№ 325
гр. Русе , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Красимира Ц. Стоянова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520100589 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 221 ал.2 от КТ.
Ищцовата страна ”МОНТЮПЕ“ ЕООД-Русе твърдят, че с Трудов
договор № ***/ 24.10.2016 г., сключен при условията на чл.68 ал.1 т.1 във
вр. с чл.70 от КТ, ответникът бил назначен на работа на длъжност “Машинен
оператор“, за срок от една година със срок на изпитване от шест месеца,
уговорен в полза на двете страни, с определено време на предизвестие за
прекратяване на правоотношението от три месеца.С Допълнително
споразумение от 11.01.2017 г. трудовият договор бил изменен на
безсрочен.Бил уговорен нов срок на предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение от 45 дни.
Твърдят, че със Заповед № ***/18.12.2017 г. трудовото правоотношение
между страните било прекратено на основание чл.330 ал.2. т.6 от КТ, поради
налагане на работника на дисциплинарно наказание „Уволнение“.Заповедта
била връчена на лицето на 05.02.2018 г., чрез нотариална покана.Актът на
работодателя не бил оспорен, поради което е влязъл в законна сила.
Твърдят, че до настоящия момент работникът не им е изплатил пълния
размер на обезщетението, което дължи с оглед основанието, на което е
1
прекратено трудовото му правоотношение, формиран по реда на чл.228 ал.1
от КТ, а именно от последното брутно трудово възнаграждение на лицето за
срока на 45 дневното предизвестие.Сочат, че в случая това е м.юли 2017
г.Твърдят, че за времето до прекратяване на трудовия договор работникът е
бил в самоотлъчка.Сочат, че в брутното трудово възнаграждение по чл.228
КТ се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер-предвидими и сигурни, определени в
индивидуалния трудов договор.Твърдят, че в процесния случай това е
основното възнаграждение на ответника за м.юли 2017 г. в размер на 708,50
лв. и допълнително трудово възнаграждение за стаж и професионален опит от
8,50 лв. или общо 717 лв. за 20 работни дни. Среднодневният размер на
обезщетението за един работен ден определят на 35,85 лв.
Искат ответникът да бъде осъден да им заплати сумата от 1 147,20
лева, представляваща обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ, ведно със законна
лихва от подаване на исковата молба.Търсят се разноски за производството.
Ответникът Г. Д. И. не взема становище по иска.Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства, с оглед направеното от ищеца
искане по чл.238 ал.1 от ГПК, намира, че следва да постанови неприсъствено
решение срещу ответника по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок насрещната страна не е представила
отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по
делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие.
От друга страна са налице и предпоставките на чл.239 ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно: с актовете на съда по
чл.131 и чл.140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.С
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото
писмени доказателства, съдът намира, че следва да уважи претенцията така,
както е предявена. Сумата се дължи със законната лихва от завеждане на
делото.Страните са били в безсрочно трудово правоотношение, като
работникът е заемал длъжността ”Машинен оператор”, при последно
договорено основно месечно трудово възнаграждение от 708,50 лв. и с право
на допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.При
2
сключване на трудовия договор съконтрахентите постигнали съгласие срокът
на предизвестие за прекратяване на сключения между тях договор да бъде 45
дни, уговорен в полза на всеки от тях.Трудовото правоотношение с ответника
било прекратено при условията на чл. 330 ал.2 т.6 от КТ-дисциплинарно
уволнение и заповедта на работодателя към момента на подаване на исковата
молба е влязла в законна сила.
В тежест на ответника са направените от насрещната страна разноски
по делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Д. И., ЕГН **********, от с.Юделник, общ.Сливо поле,
обл.Русе, ул.***, с месторабота в гр.Русе, бул.“Липник“ № 106, *** ООД-
Русе, да заплати на ”МОНТЮПЕ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Средец, бул.“Цар Освободител“ № 8А,
ет.2, представлявано от управителя Микаел Ив Бризон, със съдебен адрес:
гр.Русе, ул.”Александровска” № 26, ет.4, офис № 9, чрез адв.М.Б. от АК-
Русе, сумата от 1147,20 лв.-обезщетение по чл. 221 ал.2 от КТ, ведно със
законната лихва върху нея от 02.02.2021 г., както и 350 лева–разноски за
производството.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3