РЕШЕНИЕ
№ 1863
гр. Варна, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110108276 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Предявени са от „Е. – П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * срещу
К. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: *, обективно кумулативно съединени положителни
специални установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца
следните суми:
1./ 221.15 лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена електрическа
енергия по фактури издадени за периода от 30.08.2021 г. до 29.10.2021 г., за обект с аб. № *
и кл. № *, находящ се в *;
2./ 20.05 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.09.2021 г. до
18.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, 01.09.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5891/05.09.2022 г. по
ч.гр.д. № 12033 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от
ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като издадената заповед е връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което у ищеца се породил правният интерес да предяви
настоящите искове.
Сочи се, че ответникът е клиент на „Е. – П. П.“ АД, доколкото е собственик на обект
с абонатен № * и с клиентски № *, находящ се в *. Излага се, че между страните е учредено
облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба на ел. енергия, което се
регламентира от ЗЕ, Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е. – П.
П.“ АД, Правилата за търговия с електрическа енергия и решенията на КЕВР. Сочи се, че
ищецът е изправна страна по договора, доколкото е предоставил през процесния период
остойностеното количество ел. енергия, чиято цена е предмет на сезиралия съда иск. Твърди
се, че към настоящия момент вземанията на ищеца са станали изискуеми, поради което
1
ответникът е изпаднал в забава и му се дължи и обезщетение за това в размер на законната
лихва.
По същество се моли за уважаване на предявените искове поради изложените
аргументи.
Претендират се и сторените в исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба чрез назначения от съда особен представител.
Изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Излага, че от представената по делото справка за потребление е видно, че за процесния
обект е заплащано редовно потребената енергия. Твърди се, че не е ясно дали ответникът е
собственик на процесния обект към момента на търсените задължения и към настоящия
момент, както и че ищецът е изисквал от ответника Заявление-декларация за започване
продажба на ел. енергия, както и Декларация за достъп до мрежата с ответницата към датата
на закупуване на процесния обекта - 16.07.2014 г.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, действащ чрез юрк. Е. М.,
поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседние, чрез адв. Н. К. поддържа
отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По делото е присъединено ч. гр. д. № 12033/2022 г. по описа на РС-Варна, ГО, 9-ти
съдебен състав, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за процесните суми. Въз основа на
подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 5891/05.09.2022 г., която е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В предвидения в процесуалния закон
едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземанията
си.
Приети като доказателства по делото са следните фактури за начислена стойност на
ел. енергия за имот с кл. № * и аб. № * за адрес на потребление: *, а именно - фактура №
**********/29.10.2021 г. за отчетния период от 22.09.2021 г. до 21.10.2021 г. на стойност
5.03 лева с падеж до 22.11.2021 г.;
- фактура № **********/30.09.2021 г. за отчетния период от 22.08.2021 г. до
21.09.2021 г. на стойност 30.43 лева с падеж до 20.10.2021 г.;
- фактура № **********/30.08.2021 г. за отчетния период от 22.07.2021 г. до
21.08.2021 г. на стойност 185.69 лева с падеж до 20.09.2021 г.;
Представено и приобщено по делото е и справка за потреблението през последните
12/24/36 месеца от 31.05.2023 г., както и извлечение за фактури и плащания за период.
Приети са на л. 16 и следв. от делото ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е.-П. П.“ АД; решение на КЕВР /л. 24; извлечение от местен ежедневник /л. 25/.
Видно от приобщената справка от Агенция по вписванията ответникът е собственик
на процесния имот, считано от 16.07.2014 г. на основание договор за покупко-продажба,
сключен с „*“ ООД /л. 15/. След тази дата няма вписвания по партидата на имота.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че
в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните
суми, която е връчена на последния по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, както и че искът по чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е предявен в законоустановения преклузивен срок, което
обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за ищеца.
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът следва да
2
установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните елементи от фактическия състав на предявените искове: твърдяното
облигационно отношение с ответника по договор за продажба на ел. енергия за посочения в
заповедта за изпълнение обект, по силата на който е извършил доставка на ел. енергия в
посоченото количество и на твърдяната стойност, че посоченото количество е измерено от
средство за търговско измерване, което е от одобрен тип, както и размера на предявените
граждански притезания. Следва да установи претенцията си за заплащане на обезщетение за
забава по основание /че ответникът е изпаднал в забава/ и размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти,
както и да докаже своите възражения и положителни твърдения, а при установяване на
горното да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на претендираните суми.
Не е спорно по делото, че процесният обект на адреса в * е присъединена към
електроразпределителната мрежа.
Относно твърдението за липса на облигационна връзка между ищеца и ответника,
настоящият съдебен състав приема, че нормативният акт, който регулира обществените
отношения във връзка с възникването, изпълнението и прекратяването на облигационната
връзка между операторите на ел. енергия и потребителите на същите, е ЗЕ и Общите
условия на оператора приети на основание чл. 98а от ЗЕ от УС на „Е.-П. П.“ АД с протокол
№ 12/28.06.2007 г., одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Последните са
задължителни за ответника, доколкото на основание чл. 98а, ал. 3 от ЗЕ, същите са
обнародвани в централен ежедневник /л. 25 и следв. от делото/. Публикуваните общи
условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приеман –
арг. от чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ. В конретния случай е изтекъл 30-дневния срок от обнародването
им и не са ангажирани доказателства потребителят да е упражнил правото си по ал. 5 от
цитирания зконов текст, а именно – да направи пред съответния оператор на ел. енергия
заявление, в което да предложи различни условия, които се отразяват в писмени
споразумения.
Съгласно чл. 4 от ОУ на ищцовото дружество, които обвързват ответника,
потребител на електроенергия е физическо лице собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа. Потребителското качество на
ответника, оттам и наличието на договорно правоотношение между страните се установява
по несъмнен начин от представената справка от СВ-гр. Варна, от която е видно, че считано
от 16.07.2014 г. собственик на електроснабдения имот е бил именно ответникът.
Следва да бъде отбелязано, че простото отричане на факта, че ответникът е
потребител на електроенергия, не е достатъчно за опровергаване на пасивната материална
легитимация. От страна на К. Р. не са наведени твърдения и съответно ангажирани
доказателства за закриване на откритата на нейно име партида за този имот, за отчуждаване
на правото на собственост върху него или за учредяване на право на ползване на друго лице,
факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията на ищеца, които освен че не са
опровергани, се и установяват посредством приобщените по делото писмени доказателства,
които в своята съвкупност обуславят единствения възможен извод за потребителското
качество на ответника досежно процесния отчетен период, като изключват всяка друга
възможна версия.
Договорът за предоставяне на електроенергия е нефорамален. За съществуването на
същия писмената форма не е елемент от фактическия състав при сключването му. В
конкретния случай облигационното правоотношение е учредено по силата на общите
правила за поведение, обективирани в разпоредбите на Общите условия на доставчика.
Ето защо вързаженията в отгорова на исковата молба за липса на облигационна
връзка между страните са несъстоятелни и не се споделят от съда.
По делото не се спори, че ищецът е изправна страна по договорното правоотношение,
а именно реалното предоставяне на процесните количества електроенергия до ползвания от
ответника имот, които са измервани и отчитани от електромер, който е от одобрен тип и в
срока си на метрологична годност.
Размерът на предявените граждански притезания също е доказан. Същият се
установява по несъмнен начин от приобщените счетоводни документи – фактури, от които е
3
видно, че паричната стойност на доставеното количество ел. енерги за периода от 22.07.2021
г. до 21.10.2021 г. възлиза на 221.15 лева, като не се спори по делото, че количествата ел.
енергия, отчетени в счетоводните документи са правилно остойностени, съобразно
увтърдените от КЕВР за съответния период цени.
Констатира се също, че паричните вземания са станали изискуемо и ответницата е
изпаднала в забава, респективно за потребената ел. енергия за периода от 22.07.2021 г. до
21.08.2021 г., считано от 20.09.2021 г., за периода от 22.08.2021 г. до 21.09.2021 г., считано
от 20.10.2021 г., а за периода от 22.09.2021 г. до 21.10.2021 г., считано от 22.11.2021 г. – на
основание чл. 27, ал. 1 от ОУ, като не се спори, че за периода от падежа на всяка фактура до
18.08.2022 г. размерът на мораторната лихва възлиза общо на 20.05 лева.
С оглед на горното, съдът приема, че в рамките на процесния период между страните
е съществувала валидна облигационна връзка по продажбено правоотношение за посочения
в исковата молба обект с предмет 1022 Kwh ел. енергия за периода от 22.07.2021 г. до
21.10.2021 г., чиято обща левовова равностойност възлиза на 221.15 лева.
Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия, потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота ел. енергия в срока посочен във фактурата, когато
вземането е за сума под 360.00 лева – арг. от чл. 27, ал. 1 от ОУ. Това задължение произтича
и от общите разпоредби на покупко-продажбата по ЗЗД, съобразно които купувачът е
длъжен да плати това, което е закупил.
Крайният извод на съда е, че ответницата дължи сумите по издадените в
съответствие с чл. 18а, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия
фактури за редовни отчети, което обуславя уважаването на предявения иск досежно
главницата изцяло. Основателността на главното вземане мотивира съда да уважи и
акцесорните претенции за мораторна лихва до предявения размер и обезщетение за забава
съизмеримо със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
02.09.2022 г. до окончателното погасяване на вземането.
По съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят сторените в хода
на заповедното и настоящото специално исково производство съдебно-деловодни разноски,
чийто общ размер възлиза на 450.00 лева, от които:
- разноски по ч. гр. д. № 12033 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен
състав – 25.00 лева за държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение;
- разноски по настоящото исково производство – 75.00 лева за държавна такса, 100.00
лева за юрисконсултско възнаграждение, 200.00 лева за депозит за особен представител.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че К. Р. Р., ЕГН
********** дължи на „Е. – П. П.” АД, ЕИК * сумите, както следва:
1./ 221.15 лева, представляваща главница за консумирана и незаплатена електрическа
енергия по фактури издадени за периода от 30.08.2021 г. до 29.10.2021 г., за отчетен период
от 22.07.2021 г. до 21.10.2021 г., за обект с аб. № * и кл. № *, находящ се в *, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
01.09.2022 г., до окончателното изплащане на задължението;
2./ 20.05 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.09.2021 г. до
18.08.2022 г.,
За които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
5891/05.09.2022 г. по ч.гр.д. № 12033 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен
състав.
4
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, К. Р. Р., ЕГН ********** да заплати на „Е. – П. П.” АД, ЕИК * сумата в общ размер
на 450.00 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които:
- разноски по ч. гр. д. № 12033 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен
състав – 25.00 лева за държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение;
- разноски по настоящото исково производство – 75.00 лева за държавна такса, 100.00
лева за юрисконсултско възнаграждение, 200.00 лева за депозит за особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5