Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Тервел, 05.06.2019 година.
В името на народа
Теервелски
районен съд в открито съдебно заседание , проведено на двадесет
и осми февруари,през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Районен съдия : Р. Б.
При участието на секретаря И. Ч. и участието на
прокурора......................................................... като сложи
на разглеждане докладваното от районния
съдия
..................................а.н.дело №131 по описа на Тервелски районен съд за 2018
година и за да се произнесе взе предвид
следното :
Съдебното производство е
образувано по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Депозирана е жалба,чрез РУ на
МВР гр. Тервел вх. № ПР 355000- 593 от 02.03.2018 година ,
при Тервелски районен съд
входирана- вх. № 641 от 06.03.2018 година
от С.М. Г. с ЕГН ********** ***
, чрез процесуалния си представител адвокат Р. Г. *** , със съдебен адрес ***
А срещу Наказателно постановление №18-0355-000048 от 09.02.2018
г одина на Началника на РУ Полиция гр. Тервел , при
ОДМВР гр. Добрич , упълномощен с
МЗ №812 з- 952 / 20.07.2017 година , с
което, за установено административно нарушение – установено с АУАН серия Д ,
бл. № 0307289 от 05.02.2018
година , съставен от младши автоконтрольор при
РУ Тервел - за това , че на 05.02.0218 година в 10,20 часа в гр.
Тервел по ул. „ Хан Аспарух“ жалбоподателя, като водач
на лек автомобил Пежо 307 с рег. № ТХ
5209 ХР,като правоспосочен водач – притежаващ СУМПС *********, да
завод „ Пластхим „ в посока
централната част на града
допуснал следното административно
нарушение : отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и не е изпълнил
предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологически проби за химическа лаборатория за изследване установяването на алкохол в
кръвта на водача . Издаден е
талон за изследване № 0016680 , с
което виновно е нарушел разпоредбата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП ,
поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл.
174 ал. 3 предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
- глоба в размер на 2000,00 / две хиляди / лева и е
лишен от правото да
управлява моторно превозно
средство за срок от 24 / двадесет и четири / месеца , като и на
основание Наредба № I з – 2539 на МВР са му отнети 12 / дванадесет / контролни точки.
В съдебно заседание проведено на 28.02.2019 година жалбоподателя редовно призован не се явява , по делото не се
представлява от процесуалния си представител.
Ответната страна по жалбата
РУ Полиция гр. Тервел редовно
призована , не
се представлява , не
взема становище по жалбата.
Актосъставителя – И.М.М. – служител на РУ Полиция гр. Тервел на
длъжност младши автоконтрольор , редовно
призован явява се лично- дава показания
в качеството му на свидетел ,за това как
е установено административното нарушение.
Свидетелите по установяването на административното нарушение
и съставянето на АУАН – П.К.П. и М.П. Д. -служител на РУ Полиция
гр. Тервел редовно призовани се явяват лично – два показания пред съда
във връзка с установяването на административното нарушение .
Независимо от основанията за
атакуване на издадения от особена юрисдикция правораздавателен акт,посочени от
жалбоподателя, съдът прецени административно-наказателното производство изцяло,
какъвто е пределът на въззивната проверка, визиран в чл. 314 ал. 1 от НПК, към
който препраща чл. 84 от ЗАНН, при което
след преценка на
събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства и
наведените от жалбоподателя доводи установи следното:
Настоящата жалба,която
е депозирана в срока по чл.59 ,ал.ІІ от ЗАНН от лице разполагащо с активна процесуална легитимация се явява допустима .
На 05.02.2018 година свидетелите И.М.М. на длъжност
младши автоконтрольор при РУ
Полиция гр. Тервел и П. К.
П. полиций при същото управление били на работа и установени
със служебен автомобил по
улица „ Хан Аспарух“ до завод „
Пластхим“ изпълнявали задължение по опазване на обществения ред
в гр. Тервел и в частност
контрол по ЗДвП. Около 10,20 часа
полицейските служители установили, че от странична
улица – от гората / градския парк /
от улица
„ Бреза“ по главната
улица се движи автомобил, който бил без включени светлини – впоследствие
установен като марка " Пежо 307“
с рег. № ТХ 5209 ХР - държава
България. Полицейските служители
установили , че водача на автомобила има явно
неадекватно поведение –
автомобила не се е движел в права посока и на
няколко пъти двигателя гаснел ,
което и мотивирало полицейските
служители да предприемат спиране на
автомобила и проверк ана водача му.
На
подадения спот сигнал автомобила спрял ,
като водача смъкнал стъклото на вратата
на водача .При приближаването си до
автомобила полицейските служители
установил самоличността на водача – настоящия жалбоподател, когото познавали като техен съгражданин.
Водача
бил според свидетелите видимо
пиян . В превозното средство нямало други пътуващи лица, освен
управляващия го. Тъй като на контролните органи от състава на РУ Полиция гр. Тервел
им направило впечатление, че водачът
има характерно поведение на човек злоупотребил с алкохол св. М. предложил на водача да бъде
изпробван за употреба на алохол с техническо средство „ Алкотест Дерегер 7510“, при което и
водача отказал . Независимо , че е познат за контролните аргани полицейските
служители извършили документална
проверка на водача при което и се е потвърдила именно самоличността на настоящия
жалбоподателя .
Жалбоподателя е бил отведен в сградата на РУ Полиция
гр. Тервел , където видно от показанията
на свидетеля М. П.Д. водача отново
е бил поканен да бъде тестван
с техническо средство , при
което и последвал категоричен отказ за такава проверка от страна на водача -настоящия жалбоподател.
След като жалбоподателят, посочен
като водач на превозното средство, бил поканен от свид. И.М.М. , на длъжност
"мл. автоконтрольор" при РУ
Полиция гр. Тервел , да бъде тестван с
техническо средство и отказал такава
проверка , бил поканен да се яви
в медицински
център за взаемане на кръв за
химичен анализ, при което
жалбоподателя отново прави отказ , в негово
присъствие бил съставен от свид. М. Акт за установяване на административно
нарушение, серия Д, бл. № 0307289 за
нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят отказал да подпише
акта , като отказа му да подпише акта е удостоверен от подписа на
С. Петков Стоянов – също служител
на РУ Полиция гр. Тервел . По
акта в качеството на свидетел
при установяването на адм.
Нарушение е посочен П.К. Пайотов , както и полицейския служител
М. П.Д. също свидетел на отказа на
жалбоподателя да бъде тестван за
наличие на алкохол в издишания от него
въздух с техническо средство .
В хода на проверката, непосредствено след
съставяне на акта, на
жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване № 0016680, но
жалбоподателят не се явил в ФСМП гр. Тервел
в дадения срок - до 45 минути
след издаване на талона
/ като по същия е отразено ,че
талона е издаден 10,20 минути / да даде кръвна проба за изследване концентрацията
на алкохол в кръвта - според твърденията
на актосъставителя и пидписалите АУАН
свидетели П. и Д. .
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в рамките на
законоустановения срок от съставянето му.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият
орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и вписал, че като
водач на лек автомобил….е отказал проверка с техн. Средство за установяване на употреба на алкохол и не е изпълнил предписание за явяване в посоченото
медицинско заведение за вземане
на кръв за химичиска анализ за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта на водача – настоящия жалбоподател, с което виновно бил
нарушил чл. 174, ал. 3 предл
1 от ЗДвП и на основание цитираната разпоредба е наложил описаните по НП административни наказания.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените
по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по - горе, както
и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите П. и Д. , както и тези на свид. М. относно обстоятелствата, изложени в АУАН,
свързани с извършване на процесната проверка и тези, свързани с неговото
съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Актосъставителя М.
и свидетеля П. имат преки и непосредствени впечатления
относно фактите, свързани с изводите налице ли е било управление на моторно
превозно средство и конкретно на това, спряно от тях за проверка, както и
относно самоличността на водача на превозното средство, пряко касаещи въпросите
за наличие на деяние и на авторството, и показанията им са еднопосочни и непротиворечиви .
Показаниета на св. Д. дават на съда информация за поведението
на жалбоподаля в сградата на
РУ Полиция, където жалбоподателя
отказва както да подпише акта , а отказва и да бъде изпрабван
с техническо средство , същот така
и прави отказ да се яви
в посочения по талона медицински
център за да даде кръв за
химичен анализ .
Такива са показанията и на тримата
свидетели за фактите във връзка с отказа на жалбоподателя М. да
бъде подложен на проба с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози
и отзказа му да се яви
в посочения по талона медицински център
за даване на кръв за
химичен анализ, с който да се
определи каква е концентрацията на алкохол в
кръвта му .
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Спорен е
въпроса именно извършил ли е жалбоподателя виновно посочените
административни нарушения.
Анализирайки доказателствата съдът счита, че жалбата е неоснованелна и като такава следва да бъде оставена без
уважение .
Административното нарушение има своята
легална дефиниция в чл. 6 на ЗАНН. Тази разпоредба посочва, че административното
нарушение е деяние, което нарушава установения ред на държавно управление,
извършено е виновно и се наказва с административно наказание, налагано по
административен ред. От тази законова дефиниция произтичат няколко правни
характеристики:
Административното нарушение е деяние.
Следователно по принцип то е присъщо на физическите лица ,поради коте и може да се каже ,че административно-наказателната
отговорност е лична.
Административното
нарушение е противоправно деяние. То нарушава установения ред на държавно
управление като засяга действащи законови или подзаконови разпоредби. Тези
разпоредби могат да бъдат от всички области на социалната пратика. Единственото
изискване към тях е, те да са законосъобразни.
Административното нарушение е общественоопасно
деяние, тъй като засяга устоите на обществения ред,като такива са
и деянията квалифицирани като
престъпления , но обществената
опастност на административното нарушение е много по-ниска в сравнение с престъпленията .
Формален критерий за разграничаването на двата вида
противоправни деяния е дали деянието се квалифицира като престъпление в НК. Щом
това деяние е посочено в специалната част на НК, то е престъпление.
Административното
нарушение е деяние, което се наказва и установява по административен ред.
Констатирането на едно административно нарушение става с
акт за установяване на административно нарушение, а санкцията се налага с
наказателно постановление.
Тези именно три елемента-
противоправност, обществена опасност и наказуемост- съставляват обективната
характеристика (обективния състав) на административното нарушение.
Административното нарушение е виновно
извършено деяние. Без вина няма административно нарушение. Вината може да бъде
във формата на умисъл или непредпазливост. Умишлени са нарушенията извършени от
лицето, целящо правните последици.
Непредпазливите
деяния от своя страна могат да бъдат два вида: самонадеяност и небрежност. Пред
самонадеяност сме изправени, когато лицето знае възможността за настъпването на
неблагоприятния правен резултат, но счита, че може да го превъзмогне.
Пред
небрежност сме изправени ,
когато деецът не е предвиждал неблагоприятния резултат, но е бил длъжен да го
предвиди.
Следва да се отбележи,като особеност на административно – наказателното
производство , че се наказват всички непредпазливи деяния. За да не се накаже непредпазливо деяние следва да има
изрична разпоредба на закона. Точно обратно е в областта на наказателното
право. Там се наказват непредпазливите деяния само при наличие на изрична
разпоредба в Наказателния кодекс.
В настоящото административнонаказателно производство
следва да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли
е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно. Предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган.
Съставеният акт за установяване на административно
нарушение следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН, а
издаденото въз основа на него наказателно постановление следва да съдържа
реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде издадено
от компетентен орган.
Съдът, извършвайки служебна проверка на съставения акт за
установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него
наказателно постановление, съобразно посочените по-горе критерии, направи
следните изводи:
Съставеният акт за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на
него наказателно постановление формално отговарят на изискванията откъм
съдържание, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. От друга страна обаче, по силата на разпоредбата на чл. 14, ал. 2
от НПК /"доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да
имат предварително определена сила"/, приложима съгласно препращащата
норма на чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат
обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия
събран по делото доказателствен материал. В този и
смисъл , съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да
установи ,чрез всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства
извършено ли е вмененото административно нарушение, от кого и при какви
обстоятелства е станало това.
При това положение, презумптивната доказателствена сила
на съставения АУАН, досежно авторството на нарушението
, следва да се
преценява в контекста на показанията на свидетелите , както и на събраните по адм- наказателната преписка
писмени доказателства .
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв. Следователно, деянието, за което на
жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за
наказуемо.
В
конкретния случай при съставянето на
АУАН е спазено изискването на Чл. 43. (1) от от
ЗАНН :
-Актът се
подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се
предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със
задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.
(2) Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се
удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се
отбелязват в акта.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка
с действията по съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да
се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, като
от последната жалбоподателя не се е възползвал . Процесният акт за установяване на
административно нарушение е съставен в присъствие на свидетели, пряко участвали
в установяване на описаното в него нарушение и формално отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити .
Необходимо е да се има предвид, че в
конкретната хипотеза актосъствителят, а след това и АНО са квалифицирали
деянието по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, която е
наказващата норма, но същата не е бланкетна и не препраща към друга разпоредба,
а в диспозцията й се съдържа състава на административно нарушение от гледна
точка характеризиращите го от обективна страна признаци.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
относно нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП действително
се потвърждават от събраните по делото доказателствени източници. Установено в
хода на административнонаказателното производство, а впоследствие и пред съда
е, че на посочената в АУАН и НП дата - жалбоподателя М., като
водач на лек автомобил – посочен по- горе , след като в хода на
извършваната от контролните органи от състава на РУ на Полиция гр. Тервел
проверка е бил поканен , като следва :
Да бъде
изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и не е изпълнил
предписанието за изследване доказателствен анализатор и по
издадения му талон за медицинско изследване и вземане на биологически проби за химическа лаборатория за изследване установяването на алкохол в
кръвта на водача не се е явил за да му бъде взета такава кръвна проба.
Приложимата норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП гласи
следното: "Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.". В АУАН
и в НП са посочени и двете хипотези по чл.174, ал.3 от ЗДвП, тоест
отговорността му е ангажирана едновременно и за двете. Словесно също са
посочени факти, които съответстват и на двете хипотези - отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол,
както и отказ да изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, който отказ е удостоверен на съответния
талон за медицинско изследване. В АУАН и НП е посочено, че е "Издаден
талон за медицинско изследване №0016680 .
Обстоятелството,
че М.
е отказал да подпише и получи предоставения му талон за медицинско
изследване на кръвта не се оспорва и се потвърждава от всички събрани по делото
доказателства. Събраните писмени и гласни доказателства, са достатъчни за
доказаност на нарушенията по двете предложения на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
С оглед на изложеното, се налага изводът, че
НП е издаден
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено .
Воден от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление №18-0355-000048 от 09.02.2018
г одина на Началника на РУ Полиция гр. Тервел , при
ОДМВР гр. Добрич , упълномощен с
МЗ №812 з- 952 / 20.07.2017 година , с
което, за установено административно нарушение – установено с АУАН серия Д ,
бл. № 0307289 от 05.02.2018
година , съставен от младши автоконтрольор при
РУ Тервел - за това , че на 05.02.0218 година в 10,20 часа в гр.
Тервел по ул. „ Хан Аспарух“ жалбоподателя, като водач
на лек автомобил Пежо 307 с рег. № ТХ
5209 ХР,като правоспосочен водач – притежаващ СУМПС *********, да
завод „ Пластхим „ в посока
централната част на града
допуснал следното административно
нарушение : отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и не е изпълнил
предписанието за изследване доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологически проби за химическа лаборатория за изследване установяването на алкохол в
кръвта на водача . Издаден е
талон за изследване № 0016680 , с
което виновно е
наришел разпоредбата на чл. 174
ал. 3 от ЗДвП , поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл.
174 ал. 3 предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя
С.М. Г.с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание
- глоба в размер на 2000,00 / две хиляди / лева и е
лишен от правото да
управлява моторно превозно
средство за срок от 24 / двадесет и четири / месеца , като и на
основание Наредба № I з – 2539 на МВР са му отнети 12 /
дванадесет / контролни точки.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Административен съд гр.Добрич в 14 - дневен срок от
уведомяването на страните.
Районен съдия :