Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………….., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 17019 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ***, Производството е образувано
по предявени от „Ф.и.” ЕАД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление *** срещу В.Л.Г., ЕГН:**********
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК
за установяване вземането
на ищеца по отношение на ответника
за сумата от 383.28 лв. /триста
осемдесет и три лева и двадесет и осем ст./, представляваща
дължима главница по цедиран Договор за паричен
заем с номер ********* от 13-08-2014
г. и Договор за цесия от 21.03.2016 г., сумата от 67.49 лв. /шестдесет и седем
лева и четиридесет и девет ст./, представляваща договорна лихва за периода от
20.11.2014 г. до 09.10.2015г., сумата от 37.34 лв. /тридесет и седем
лева и тридесет и четири ст./, представляваща лихва за забава за периода от
21.11.2014 г. до 19.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване заявлението в съда – 04.05.2018 год. до
окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6429/2018г. по описа на ВРС.
Ищецът
излага, че е налице правен интерес от предявяване на установителен
иск по чл.422 от ГПК, предвид образувано ч.гр.д. № ***/2018г. по описа на ВРС.
Ищецът
твърди, че на 13.08.2014г.
ответната страна в производството сключва договор за потребителски кредит № ********* с „***. Вследствие на което между страните
възниква облигационна връзка, като кредиторът отпуска сумата в размер на 400,00 лв., а кредитополучателят се
задължава да я върне, ведно с уговорените лихви и такси. Съгласно чл. 27 от условията на
договора с подписването му, кредитополучателят декларира получаване и усвояване
на сумата, предмет на кредита. Ответникът се е задължил да върне сумата на 60 седмични погасителни вноски, които
съставляват изплащане на главницата, фиксирана договорна възнаградителна
лихва в размер на 78,89 лв. и такси в общ размер на 333,19 лв.
Ищецът
твърди, че ответника не изпълнява всички свои задължения по договора в
уговорения срок и преустановява плащанията, като падежът на първата непогасена
вноска настъпва на 20.11.2014г. Вследствие на което и считано от следващият ден
длъжникът изпада в забава и се начислява обезщетение в размер на законната
лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпва на 09.10.2015г., с което става изискуем
целият неизплатен остатък от задължението.
Твърди, че
на 21.03.2016г. между „*** и „*** се сключва договор за прехвърляне
на вземания. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на
вземанията по договора за потребителски кредит, вкл. вземанията, претендирани
в настоящото производство, става второто дружество.
Излага, че „*** упълномощава *** да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземания, за което е изпратено писмено уведомление до същия
чрез „Български пощи" ЕАД, но пратката се връща в цялост като непотърсена.
С оглед на което, уведомяването е направено в настоящото производство (така
РЕШЕНИЕ № 123 ОТ 24.06.2009 Г. ПО Т. Д. № 12/2009 г., Т. К.,
IIТ. О. НА ВКС). Претендира разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът
редовно уведомен не изразява становище. Установителния
иск по реда на чл. 415 ГПК е предявен при редовното връчване на заповедта за
изпълнение по чл. 47, ал. 5 ГПК, на осн. чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание ищецът, чрез процесуален представител с писмена молба поддържа
предявените искове и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото,
с което бъдат уважени.
Съдът като взе предвид, че
с връчените на ответника по реда
на ГПК съобщение за връчване на
препис от исковата молба и подаване на писмен
отговор (чл.131 ГПК) – приложение
№7 и призовка за страна за открито
съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, ведно
с Определение № 8601/05.07.2019 г. са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването му в съдебно заседание,
както и че предявеният иск е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да
бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде
уважен в предявения размер.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за
д.такса 175 лв. и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с
чл.25 от НЗПП или общо 275 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на
ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва
да се присъдят
в размер на 75
лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК,
че В.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
дължи на „Ф.И.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.
гр. д. № ***/2018 г. на ВРС за следните суми: сумата от 383.28 лв. (триста осемдесет и три лева и
двадесет и осем стотинки), представляваща дължима главница по цедиран Договор за паричен заем с номер
*** от 13-08-2014
г. и Договор за цесия от 21.03.2016 г., сумата от 67.49 лв. (шестдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 20.11.2014 г. до 09.10.2015г. и
сумата от 37.34 лв. (тридесет и седем
лева и тридесет и четири стотинки), представляваща лихва за забава за
периода от 21.11.2014 г. до 19.04.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
заявлението в съда – 04.05.2018 год. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***,сумата 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща
разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ ***/2018 г. на ВРС.
ОСЪЖДА В.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,сумата от 275 лева (двеста
седемдесет и пет лева), на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се
връчи на страните.
СЪДИЯ: