Решение по дело №15294/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1436
Дата: 22 март 2023 г. (в сила от 22 март 2023 г.)
Съдия: Михаил Александров Малчев
Дело: 20211100515294
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1436
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев

Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100515294 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 184855 от 06.08.2019 г., постановено по гр. д. № 38847/2018 г. на
Софийски районен съд, 56 състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че
„Х.К. БГ“ ЕООД, ЕИК: *******, дължи на „Н.***“ ООД, ЕИК: *******, на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 2 ЗЗД във вр. е чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД: сумата от 3 370,27 лв.,
представляваща обезщетение за причинени вреди, изразяващи се в стойността на
направените разходи за ремонтни дейности и инвентар на 11 бр. апартаменти, находящи се в
комплекс „Пирин голф и кънтри клуб“ - гр. Разлог, обективирани във фактура
№34/20.12.2017 г. и дължими на основание договор за поръчка за отдаване под наем и
управление на имот от 16.06.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 22.01.2018
г., като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 4 814,67 лв., както
дължи и сумата от 31,83 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.12.2017 г. до
22.01.2018 г. начислена върху главницата от 3 370,27 лв., като е отхвърлен иска за разликата
до пълния предявен размер от 36,10 лв.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство „Х.К. БГ“
ЕООД, действащ чрез процесуалния си представител, в неизгодната за него уважителна
част. Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на решението. Оспорва се
изводът на районния съд, че е налице неизпълнение от страна на „Х.К. БГ“ ЕООД по
процесния договор. Твърди се, че е налице пълно бездействие на „Н.***“ ООД, което
представлява неизпълнение и което е довело до претендираното обезщетение. Позовава се
на чл. 8, ал. 5 и ал. 6 от процесния договор, които изключват отговорността на въззивника в
разглеждания случай. Изтъква се, че неправилно районният съд е кредитирал свидетелските
показания на Е.Н. и необосновано е приложил служебно известна на съда практика за
определяне на обичайното изхабяване на процесните имоти. Моли се решението да бъде
отменено в оспорената част, като предявените искове бъде изцяло отхвърлени. Претендира
1
се присъждане на сторените разноски в първоинстанционното и въззивното производство.
От насрещната страна – „Н.***“ ООД, действаща чрез процесуалния си представител,
е депозиран отговор на въззивната жалба и насрещна въззивната жалба срещу неизгодната за
нея отхвърлителна част на решението. С отговора се излагат подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба на „Х.К. БГ“ ЕООД. В насрещната въззивна жалба се
изтъкват аргументи за неправилност на решението на районния съд в оспорената част и за
доказаност на предявените искове в пълен размер. Моли се решението в отхвърлителната
част да бъде отменено, предявените искове да бъдат уважени изцяло и да се присъдят
сторените разноски в първоинстанционното и въззивното производство.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба и насрещната въззивна жалба е направено оплакване
единствено относно приетите за доказани факти и приложимото право, което очертава
обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни. За да постанови обжалваното съдебно решение,
първоинстанционният съд правилно е съобразил релевантната фактическа обосновка.
Безспорно се установява от съвкупната преценка на събраните в
първоинстанционното производство доказателства, че между ищеца, в качеството му на
възложител, и ответника, в качеството му на изпълнител, е сключен на 16.06.2014 г. договор
за поръчка за отдаване под наем и управление на имот, по силата на който изложителят е
възложил, а изпълнителят е приел да предостави под наем при условията на свободен наем
описаните в договори недвижими имоти, находящи се в бл. 2 в Пирин Голф Апарт Хотел,
заедно с обзавеждането в тях, а именно - апартаменти А29, А30, А50, А51, А52, А73, А74,
А75, А91, А93, на български и чуждестранни лица с правото да сключва и договори с
туристически оператори и туристически агенти за отдаването им под наем, както и да
извърши услугата по обслужването и управлението на имотите за периода на действие на
договора, срещу заплащането на възнаграждението, уговорено в договора. Правилно,
предвид извършения анализ на съдържанието на договора, районният съд го е
квалифицирал като комисионен договор, който е разновидност на договора за поръчка по
отношение на който се прилагат съответно и правилата на договора за поръчка по аргумент
на чл. 348, ал. 2 ТЗ. В тази насока ответникът - комисионер се е задължил срещу
възнаграждение по поръчка на доверителя /комитент/ да извърши от свое име и за негова
сметка една или повече сделки - да сключи договори за наем на имотите, описани в договора
и да прехвърли резултатите от сключените сделки в патримониума на доверителя.
Обосновано районният съд е изтъкнал, че комисионерът е следвало да изпълни поръчката с
грижата на добрия търговец /чл. 350, ал. 1 ТЗ/ и да прехвърли резултатите от изпълнителната
сделка на доверителя /чл. 355 ТЗ/. По делото е безспорно, че при сключването на процесния
договор от 16.06.2014 г. ищецът е изпълнил задължението си да предаде на ответника
2
апартаментите в състояние, годно за отдаването им под наем и че на 02.06.2017 г. договорът
е бил прекратен. В резултат на прекратяването апартаментите, които са били обект на
договора, са предадени на ищеца чрез двустранно подписани приемо - предавателни
протоколи от 02.06.2017 г. От съдържанието на тези неоспорени от ответника приемо -
предавателни протоколи се установява, че в апартаментите са констатирани повреди и
липси. Наличието на такива се установява и събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите П. и Н., чийто свидетелски показания въззивният съд също
кредитира. Обосновано районният съд е констатирал, че доколкото ответникът не е
изпълнил договорното си задължение да върне на ищеца процесиите имоти и вещи в тях в
същото състояние, в което са били предадени, като е отчел обичайното изхабяване, ищецът е
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направените разходи за заплащане на
стойността на ремонта и оборудването в размер на 4814,67 лв. Съгласно сключения от
„Н.***“ ООД с трето лице - „Б.Х.“ ЕООД договор за извършване на ремонт и оборудване на
апартаментите, като след като имотите били възстановени във вид, годен за отдаване под
наем, ищецът е заплатил за извършената услуга на 28.06.2017 г. по банков път сумата в
размер на 4814,67 лв. Също така основателно от районния съд при определяне на
размера на дължимото обезщетение по чл. 82 ЗЗД е приспаднат размерът на обичайното
изхабяване на процесиите имоти и на вещите в тях. В тази насока обосновано и справедливо
според въззивният съд е заключението, че за посочения период на действие на договора
/около 3 години/ размерът на обичайното изхабяване на процесиите имоти и на вещите в тях
възлиза на 30 % равняващи се на сумата от 1444,40 лв., която е приспадната от 4817,67 лв. и
искът е уважен за сумата от 3370,27 лева - дължим остатък.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е уважил
частично предявените искове за сумите от 3 370,27 лева – главница и 31,83 лв. – мораторна
лихва, а в останалата част ги е отхвърлил, са законосъобразни, обосновани са при правилно
прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства, поради което
настоящият състав счита, че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.
Депозираните първоначална въззивна жалба и насрещна такава са неоснователни.
Неоснователни са всички възраженията на въззивника, обективирани във въззивната
жалба. Тези възражения са напълно безпочвени и са оборени от приетите доказателства в
първоинстанционното производство, които по-горе бяха обсъдени от въззивния съд. На
първо място следва да се посочи, че по безспорен начин в разглеждания случай е доказано
неизпълнение на задължението по договора на „Х.К. БГ“ ЕООД да върне на ищеца
процесиите имоти и вещи в тях в същото състояние, в което са били предадени, като се
отчете обичайното изхабяване на същите. Те са върнати с редица повреди и липси, които не
се дължат на обичайното им изхабяване. Също така не се констатира бездействие от страна
на „Н.***“ ООД, което да е причинило или да е допринесло за повредите и липсите.
Съдържанието на чл. 8, ал. 5 от процесния договор е неотносимо към разглеждания случай,
тъй като касае разходите за дребни поправки, предизвикани от обикновеното ползване на
имотите, а процесните разходи за ремонта и оборудването, описани във фактура
№34/20.12.2017 г., не представляват. Също така няма връзка на зависимост между
задължението на „Н.***“ ООД по чл. 8, ал. 6 от договора да сключи в 5 - дневен срок от
подписването му договор за застраховка на имота, покриваща всички видове рискове и
задължението му по чл. 9, ал. 2 от процесния договор на „Х.К. БГ“ ЕООД да върне
процесиите имоти и вещите в тях в същото състояние, в което са били предадени, при
отчитане на обичайното изхабяване. Ако при сключването на договора страните са се били
съгласили да е налице такава обуславяща връзка между двете насрещни задължения, то това
е следвало да бъде изрично предвидено като клауза в него.
Неоснователни са оплакванията на „Н.***“ ООД в насрещната въззивна жалба,
касаещи отхвърлителната част на процесното съдебно решението. Както вече беше
посочено, въззивният съд споделя като правилно и законосъобразно намаляването на
размера на претендираното обезщетение с 30 %, представляващи размерът на обичайното
изхабяване на процесиите имоти и на вещите за времето на действието на договора.
3
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди.
Относно разноските във въззивното производство:
Предвид неоснователността на първоначалната въззивна жалба и насрещна такава,
разноски във въззивното производство страните не следва да си дължат страните в тази
насока. Ответникът по първоначалната въззивна жалба обаче е сторил разноски за
адвокатско възнаграждение, каещи процесуалната защита по нея – изготвянето на отговор и
т. н. В случай от представения договор за правна защита и съдействие от 29.01.2021 г. става
ясно, че от „Н.***“ ООД в ползва на адв. Миланов е заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1500 лева, без обаче да е посочено каква част от него се отнася за защитата по
предявена насрещна въззивна жалба и съответно каква част се отнася до защитата срещу
първоначалната въззивна жалба. Ето защо въззивният съд намира, че в полза на „Н.***“
ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се присъди половината от
тази сума – 750 лева.
Воден от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 184855 от 06.08.2019 г., постановено по гр. д. №
38847/2018 г. на Софийски районен съд, 56 състав.
ОСЪЖДА „Х.К. БГ“ ЕООД, ЕИК: *******, да заплати на „Н.***“ ООД, ЕИК:
*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната инстанция
в размер на 750 лв. – изплатено адвокатско възнаграждение за защита срещу въззивната
жалба на „Х.К. БГ“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4