Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 11.11.2021 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА Й.
при участието на секретаря Лиана Тенекева,
като разгледа докладваното от съдията Й. гр. д. № 797 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод подаден иск по реда на чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „А. С. В.“ ЕАД ЕИК *********
, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р П. Д.“ № 25 срещу Р.С.С., ЕГН **********,*** за установяване на съществуване на
вземане в размер на 1595,30лева - главница; договорна лихва: 211,72лева за
периода от 31.01.2018 г. до 26.09.2018 г. /падеж на последна погасителна
вноска/; неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 1091,98лева за
периода от 31.01.2018 г. до 26.09.2018г /падеж на последна погасителна вноска/;
обезщетение за забава: 181,02лева / за периода от 01.02.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда-31.07.2019г.; законна лихва за забава за периода
от подаване на заявлението в районен съд-31.07.2019г. до окончателното
изплащане на задължението Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че по силата на по договор за паричен заем № 3109199, сключен на
20.12.2017г. между „И. А. М.“ АД и Р.С.С. ответницата
е получила сумата от 1750,00 лева, като страните са уговорили и договорна лихва
в размер на 257,80 лева. Ответницата поела задължението да върне получената
сума, ведно с договорната лихва на 20 равни двуседмични вноски в размер на
100,39 лева с краен падеж 26.09.2018 г. Заемателят не
предоставил уговорените в договора обезпечения, поради което му е начислена
неустойка в размер на 1227,20 лева, която страните са постигнали споразумение
да бъде разсрочена на 20 вноски от по 61,36 лева. Ответницата погасила сумата
от 381,00 лева. Вземането по договора е прехвърлено от страна на „И. А. М.“ АД
в полза на „А. С. В.“ ЕАД
В
срока по чл. 131 ГПК ответницата не представя писмен отговор, не взема
становище по исковете.
В
съдебно заседание процесуалният представител оспорва исковете, като прави възражение за нищожност на уговорената
неустойка. По същество се твърди, че ищецът не е доказал размера на претенцията
си.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването
му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. № 802/2019 г. по описа на ИРС, по
което срещу ответника е издадена Заповед № 627/01.08.2019 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сума в размер на 1595,30лева - главница; договорна лихва:
211,72лева за периода от 31.01.2018 г. до 26.09.2018 г.; неустойка за
неизпълнение на договорно задължение: 1091,98лева за периода от 31.01.2018 г.
до 26.09.2018г; обезщетение за забава: 181,02лева за периода от 01.02.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда-31.07.2019г.; Законна лихва за забава за периода
от подаване на заявлението в районен съд-31.07.2019г. до окончателното
изплащане на задължението. Срещу заповедта за изпълнение е подадено писмено
възражение от длъжника.
По
делото е представен договор за паричен
заем № 3109199, сключен на 20.12.2017г. между „И. А. М.“ АД и Р.С.С., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума от 1750 лева, която следва да бъде
върната на 20 седмични вноски за срок от по 100,39 лева, при годишен лихвен
процент от 35,00 %, и годишен процент на разходите – 41,71 %, като общият
размер на всички плащания е 2007,80 лева. В чл. 4, ал. 1 от договора че
страните са уговорили клауза за задължаване на заемателя
в тридневен срок от подписването му да осигури надлежно обезпечение – две
физически лица – поръчители, които да отговарят на изискването нетния им
осигурителен доход да е над 1000,00 лева, да работи по безсрочен трудов
договор, за не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки
в последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има – кредитната му история н ЦКР към БНБ една година назад
да е редовен, като тези поръчители подписват договор за поръчителство или
банкова гаранция с бенефициер заемодателя, която е
издадена след усвояване на паричния заем. Задължението за неустойка също е
разсрочено за срока на договора.
Съгласно
приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия“
от 16.11.2010 г. на 01.01.2019 г. „И. А. М.“ АД прехвърлило
на „А. С. В.та“ ООД свои вземания, включително ои
това спрямо ответницата С.
Представено
е и потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД , което е
придружено с извлечение от приложение № 1 от 01.01.2019
г., в което е описано вземане спрямо Р. Славева С., чийто остатък е в размер на
2990,44 лева главница, и 91,44 лева лихва за просрочие.
По
делото е приложено уведомително писмо за извършената цесия, което няма данни да
е получено от Р.С..
От
заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза, която съдът
кредитира, се установява, че по данни на „И. А. М.“ АД Р.С. е извършвала
плащания по договора за паричен заем в размер на 381,00 лева. Според вещото
лице с изплатените вноски дружеството е погасявало разход за събиране,
неустойката, лихвата и накрая – главницата. Вещото лице сочи, че от страна на
ищеца не са представени първични счетоводни документи.
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят
следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът –
възраженията си срещу него. Доказателствената тежест
за спорните факти се разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът
дължи пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които претендира
изпълнение от ответника – в случая валидно облигационно
отношение между „„И. А.
М.“ АД и Р.С. по договор за паричен заем; неизпълнение от страна
на длъжника на задължението за връщане на получената като кредит суми, падежа
на задължението, валиден договор за цесия, с който е прехвърлено процесното вземане от цедента на цесионера – ищец в настоящото производство.
По делото не се спори, че ищецът е частен правоприемник на кредитора по договор за
паричен заем по силата на договор за цесия. Видно от
представения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложение
№ 1 от 01.01.2019 г. вземането на кредитора е било
прехвърлено. За редовността на извършената цесия е ирелевантно
обстоятелството дали същата е била съобщена на длъжника. В случая с връчването
на исковата молба той е узнал за извършеното прехвърляне на вземането.
Първоначалният кредитор, който е небанкова финансова
институция, е предоставил заемна сума. Това дава основание на съда да приеме, че „И. А. М.“ АД и Р.С. са били обвързани от договор за заем (потребителски кредит) от 20.12.2017
г. При сключване на договора ответникът е действал в качеството на физическо
лице, а “ „И. А. М.“ АД - в рамките на своята търговска
дейност, като в този случай е бил приложим Закона за потребителския кредит (в сила от 12.05.2010г.).
В този
случай съдът е длъжен да съобрази дали сключеният договор съответства на
императивните изисквания на този закон. Съгласието по договора е
било постигнато от страните изрично в изискуемата от ЗПК писмена форма. От
договора се установява, че заемодателят е предоставил на ответника, като
потребител, кредит под формата на заем - 1750 лева, при уговорен годишен
процент на разходите, който е под законоустановения
минимум по чл.19, ал. 4 ЗПК,
съгласно който годишният процент на
разходите не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В договора се съдържа погасителен
план, което означава, че той отговаря на минималните изисквания на закона.
По отношение на уговорената и претендирана
от ищеца неустойка, съдът приема, че същата неравноправна, поради което и
нищожна. Това е така, защото не отговаря на изискванията за добросъвестност. В
случая кредиторът има право да събере всички дължими нему суми, включително
цялата договорна лихва, представляваща възнаграждение за ползване на кредита;
има право на обезщетение за забава, поради което не би следвало да има право на
допълнително обезщетение. Чрез уговорената клауза за неустойка при неизпълнение
на акцесорно задължение /каквото е непредоставяне на
обезпечение/ ищецът чрез правомерни правни средства цели постигането на
неправомерен правен резултат - по-висока лихва за ползването на заетия ресурс
/в нарушение на ограничението на ЗПК/, т.е. същата противоречи на добрите
нрави. Казано с други думи задължението
за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението
му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
задължението в съответствие с договора и общите условия. Следва да се отбележи, че непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало
да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Затова и посочената уговорка между страните е
нищожна, поради което и претендираната въз основа на
нея сума не следва да бъде присъждана.
Затова и според съда валидно възникналите задължения
на ответника са за заплащане на погасителни вноски в размер по 100,39 лева всяка, включваща части от главницата и от
договорната лихва съгласно погасителния план. Тъй като тази договорна лихва не
представлява разноски и такси, лихва за забава, неустойка, обезщетение по договора и ОУ, нито
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, при извършено частично
плащане тя не се погасява преди главницата В този смисъл съдът приема, че при забава на длъжника
частичното плащане погасява вноските в хронологичната последователност на падежите
им като се започне от погасителната вноска с най-рано настъпил падеж и едва ако
то не е достатъчно да покрие изцяло последната вноска, части от нея се
погасяват в последователността съгласно чл. 76, ал. 2
ЗЗД.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че ответникът не е изпълнил задължението си за връщане
на дадената в заем сума, като е заплатил общо 381,00 лева.
Неоснователно е възражението на ответницата за това,
че ищецът не е представил надлежни счетоводни документи за осъществените
плащания, доколкото съобразно разпределената доказателствена
тежест по чл. 154 ГПК задължението за доказване на извършено погасяване на
задължението е именно на ответницата.
Съдът приема, че с извършените плащания ответницата е погасила изцяло 3
погасителни вноски – от 03.01.2018 г., 17.01.2018 и 31.01.2018 г., както и е
погасила част от вноската от 14.02.2018 г. в размер 79,83 лева.
В този смисъл съдът приема, че ответницата дължи сбора
от дължимите неплатени погасителни месечни вноски в размер на по 100,39 лева,
за периода от 28.02.2018 г. до 26.09.2018 г. и 20,56 лева остатък от четвъртата
погасителна вноска с падеж 14.02.2018 г.
Това означава, че искът за установяване на вземане е основателен за сумата от
1626,80 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.07.2019 г. -
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, до
окончателното й изплащане, а за разликата до пълния предявен размер следва да
се отхвърли, като недоказан по основание.
Предвид констатираната забава в плащанията на
задълженията на ответницата тя дължи и обезщетение за забава за периода от
падежа на всяко едно от задълженията до датата на подаването за заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, което съгласно чл. 8 от договора възлиза на
законната лихва за забава. Размерът изчислен от съда чрез автоматизирана
изчислителна система за изчисляване на лихви /http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/ възлиза на 184,81 лева, а ищецът претендира сумата от
181,02 лева, поради което и искът следва да бъде уважен изцяло
По разноските:
При този изход на спора по делото, в съответствие с
чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на разноски имат както ищецът, така и ответникът.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство – заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
В полза на ищеца следва да се присъдят
разноски съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в
исковото производство /за дължавна такса, юрисконсултско възнаграждение и за възнаграждение на вещо
лице о съдебно-счетоводна експертиза/ и в заповедното производство /за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 486,20
лева, от които следва да бъдат присъдена сумата от 278,12 лева.
Ответникът е изплатил адвокатско възнаграждение
в размер на 500 лева, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в негова
полза следва да бъде присъдена сумата от
177,26 лева, която съответства на отхвърлената част от исковете.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.С.С., ЕГН **********,*** дължи на „А. С. В.” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление в гр.София, бул. „П. Д.” № 25, офис сграда Л., ет.2, офис
4 сумата от на 1626,80 лева /хиляда шестстотин двадесет и шест лева и осемдесет
стотинки/, представляваща задължение за главница по представен договор за паричен заем № 3109199, сключен на
20.12.2017г. с „И. А. М.“ и сумата от 181,02лева /сто осемдесет и един лева и
две стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху всяка просрочена
вноска до датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение - 31.07.2019г.; ведно със
законна лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 31.07.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1807,82 лева до пълния предявен
размер от 3080,02 лева претендирана, като непогасени
части от главница, възнаградителна лихва и неустойка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1
ГПК Р.С.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „А.
С. В.” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул. „П. Д.” № 25, офис сграда Л., ет.2, офис 4 сумата от 278,12 лв. (двеста седемдесет и осем лева и
дванадесет стотинки) разноски в заповедното и в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „А. С. В.” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление в гр.София, бул. „П. Д.” № 25, офис сграда Л., ет.2, офис 4 ДА
ЗАПЛАТИ на Р.С.С., ЕГН **********,*** сумата от 177,26 лв. (сто седемдесет и седем лева и двадесет
и шест стотинки) разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Й./