№ 979
гр. Перник, 31.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Съдия:Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20231700500573 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 647/22.06.2023 г., постановено по гр.д. № 3727 по описа за 2022 г. на
Районен съд - П. са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрк. Георги Георгиев срещу И. П. М., ЕГН
**********, Д. Н. Д., ЕГН **********, и Д. Г. С., ЕГН **********, субективно и обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , че в полза на „Профи Кредит България“
ЕООД съществува изискуемо вземане спрямо И. П. М., Д. Н. Д. и Д. Г. С. при условията на
разделна отговорност по ½ ид.ч. за наследниците на Никола Миланов – И. М. и Д. Д., и за
цялото задължение – солидарният длъжник Д. С., за сумите: 710,30 лв. – неплатена главница
по Договор за потребителски кредит № **********/05.12.2017 г., 343,78 лв. – неплатено
договорно възнаграждение за периода от 15.01.2019 г. до 15.12.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.03.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и осъдителен иск с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 307,37 лв. – неплатена част от възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, е
осъдено да заплати на Д. Н. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 400,00 лв. – адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от „Профи
Кредит България“ ЕООД чрез пълномощника му юрк. П. срещу решението на Районен съд –
1
П. по установителните искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в частта за сумата 441,08 лв. – неплатена главница по Договор
за потребителски кредит № **********/05.12.2017 г., и сумата 343,78 лв. – неплатено
договорно възнаграждение за периода от 15.01.2019 г. до 15.12.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.03.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че уговорената възнаградителна
лихва противоречи на добрите нрави, във връзка с което се излагат подробни съображения в
жалбата. Навеждат се доводи, че към процесния период размерът на законната лихва е бил
10 %, а петкратния й размер 50 %, поради което уговорената възнаградителна лихва в
размер на 41,17% и ГПР 49,90% не е в нарушение на законовото изискване и на добрите
нрави. Счита, че съдебната практика, касаеща нищожност на възнаграадителната лихва,
надхвърляща трикратния размер на законната лихва, е релевантна преди приемането на чл.
19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК, поради което е неотносима към настоящия договор за кредит.
Предвид действителността на договорното правоотношение и клаузата за възнаградителна
лихва, ответниците И. М. и Д. Д. като наследници на починалия длъжник и Д. С. в
качеството на солидарен длъжник дължат главница в размер на 441,08 лв. и
възнаградителна лихва в размер на 343,78 лв., ведно със законната лихва върху тях от
подаване на заявлението до окончателното плащане на вземането. Предвид изложеното се
моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните му части и да бъде
постановено ново, с което предявените устнаовителни искове да бъдат уважени за сумата
441,08 лв. – главница, и сумата 343,78 лв. – възнаградитлена лихва, ведно със законната
лихва от входиране на заявлението до окончателното им изплащане. Прави се искане за
присъждане на сторените разноски по делото.
В частта, в която установителният иск е отхвърлен за сумата над 441,08 лв. до 710,30
лв. – неплатена главница по Договор за потребителски кредит № **********/05.12.2017 г.,
ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението до плащането й, както и в
частта, в която е отхвърлен осъдителният иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 307,37 лв. – неплатена част от възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението, решението е
влязло в сила като необжалвано.
С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Д. Н.
Д. чрез пълномощника адв. Б., с който оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че
решението на ПРС е правилно, законосъобразно и обосновано, а въззивната жалба е
неоснователна. Моли се решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени разноските
за производството.
Останалите въззиваеми страни не са депозирали отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
2
установява, че въззивната жалба е допустима (подадена против подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл.
261 ГПК.
Страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство
за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити
обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 27.09.2023 г. от 11,30 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане като
на въззивника се връчи и препис от подадения отговор на въззивната жалба.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3