Р Е Ш Е Н И
Е № ....
Гр. София, 30.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл.
съдия : Ива Нешева
при секретаря
Нина Светославова, като разгледа
докладваното от съдия И. в. гр. д. № 10116/2017 г. по описа
на СГС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 59 от 27.07.2017 г. на ВКС, по гр. д. №
3684/2016 г. е прогласено за нищожно решение № 990 от 01.02.2016 г. по в. гр. д. №
18038/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II „г" състав и е отменено определение № 8670 от
06.04.2016 г., по в. гр. д. № 18038/2014 г. по описа на Софийски градски съд,
ГО, II „г“ с – в и делото е върнато на друг състав на СГС с указания за
допускане на СТЕ за проследяване промените в кадастралния и регулационен статут
на процесния имот, записванията в списъците към
плановете от 1929 г. насетне (включително относно собствениците на съседните
имоти) и установяване на обстоятелствата, касаещи приложението на одобрените за
имота регулационни планове, както и тези по чл. 29 ЗСГ за изследване на
заявеното придобивно основание – давностно
владение върху реална част от парцела. Указано е също така, че въпросът за
разноските на страните в производствата следва да се разреши съобразно изхода
от спора.
С решение от 30.05.2014 г. на СРС, 32 с-в, по гр. д. № 47172/2012 г. са
отхвърлени предявените от Й.М.П., ЕГН **********,
А.М.П., ЕГН ********** и Т.М.К., ЕГН **********, срещу Й.С.Л., ЕГН ********** и
И.И.Л., ЕГН **********, искове с правно основание чл.
124 ал. 1 от ГПК - за признаване за установено, че ищците са собственици на
основание давностно владение на имот, представляващ
УПИ IV - 101 по
регулационния план на село Житен, при съседи: улица,
УПИ IV - 116, УПИ IV-102, УПИ IV - 100. Ищците са осъдени за
разноски.
Въззивното производство е образувано по жалба на ищците Й.М.П., А.М.П. и Т.М.К. (починала на 10.02.2018 г. - в хода на въззивното
производство и заместена от наследниците си по закон – останалите двама ищци), чрез представителя им с доводи, за недопустимост на
решението, допуснати от СРС нарушения на материалния и процесуален закон,
неправилна преценка на доказателствата и необоснованост. В жалбата се поддържа, че доклада на съда e непълен и неточен. В него не е дадена правна
квалификация и не е разпределена доказателствена тежест по втория предявен от
ищците иск - конститутивният иск за отмяна на
издадения в полза на ответника Л. констативен нотариален акт за собственост по
давност. Неправилно в доклада било посочено, че в тежест на ответниците е да
реализират пълно и главно доказване на обстоятелството, че са собственици на
имота на твърдяното от него основание, както и че следва да установят
възраженията си. Твърди се, че доколкото е предявен положителен установителен иск за собственост, в предмета на доказване
не се включва установяване правото на собственост на ответниците, а само това
на ищците. Ответниците имат право да правят само правоизключващи
възражения. Неправилно съдът е приел, че наследодателят на ищците не е придобил
по давност процесния имот. Действително, вписването в
разписния лист към плана не се ползва с материална доказателствена сила относно
основанието за придобиване на правото на собственост, но то представлява декларация
на лицето пред съответните държавни органи, че счита себе си за собственик на
имота. Излагат се съображения, че разписният лист не прехвърля права, но обективира факта на владение върху имота, а съгласно
презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не бъде
доказано, че я държи за другиго. По силата на самия регулационен план от 1966
г. имотът е бил отреден изцяло на наследодателя на ищците М.П.К.и тъй като
регулацията е била приложена, собствениците на останалите имоти, части от които
били включени в парцела на наследодателя на ищците, имали право само на парично
обезщетение по реда на ППЗТСУ. От показанията на разпитаните свидетели също се
установява, че от 1948 г. до смъртта си наследодателят на ищците, той непрекъснато
е владял процесния имот. Неправилно СРС се е позовал
на съдържащата се в чл. 29 ЗСГ забрана за придобиване на имот по давност, тъй
като след отмяната на тази разпоредба през 1990 г. нямало пречка владелците да
се позоват на изтекла в тяхна полза давност от 1990 г. до приключване на
устните състезания по делото. Не било взето предвид и дали за с. Житен, в чието
землище са намира процесният имот, не е изключен
редът за придобиване по глава 2 от ЗСГ. Процесното
дворно място не е имало характер на общински или държавен имот, поради което
спрямо него не следва да се прилагат ограниченията на чл. 86 от ЗС. Неправилно било прието от съда и че не може
да се придобие по давност реална част от парцел съгласно ЗПИНМ, ЗТСУ и ЗУТ, тъй
като тази забрана касаела само случаите, в което владяната част не може да
сформира самостоятелен парцел, съгласно утвърдените ЗРП и правила за съответния
регион. По тези и допълнителни съображения молят да се обезсили решението, като
постановено по непредявен иск или да се отмени и да се уважи иска по чл. 124 ГПК. Претендират разноски. Възразяват по разноските на насрещната страна по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемите страни - ответниците Й.С.Л. и И.И.Л. оспорват жалбата в писмен отговор. Поддържат, че
решението е правилно и законосъобразно, постановено при съобразяване на
събраните по делото доказателства в цялост. Ищците не са доказали осъществяване
на давностно владение от наследодателя си в периода
1900 г. - 1966 г. След приемане на ЗСГ - според чл. 29 ЗСГ и до отмяната на
закона пред 1990 г. давност не е текла. Процесният
имот е образуват при регулацията от 5 отделни имота, като не се установява
придобиване на конкретна част от имота от страна на ищците. От приетите по
делото писмени и гласни доказателства не се установява ищците да са придобили
реална част от имота по давност. С приетото
пред СГС заключение на СТЕ се установява, че понастоящем имотът е съставен от
няколко поземлени имота, включително - този на ответниците, като на място
частта, за която претендират ищците, няма необходимата площ за обособяване на
самостоятелен парцел по ЗУТ. Молят настоящата инстанция да потвърди решението
на Софийския районен съд. Претендират разноски, съгласно списък и правят
възражение по разноските на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийският градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното :
Съдът
е сезиран и се е произнесъл по установителен иск за
собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищците са искали и отмяна
на съставените в полза на ответниците н. а. № 24/2001 г. за собственост на
основание давност и отказ от наследство, касаещ УПИ
IV - 101 от кв. 3 по плана на гр. София, с. Житен (с площ 555 кв. м., с
неуредени сметки по регулация за 70 кв. м.), както и на н. а. № 8/2008 г. за
собственост на недвижим имот, придобит по регулация (за ПИ с площ 32 кв. м.,
бивша собственост на н-ци на Б.М.В.).
Жалбата е подадена в срок, от легитимирани страни и е
допустима. Според уредените в чл. 269 ГПК
правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото
решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно.
СРС се е
произнесъл по предявения положителен установителен
иск за собственост на имот, придобит въз основа на давностно
владение и наследство - както е било заявено в исковата молба.
Въззивният
съд намира, че решението е и процесуално допустимо. Тъй като искът е установителен,
допустимостта му е предпоставена от наличие на правен
интерес у ищците за установяване принадлежността на правото на собственост,
като възникналият между страните правен спор за собствеността на имота
обосновава наличието на интерес у ищците от предявяване на иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Решението е
постановено при изяснена фактическа обстановка, която настоящият състав не
намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, съгласно
възможността по чл. 272 ГПК. Въззивният съд ще обсъди
основно доказателствата, относими към спора пренесен
във въззивнто производство, както и приетите пред
тази инстанция доказателства, събрани
във връзка с указанията на ВКС.
По
делото се установява, от удостоверение за наследници № 23/10.10.2011 г. на СО - с. Житен, че П.К.П. е починал на 25.02.1947 г., като сред оставените от него
множество наследници по закон е и синът му М.П.К..
Същият е починал на 17.06.1990 г., видно от удостоверение за наследници
19/23.04.2012 г. на СО - с. Житен и за наследници по закон е оставил преживяла
съпруга – ищцата Т.М.К. (починала в хода на процеса) и синовете си - ищците Й.М.П.
и А.М.П..
Пред
СРС е представен констативен нотариален акт за собственост по наследство и
давност № 29, том 1, peг.
№ 1056, дело 23 от 02.04.2009 г. на 300/550 идеални части от УПИ IV - 101 от кв. 3 на с. Житен с
площ от 550 кв. м. при съседи по скица : улица, УПИ V
- 99, УПИ XІІ -100, УПИ
VІ - 102 и УПИ XVI -116 от кв. 3, издаден на
името на ищците - Т.М.К., Й.М.П. и А.М.П..
Като доказателство е приет и
констативен нотариален акт за собственост по давност и отказ от наследство, по
обстоятелствена проверка № 24, том І, рег. № 1479, дело 107 от 12.07.2001 г., с
който ответникът Й.С.Л. е признат за собственик на УПИ ІV - 101 от кв. 3 с площ
от 555 кв. м. , с неуредени сметки по регулация за 70 кв. м., при съседи :
улица, В.М.М., Д.М.В., А.и К.Б.С..
С нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 8, том 1, рег.2053, дело
166 от 21.05.2008 г. ответникът Й.С.Л. е признат и за собственик на недвижимите
имоти, придадени по регулация към собствения УПИ IV-101 от кв. 3, по плана на
с. Житен, столична община, както следва : ПИ от 32 кв. м., която придаваема част е собствена на В.Б.В.и М.Б.П., наследници
на Б.М.Б.; ПИ от 38 кв. м., собствен на К.Д.М..
От
удостоверението за наследници, приложени към документите за обстоятелствена
проверка в полза но ответника (л. 119 от делото на СРС) е видно, че ответникът Й.С.Л. е наследник -
син на С.Л.Д., починал на 28.10.1965 г.
Във
връзка с дадените указания от ВКС пред настоящият състав е допусната и приета
без възражения от страните СТЕ, която съдът намира за компетентно изготвена и
кредитира.
Според
експертизата процесния по делото недвижим имот е УПИ IV
- 101 от кв. № 3 по регулационния план на с. Житен с площ от
575 кв. м. по действащия регулационен план
одобрен със Заповед РД 16 - 075/09.04.1990 г.
Вещото лице е констатирало, че в регулационния план
одобрен със Заповед 2317 от 15.08.1929 г., процесният
имот е бил част от парцел VI - 195. Този план няма данни да е прилаган по
отношение на дворищната регулация. Имотът попада върху части от имоти с пл. № -
ра 195 и 194 по този план
По следващият кадастрален план от 1962 г. процесният имот попада върху части от нанесените в този
план имоти с пл. № 57 - записан като
собственост на С.Л.Д. (наследодател на ответниците), пл. № 58 - записан
като собственост на Н.В.П., пл. № 59 -
записан като собственост на М.П.К. (наследодател на ищците) и пл. № 60 -
записан като двор на наследници на Д.Г.И.. Копие от разписния лист към плана е
приложено на л. 19 гр. дело 47172/2012 г. на СРС.
Съгласно регулационния план, одобрен със Заповед № 78
от 10.03.1966 г. процесният имот попада върху парцел
(УПИ) IV - 51,
59 от кв. 3.
От анализа на плановете и документите по делото вещото
лице е установило, че регулационните планове от 1929 г. и 1966 г. не са били
приложени по отношение на дворищната регулация за процесния
имот.
Площта от ПИ 59, която е попадала в обхвата на парцел IV - 51, 59
по плана от 1966 г. е 290 кв. м., а
лицето на тази част от ПИ 59 е 21 м. Според експертизата тази площ е по - малка
от минималната изискуема по ЗТСУ/ЗУТ/ за образуване на самостойтелен
парцел. Именно по тази причина в парцел IV
- 51, 59 са включени части
и от други имоти. От общата площ на ПИ 59 в улица са попаднали 146 кв. м. и в
парцел V - 60 - 5 кв. м. Лицето
на ПИ 59 отговаря на изискванията на минимално лице за парцел. Вещото лице
е посочило, че по отношение площта на имотите, необходима за образуването на
самостоятелен УПИ няма разлика в изискванията за площ и лице между ЗУТ и ЗТСУ
(отм.).
По кадастралния план от 1982 г. процесният
имот попада върху имоти с планоснимачни номера 101,
102 и 100. В разписния лист към този план за имот с пл. № 101 е записан като
собственик Й.М. П., ПИ 102 е записан като собственост на Б.М.В., а ПИ 100 - на Д.М.В..
Действащият регулационен план е одобрен със Заповед РД
- 16 - 075 от 09.04.1990 г. По него процесният имот
представлява УПИ IV - 101 от кв. 3 с площ от 575 кв. м. Този УПИ е отреден за ПИ
101 от кв. 3.
В обхвата на процесния по
делото имот - УПИ IV - 101 от кв. 3 отново попадат
части от нанесените в кадастралната основа на плана имоти с пл. номера 101,
100 и 102. Според експертизата сметките по регулация са уредени по отношение на
ПИ 100 и ПИ 102. ПИ - 101 участва в УПИ IV
- 101 от кв. 3 с площ от
500 кв. м., имот без пл. номер - общински участва в УПИ IV - 101 с
площ от 5 кв. м., ПИ 100 участва в УПИ IV
- 101 от кв. 3 с площ от 32
кв. м., ПИ 102 участва в УПИ IV - 101 от кв. 3 с площ от 38 кв. м. Към площта от ПИ 101,
която участва в имота с 500 кв. м. по регулация се придават : 5 кв. м. от имот
без пл. номер - общински - сметките по регулация не са уредени 32 кв. м. от ПИ
100 - сметките по регулация са уредени от Й.Л. 38 кв. м. от ПИ 102 - сметките
по регулация са уредени от Й.Л.
В действащата кадастрална карта
одобрена със Заповед РД - 18 - 18 от 25.01.2012 г. процесният
имот е нанесен като имот с идентификатор 29430.4705.101, с площ от 581 кв. м.,
а като собственик е вписан Й.С.Л., като вещото лице се е позовало на скицата от
АГКК, на л. 87 от делото на СРС. Границите на имота по кадастралната карта
съвпадат с границите на УПИ по действащия регулационен план.
От направения оглед на място
вещото лице е установило, че имотът не е застроен и представлява изцяло обрасла
със саморасли дървета площ, която не е поддържана и обработвана. Вещото лице е
отговорило, че при огледа в имота не са констатирани овощни дървета. От изток,
запад и юг имотът е ограден чрез оградите на съседните имоти, а от север, към
ул. Стубела, имотът не е ограден.
При така установените
факти и по съществото на спора, въззивният състав приема следното :
На първо място съдът намира за неоснователни доводите на въззивниците
в жалбата, че докладът на СРС е непълен и неточен, понеже в него не била дадена
правна квалификация и не била разпределена доказателствената тежест по втория
предявен от ищците иск - за отмяна на издадените в полза на ответника Л.
констативни нотариални актове за собственост. Това е така, тъй като искането за
отмяна на издадените в полза на ответника констативни нотариални актове не
съставлява отделен иск, а представлява последица от уважаване на главния иска
за собственост на имота. (арг. от чл. 537, ал. 2 ГПК). Следователно СРС не е длъжен да разпределя доказателствената тежест по
това искане.
Неоснователно е и възражението,
че неправилно в доклада е посочено, че в тежест на ответника е да докаже, че е
собственик на имота на твърдяното от него основание. СРС единствено е указал на
ответника, че при противопоставено правоизключващо
възражение за придобива на имота по давност от негова страна, в негова тежест е
да докаже това свое възражение.
По общите правила за
разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, по положителния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК изцяло в тежест на
ищците е било да установят фактите, на които основават правото си на
собственост.
Ищците
са твърдели, че са собственици на
недвижим имот, представляващ УПИ IV - 101 по регулационния план на с. Житен,
при съседи улица, УПИ IV - 116, УПИ IV - 102, УПИ IV - 100 на основание давностно владение и
наследство. В исковата молба са изложени твърдения, че
наследодателят им - П.К.П. е завладял още през 1900 г. парцел VI-193 по РП - 1929 г., като владението е
упражнявано до смъртта му - 25.02.1947 г. и впоследствие е
продължено от сина му М.П.К. (пряк наследодател на ищците), а след неговата смърт на 17.06.1990 г., от самите
ищци, като владението се осъществява и понастоящем от тях, а до 2009 г. то е
било необезпокоявано. Едва след 2009 г. ответниците са заявили претенции спрямо
имота. В уточнение
направено пред
настоящият състав
ищците са посочили, че имотът по приетата кадастрална
карта на местността е с идинтификатор 29430.4705.101.
Като съобрази
изразените от страните становища, настоящият състав намира, че основният спор
касае въпроса за придобиване на имота от страна на ищците по давност и
наследство, при твърдение, че имотът е завладян от техния наследодател, а
впоследствие е владян и от тях непрекъснато, още от 1900 г. и до момента.
Фактическият състав на
придобивната давност върху недвижим имот включва
осъществяване на владение
върху него, както и изтичане на определен от
закона срок, през който е продължило
владението. То от своя страна представлява упражняване
на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или
чрез другиго, като своя. Владението следва да е постоянно - т. е. владелецът да
изразява трайна воля
да държи вещта за себе
си; да е непрекъснато, съответно - да не
е изоставяно или да е било отнето
от трето лице; да е спокойно и явно - да не е установено или поддържано по насилствен или
по скрит начин. Не на последно място владението
следва да е противопоставено на собственика на вещта.
Като се
съобразят посочените правила, при позоваване на оригинерното
придобивно основание давност, на доказване подлежи упражняване в определен период от време на фактическа власт върху имота (corpus), без противопоставяне
от страна на титуляра на
правото на собственост, при демонстриране
поведение на собственик (animus).
За да се придобие качеството
владелец, не е достатъчно държателят на вещта да реши да
свои имота, защото владението не може да
бъде скрито
- то трябва да е явно и несъмнително. Това изисква
- промяната в намерението на държателя,
следва да намери външна изява
чрез предприемане на действия, които
да дадат възможност на собственика да узнае,
че неговото владение е отблъснато. Владелецът
следва да демонстрира, че счита имота
за свой пред
всички, включително пред
държавните органи.
Съгласно
общите правила на доказване, изцяло в тежест на ищците е било да установят,
пълно и главно, че техните наследодатели, а впоследствие те, са владели процесния имот явно и необезпокоявано като свой, с
намерение да го придобият в изискуемия според съответните закони срок преди
предявяване на иска. (исковата молба е предявена на 08.10.2012 г. и вписана на
24.01.2013 г.)
При преценка на всички събрани писмени и гласни доказателства,
включително тези, приети пред настоящият състав, съдът намира, че в
производството не е установено пълно и главно ищците, респ. техните
наследодатели, да са осъществили необходимите предпоставки за придобиване на
имота или на част от него по давност, по следните съображения :
На първо място съдът споделя изводите на СРС, че ищците не са ангажирали
безспорни доказателства - писмени или гласни, от които да се направи
категоричен извод, че техният наследодател П.К.П. (починал през 1947 г.) е
завладял имота през 1900 г. и го е владял необезпокоявано и явно преди смъртта
си - 1947 г., в период от 20 години, необходим за придобиване по давност на
недвижим имот според чл. 34 от Закона за давността (обн. ДВ.
бр.23, 30.01.1898 г., отм. ДВ. бр. 92 от 16.11.1951 г. с
приемането на ЗС).
Такъв извод не може да се направи нито от
писмените доказателства, нито от гласните, доколкото нито един от свидетелите
на ищеца - Т.Б.В.и М.Д.С., разпитани пред СРС, няма непосредствени впечатления
от този факт, а възпроизвежда чужди възприятия. Свидетелите или не са били
родени към момента на смъртта на наследодателя на ищците П.П.,
или са били на много малка възраст по това време.
На следващо място, според данните по делото и приетата
пред настоящият състав СТЕ, в регулационният план,
одобрен със Заповед 2317 от 15.08.1929 г., процесният имот е бил част от парцел VI - 195, кв. 3. Имотът попада върху части от имоти с планоснимачни № 195 и 194 по този план, записани в разписния лист на плана на името на С.Л.Д.
(наследодателя на ответника Й.С.Л.) и М.В.З..
С приемането на ЗС - съгласно
нормата на чл. 79 ал. 1 от ЗС (през 1951 г.), правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато, явно и необезпокоявано
владение върху имота в продължение на 10 години.
В ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС е
прието, че обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт
- съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като
владение. В чл. 69 ЗС се предполага намерението
да се свои
вещта. За това, „за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение
за своене чрез позоваване
на последиците от придобивната давност - предявяване на иск или възражение
при наличие на спор за
собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие
в гражданския оборот, изпълнение на административни
процедури по попълване на кадастрална
карта и т. н.“. В цитираното ТР ВКС приема по задължителен начин, че до момента, в който предполагаемото
от закона намерение
за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да
се придобие правото на собственост по давност.
В заключение -
владението следва да се демонстрира явно, несъмнено и постоянно - да няма
инцидентен характер и да е от такова
естество, че да не позволява
на други лица на владеят
вещта.
Въззивният съд споделя и изводите на първоинстанционния
съд, че ищците не ангажират доказателства и за факта на осъщественото владение
на имота от наследодателите им между 1929 г. – 1962 и 1966 г.
Действително, от приетата пред
настоящият състав СТЕ се установява, че в кадастралния план от 1962 г. процесният имот попада върху части от нанесените в този
план имоти с пл. № 57 - записан като
собственост на С.Л.Д., пл. № 58 - записан като собственост на Н.В.П., пл. № 59 - записан като собственост на М.П.К.
и пл. № 60 - записан като двор на наследници на Д.Г.И..
Следва да се посочи, че
вписването в разписния лист няма правопораждащо вещни права действие,
а съставлява единствено индиция за евентуално упражнявано владение върху имота или върху
части от него.
Отразяването в разписния лист към плана
от 1962 г., че имот пл. № 59 е записан името на М.К.(наследодателят
на ищците), което обстоятелство по начало би било достатъчно за предявяване на собственически права, не легитимира
наследодателя като собственик на имота при спор по
принадлежността на правото. Възраженията на ищците в тази
посоча са неоснователни.
Като се съобразят писмените доказателства
удостоверения на СО и разписен лист и приетата пред настоящият състав СТЕ
следва, че в най - благоприятния за ищците случай, техният пряк наследодател е
бил съвладелец на имота заедно с владелците на
останалите имоти, чиито части попадат в урегулирания парцел по регулацията от
1962 г. и 1966 г., един от които е и наследодателя на първия ответник - С.Л.Д..
С други думи, наследодателите на страните по делото са били съвладелци
на процесния имот, като не се установява след смъртта
на П.К.П. - 25.02.1947 г. владението върху целия имот или върху част от него да
е упражнявано единствено и само от сина му М.П.К. - прекият наследодател на
ищците. Следва да се посочи освен това, че ищците и техният наследодател не са
единствените наследници на П.П..
Съгласно следващият регулационен план, одобрен със
Заповед № 78 от 10.03.1966 г., процесният имот вече
попада върху парцел (УПИ) IV
- 51, 59 от кв. 3.
По делото не се установява, че в периода 1962 г. и до
влизане в сила на ЗСГ - 30.03.1973 г. наследодателят на ищците М.К.е владял
явно, непрекъснато, необезпокоявано и с намерение да придобие имот пл. № 59,
който е попадал върху УПИ IV - 51, 59 от кв. 3 по плана от 1966 г., като е противопоставил
владението на останалите собственици на части от посоченото УПИ.
Доколкото не е
спорно и се установява, че процесният имот
попада в чертите на
общия градоустройствен план на гр.
София от 1929 г., следователно за него се е прилагал ЗРПВПВННИ
(отм.) и той е от кръга на посочените
в чл. 3 ЗСГ (отм.) имоти.
Разпоредбата на чл.
29, ал. 1 от Закона за собствеността
на гражданите (обн. ДВ,
бр. 26 от 30.03.1973 г., в сила от 30.03.1973 г., отм. в тази част с ДВ бр. 21 от 13.03.1990 г.) въвежда забрана
за придобиване по давност на
определени недвижими имоти – тези, за които се
е прилагал ЗРПВПВННИ (обн. ДВ. бр.
90 от 11.11.1958 г., отм. ДВ. бр. 26 от 30.031973 г.), ако давността не е изтекла до
влизането му в сила.
Това са - т. 1); имоти, владението
върху които е придобито въз основа
на предварителен договор, който не може да
бъде обявен за окончателен съгласно предходния член (т. 2); имоти, владяни
от нежители на населените места,
за които се прилага чл.
30 (т. 3) и имоти, чието
придобиване по давност се използва
за заобикаляне на законни разпоредби,
които не допускат придобиването на тези имоти
или на вещното
право върху тях чрез други
правни способи (т. 4).
При това основателно СРС е
направил извод, че след влизане в сила на ЗСГ (30.03.1973 г.) наследодателят
на жалбоподателите - ищци не е могъл да придобие собствеността върху спорния имот
по давност поради забраната на чл. 29, т. 4 ЗСГ (отм.), която не е допускала придобиването по давност на недвижими
имоти и на вещни права по
чл. 15 ЗСГ, за които се изисква
разпореждане чрез общинския народен съвет по местонахождението
на имота, ако давността не
е изтекла до влизане в сила на ЗСГ. Законовият
текст разпорежда, че след влизане в сила на ЗСГ - 30.03.1973 г., за такива имоти
давност не тече. Това е така, тъй като допускането на такова
придобиване би било способ,
чрез който да се заобиколи закона
и задължителното изискване за прехвърляне (придобиване)
на имота чрез разпореждането на ОбНС. В този
смисъл са разясненията, дадени с т. 6, раздел I от постановление
№ 4/78 г. на Пленума на Върховния съд,
относимо към прилагането на ЗСГ (отм.).
Забраната за притежаване
на посочените имоти отпада с отмяната
на глави първа и втора на
ЗСГ през 1990 г. (ДВ, бр. 21 от
13.03.1990 г.), а с това става
възможно и придобиването им по давност.
Давността продължава да тече след отмяната на глава ІІ от
ЗСГ - ДВ, бр. 23 от 20.03.1990 г.
Освен
изложеното по отношение действието на забраната за придобиване по давност по
ЗСГ (отм.), следва да се отбележи, че от 01.06.1973 г. влиза в сила и ЗТСУ
(отм. с ПЗР на ЗУТ - ДВ, бр. 1/02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.).
Съгласно
първоначалната редакция на чл. 59 ЗТСУ (отм.), преди изменението му с ДВ бр. 34
от 25.04.2000 г., изцяло е забранено придобиването чрез правни сделки или по давност на реално определени части
от дворищнорегулационни парцели. Едва след изменението на текста на чл. 59 ЗТСУ с ДВ бр. 34/25.04.2000 г. законът
допуска реално определени части от поземлени имоти
в границите на населените места да
се придобиват чрез правни
сделки или по давност,
но само ако отговарят на изискванията
за минимални размери за площ
и лице, определени с правилника за прилагане
на закона.
В последователната практика на ВКС, обективирана
в решение № 185 от 01.03.2010 г. по гр. д. № 280 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.
о., решение № 55 от 14.04.2014 г. по гр. д. № 12 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 112 от 29.10.2018 г. по гр. д. № 4681/2017 г., г. к., І г. о. на ВКС; решение № 186 от
19.02.1987 г. по гр. д. №
154 от 1986 г. на ОСГК на ВС се приема,
че реална част
от парцел (УПИ) може да
бъде придобта
по давност или
ако срокът на владение на
тази част е изтекъл преди влизане в сила на ЗТСУ
през 1973 г. (съгласно чл. 181, ал.
1 ЗТСУ (отм.)), или ако
е осъществявано владение в период повече от
10 години след влизане в сила
на ЗУТ (в сила от 31.03.2001 г.) и при условие, че
владяната част от поземления имот
може да се
обособи като самостоятелен УПИ съобразно изискванията на чл. 19 ЗУТ, или ако
тази част се присъединява към съседен имот
по реда на
чл. 17 ЗУТ, а оставащата част отговаря на
изискванията на чл. 19 ЗУТ или се присъединява към съседен имот.
(по аргумент от чл. 200 ЗУТ).
В заключение
следва, че при действието на ЗТСУ (с
оглед забраната на чл.
59 от ЗТСУ (до изменението с ДВ бр. 34 от 25.04.2000 г.)
владението на реална
част от парцел
не е годен придобивен способ както по отношение
на самата реална част, така
и за съответна на нея идеална
част от парцела.
След промяната на чл. 59, ал. 1 ЗТСУ - бр. 34/25.04.2000 г. и влизането в сила
на ЗУТ (31.03.2001 г.) реална част от парцела може да се придобие само ако може да се обособи като
самостоятелен парцел или
ако се присъединява
към съседен парцел, остатъкът от парцела
може да съществува
самостоятелно.
В
случая аргумент за извода, че ищците не са могли да придобият имота по давност
е обстоятелството, че съгласно СТЕ площта
от ПИ № 59, която е попадала в обхвата на парцел IV - 51, 59
по плана от 1966 г. е 290 кв. м., а лицето на тази част от ПИ 59 е 21 м. Тази
площ е по - малка от минимално изискуемата за образуване на парцел и именно по
тази причина в парцел IV - 51, 59 са включени и части от други имоти. Само лицето на
ПИ № 59 е отговаряло на изискванията на минимално лице за парцел, но не и
площта му, а изискванията са поставени кумулативно.
По кадастралния план от 1982 г. процесният
имот попада върху имоти с планоснимачни номера 101,
102 и 100, а в действащият регулационен план е одобрен със Заповед РД - 16 -
075 от 09.04.1990 г. процесният имот представлява УПИ
IV - 101 от кв. 3 с площ от 575 кв. м. Този УПИ е отреден за ПИ
101 от кв. 3. В обхвата на имот - УПИ IV - 101 от кв. 3 отново попадат части от
нанесените в кадастралната основа на плана имоти с пл. номера 101, 100 и 102.
Отделно от
изложеното, в производството не се установява след 2001 г. и до предявяваве на исковата молба на 08.10.2012 г. ищците да са
осъществявали фактическа власт върху спорната част от имота. По делото няма данни те да са манифестирали външно
пред останалите съвладелци, че владеят имота с
намерение да го своят.
Двете групи свидетели разпитани
пред СРС, тези на ищците - Т.В.и М.С.и тези на ответниците
- В.С.и В.И.са дали противоречиви сведения относно владението и ползването на
имота. Според първите имотът, който представлява празно, мочурливо дворно
място, в което няма плодни дървета, е използван от наследодателите на ищците, а
според вторите – от ответника.
Извод, че по делото ищците не
установяват непротиворечиво, че са осъществявали владение за период поне 10
години преди предявяване на иска с намерение за своене
без противопоставяне на останалите съсобственици следва и от факта, че
ответникът Й.С.Л. се
е снабдил с констативен нотариален акт за
собственост по давност и отказ от наследство, по обстоятелствена проверка № 24,
том І, рег. № 1479, дело 107 от 12.07.2001 г., с който е признат за собственик
на УПИ ІV - 101 от кв. 3 с площ от 555 кв. м. , с неуредени сметки по регулация
за 70 кв. м., при съседи : улица, В.М.М., Д.М.В., А.и
К.Б.С.. С последващ нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 8, том 1, рег. № 2053,
дело 166 от 21.05.2008 г. ответникът Й.С.Л. е признат за собственик на
недвижимите имоти, придадени по регулация към собствения УПИ IV-101 от кв. 3, по плана на с. Житен,
столична община, както следва : ПИ от 32 кв. м., която придаваема
част е собствена на В.Б.В.и М.Б.П., наследници на Б.М.Б.; ПИ от 38 кв. м., собствен на К.Д.М..
Следователно ответникът е приемал имота за свой и се е противопоставил на
евентуалните претенции на ищците още през 2001 г., а не както твърдят те – едва
през 2009 г.
Индиция
за направения извод е и обстоятелството, че според СТЕ в действащата
кадастрална карта одобрена със Заповед РД - 18 - 18 от 25.01.2012 г., процесният имот е нанесен като имот с идентификатор 29430.4705.101,
с площ от 581 кв. м., а като собственик на имота е вписан ответника - Й.С.Л..
Като
се съобразят доказателствата в съвкупност следва, че по делото е установено
противопоставяне от ответника на евентуално владение на имота от страна на
ищците. Даже ищците да са осъществявали владение върху реална част от имота след
2001 г., то не е било необезпокоявано, явно и непрекъснато. При това, дори да беше установено, че ищците са
осъществявали фактическа власт върху реална част от имота, те не са
могли да я придобият по давност.
Предвид
изложеното до момента, въззивният
съд споделя решаващите изводи на СРС, че искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е недоказан,
а от там - неоснователен. В съответствие с материалния и процесуален закон той
е бил отхвърлен. Без правно значение за спора по положителния установителен иск е установяването на правата на ответниците
върху имота, както приема и СРС.
Доколкото решаващите изводи на въззивният състав изцяло съвпадат с тези
на СРС, оспореното решение следва да се потвърди. Този извод са отнася и до
решението в частта, в която са присъдени разноски в полза на ответниците.
По разноските пред СГС и
ВКС :
С оглед изхода
от спора и направеното искане, право на разноски имат въззиваемите
страни - ответниците. Доколкото при прогласяване нищожността на предходното
съдебно решение на СГС, ІІ Г с - в е отменено и определението по чл. 248 ГПК касаещо разноските и съобразно указанията, дадени от ВКС в
решението, въпросът за отговорността за разноски следва да се реши в настоящото
производство. Ищците са направили възражение по разноските за адвокат на
ответниците, по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът преценява като
неоснователно, съобразявайки фактическата и правна сложност на спора и
извършените по делото процесуални действия.
Съгласно
доказателствата за реално направени разноски от ответниците пред СГС и ВКС и
списъка на разноските по чл. 80 ГПК, в тяхна полза следва да се присъдят разноски
: за ВКС – 300 лв. адвокатско възнаграждение и 30 лв. държавна такса, за СГС -
300 лв. адвокатско възнаграждение и 200 лв. за вещо лице. Разноските за адвокат
пред СРС са присъдени с потвърденото решение.
Така мотивиран
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 30.05.2014 г.
на СРС, 32 с-в, по гр. д. № 47172/2012 г. са отхвърлени предявените от Й.М.П., ЕГН **********,
А.М.П., ЕГН ********** и Т.М.К., ЕГН ********** (починала на 10.02.2018 г. – в
хода на въззивното производство и заместена от
наследниците си по закон – останалите двама ищци) срещу Й.С.Л., ЕГН **********
и И.И.Л., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 124 ал. 1 от ГПК - за признаване за установено, че ищците са собственици на
основание давностно владение на имот, представляващ
УПИ IV - 101 по регулационния план на с.
Житен, при съседи: улица, УПИ IV -
116, УПИ IV-102, УПИ IV - 100, нанесен
по КК като
имот с идентификатор 29430.4705.101, както и в частта по разноските.
ОСЪЖДА Й.М.П., ЕГН ********** и А.М.П.,
ЕГН **********, с адрес на представителя : гр. София, ул. „*******, чрез адв. Б., да заплатят на Й.С.Л., ЕГН ********** и И.И.Л., ЕГН ********** със съдебен адрес ***, чрез адв.
Б., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следните разноски : за ВКС – 300
лв. адвокатско възнаграждение и 30 лв. държавна такса, за СГС – 300 лв.
адвокатско възнаграждение и 200 лв. за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.