Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. София, 07.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИАНА СТАНКОВА ВЕСЕЛА
ЖИВКОВА-ОФИЦЕРСКА
като разгледа докладваното от
съдия Станкова ч.гр.д. № 5540 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от „О.Ф.Б.“ ЕАД – длъжник в
изпълнителното производство по изп.дело № 20217850400122
срещу постановление от 08.03.2021 г. на съдебен изпълнител Л.М., рег. № 785 КЧСИ, с което е оставено без уважение
искането на жалбоподателя за изменение на постановлението за разноските, с
което са определени като дължими от него такива в размер на 400,00 лева за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство и са определени разноски за
налагане и вдигане на запор, както и разноски по сметка от 08.03.2021 г..
Твърди, че от страна на взискателя не са извършени действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане, както е извършено плащане в срока за доброволно
изпълнение, поради което не са дължими разноски за предприемане на каквито и
било изпълнителни действия. Моли обжалваното постановление да бъде отменено,
като дължимите от длъжника на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение
бъдат изменени на 200,00 лева, бъде отменено постановлението в частта на
събрани такси за налагане и вдигане на запор, тъй като този изпълнителен способ
не е приложен и съобразно това намаление бъде намален и размерът на пропорционална
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Оспорва да е дължима и сумата по сметки от 08.03.2021
г., като сочи, че същите не следва да му бъдат възлагани.
Взискателят „Г.С.У.“ ЕООД оспорва
жалбата. Твърди същата да е недопустима, тъй като с постановление на ЧСИ от
25.03.2021 г. частният съдебен изпълнител е намалил адвокатското възнаграждение
до размер от 200,00 лева. Претендира разноски.
В мотиви на ЧСИ Стилияна Стефанова, сочи, че разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателя са били дължими, доколкото не е
извършено плащане преди образуване на изпълнителното производство. Сочи, че по
искане на взискателя от 22.03.2021 г. е намалено адвокатското възнаграждение на
200,00 лева.
Съдът, след като взе предвид до водите на
жалбоподателя и прецени представените доказателства,
намира следното:
Съгласно
чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски.
Частната
жалба е срещу постановлението за разноски в изпълнителното производство, което
постановление представлява по съществото си произнасяне по чл. 435, ал. 2, пр.
последно ГПК, подадена е в срок.
От представените материали по изп.д. № 20217850400122 на
съдебен изпълнител Л.М., рег. № 785 КЧСИ, е видно, че е образувано по молба
от 15.02.2021 г. на взискателя „Г.С.У.“ ЕООД, чрез адв. В.С.срещу длъжника „О.Ф.Б.“
ЕАД за събиране на вземания по изпълнителен лист от 26.11.2020 г., издаден по
гр.д. № 90116/2017 г. на СРС за сумата от 215,00 лева адвокатско възнаграждение.
В молбата са посочени следните способи за изпълнение – налагане на запор на
движимите вещи на длъжника, възбрана на недвижимите имоти, запор на
притежаваните от длъжника дружествени дялове. Към молбата е представен договор
за цесия, пълномощно от 11.02.2021 г., договор за правна защита и съдействие от
11.02.2021 г. и платежно нареждане за плащане на адвокатското възнаграждение в
размер на 400,00 лева.
Видно
от сметка от 17.02.2021 г. са начислени такси за образуване на изпълнителното
дело, за извършване на справка за имуществото на длъжника и неговото имущество,
за връчване на покана за доброволно изпълнение и за налагане на запор в общ
размер на 72 лева. На същата дата е изпратена покана за доброволно изпълнение,
връчена на 22.02.2021 г., както е и изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“
ЕАД. На 23.02.2021 г. е постъпил отговор, че запорът е наложен. С молба от
26.02.2021 г. длъжникът по изпълнението е посочил, че с платежно нареждане от
25.02.2021 г. е заплатил всички задължения по изпълнителното производство и е
направил искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на 200,00 лева,
както и за връщане на начислените такси за налагане и вдигане на запор на
банковите сметки, по аргумент от мотивите на т. 5 от Тълкувателно решение №
3/10.07.2017 г. на т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
С
постановление от 11.02.2021 г. на съдебен изпълнител съдебен изпълнител Л.М.,
рег. № 785 КЧСИ е отказано намаляването на адвокатското възнаграждение на взискателя,
както и останалите разноски, което постановление е връчено на длъжника на
09.03.2021 г. На 08.03.2021 г.е издадена сметка на ЧСИ за 48,00 лева с ДДС за
такси по т. 5 за изготвяне и връчване на покани, призовки, преписи от жаби,
уведомления и книжа, като на същата дата до „О.Ф.Б.“ ЕАД е изпратено съобщение
за задълженията към държавата в размер на 2,84 лева.
С
молба от 22.03.2021 г. взискателят е направил искане за намаляване на адвокатското
му възнаграждение с цел да не се
утежнява изпълнителния процес, като с постановление от 25.03.2021 г. на съдебен изпълнител съдебен изпълнител Л.М., рег. № 785
КЧСИ е намален адвокатският хонорар по изпълнителното дело от 400,00 лева на
200,00 лева, както и е посочено, че е намалена съответно таксата по т. 26 ТТР
при ЗЧСИ.
По възражението за недопустимост на жалбата, поради
постановяване на постановление по разноските от 25.03.2021 г.
Настоящият
съдебен състав намира, че по искане на взискателя разноските в изпълнителното
производство могат да се изменят до постановяване на постановлението по
разноските, респ. до изтичане на срока за неговото изменение реда на чл. 248 ГПК.
В
настоящия случай искането на взискателя за намаляване на разноските за
адвокатско възнаграждение е направено в срока за обжалване на постановлението
по разноските, постановено по реда на чл. 248 ГПК, но въпреки това има
произнасяне на частният съдебен изпълнител с постановление по разноските от 25.03.2021 г,
което не е обжалвано и следва да бъде съобразено.
При
наличие на последващо постановление на съдебния изпълнител, с което е изменено
адвокатското възнаграждение на взискателя до размера, до който е направено
искане в частната жалба и съответно е намален размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ частната
жалба поради липса на правен интерес от нея, с оглед настъпил последващ факт,
се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По жалбата срещу разноските в изпълнителното производство за налагане на запор на банковата сметка и за
вдигането му.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските
по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е
изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
Отговорността на длъжника за разноски в
изпълнителното производство е деликтна и
намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно
задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното
производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. На
длъжника се възлагат тези разноски, които са били във връзка с изпълнението и
са били необходими за принудителното реализиране на вземането. Запорът върху
вземания на длъжника представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което
определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване
на взискателя и се забранява на длъжника, под страх от наказателна отговорност,
да се разпорежда с него, а на третото задължено лице-да извършва плащания на
длъжника. Целта му е да запази това вземане в патримониума на длъжника, като
наред с това осуети и погасяването му чрез извършено от длъжника по вземането
плащане, за да може то да послужи за удовлетворяването на взискателя. Спрямо
длъжника по изпълнението запорът се налага чрез посочването му в поканата за
доброволно изпълнение или с получаване на съобщението за това, ако действието
се предприема в един последващ етап от изпълнението, а по отношение на третото задължено лице запорът
се счита наложен от деня, в който му е връчено запорното съобщение. Съдът
намира, че налагането на запор на банковата сметка на длъжника е била
необходимо разноски в хода на изпълнителното производство. Посочването на
способ за принудително изпълнение е елемент от молбата за образуване на
изпълнителното производство, като едновременното насочване на изпълнението с
изпращането на поканата за доброволно изпълнение е необходимо с оглед
обезпечаване ефективността на изпълнението. В настоящия случай изпълнителният
способ е наложен преди представяне на доказателства за доброволно плащане,
поради което тази разноски следва да бъде възложени на длъжника.
По дължимостта на таксите по сметки от 08.03.2021 г.
Таксите по сметки
от 08.03.2021 г. са за съобщаване на постановлението по разноските от 11.02.2011
г. на длъжника и взискателя, както и за съобщаване на длъжника в изпълнителното
производство за наличието на задължения към НАП.
Съгласно чл. 458 ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите ѝ от
длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния
изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител
изпраща съобщение до Националната агенция за приходите за всяко започнато от
него изпълнение и за всяко разпределение. Предвид тази разпоредба
присъединяването на Държавата и събирането на нейните публични вземания е било
необходимо действие в това изпълнително производство.
С оглед
посочения по-горе принцип за отговорността за разноски тези такси за съобщения
също следва да бъдат понесени от длъжника в изпълнителното производство и
частната жалба в тази част също следва да бъде оставена без уважение.
Производството
по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи
отговорност за разноски. В него само се изменя или допълва решението в частта
за разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава
отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен
спор. Изложеното е валидно и за производството по чл. 248, ал. 3 ГПК. /в този
смисъл е определение № 393/17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на IV
г.о.;определение № 489 от 17.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV
г. о., определение № 552 от 25.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4894/2016 г.,
IV г. о./. Настоящият състав счита за изоставено разбирането, изразено в
определение № 769/15.12.2017 г. по ч.т.д. № 2696/2017 г. на ВКС, II т.о. и в
определение № 78/27.04.2018 г. по ч.гр. д. № 1521/2018 г. на ВКС, I г.о..
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ частната
жалба на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК: ******– длъжник в изпълнителното
производство по изп.дело № 20217850400122, срещу постановление от 11.02.2021 г.
/ съобщено на 08.03.2021 г./ на съдебен изпълнител Л.М., рег. № 785 КЧСИ, в частта, с която е оставено без
уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановлението за
разноските за адвокатско възнаграждение до размер от 200,00 лева и съответно
намаляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВЕЖАНИЕ частната жалба на „О.Ф.Б.“ ЕАД,
ЕИК: ******– длъжник в изпълнителното производство по изп.дело №
20217850400122, срещу постановление от 11.02.2021 г. / съобщено на 08.03.2021
г./ на съдебен изпълнител Л.М., рег. № 785 КЧСИ, в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя
за изменение на постановлението за разноските за налагане на запор на банковата сметка и
за вдигането му, както и срещу постановление по разноските от 08.03.2021
г. за такси за връчване на съобщения в общ размер на 72 лева.
Решението, в частта, с която
се оставя частната жалба без разглеждане, подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му. В останалата част
решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.