№ 4539
гр. София, 05.10.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 16 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иво Юр. Хинов
при участието на секретаря Анита Г. Г.
и прокурора М. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Иво Юр. Хинов Частно наказателно
дело № 20231100204376 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 12:00 часа се явиха:
За Софийска градска прокуратура – редовно призована, се явява
прокурор М. Н..
Явява се инспектор М., упълномощена със Заповед на Началника на
Затвора, гр. София, да го представлява в съдебни производства.
Инспектор М.: Представям актуална справка за изтърпяното наказание
на осъденото лице, към 05.10.2023 г. В долната част на тази справка е
становището на началника на затвора, относно това дали са налице
основанията за „Условно предсрочно освобождаване“.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Д. Б. Б. – редовно призован, доведен от
Затвора – гр. София, се явява.
За него се явява адвокат Ю. – САК, упълномощен защитник.
ПРЕВОДАЧ: М. И. Г.
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР : Да се даде ход на делото.
АДВ. Ю.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, предвид на което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ.
Д. Б. Б. – роден в Ш., гр. Лакхол, роден на **** г., британски
гражданин, шотландец.
ОС. ЛИЦЕ: Не съм сигурен дали съм женен.
Самоличността снета по служебна Б.ежка и досие на осъдения.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на лишения от свобода правата, които има в
наказателния процес, включително правото му на отвод по чл. 274 от НПК и
правото му по чл. 275 от НПК.
ОСЪДЕНИЯТ Д. Б. Б.: Разбрах правата, които имам. Отводи няма да
правя. Нямам искания.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания преди даване на ход на
съдебното следствие по реда на чл.274-275 от НПК.
Предвид изявленията на страните и липсата на искания по реда на
чл.274 и чл.275 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА се искането на адв. Ю. за „Условно предсрочно
освобождаване“ на осъденото лице Д. Б. Б..
АДВ. Ю.: Поддържам искането. Нямам доказателствени искания.
ОСЪДЕНИЯ Д. Б. Б.: Поддържам това искане.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам искането. Нямам доказателствени искания.
Инспектор М.: Оспорвам молбата. Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ приема, че делото е изяснено от фактическа страна, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА материалите по делото, както и днес
представената справка. Включително и по-подробния доклад, намиращ се в
2
началото на съдебното производство.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. Ю.: Считам, че са налице всички предвидени в закона
предпоставки за „Условно предсрочно освобождаване“ на осъдения Д. Б..
Като същия е изтърпял необходимия размер от наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ и независимо от становището на началника на
затвора, от досието, което е приложено по делото не могат да се установят, да
са налице изложените в доклада представен днес по делото основания да се
приеме, че същият не е дал доказателства за своето поправяне.
На първо място обръщам на вашето внимание факта, че като основен
фактор за отрицателното становище на началника на затвора и инспектор
социална дейност, който е изготвил доклада за лишения от свобода е
обстоятелството, че Д. Б. категорично не приема своята присъда, тоест не се
съгласява с осъждането си. Не съм абсолютно наясно как се определят
рисковите, точки съгласно подзаконовите нормативни актове, които
определят тази дейност на затворническата администрация, но това не е
необходимо, за да мога да взема становище, че всяко човешко същество едно
от основните му човешки права е свобода на воля, на вярванията му,
разбиранията му и това право не може да му бъде отнето със какъвто и да
подзаконов, а дори законов нормативен акт. Моля да изложите мотиви във
вашия краен съдебен акт по този въпрос, тъй като не приемането на присъдата
може да се дължи на много фактори, включително и на съдебна грешка, на
осъждане при не до там пълно спазване на процесуалните правила, при
нарушение на материалния закон. Правото на осъдения да не приема
присъдата според мен не би могло да се полза във вреда за него. Друго би
било, ако лицето се признаваше за виновно, но смята, че извършеното от него
не е социално укоримо. Не сме в такъв случай в момента, поради което
смятам че и настоящият съдебен състав, който многократно е имал
възможността да работи с въпросите на човешките права, би споделил това
становище, тъй като това е едно от естествените прав, не само
регламентирани от ЕКЗПЧ, но и от обичайното право.
На следващо място, становището на началника на затвора се основава
на обстоятелството, че Д. Б. не бил награждаван. Това обстоятелство също не
считам, че е достатъчно, за да се приеме, че Д. Б. няма правомерно поведение
в затворническото заведение, където пребивава. На първо място
награждаването се извършва въз основа на субективна преценка на
определени длъжностни лица. На второ място, за да бъде наградено едно
лице, то следва да има обективната възможност да извършва определени
действия, каквито в случая на Д. Б. не са налице, обективни възможности за
3
това. На първо място с оглед неговото здравословно състояние, което е видно
от затворническото досие, неговите възможности за участие в спортни
мероприятия са изключително ограничени.
На следващо място е избрал да не контактува с лица от престъпния
контингент, а, за да участва в общи мероприятия би му се наложило да
измени на този свой принцип.
Накрая видно от доклада в България не са налице утвърдени програми
за въздействие, съобразени с нуждите на лишените от свобода, които са
чужди граждани, тоест поради липса на такива правила той не може да
участва и в специализирана групова работа. За тези проблеми и неуредици не
може да бъде упрекнат лишеният от свобода и да се вади извод, че той не е
дал достатъчно доказателства за поправянето му. Напротив видно от доклада
същият няма актуални наказания и основното занимание, което му е останало
е да се грижи за здравето си, което е приоритетен въпрос за всеки човек и в
болницата в затвора, където му оказват грижи за здравето не са налице
необходимите условия това да се осъществява в пълния му обем и, макар и
законодателят да не е предвидил здравословното състояние като един от
критериите за постановяване на „Условно предсрочно освобождаване“, този
въпрос не може да бъде оставен без разглеждане, доколкото влошеното
здравословно състояние на молителя е в пряка причинна връзка с цялостното
му поведение при пребиваването му в затвора. Същият не е с висок предел на
рисковите точки за рецидив, те са 46, като причината да не са редуцирани
отново са вече споменатите от мен обстоятелства, които го поставят в
неравностойно положение, спрямо останалите лишени от свобода, които не са
чужденци и, които са в по-добро здравословно състояние. За мен неясно как
при 46 точки риск от рецидив, оценката на риска се определя като висока за
обществото, висока за лишения от свобода и нисък за служителите от затвора
и за останалите лишени от свобода. Това е алогично, тъй като обществото не
се различава в съществена степен с общността в затвора, нито с останалите
членове на нашето общество. Доколкото, ако Д. Б. беше наистина опасен за
обществото извън затвора на общо основание следва да бъде опасен и в
затвора, тъй като другите лишени от свобода, за разлика от свободните хора
не разполагат с възможностите, които свободните хора имат да се
самозащитят. Те са в изолирана среда, абсолютно беззащитни. Аз тази логика
не я разбирам. Не ми става ясно и как се прави извод, че има безразсъдно
поведение и в какво се изразява то, при положение, че ако имаше такова
следваше да бъде санкциониран и да има актуални наказания. При положение,
че това не е така в актуалния доклад не може да се дава такова становище, тъй
като закона е предвидил срок, в който отпадат последиците от наказанията и,
ако такова поведение е съществувало, то е било в срока предвиден от закона
и към настоящият момент не следва да се дава такова заключение. Именно
поради липсата на наказания. Тъй като далият доклада служител не се
съобразил с тази законова особеност, аз смятам, че доклада е изцяло
съмнителен, тъй като той съдържа единствено изводи и никакви съображения
4
за мотивите да се достигне до тези изводи. Това естествено поставя и съда в
невъзможност да прецени дали те са правилно изградени като изводи и дали
следва да се приемат от съда или да се отхвърлят. Съда не може да замени
мисловната теоритична и логическа дейност на инспектора изготвил доклада
и да гадае, предполага и презюмира какво е имал предвид същия, когато е
достигнал тези изводи.
По тези съображения считам, че доколкото в периода след отпадане на
последното му наказание до настоящият момент Д. Б. не е извършил никакви
нарушения на дисциплината. Очевидно същият се е поправил по отношение
на дисцплинарното му задължение в затвора и няма никакви обективни данни
да е извършвал, каквито и да е нарушения в този период, а смисъла на закона
за „Условно предсрочно освобождаване“ е към датата на произнасяне на съда
лишеният от свобода да е дал доказателства за поправянето си, а не към
някакъв далечен предходен момент.
По тези съображения ви моля да уважите молбата ми и да постановите
„Условно предсрочно освобождаване“ на Д. Б., като по ваша преценка
определите, ако сметнете, че е необходимо подходящи пробационни мерки в
срока на остатъка от неговата присъда.
ПРОКУРОРЪТ: Съобразявайки данните в приложените по делото
писмени доказателства, както и с тези приложени към затворническото досие
на лишения от свобода, считам, че молбата за „Условно предсрочно
освобождаване“ е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Действително е лишения от свобода е изтърпял повече от половината
от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ и има остатък
приблизително 6 години и 2 месеца, независимо от това, макар, че е налице
първата от кумулативно дадените предпоставки в чл. 70, ал. 1 от НК, то в
случая не е налице втората такава, а именно лишения от свобода да е дал
достатъчно убедителни доказателства за поправянето си. От доклада на
инспектора е видно, че риска от рецидив е 46 точки или този риск е в средни
стойности, тоест към момента все още не е осъществен принципа на
прогресивната система. Безспорно по делото са приобщени данни, че Б. е без
актуални наказания, липсват данни за проявена агресия и конфликт с другите
затворници или със затворническата администрация. От всеки затворник
обаче се изисква да добросъвестно поведение и да спазва затворническата
дисциплина. Единствено въз основа на факта, лишения от свобода не
нарушава правила не е достатъчен да се приеме наличието на такава
положителна промяна, която да обуслови „Условно предсрочно
освобождаване“. Предвид всичко изложеното считам молбата за
неоснователна и моля да я оставите без уважение.
Инспектор М.: Както беше отБ.язано със становището на началника на
затвора по молбата на осъденото лице е отрицателна. Смята се, че на този
5
етап е налице само формалната предпоставка, относно изтърпяно повече от
половината на наложеното наказание.
По отношение на втората предпоставка от наличните към мен
доказателства неможе да се направи обоснован извод за постигане целите на
наказанието. Заложени в чл. 36 от НК. Като мотиви за това са изложени в
становището на началника на затвора и и придружаващите документи и са
еднопосочни в това отношение, като за процесуална икономия няма да ги
повтарям.
Осъденият Д. Б. Б.: Съжалявам. Незнам дали е разрешено, но това са
пълни глупости. Никой никога не е идвал да говори с мен. Тези лица ги
виждам пред съда. Никой не е говорил с мен с тези неща там.
СЪДЪТ, с оглед приключване изложенията на страните и на основание
чл. 297 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Дава последна дума на лишения от свобода.
Осъденият Д. Б. Б.: Моля ви, в Англия има организация, която се е
съгласила да ме приеме като член. Тази организация се казва „задържани в
чужбина“ и вече са се съгласили да ме приемат в Англия.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание, съдът установи следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 437, ал. 3 от НПК.
Образувано е по искане на защитата на осъденото лице Д. Б. Б., с оглед
условното му предсрочно освобождаване. Настоящият съдебен състав счита,
че тази молба следва да бъде оставена без уважение. Доколкото не са налице
законовите предпоставки за постановяване за „Условно предсрочно
освобождаване“.
На първо място е несъмнено установено и общоприето от страните, че е
налице първата предпоставка, доколкото осъденото лице е изтърпяло Д. Б. Б.
е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание. Той е бил
осъден на наказание от 18 години „Лишаване от свобода“ по НОХД 345/2015
г. на Окръжен съд – гр. Видин, като вече е изтърпял 11 години, 8 месеца и 10
дни реално и от работа още 1 месец и 13 дни, като му остава да изтърпи 6
години, 2 месеца и 7 дни. Следователно е изтърпял повече от половината от
наложеното му наказание.
При все това не е налице втората предпоставка - същият да е дал за
своето поправяне и превъзпитание. Зашитата се позовава на 3 групи
обстоятелства. Първата е правото на лични убеждения, което дава
възможност на осъденото лице Б. да твърди, че е несправедливо обвинен и
6
осъден. Второто е оспорване на начина, по който се установява дали едно
лице се поправило и превъзпитало. Третото е свързано с неговото лично
положение, относно възрастта му и обстоятелството, че е чужденец.
Относно първото обстоятелство, по своето естество то оспорва
необходимостта едно лице да бъде условно предсрочно освободено само ако
може да даде доказателства за своето поправяне и превъзпитание, което е
законово основание. Съдът не отрича, че всяко лице има право на свои
собствени вътрешни убеждения и има право да се счита за невинно, дори и
ако има постановен съдебен акт в противния случай. При все това настоящият
съдебен състав, предвид нормата на чл. 413 от НПК е задължен да счита, че
влезлия в сила съдебен акт разкрива действителното фактическо и правно
положение. От тази гледна точка, ако осъденото лице Б. счита, че е
несправедливо осъден, той би следвало да потърси други средства за правна
защита, включително и възобновяване на делото, а не да претендира за
условно предсрочно освобождаване с довода, че несправедливо е осъден. За
последното е необходимо същият да даде доказателства за своето поправяне
и превъзпитание, а това предполага приемане на вината за извършеното от
него деяние, изразяване на съжаление, което да бъде действително, а не само
формално и декларативно, както и многобройни други действия от негова
страна, които до доведат до извод, че процеса на поправяне и превъзпитание е
започнал и напреднал в достатъчна степен.
Втория довод, изложен от адвокат Ю., признава необходимостта от
поправяне и превъзпитаване на осъденото лице като условие за условно
предсрочно освобождаване, но счита, че тези обстоятелства могат да бъдат
установени не по начина, посочен от затворническата администрация, а само
от обстоятелството, че осъденото лице няма актуални наложени
дисциплинарни наказания. Съдът отново не може да се съгласи с тези
аргументи. В действителност в ЗИНС подробно е регулиран режима, на който
следва да се подчиняват лишените от свобода, като при определени
предпоставки и по-конкретно при даване от тяхна страна на доказателства за
поправяне превъзпитание, тяхното правно положение прогресивно се
подобрява. Това е така наречената прогресивна пенитенциарна система, при
което осъденото лице получава постепенно по-лек режим, отпуски и други
видове по-благоприятно третиране, за да се стигне до логичният край от
„Условно предсрочно освобождаване“. Такава е установената система, която
е предварително известна и осъденото лице Б. би могъл да се възползва от
нея, ако прояви желание. Обстоятелството, че той не желае да възползва от
тази система и толкова време след началото на изтърпяване на наказанието си
все още е на „Строг режим“, води до извод, че Условното предсрочно
освобождаване не може да бъде постановено спрямо него.
На последно място адв. Ю. посочва, че доверителят му е възрастен,
чужденец, който не може да се впише в социалното обкръжение,
включително и това в затвора. Съдът отБ.язва, че неговата възраст е
обективен факт, който несъмнено би могъл да бъде взет предвид от
затворническата администрация при преценката дали и до каква степен да
предоставя облекчените условия при евентуално спазване от страна на
осъденото лице на прогресивният режим. От друга страна осъденото лице е
британски гражданин, поради което би могъл във всеки един момент да
7
направи искане наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно в
британски затвор, където неговото обкръжение би било по-подходящо и по-
съответно на социалния му опит и идентичност.
От тази гледа точка съдът приема, че искането на осъденото лице Д. Б.
следва да бъде оставено без уважение. Ако той действително желае да получи
от българските власти „Условно предсрочно освобождаване“, следва да
спазва правилата, установени в ЗИНС, които водят до този благоприятен и
желан от него край на изтърпяване на наказанието му.
Воден от горното и на основание чл.70 ал.1 и ал.6 НК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Ю., представител на
осъденото лице Д. Б. П. за постановяване на съдебен акт, с който да се
постанови „Условно предсрочно освобождаване“ за изтърпяване на остатъка
от наказанието, наложено по НОХД 345/2015 г. на Окръжен съд – гр. Видин.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок
от днес пред САС.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 90,00 лева на преводачът М. Г..
Съдебното заседание приключи в 12:40 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
8