е отказал от договора, като негов служител е заявил, че в сервиза не
може да бъде извършена работата, която е възложена по договора, което
ответника е възприел като прекратяване на договора, обуславящо и липса на
задължение за заплащане на възнаграждение по прекратения договор. Тези
твърдения и доводи на ответника съдът счита за недоказани и неоснователни.
Договора е бил сключен за отстраняване на повреда – теч на масло от
4
двигателя, като от събраните гласни доказателства се установи, че
служителите на ищеца са работили само и единствено по отстраняване на
такава повреда, автомобила е бил предаден във владение на ответника след
като служителите на ищеца са преценили, че повредата е отстранена, след
което ответника не е провеждал разговори с управителя на ищцовото
дружество, или със св.М., който като един от собствениците се занимава
именно с дейността на сервиза, за да направи рекламация на извършеното, не
е твърдял, че продължава да има теч, нито е върнал автомобила за
отстраняване на констатирани недостатъци в работата. Твърденията, че не е
направил рекламация поради това, че е счел договора за прекратен съдът
счита за неоснователни, тъй като безспорно се установи, че от страна на
ищеца такава воля не е изразявана, обстоятелството, че служител на ищеца
св.Т., без знанието и съгласието на работодателя си е направил изявление
пред ответника, че няма какво повече да се направи в сервиза за автомобила
му не може да се възприеме като волеизявление на страна по договора за
неговото прекратяване. Твърденията на ответника, че в следствие ремонта,
направен в сервиза на ищеца по автомобила му са били причинени много по-
големи щети, довели до смяна на двигателя останаха недоказани.
Приложеното на л.23 становище от автосервиз в гр.Варна не следва да се
цени като писмено доказателство, същото няма автор, няма и дата, а дори и да
бъде установено авторството има характер на частна експертиза, която не
може да бъде годно доказателства в процеса. В подкрепа твърденията на
ответника, че се е наложило смяна на целия двигател са единствено
показания на св.Л., негов син, като при липсата на писмени доказателства,
подкрепящи показанията и близката родствена връзка между страна и
свидетеля съдът приема, че показанията не следва да се кредитират. Дори и
да се приеме, че действително след ремонта в сервиза на ищеца се е наложило
смяна на двигателя, няма никакви доказателства по делото, че между
действията на ищеца и възникналата в последствие повреда, довела до смяна
на двигател има някаква връзка, още повече, че по делото от гласните
доказателства се установи, че преди да бъде предоставен за ремонт при
ищеца върху автомобила са били извършвани други интервенции, касаещи
именно двигателя, т.н. „чипиране“, или увеличаване мощността на двигателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 258 ЗЗД с договора за изработка
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
5
поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение, като
в чл. 266, ал. 1, изречение първо ЗЗД изрично е предвидено, че поръчващият
трябва да заплати възнаграждение за приетата работа, а съгласно
разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД задължение на поръчващия е да приеме
извършената работа. Предявеният иск е за плащане на възнаграждение по
Договор за ремонт на моторни превозни средства, който е вид на Договора за
изработка. При така предявена искова претенция в тежест на ищеца, при
пълно и главно доказване, е да установи, както съществуването на
облигационно отношение между него и ответника, по силата на които ищецът
е изпълнил, така и, че ответникът е приел изпълнението на договорените
работи, при което за него е възникнало задължение за плащане на
възнаграждение в претендирания размер, а в тежест на ответника и при
доказване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.
Приемането на извършената работа е не само право, но и задължение на
възложителя, което обхваща, както едно фактическо действие – реалното
получаване на фактическата власт върху изработеното, така и правно
действие – одобрение на изработеното, т. е. признание, че то действително
съответства на възложеното с договора. За целта същият е снабден с
възможността да я прегледа и да направи възражения за неправилно
изпълнение, ако има такива, като за явните недостатъци той трябва да
уведоми изпълнителя при предаване на работата, а за т. нар. скрити
недостатъци /тези, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно/ веднага след откриването им - арг. чл. 264,
ал. 2 ЗЗД. За да запази правата си по чл. 265 ЗЗД, възложителят следва да
прояви активност и да прегледа извършената работа при предаването, респ.
приемането (чл. 264, ал. 2, изр.1 ЗЗД). При констатирани явни недостатъци
или отклонения – такива, които са видими при обикновен преглед на
работата, възложителят е длъжен да направи всичките си възражения пред
изпълнителя незабавно при предаване на работата. Бездействието на
възложителя и пропускът му да прегледа работата и да направи възраженията
си в посочените срокове води до предвидените в чл. 264, ал. 3 ЗЗД
неблагоприятни последици за него – при липса на възражения за неточно
изпълнение работата се счита за приета от възложителя. В този смисъл са
разясненията обективирани в Решение № 231/13.07.2011 г., по ТД №
1056/2009 г., II т.о, ТК на ВКС.
6
При установената по – горе фактическа обстановка и при преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът счита, че ищецът
е доказал иска си по основание и размер. Безспорно е установено сключването
на договор за изработка, изпълнението по него от страна на ищеца, както и
приемането на работата от страна на ответника, в чиято фактическа власт е
предадено изработеното, без да са направени възражения за неточно
изпълнена работа.
Твърденията на ответника, че е на лице некачествено изпълнение от
страна на ищеца и че поради това не следва да заплати възнаграждението
съдът счита за недоказано, по съображения изложени по-горе. Според
задължителната съдебна практика тежестта на доказване, че задължението на
изпълнителя не е изпълнено, или е изпълнено лошо е върху възложителя,
чието е и възражението, че не дължи плащане. В този смисъл е Решение №
34/22.02.2010г. на ВКС по т.д. № 588/2009г.,IIт.о.,ТК. Безспорно е по делото,
че остатъка от възнаграждението не е било изплатено от ответника, въпреки
поканите на ищеца.
При така установеното съдът счита,че предявения иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 2037,00 лв., представляваща дължимо възнаграждение по
договор за изработка, както и направените по делото разноски в размер на
537,48 лв.,съгласно списък по чл.80 от ГПК и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Л. Д., ЕГН ********** от с.Л., ул.****, общ.Търговище,
действащ чрез пълномощник адв.Р. Р. от ТАК, със съдебен адрес :
гр.Търговище, бул.****** да заплати на „Мимо – 96“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : гр.Търговище, ул.*****,
представлявано от О. А. М., действаща чрез пълномощник адв.Д. П. от ТАК,
със съдебен адрес: гр.Търговище, ул.******* сумата от 2037,00 лв. с ДДС,
представляваща неизплатено възнаграждение по договор за изработка, ведно
7
със законната лихва върху сумата, считано от 01.06.2022 год. до
окончателното изплащане, както и сумата от 537,48 лв., направени разноски
по делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8