Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260673
гр. Пловдив, 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното
заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието
на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4887/2020
г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-003317
от 30.03.2020 г. на М.В.М.- ** Група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР Пловдив, с което на А.П.Н., ЕГН ********** са били
наложени следните административни наказания : глоба в размер на 200 лева на
основание чл.175, ал.1, т.5, от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „В“
от ЗДвП; глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на
чл.20, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на
наказателното постановление, като се сочи, че същото е противозаконно и
неправилно, излагат се подробни аргументи неизвършване на нарушенията, за
допуснати съществени процесуални нарушения в производството и се иска отмяна на
наказателното постановление.
Жалбоподателят А.Н. не се явява в съдебно
заседание, представлява се от адв.Д., която излага аргументи за отмяна на
наказателното постановление поради липса на извършено нарушение, за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и алтернативно за
маловажен случай. Иска се и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, взема становище по
делото, в което иска потвърждаване на наказателното постановление и се излагат
мотиви за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай на уважаване на
жалбата.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбоподателката А.П.Н. не била правоспособен водач
на МПС. Същата се познавала със свидетеля А.Л., който бил заплатил лек автомобил
„Пежо“ с рег. № **, собственост на З.Г.М., но не бил прехвърлил собствеността
на автомобила по законоустановения ред.
На 16.03.2020 г. ** на село Ягодово Д.Д.подал в 05
РУ Пловдив сигнал за това, че около 9.00 часа на същата дата е установил, че в
следствие на възникнало ПТП е бил унищожен пътен знак В4 „забранено е влизането
на товарни автомобили“ на кръстовището на ул. „Мизия“ и ул. „Васил Левски“ в
селото, като общата стойност на нанесената щета е за сумата от 100 лева. Искало
се съдействие за установяване
извършителя на ПТП.
На 16.03.2020 г. жалбоподателката А.Н. и св.А.Л.
били извикани в сградата на 05 РУ на МВР Пловдив във връзка с подадената молба
от ** на с.Ягодово. Същата отишла в полицейското управление със св.Г.Ю., тъй
като предишната вечер се били събрали с техни приятели в апартамента на св.Ю..
От същите били снети обяснения, в които потвърждавали, че са се намирали в
автомобил „Пежо“ с рег. № **, който е бил управляван на 15.03.2020 г., около
18.00 часа от А.Н. и е претърпял ПТП, увреждайки пътния знак на соченото място
в с.Ягодово. Обясненията били снети от полицейския служител Х.Г., били
принтирани и разпечатани. Жалбоподателката Н. подписала обясненията, а св.Л.
отказал да стори това. На място дошъл и служителят на Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР Пловдив св.Г.Д., който съставил спрямо А.Н. АУАН за нарушения на
чл.20, ал.1 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.3 б. „в“ от ЗДвП. В съставения АУАН
било посочено, че ма 15.03.2020 г., около 18.30 часа в с.Ягодово, на ул.
„Мизия“ – кръстовище с ул. „Васил Левски“ като неправоспособен водач на лек
автомобил „Пежо“ с рег. № **, собственост на З.Г.М. не контролира достатъчно
мпс, отклонява се вдясно, удря се в пътен знак, отклонява се вляво и излиза
извън платното за движение, като допуска ПТП с материални щети, след което
напуска мястото на произшествието. Бил съставен и протокол за ПТП. Свидетел по
съставения АУАН станал полицейския служител от 05 РУ на МВР Пловдив Х.Г.. Въз
основа на съставения АУАН било издадено процесното НП.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от приобщените по делото
писмени доказателства – НП, АУАН, справка АНД, оправомощителна заповед,
обяснения от А.Н. и А.Л., протокол за ПТП, молба от Д.Д., както и от гласните
доказателства – показанията на свидетелите Г.Д., Г.Ю. и А.Л.. Показанията на
тези свидетели се кредитират изцяло с доверие от съдебния състав, като св.Д.
описва какви действия е извършил и въз основа на какво е приел, че са
осъществени сочените нарушения от жалбоподателката. Показанията на свидетелите Ю.
и Л. пък се кредитират с доверие, доколкото не се оборват от каквито и да било
доказателства по делото, а конкретно показанията на св.Л. се подкрепят частично
и от писмените доказателства по делото, тъй като се установява действително, че
наличните от негово име обяснения не са подписани. Това от своя страна прави
достоверни показанията му, че не е подписал обясненията, тъй като не е бил
съгласен с отразеното в тях.
Като прецени изложената фактическа обстановка с
оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната
служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е
подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като
ОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед
на приложените по делото доказателства съдът намира, че не може да се приеме за
доказано по безспорен начин, че жалбоподателката на 15.03.2020 г. е управлявала
в с.Ягодово лек автомобил и е предизвикала ПТП на кръстовището на улиците „Мизия“ и „Васил Левски“, като е унищожила
пътен знак. Тези факти са отразени в
съставения АУАН и издаденото НП, но се подкрепят единствено от обясненията на
жалбоподателката приложени по преписката. В последствие обаче същите обяснения
са оспорени в жалбата и се сочи, че те са били предварително подготвени от
полицейския служител Х.Г., който е мотивирал жалбоподателката да ги подпише, за
да не стане по-лошо за собственика на автомобила. По делото обаче са ангажирани
гласни доказателства - показанията на
свидетелите Ю. и Л., които оборват презумптивната доказателствена сила на
съставения АУАН. Следва да се има предвид, че не може да се приеме за безспорно
доказано, че полицейският служител Г. действително е подготвил предварително
обясненията на Н.. Същевременно обаче следва да се отчита, че обясненията на
жалбоподателката по същество представляват самопризнания. От друга страна както
вече беше посочено показанията на свидетелите Ю. и Л. сериозно поставят под
съмнение доказаността на нарушението, а съставения АУАН се подкрепя единствено
от самопризнанията на нарушителката, които в последствие са оттеглени /с оглед
сочените факти в жалбата/. С оглед на това съдът счита, че не е доказано по
безспорен и категоричен начин осъществяването на което и да било от двете
нарушения сочени в АУАН и НП, тъй като липсват категорични доказателства на
сочената дата и на соченото място жалбоподателката да е управлявала МПС,
респективно да не е контролирала същото и да е допуснала ПТП, мястото на което
да е напуснала. За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл.84 от ЗАНН
доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на
призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне на
разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове,
както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред
административния съд и предложения за възобновяване се прилагат разпоредбите на
НПК. С оглед на това субсидиарно приложение намира и разпоредбата на чл.116,
ал.1 от НПК съгласно която обвинението и присъдата не могат да се основават
само на самопризнанието на обвиняемия. В конкретния случай това означава, че
само въз основа на обясненията на нарушителя не би могло да се приеме за
доказано, че същият е осъществил нарушенията визирани в НП и АУАН, а по
конкретното дело не са събрани други категорични доказателства, които да
доказват осъществяването на сочените нарушения от Н..
С
оглед на това и съдът счита, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде отменено.
Предвид
изхода на делото и на осн. чл.63, ал.3 от ЗАНН въззиваемата страна следва да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение.
В случая от жалбоподателя са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение
по делото в размер на 350
лева, като са на лице доказателства, че действително е платена сумата. Съгласно чл. 18, ал.2,
вр. чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, дължимият хонорар при наложени наказания глоба в общ размер на 220 лева е 300 лева. С оглед
на това и следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на
жалбоподателят за присъждане на направените разноски по делото и да бъде
осъдена въззиваемата страна да ги заплати, като следва да бъде намалено
възнаграждението до минималното такова с оглед сложността на делото. Ето защо
съдът счита, че следва да се осъди въззиваемата страна да заплати минимално възнаграждение
в размер на 300 лева, а не претендираната сума от 350 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-003317
от 30.03.2020 г. на М.В.М.- ** Група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР Пловдив, с което на А.П.Н., ЕГН ********** са били
наложени следните административни наказания : глоба в размер на 200 лева на
основание чл.175, ал.1, т.5, от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „В“
от ЗДвП; глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на
чл.20, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на
А.П.Н. направените по делото разноски в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд
гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С.И.