РЕШЕНИЕ
№91
гр. Велико Търново, 05.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №39 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО.
Образувано е по
подадена жалба на Н.М.Б., едноличен търговец с фирма ЕТ „Хидро-механик Н&М – Н.Б.“***
срещу Решение №1012-04-110#1/20.12.2018г. на и.д. директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което
решение е отхвърлена жалбата му срещу задължителни предписания
№ЗД-01-04-00458916/14.09.2018г. на главен инспектор по осигуряването в ТП на
НОИ – В. Търново. Жалбоподателят твърди, че неправилно с обжалването решение е
отхвърлена жалбата му срещу посочените предписания. Счита, че изводите на
административния орган са в противоречие с разпоредбите на КСО и Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица/Загл. изм. ДВ бр. 2/2010г., в сила от
01.01.2010г./. Моли съдът да отмени обжалваното решение. Претендира за
присъждане на разноски.
Ответникът по
жалбата – директора на ТП на НОИ – В. Търново, чрез процесуалния си
представител заема становище за неоснователност на жалбата по съображения,
изложени в писмена защита. Моли съдът да отхвърли жалбата. Претендира за
присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 300 лв.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Със задължителни предписания
№ЗД-01-04-00458916/14.09.2018г. на главен инспектор по осигуряването в ТП на
НОИ – В. Търново на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от
Инструкция №1/03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ на жалбоподателя, в
качеството му на осигурител, е предписано да подаде заличаващи и редовни данни
по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в компетентната ТД на НАП за месец 02.2018г. и
коригиращи данни за месец 03.2018г. Тези задължителни предписания са били обжалвано по реда на чл. 117,
ал. 2 от КСО, като с Решение №1012-04-110#1/20.12.2018г. на и.д. директора на ТП на НОИ – В. Търново/вж.
Заповед №1016-40-666/03.06.2016г. на управителя на НОИ, лист 10 от делото/
жалбата срещу разпореждането е била отхвърлена. Това решение е връчено на
жалбоподателя чрез изпращане по пощата, на 28.12.2018г., видно от приложената
на гърба на лист 9 от делото обратна разписка, обр. 243. Жалбата до
административния съд е подадена чрез ТП на НОИ – В. Търново на 10.01.2019г.,
което се установява от поставения на нея вх. №2103-04-1/10.01.2019г. по описа
на ТП на НОИ – В. Търново.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че жалбата е подадена от лигитимирано лице, адресат на оспорвания
административен акт, в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Между страните не е спорно, че жалбоподателят Н.М.Б. извършва дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ „Хидро-механик Н&М – Н.Б.“***. Със
заявление с вх. №21113-04-115/01.02.2018г. жалбоподателят е поискал да му бъде
отпусната лична пенсия са осигурителен стаж и възраст. С разпореждане №**********/23.02.2018г.
такава му е отпусната на основание чл. 68а от КСО, считано от 01.02.2018г./л. 42
от делото/. На 14.08.2018г. жалбоподателят е подал в ТП на НОИ заявление с вх.
№2182-04-515/14.08.2018г. за зачитане на допълнително придобит осигурителен
стаж при пенсиониране. Във връзка с така подаденото заявление е извършена
проверка по данните в информационната система на НОИ и е поискано извършване на
проверка по данните на жалбоподателя в информационната система на НАП. От
справка в персоналния регистър на НОИ по партидата на жалбоподателя се
установява, че за месеци 01.2018г., 02.2108г. и 03.2018г. са внасяни
осигурителни вноски към фондовете на ДОО/л. 38 от делото/.
С протокол
№ПО-0400048177509-073-001/04.09.2018г. на ст. инспектор по приходите в ТД на
НАП – В. Търново е документирана извършена проверка по данните за ЕТ
„Хидро-механик Н&М – Н.Б.“, при която е установено, че жалбоподателят няма подадена
декларация за осигуряване като самоосигуряващо се лице в качеството на
пенсионер и не е декларирал желание да се осигурява по предвидения ред за
това/л. 35 от делото/.
При така
установеното от фактическа страна, гл. инспектор по осигуряването, издал обжалваните
предписания, е приел, че жалбоподателят е придобил право на лична пенсия на
01.02.2018г., внасял е осигурителни вноски за месеци 02.201г. и 03.2018г., но не е декларирал, че желае да се осигурява
като самоосигуряващо се лице пенсионер, поради което следва да се подадат
декларации за корекция на данните за тези периоди.
След
обжалването на тези предписания по административен ред са били издадени
задължителни предписания №ЗИ-1-04-00503801/17.12.2018г., с които на основание
чл. 38, ал 3 от Инструкция №1/03.04.2015г. са били поправени допуснати очевидни
фактически грешки в задължителни предписания №ЗД-01-04-00458916/14.09.2018г./
л. 12 от делото/. Последните са оспорени по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО с
отделна жалба/л. 11 от делото/ и не се разглеждат изрично в настоящото
производство.
С решението на
директора на ТП на НОИ – В. Търново жалбата на Н. Б. срещу задължителните
предписания е оставена без уважение, като е прието, че жалбоподателят е
следвало да коригира декларираните данни за осигуряването си за посочените
периоди, тъй като до датата на издаването на разпореждането за отпускане на
лична пенсия осигурителните вноски са внесени на законно основание, а след тази
дата като недължимо внесени подлежат на прихващане с др. изискуеми публични
задължения, респ. възстановяване по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК.
Така
направените изводи настоящият състав на АСВТ намира за правилни.
Обжалваното решение
на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново е издадено от оправомощен орган, в
рамките на неговата компетентност, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО.
Административният акт е издаден в рамките на материалната компетентност на
органа, в установената форма, като са спазени административнопроизводствените
правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК.
Съдът не установи да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаването на оспорения акт. Административният орган е изложил в пълнота
фактите за конкретния случай, които изцяло се подкрепят от представената
административна преписка и не се оборват от събраните в съдебното производство
доказателства.
Решението е съобразено с
приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Направените от
решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и съдът ги кредитира, като
съответстващи с доказателствения материал и на законовите разпоредби.
По делото не е
налице спор относно фактите, установени в хода на административното
производство. Спорният
въпрос се свежда да това дали внесените от жалбоподателя осигурителни вноски
след придобиване на правото на лична пенсия са дължими и от тях осигуреният
може да черпи права.
Жалбоподателят, като едноличен търговец, попада в
обхвата на чл. 4, ал. 3, . 1 от КСО. На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по
ал. 3, т. 1, 2, 4, 4 – 6 от КСО, на които е отпусната пенсия се осигуряват по
свое желание. Правото им да не се осигуряват за ДОО възниква по силата на
закона с настъпването на факта на пенсиониране, без да са необходими някакви
допълнителни действия от тяхна страна. Неоснователни в този смисъл са
възраженията на жалбоподателя, че дейността не е прекъсвана и на основание
декларации Обр. 1 е внасял доброволно вноските за ДОО. При положение, че
самоосигуряващото се лице, на което е отпусната пенсия, желае да се продължи да
се осигурява, вече в качеството си на пенсионер, то същото следва да подаде
декларация в компетентната ТД на НАП по утвърден образец.
За периода от 01.02.2018г. до 22.02.2018г., правото на
пенсия не е било обективирано с надлежен акт и за него лицето дължи
осигурителни вноски за своя сметка, тъй като все още не е притежавал качеството
на пенсионер. Внесените осигурителни вноски за периода от датата на отпускане
на пенсията до датата на разпореждането не подлежат на възстановяване, тъй като
са внасяни правомерно и на законово основание.
Като лице, на което е отпусната пенсия, жалбоподателят
е можел да се възползва от възможността, предвидена в чл. 4, ал. 6 от КСО да се
осигурява по свое желание по предвидения в Наредбата за общественото
осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в
чужбина и на морските лице /НООСЛБГРЧМЛ/ ред. Този ред включва подаването на
декларация образец ОКд-5, която лицата-пенсионери, желаещи да се осигуряват,
попълват. По делото не е спорно, че такава декларация не е била подавана и
доколкото липсва обективирано по надлежния ред изрично волеизявление за
осигуряване, следва да се приеме, че лицето не е желаело да се осигурява за ДОО
и ДЗПО. След като нормативно е визиран начин за упражняване на определени
права, техният титуляр следва да ги упражни по този ред, а не чрез други свои
действия да обективира впоследствие волята си. След като редът е нормативно
предвиден, презумпцията е, че той е общоизвестен и правните субекти следва да
съобразят поведението си с него. Ето защо не може да се изисква
административните органи да тълкуват волята на осигурените лица, изразена по друг
начин.
Внесените след датата на пенсионното разпореждане
вноски от негова страна, при липса на такава декларация, подлежат на прихващане
и/или възстановяване по реда на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК.
Съгласно чл. 1, ал. 6, изр. второ от НООСЛБГРЧМЛ за лицата-пенсионери,
желаещи да се осигуряват, осигуряването възниква от датата, на която е подадена
декларацията. След
като не е спазен установения от закона ред за деклариране желанието да се
осигурява, то не може заплатените осигурителни вноски да заместят това
деклариране. В този смисъл е Решение №25/03.01.2018г. по АД №11240/2016 г. на ВАС, VI отд.
Липсата на такава декларация не позволява
да се приеме, че видът на осигуряването е бил променен с внасянето на
осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове. Видът на
осигуряването се определя единствено от заявеното от самоосигуряващото се лице
с декларация по чл. 1, ал. 3
или по чл. 1, ал. 4 от
същата НООСЛБГЧМЛ. Когато не е била подадена декларация от
посочената наредба, размерът на реално внесените в ДОО осигурителни вноски няма
за последица промяна във вида на осигуряването, а платените осигурителни вноски
над размера, определен за осигурителните рискове по чл. 4, ал. 3 КСО,
са недължимо платени и самоосигуряващото се лице може да поиска
възстановяването на тази разлика.
По изложените съображения, обжалването решение на
директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ „Хидро-механик Н&М – Н.Б.“ срещу задължителни
предписания №ЗД-01-04-00458916/14.09.2018г. на главен инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново е законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена като такава.
При този изход на
делото на основание чл. 143, ал. 4 от АПК съдът присъжда разноски в полза на
ответната страна в размер от 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
ПМС №4/06.01.2006г., приложим
съгласно препращащите разпоредби на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от АПК. Искането за присъждане на разноски до претендирания размер от 300 лв. се
явява неоснователно, предвид на извършваните процесуални действия с участието
на страните и действителната фактическа и правна сложност на спора.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от КСО, Административният съд –
В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването, извършено с жалбата на Н.М.Б.,
едноличен търговец с фирма ЕТ „Хидро-механик Н&М – Н.Б.“***
срещу Решение №1012-04-110#1/20.12.2018г. на и.д. директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което е
отхвърлена жалбата му срещу задължителни предписания
№ЗД-01-04-00458916/14.09.2018г. на главен инспектор по осигуряването в ТП на
НОИ – В. Търново.
ОСЪЖДА ЕТ
„Хидро-механик Н&М – Н.Б.“***, с ЕИК ********* да заплати на ТП на НОИ – В. Търново разноски
по делото в размер на 100/сто/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: