Решение по дело №2920/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  № 142

 

03.02.2020г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  -  VII-ми  граждански състав

На  16.01.2020г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ХРИСТО ИВАНОВ

 

Секретар: Ангелина Костадинова

 

 

като разгледа докладваното от съдия  Ст.Михова в.гр.дело №2920 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по жалба на А.В.А., ЕГН: ********** и А.В.А.,ЕГН:**********,  против Решение № 4205 / 05.11.2019г., по гр.д.№ 13794/2016г. по описа на Пловдивския районен съд,  с което е  оставена без уважение молбата им  за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в мотивите и диспозитива на решение № 1306 от 27.04.2017 г. по гр.д. №13794/2016 г. на ПРС, в частта по направеното възражение от Н.К. за прихващане, изразяваща се в погрешно посочване на периода на вземането за наем, с което е извършено прихващане.

Жалбоподателите молят за отмяна на атакувания съдебен акт и за допускане на поисканата поправка на очевидна фактическа грешка, като  в диспозитива и мотивите на решението  вместо посочения период на вземането за наем:12.01.2015г.-12.03.2015г. , да се чете: 12.01.2015г.-12.04.2015г.  

 Въззиваемата по делото страна Н.К.  взема становище за неоснователност на жалбата,като поддържа,че решението на първоинстанционния съд не страда от релевирания във въззивната жалба порок.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице; касае неблагоприятното за него първоинстанционно решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие следното:

В мотивите на постановеното на 27.04.2017г.  решение № 1306 по гр.д.№13794/2016г. , районният съд е приел за основателно  направеното от ответницата по делото Н.К. възражение за прихващане  за заплатена наемна цена за периода 12.01.2015г.-12.03.2015г.,която воля е обективирана и в диспозитива на решението , с което е отхвърлен иска  на В. А., като погасен чрез прихващане с насрещните вземания на Н.К. включително и за заплатена наемна цена за периода 12.01.2015г.-12.03.2015г.

Първоинстанционното решение е потвърдено  от Пловдивския окръжен съд с влязло в законна сила на  22.11.2017г. Решение , постановено по в.гр.д. №2125/2017г.

С молба  от 02.10.2019г.  от А.В.А. и А.В.А. е поискано допускане на поправка на очевидна фактическа грешка ,като в диспозитива и мотивите на първоиинстанционното решение  вместо посочения период на вземането за наем:12.01.2015г.-12.03.2015г. , да се чете: 12.01.2015г.-12.04.2015г. 

На 05.11.2019г. районният съд е постановил решение №4205, с което е оставил без уважение молбата за поправка на ОФГ, което е предмет на обжалване в настоящето производство.

Настоящият състав на съда намира отказът на първостепенния съд да постанови исканата поправка за правилен.

По реда на чл.247 ГПК съдът,който е постановил решението, може сам да поправи допуснатите при постановяването му очевидни фактически грешки,т.е. несъответствията между изразената в мотивите към решението воля на съда досежно изхода на правния спор и отразяването на тази воля в диспозитива на решението. 

В настоящия случай в мотивите на решението, чиято поправка се иска, съдът е приел  за основателно  направеното от ответницата възражение за прихващане  за заплатена от нея наемна цена за периода 12.01.2015г.-12.03.2015г.,която воля е обективирана и в диспозитива на решението. Следователно липсва противоречие между изразената воля на съда в мотивите и диспозитива на решение. Твърденият недостатък на решението може да обуславя друг порок, но не и наличие на очевидна фактическа грешка.

С оглед на гореизложеното молбата за допускане на очевидна фактическа грешка е неоснователна, а първоинстанционното решение, с което е оставена без уважение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, Пловдивският  окръжен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4205 / 05.11.2019г., постановено  по гр.д.№ 13794/2016г. по описа на Пловдивския районен съд, ХХ гр.с-в.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                               2.