О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр.Шумен, 31.01.2023г.
Административен съд - град Шумен, в закрито
заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Административен съдия: Снежина
Чолакова
като разгледа докладваното от съдията АД № 27 по описа за 2023г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената
стойност (ЗДДС).
Съдебното производство по делото е образувано по жалба на «Г.» ЕООД, с ЕИК ******, представлявано
от управителя Ц.Т.К., със седалище и адрес на
управление ***, против Заповед за налагане
на принудителна административна
мярка (ПАМ) № 7-ФК/05.01.2023г., издадена
от Началник на отдел "Оперативни
дейности" - гр.Варна в
ГД"Фискален контрол"
при ЦУ на НАП-гр.София.
В жалбата
се излагат доводи за незаконосъобразност
на атакуваната заповед, по същество свеждащи се до постановяването й в противоречие с целта
на закона. В тази връзка се
сочи, че ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС се налага
независимо от предвидените глоби
и санкции, поради което и доколкото дружеството е санкционирано по надлежния ред с административно наказание, процесната
ПАМ не би могла да преустанови евентуалното
административно нарушение, нито да предотврати последиците от него, тъй като към момента на констатирането му последното е вече довършено. Прилагането на ПАМ не би могло да предотврати и бъдещи административни нарушения
и вредните последици от тях, а само преустановява търговската дейност в обекта и генерирането на приходи
от нея, респективно постъпване на данъци във фиска. Въз основа на наведените доводи се обосновава
извод за несъответствие на приложената
ПАМ с предвидените
в чл.22 от ЗАНН цели и с регламентирания в чл.6 от АПК принцип на съразмерност. Твърди
се също, че срокът на наложената ПАМ е
определен в нарушение на чл.6, ал.2 от АПК, тъй като засяга правната
сфера на адресатана заповедта
в по-голяма степен от необходимото,
като по този начин се игнорира целта на закона, а
именно – защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Отправя се искане за отмяна на атакуваната заповед, като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на деловодни разноски.
Със
съпроводително писмо рег.№ ДА-01-295/27.01.2023г. по описа на ШАдмС административният орган е представил жалбата, ведно
със заверено копие от административната преписка по издаване на акта.
След като
се запозна със съдържанието на жалбата, оспорвания административен акт и
приложените доказателства, съдът намира, че е сезиран с жалба срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо правен интерес от
оспорване на процесния акт, пред компетентния съд,
поради което същата се явява допустима и делото следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
След като се запозна със
съдържанието на жалбата и направените уточнения към нея, оспорвания
административен акт и приложените доказателства, съдът намира, че като страни в
настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: оспорващ -
«Г.» ЕООД, с
ЕИК ****** и
ответник – Началник отдел «Оперативни дейности» - гр.Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП-гр.София.
С оглед
задължението за разпределяне
на доказателствената тежест,
произтичащо от разпоредбата
на чл.171, ал.4, във връзка
с чл.170, ал.2 от АПК, съдът намира
за необходимо да укаже на страните
за кои обстоятелства следва
да сочат доказателства, а именно:
- на оспорващия следва да се укаже, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата
твърдения;
- на ответната страна следва да
се укаже, че е в нейна
тежест да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му, в т.ч., че оспорваният акт е издаден от
компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на
административно-производствените правила, при съблюдаване на материалния закон
и неговата цел.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Конституира като
страни в настоящото производство, както следва:
оспорващ: «Г.» ЕООД - с.Царев брод,
община Шумен, обл.Шумен, ул.София
№ 7;
ответник: Началник отдел «Оперативни дейности» - гр.Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП - гр.София.
Насрочва АД № 27/2023г.
по описа на ШАдмС за 28.02.2023г. от 10.30 часа, за която дата да се уведомят страните
на посочените по делото адреси.
Указва на оспорващия, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават
незаконосъобразност на обжалвания акт.
Указва на оспорващия в седемдневен срок от получаване на препис от
определението да посочи доказателствата, които иска
да бъдат събрани в съдебното производство.
Указва на ответната страна, че е в нейна тежест да установи съществуването
на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че оспорваният акт е издаден
от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на
административно-производствените правила, при съблюдаване на материалния закон
и неговата цел.
Дава възможност
на страните до датата на съдебното заседание за
представят нови доказателства.
Съдът на основание чл.40 и чл.41 от ГПК, във
връзка с чл.144 от АПК предупреждава
страните за следното:
Страната, която живее или замине
за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Когато тези лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото
и се смятат за връчени.
Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен
адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на посоченото задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ
адрес, всички съобщения се прилагат към делото
и се смятат за връчени.
Препис от настоящото определение
да се изпрати на страните за сведение.
Административен съдия: