Р Е
Ш Е Н
И Е
№3084
гр. Варна,
13.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
районен съд, гражданско отделение, 43-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на дванадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар:
Д.Д.
сложи за разглеждане гр. дело № 9575 по
описа на съда за 2019 година, докладвано от съдията и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа
искова молба на „Банка ДСК” EАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, с която против А.С.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, са предявени обективно съединени искове по реда на чл.422 ГПК вр.
чл.415 ГПК, за установяване дължимостта на вземанията по Договор за кредит за
текущо потребление, сключен между страните на 20.03.2015 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК №2354/25.03.2019 г. по ч.гр.д. № 4387 по описа на ВРС за 2019 г., а
именно: 9431,06 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 20.03.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението; 877,98 лева - договорна лихва, начислена за периода от 23.06.2018
г. до 05.03.2019 г.; 32,25 лева - лихвена надбавка за забава, начислена за
периода от 23.07.2018 г. до 20.03.2019 г. и 120 лева – разходи при изсикуемост.
В условията на евентуалност се претендира осъждането
на ответника да заплати на ищеца следните суми, дължими по Договор за кредит за
текущо потребление от 20.03.2015 г., предсрочно изискуем, считано от 05.03.2019
г., а именно: 9431,06 лева – предсрочно изискуема главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 19.06.2019
г. до окончателното погасяване на задължението; 877,98 - изискуема договорна
лихва за периода от 23.06.2018г. до датата на настъпване на предсрочна
изискуемост (датата на връчване на исковата молба на ответника); 32,25 лева
–лихва за забава за периода от 23.07.2018 г. до датата на настъпване на
предсрочна изискуемост (датата на връчване на исковата молба на ответника) и
сумата от 120,00 лева – дължима такса изискуемост. Претендират се сторените
разноски в заповедното и в исковото производство.
Обстоятелства, на които се основават
претендираните от ищеца права:
Твърди се наличие на възникнало
облигационно правоотношение между страните по делото, въз основа на сключен
между тях договор за кредит за текущо потребление. В изпълнение на поето
договорно задължение, ищецът е предоставил на ответника, а последният е усвоил
парична сума в размер на 12000 лева, при насрещно задължение да върне същата в
срок от 120 месеца от сключване на договора – до 20.03.2025 г.,
съобразно приложен към договора погасителен план. Кредитополучателят е подписал
и е приел Общите условия на ищеца за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица, както и Тарифа за лихвите, таксите и
комисионите, които ищецът прилага по извършените услуги на клиенти. Отпуснатият
кредит е изцяло усвоен от ответника на 20.03.2015 г., по негова банкова сметка ***.
Ищецът сочи, че за предоставения кредит,
кредитополучателят да заплаща преференциален променлив лихвен процент в размер
на 9 % годишно, формиран от стойността на 6-месечен СОФИБОР (със стойност към
датата на подписване на договора 1.181 %) и надбавка в размер на 7.819 п.п.,
при изпълнение на Условията по програма „ДСК Престиж плюс“. Ищецът сочи, че съгласно
Условията по програма „ДСК Престиж плюс“, преференциалният лихвен процент се
прилага, ако за времето на издължаване на кредита е изпълнено следното: превод
на работна заплата по разплащателна сметка в Банката, с обезпечение залог на
вземане по трудово правоотношение, заедно със залог на вземане по сметка;
подаване на искане за издаване на дебитна карта; включване на ДСК Директ; минимум
два вида SMS известяване; заявяване/извършване на ежемесечно плащане на 1
услуга (безкасово заплащане на комунални услуги или месечно плащане на
минимална осигурителна вноска, в размер на 10 лева, в Доброволен пенсионен фонд
„ДСК Родина“) през централизираната картотека на Банката. При нарушаване на
тези Условия, Кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло
или частично и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на
надбавката, съгласно Условията. Максималният размер, до който е можел да
достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на Условията, е
променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в
размер на 6-месечния СОФИБОР към съответната дата и надбавка в размер на 12.269
п.п. Независимо от промяната на лихвения процент, свързана с неизпълнение на
Условията, той се променя с промяната на 6-месечния СОФИБОР в сроковете и при
условията, посочени в Общите условия към Договора за кредит. По силата на
чл.19.1. от Общите условия, при забава в плащането на месечната вноска от деня,
следващ падежната дата, определена в Договора за кредит, частта от вноската,
представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като надбавката не се
прилага, ако Кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден
след падежната дата.
Поради неизпълнение от страна на
длъжника на задължението му за погасяване на месечни вноски по погасителния
план и допусната забава от 197 дни към 05.02.2019 г., Банката е предприела
стъпки за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото кредитно задължение. До
длъжника е отправено уведомление изх.№ 06-20-00371/05.02.2019 г., връчено на
05.03.2019 г. на адреса за кореспонденция, посочен в договора за кредит, явяващ
се също постоянен и настоящ адрес на кредитополучателя, с което същият е
уведомен, че поради забава в погасяване на задълженията по сключения договор
Банката обявява кредита за предсрочно изискуем.
Въз
основа на заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*/*г. по описа на ВРС, по
което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в срока по чл.415 ГПК. В изпълнение разпореждането
на заповедния съд, ищецът представя искова молба, която ВРС образува в гр. д. №
9575/2019 г.
В
срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител подава
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на ищцовата
претенция. Оспорва, че между страните е сключен договор за кредит. Оспорва се
фактическото усвояване на сумата по
кредита. Оспорва се и наличието на редовно обявена предсрочна изискуемост на
същия с твърдения за ненадлежно връчване на съобщението до ответника.
Варненският
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено, от фактическа страна, следното:
Налице
е успешно проведено заповедно производство по ч.гр.д.№ */*г. по описа на ВРС,
като в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение за следните
суми: 9431,06 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от
20.03.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;
877,98 лева - договорна лихва, начислена за периода от 23.06.2018 г. до
05.03.2019 г.; 32,25 лева - лихвена надбавка за забава, начислена за периода от
23.07.2018 г. до 20.03.2019 г. и 120 лева – разходи при изсикуемост. Издаден е
изпълнителен лист, като образуваното въз основа на изпълнителния титул производство
– и.д. № ************** по описа на ЧСИ рег. № * КЧСИ, е спряно с определение
на заповедния съд от 29.05.2019 г.
Заповедта
е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е
указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по
чл.415 ГПК. Разпореждането е съобщено на заявителя на 06.06.2020 г., който с
искова молба от 19.06.2020 г., предявява претенцията си за установяване
дължимостта на сумите по издадената заповед по ч.гр.д. №*/* г. по описа на ВРС.
От
представен по делото препис от договор за кредит за текущо потребление, се
установява, че на 20.03.2015 г., в гр. Варна, между ищеца, в качеството на
кредитор и ответника, в качеството на кредитополучател, е сключен договор, по
силата, на който, банката предоставя на кредитополучателя, кредит за текущо потребление,
в размер на 12000 лева и срок на издължаване – 120 месеца, считано от датата на
неговото усвояване. Последното се извършва по разплащателна сметка на
ответника, посочена в процесния договор.
В
договора е посочена банкова сметка ***, по която кредитът ще бъде усвоен.
Определена е падежна дата на всяка погасителна вноска – 23-то число на месеца
ГПР по кредита е в размер на 9,71 %.
Видно
от текста, на постигнатото съглашение, кредитът се олихвява с променлив лихвен
процент в размер на 9% годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на
6-месечен СОФИБОР 1.181 % и надбавка в размер на 7.819 п.п., при изпълнение на
Условията по програма „ДСК Престиж плюс“. Уговорено е, при нарушаване на тези условия,
кредитополуачтелят да загуби префернциите и приложимият лихвен процент да се
увеличи, като максималният размер, до който може да достигне е променливият
лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на
6-месечния СОФИБОР към съответната дата и надбавка в размер на 12.269 п.п.
Договорът за кредит е подписан от ответника.
Общите
условия на ищеца за предоставяне на кредити за текущо потребление са приети от
ответника, като същият е удостоверил приемането им с полагането на подписа си,
на всяка страница.
По
делото са представени промоционалните условия по кредитна програма „ДСК Престиж
Плюс“. Видно от същите, при сключване на договор за кредит, в срок до
30.04.2015 г., се прилага лихвен процент в размер на 9 % при следните условия:
превод на работна заплата по разплащателна сметка в Банката, с обезпечение
залог на вземане по трудово правоотношение, заедно със залог на вземане по
сметка; подаване на искане за издаване на дебитна карта; включване на ДСК
Директ; минимум два вида SMS известяване; заявяване/извършване на ежемесечно
плащане на 1 услуга (безкасово заплащане на комунални услуги или месечно
плащане на минимална осигурителна вноска, в размер на 10 лева, в Доброволен
пенсионен фонд „ДСК Родина“) през централизираната картотека на Банката, въз
основа на предварително дадено съгласие от клиента.
Видно
от представен погасителен план, ответникът дължи заплащане на 120 бр.
погасителни вноски, всяка от които в размер на 154,01 лева, формирана от
следните елементи: главница, лихва и такса.
Авторството
на положените подписи във всички горепосочени документи не е оспорено от
особения представител на ответника.
От
представена от ищеца справка – извлечение за периода от 20.03.2015 г. до
18.06.2019 г., се установява, че на 20.03.2015 г., сумата от 12000 лева е
усвоена по банковата сметка на А.С.Б., посочена в договора за кредит.
С
покана-уведомление изх. № 06-20-00371 от 05.02.2019 г., редовно връчена на
ответника, на 05.03.2019 г., чрез ЧСИ Николай Георгиев - № 716 в КЧСИ,
ответникът е уведомен за правото на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Със същото е посочено, че от датата на получаване на уведомлението,
кредиторът започва да начислява и лихва за забава.
Видно
от заключението на допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено,
целият размер на предоставения кредит е усвоен, като средствата са постъпили по
банкова сметка ***, на 20.03.2015 г. Дължимите суми към ищеца, към датата на
обявяване на предсрочната изискуемост са както следва: 573,08 лева – падежирала
главница; 8857,98 лева – непадежирала главница; 816,11 лева – договорна лихва
за периода от 23.06.2018 г. до 05.03.2019 г.; 23,65 лева – лихвена надбавка за
забава за периода от 23.06.2018 г. до 05.03.2019 г.; 120 лева – такса
изискуемост.
Задължението
на ответника към 26.09.2019 г. е както следва: 1184,18 лева – падежирала
главница; 8246,88 лева – непадежирала главница; 1442,06 лева – договорна лихва
за периода от 23.06.2018 г. до 23.09.2019 г.; 81,59 лева – лихвена надбавка за
забава, за периода от 23.06.2018 г. до 2.09.2019 г.; 120 лева – такса
изискуемост.
Вещото
лице е посочило размер на дължимите суми и към датата на подаване на
заявлението в съда – 20.03.2019 г., а именно: 573,08 лева – падежирала
главница; 8857,98 лева – непадежирала главница; 877,98 лева – договорна лихва
за периода от 23.06.2018 г. до 05.03.2019 г.; 32,35 лева – лихвена надбавка за
забава, за периода от 23.06.2018 г. до 05.03.2019 г.; 120 лева – такса
изискуемост.
Според
експерта, след 20.03.2019 г., в полза на ищеца, не са постъпвали каквито и да е
плащания – нито от страна на длъжника, нито от страна на ЧСИ.
Вещото
лице представя своето изчисление за дължимите от ответника суми, към датата на
изготвяне на експертното заключение – 18.02.2020 г. Същите са: 1184,18 лева –
падежирала главница; 8246,88 лева – непадежирала главница; 1442,06 лева –
договорна лихва за периода от 23.06.2018 г. до 23.09.2019 г.; 81,59 лева –
лихвена надбавка за забава, за периода от 23.06.2018 г. до 23.09.2019 г.; 120
лева – такса изискуемост.
При
така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Предявените
искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415 ГПК
вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират
и разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Исковете са допустими,
поради което съдът дължи произнасяне относно основателността им.
Съгласно
разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата
на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест на ищеца е
да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между страните,
елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да престира
определена/определяема парична сума на сочените от ищеца основания, при
неизпълнението на това задължение от страна на ответника. В тежест на ищеца е
да установи предпоставките за обявяване кредита за предсрочно изискуем – в т.ч.
да посочи начин и дата на уведомяване на длъжника. При възражение от страна на
ответника, в тежест на последния е да установи
и докаже възражението си против вземането, в т.ч., че е извършил
цялостно или частично плащане на претендираните суми или че са налице
обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им.
Възражението
на ответника, въведено чрез назначения му особен представител, че страните не
се намират в облигационна обвързаност, е неоснователно. Процесният договор за
кредит, ведно с общите и промоционалните условия на ищеца, както и погасителният
план, са подписани и приети от ответника. Възражение относно авторството на
положените подписи не е въведено, поради което съдът приема, че ответникът е
съгласен с постигнатата договореност и между страните по делото е налице облигационна
обвързаност възникнала със сключването на процесния договор за кредит.
Неоснователно
е възражението на ответника, въведено от особения му представител, че кредитът
не е усвоен. Видно от събраните писмени доказателства, както и от заключението
на проведената съдебна експертиза, пълният размер на кредита – 12000 лева е усвоен
по банкова сметка ***.
Възражението на особения
представител на ответника, че последният не е уведомен за обявената предсрочна
изискуемост, преди подаване на заявлението, образувано в ч.гр.д. №*/*г. по
описа на ВРС, също е неоснователно. Видно от представения по делото препис,
уведомлението е връчено от ЧСИ на лицето Веселин Димитров, за което е посочено,
че живее на адреса на ответника, на съпружески начала с последния. Съгласно
разпоредбата на чл.46 ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на
адресата, то се връчва на друго, съгласно да го приеме, пълнолетно лице от
домашните му или което живее на адреса. На основание чл.46, ал.4 ГПК, с
получаването на съобщението от другото лице, се смята, че връчването е
извършено на адресата.
Възражението
на ответника, че не дължи неустойка, не следва да бъде обсъждано, доколкото
ищецът не претендира заплащането на такава.
На
основание чл.422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.4 ГПК. След датата на подаване
на заявлението – 20.03.2019 г. не са постъпвали каквито и да е суми, с оглед
погасяване на задълженията на ответника. По делото не се установи наличие на
правопогасяващи, правоизключващи или правоунищожаващи юридически факти, чрез
които успешно да се отрече правото на ищеца. Съдът намира, че следва да
съобрази посочения от вещото лице размер на дължимите суми, към датата на
подаване на заявлението, образувано в гр. д. № */*г. по описа на ВРС –
20.03.2019 г., а именно: главница в общ размер на 9431,06 лева, от която:
573,08 лева – падежирала главница и 8857,98 лева – непадежирала главница;
877,98 лева – договорна лихва за периода от 23.06.2018 г. до 05.03.2019 г.; 32,35
лева – лихвена надбавка за забава, за периода от 23.06.2018 г. до 05.03.2019 г.
Ищецът проведе успешно доказване на иска за главница и договорна
възнаградителна лихва – последната се претендира до датата на обявяване на
предсрочна изискуемост, поради което присъждането ѝ е в съответствие с
разрешението, дадено с т.2 от ТР №3/2017 на ОСГТК, ВКС. Предвид основателността на заявения главен иск,
основателен се явява и акцесорният – за заплащане лихва за забава.
Претенцията
за заплащане сумата от 120 лева – разходи при изискуем кредит, съдът намира за
неоснователна. За да достигне до този извод, съдът съобразява служебното си
задължение да следи за спазването на императивни правни норми. Разпоредбата на
чл. 10а, ал.2 ЗПК въвежда забрана да се изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В т.6 от
представената от ищеца тарифа за таксите по кредити за текущо потребление, е
включена такса с наименование „разходи при изискуем кредит“. Определеният
размер на същата е фиксиран – 120 лева, като заплащането на тази сума не е
предпоставено от извършването на каквото и да е конкретно действие. Изискването
от страна на кредитора, на тези такси не може да се оправдае с договорната
свобода, защитавана с разпоредбата на чл.9 ЗЗД, доколкото при определяне
съдържанието на договора, страните по него следва да се съобразяват с нормите
на закона и добрите нрави. Целта на включване на посочената такса вероятно е да
обезвреди кредитора за евентуално неизпълнение от страна на кредитополучателя,
доколкото същата се дължи от последния, при трансформиране на кредита в
предсрочно изискуем. Дори да се приеме, че тази такса не представлява такава
свързана с усвояването или управлението, поради което да е неприложима
разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, то претендирането ѝ е отново
неоснователно, доколкото ищецът не е установил какви реални действия е извършил
във връзка с обявената изискуемост и на каква стойност са същите. Искът за установяване дължимостта на сумата от
120 лева – разходи при изискуем е неоснователен, поради което същият следва да
бъде отхвърлен.
По
отношение заявените в условията на евентуалност искове, съдът не следва да се
произнася, доколкото ищецът е предявил същите, при условие, че съдът приеме за
нередовно връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост. Настъпването
на предсрочната изискуемост и валидното уведомяване на ответника е прието за
безспорно установено по делото, поради което съдът не дължи произнасяне по
заявените в условията на евентуалност осъдителни искове.
По
отношение направеното от особения представител на ответника възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, съдът намира следното.
С
разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК се дава възможност, в случаите когато
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, по искане на насрещната
страна да се определи по-нисък размер на разноските в тази им част, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА. Съгласно чл. 7,
ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
интерес от 10000 лв. до 100000 лева, възнаграждението е в размер на 830 лева +
3 % за горницата над 10000 лева. Претендираното от ищеца юрисконултско
възнаграждение е далеч под горепосочения минимален размер. При горните доводи,
съдът намира за неоснователно възражението на ответника, за прекомерност за юрисконсултското
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно на
уважената част от исковете, в полза на ищеца се следват сторените разноски по
делото в общ размер на 1698,30 лева, от които: 314,36 лева – държавна такса, 296,56
лева – депозит за вещо лице, 296,56 лева – юрисконсултско възнаграждение и 790,82
лева – възнаграждение за особен представител.
В съгласие с т.12 от ТР №4/2013 от
18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. С оглед изхода от спора, в
полза на ищеца се следват сторените разноски в заповедното производство в общ
размер на 256,26 лева.
Ответникът има право на разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, но доколкото
същият се представлява от особен представител, такива не следва да бъдат
присъждани.
Присъдените в полза на ищеца суми
могат да бъдат платени по следната банкова сметка: ***.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК, в
отношенията между страните по делото, че А.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
вземанията по Договор за кредит за текущо потребление, сключен между страните
на 20.03.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК №2354/25.03.2019 г. по ч.гр.д. № 4387 по
описа на ВРС за 2019 г., а именно: 9431,06 лева – главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.03.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението; 877,98 лева - договорна лихва,
начислена за периода от 23.06.2018 г. до 05.03.2019 г.; 32,25 лева - лихвена
надбавка за забава, начислена за периода от 23.07.2018 г. до 20.03.2019 г. като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 120 лева – разходи при изсикуемост.
ОСЪЖДА
А.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Банка ДСК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1698,30 лева,
представляваща разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и
сумата от 256,26 лева - разноски по ч. гр. дело № */*г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: