РЕШЕНИЕ
№ 2075
гр. Пловдив, 22.11.2023 г.
Административен съд – Пловдив, ХХVI касационен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на
прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа докладваното от Председателя КАНД № 1980 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Обжалвано е Решение № 1224/10.07.2023г.,
постановено по АНД № 2501/2023г. по описа на РС - гр. Пловдив, XXIV н.с., с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия
К № 4586351, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на Х.Г.П. ***, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100лв., за извършено нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Х.Г.П., чрез адвокат П., твърди, че
решението е неправилно и незаконосъобразно и се моли съда да го отмени, както и
да отмени ЕФ по съображения, изложени в жалбата и допълнително представено
становище. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР –
Пловдив, оспорва жалбата и излага подробни доводи за правилността на обжалваното
решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от жалбоподателя.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
двете страни и след преценка на наведените касационни основания,намери за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол и от надлежна страна с правен интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният
съд е бил сезиран с жалба срещу електронен фиш
серия К № 4586351, издаден от ОД на МВР - Пловдив.
Според
електронния фиш, с мобилно автоматизирано техническо средство
ATCC TFR1-M, е
установено, че на 06.03.2021 г. в 9:20 часа в с. Ново село, ул. „Първа“ № 1,
посока запад – изток, при въведено ограничение от 50 км/ч заснетото МПС "Мазда
Премаци" с рег. № ******** се движело с установена стойност на скоростта 75км/час
и превишена стойност на скоростта 25км/час, като стойностите са дадени след
отчетен толеранс в полза на водача от 3% от отчетената скорост. Нарушението е
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е определено административно
наказание "глоба" в размер на 100 лева, наложено на нарушителя Х.П.,
в качеството му собственик на автомобила.
За
да потвърди фиша, районният съд е приел, че същият съдържа нормативно
установените реквизити, поради което е годен да установи факта на нарушението,
мястото на извършването му, субекта на отговорността и конкретното изпълнително
деяние. Приел е, че нарушението е правилно квалифицирано и законосъобразно на нарушителя
е наложена предвидената в закона глоба във фиксиран размер.
По
отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба
възражения, в обжалваното решение са изложени подробни мотиви. Фактите по
делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота
събраните писмени доказателства по делото. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани изводи относно
приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните
изводи, формирани от въззивния съд се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
По-конкретно,
в касационната жалба са изложени единствено доводи за неправилност на съдебното
решение на въззивния съд, поради неправилен извод за извършване на нарушението
в рамките на населеното място – с. Ново село, общ. Стамболийски и поради
извършена по ненадлежен ред поправка в протокола за използване на АТСС. Според
твърденията в жалбата, след като са извършени неправомерни поправки в посочения
протокол за използване на АТСС, то протоколът губи легитимацията си на
официален документ и следва да се приравни на невалиден или несъществуващ по
правните си последици.
Изложените
твърдения за неоснователни. Изходните данни от процесната мобилна АТСС, като
доказателствен материал, са годни за установяване на извършеното нарушение от
обективна и субективна страна. В случая, по делото са представени надлежни
удостоверения и протоколи за изправността на автоматизираното техническо
средство. От представените статични изображения ясно се вижда регистрационният
номер на автомобила, а и не се установяват други МПС.
Правилен
е изводът на ПРС, че при заснемане на нарушението и издаването на ЕФ е съставен
протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з/12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, при спазване на формалните изисквания на
този подзаконов нормативен акт. Правилно е прието, също така, че извършената
поправка в протокола по отношение часа и номерата на първото и последното
статично изображение не се отразяват на правото на защита на нарушителя,
доколкото всички обстоятелства, посочени в протокола – дата, час, място, номера
на първо и последно статично изображение и брой установени нарушения, изцяло
съответстват на приложения към протокола списък с установени нарушения, с регистрационни
номера на МПС. Изцяло съответства и заснетото нарушение на нарушителя П. (под №
35 в списъка) и попада в обхвата на посочените статични изображения в
протокола, а именно номер на първо изображение – 21215 и номер на последното
изображение – 21274 (процесното изображение е с № 21249).
Правилен
е и изводът на ПРС, че нарушението е извършено в рамките на населеното място с.
Ново село, общ. Стамболийски, като легалната дефиниция на понятието „населено
място“ е дадена в разпоредбата на § 6, т. 49 от ДР на ЗДвП. В този смисъл, не е
налице противоречие в съдържанието на отговорите на кмета на с. Ново село и
кмета на община Стамболийски. Съгласно отговора на кмета на с. Ново село, има
поставени знаци Д11 и Д12 за начало и край на населеното място, а на ул.
„Първа“ има разположени сгради (бивши военни складове). Съгласно отговора на
кмета на община Стамболийски, ул. „Първа“ се намира в населеното място с. Ново
село и на нея се намират сгради на бивше военно поделение. Съгласно отговора на
ОПУ – Пловдив, отнасящ се до мястото на поставените табели Д11 и Д12, в близост
до табелата посока гр. Пещера не се намират сгради, но се намират сграда в
посока гр. Пловдив. От анализа на представените доказателства, правилно ПРС е
направил извод, че в с. Ново село има поставени табели за начало и край на
населеното място и процесното нарушение е заснето именно в рамките на
населеното място.
От
изложеното до тук следва, че, като е потвърдил обжалвания ЕФ, районният съд е
постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
При този изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на
80.00 (осемдесет) лева, съобразно разпоредбата на чл. 27 е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Воден
от горното, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
№ 1224/10.07.2023 г., постановено по АНД № 2501/2023г. по описа на РС - гр. Пловдив,
XXIV н.с.
ОСЪЖДА Х.Г.П. *** да заплати на ОД на МВР – Пловдив, сумата от 80.00
(осемдесет) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: