№ 453
гр. Враца, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Хр. Х.ва
при участието на секретаря Наталия Мл. П.а
като разгледа докладваното от Калина Хр. Х.ва Гражданско дело №
20241420100587 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Н. П. Н., ЕГН **********,
чрез адв. Х. П., против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че след справка в Централен кредитен регистър
ищецът установил, че съществува непогасено задължение, произтичащо от Договор за
издаване на кредитна карта от 26.08.2005 г., сключен с „Транскарт Файненшъл
Сървисис“ ЕАД. Сочи се, че произтичащите от този договор вземания са придобити от
ответното дружество по силата на сключен със заемодателят договор за цесия от
09.05.2012 г.
Заявява, че предвид изминалия дълъг период от време, не разполага с
екземпляр от договора за кредитна карта, а „ЕОС Матрикс“ ЕООД е отказал да му
представи такъв. Отново с оглед изминалото време счита, че вземанията, произтичащи
от Договор за издаване на кредитна карта, сключен с „Транскарт Файненшъл
Сървисис“ ЕАД на 26.08.2005 г., са погасени по давност. Заявява, че не разполага с
информация кога процесното вземане е станало ликвидно и изискуемо, но с оглед че
от сключването на договора са изминали почти 19 години счита, че погасителната
давност е изтекла отдавна.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
ищецът Н. П. Н., ЕГН **********, не дължи на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата от общо 2 141 лева, от които сумата от 1 249 лева, представляваща
дължима главница по Договор за издаване на кредитна карта, сключен с „Транскарт
1
Файненшъл Сървисис“ ЕАД на 26.08.2005 г., както и сумата от 892 лева – лихви за
забава към 30.11.2023 г., поради изтекла погасителна давност. Претендира присъждане
на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, с който предявения иск се оспорва като недопустим и
неоснователен, Счита, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иска,
с оглед на което производството следва да се прекрати поради неговата
недопустимост.
На следващо място сочи, че искът е неоснователен, тъй като изтичането на
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността
същото да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като
естествено и възможността да бъде изпълнено се ограничава само до доброволното му
погасяване. Заявява, че тъй като материалното право продължава да съществува и след
изтичане на давностния срок,съдът не би могъл да установи в диспозитива, че
длъжникът не дължи сумите, след като той ги дължи и може да изпълни доброволно.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
По силата на договор за кредитна карта „Транскарт“ от 07.06.2004 г. /л. 39-40/,
сключен между „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД като издател и ищеца Н. като
кредитополучател/картоползвател, е сключен договор за предоставяне на кредит
Транскарт, усвояван чрез кредитна карта „Транскарт тип Classic“.
Съгласно чл. 4 от договора, крайният срок, до който кредитът може да
револвира, е 24 месеца. Съгласно уговорката в чл. 12, ал. 2, при изтичане на срока на
действие на договора усвоените суми по кредита стават незабавно изискуеми, като
кредитополучателят се задължава да погаси всички свои задължения по ползвания
кредит, включително такси, лихви и главница.
От приложения Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
09.05.2012 г. и Приложение № 1 към същия се установява, че вземанията по процесния
договор, ведно с всички привилегии и обезпечения, са прехвърлени от „Транскарт
Файненшъл Сървисис“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Представено е приложение №
1 към договора, подписан от представители на страните по договора за цесия, в който
под № 218 фигурира задължението на ищеца Н. в общ размер 1 248,45 лева.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
2
ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо
2 141 лева, от които сумата от 1 249 лева, представляваща дължима главница по
Договор за издаване на кредитна карта, сключен с „Транскарт Файненшъл Сървисис“
ЕАД, както и сумата от 892 лева – лихва за забава, поради изтекла погасителна
давност.
Искът е допустим, а възраженията на ищеца за неговата недопустимост са
неоснователни.
Винаги, когато ответникът претендира плащане на сума, а ищецът оспорва
дължимостта й поради плащане, давност или друго правопогасяващо възражение, той
има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за установяване със
сила на пресъдено нещо, че не дължи претендираната сума.
Изтъкнатите в отговора на исковата молба разсъждения относно естествеността
на вземането и възможността за неговото доброволно погасяване от длъжника, са
теоретични постановки, които не дават никаква защита и сигурност на ищеца, че в
следващ момент кредиторът няма да пристъпи към действия по неговото осъждане за
същите суми и снабдяване с изпълнителен титул. Такава сигурност за ищеца дава
единствено отрицателният установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, решението по
който ще реши спора между страните със сила на пресъдено нещо.
С предявяването на този иск за установяване недължимост на парични суми,
ищецът отрича претендираното от ответника материално право и в тежест на
ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на
това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до
изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са
били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността. За
основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на
изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна
давност, който период не е бил спиран или прекъсван.
Ответното дружество не твърди настъпване на обстоятелства, обуславящи
съществуването и дължимостта на отричаното от ищеца вземане, нито такива
прекъсващи или спиращи давността.
Договорът е сключен на 07.06.2004 г. и е изтекъл 24 месеца по-късно – на
07.06.2006 г., когато е настъпил падежът на задълженията по договора и всички суми
са станали изискуеми – чл. 4 и чл. 12, ал. 2 от договора.
От този момент е започнала да тече погасителната давност за сумите. По
отношение началния момент на давността следва да се съобрази и разпоредбата на чл.
430, ал. 1 ТЗ, съгласно която с изтичане на срока по кредита кредитополучателят е
длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва. От този момент
започва да тече давността по чл. 114 ЗЗД, като приложим е общият петгодишен
3
давностен срок по чл. 110 ЗЗД. /Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
795/2010 г., IV г. о.; Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г.
о./.
При главницата, изразяваща се като сбор от изтеглени в брой суми и
осъществени покупки, не се касае за периодични плащания, за които по силата на чл.
111, б. „в” от ЗЗД се предвижда погасителна тригодишна давност. При договора за
кредит принципно има едно неделимо плащане, като обстоятелствата, че страните са
се уговорили сумите (минималните месечни вноски) да се плащат по погасителен
план, разсрочено във времето, не ги превръща в периодични плащания, тъй като се
касае за частични плащания по един договор, за които кредиторът се е съгласил да
приеме изпълнението от длъжника на части, а не наведнъж. Давността започва да тече
от настъпване на изискуемостта на задължението, в конкретния случай тече от датата
на настъпване на крайният срок на кредита – на 07.06.2006 г.
Конкретните размери на задълженията на ищеца към ответното дружество се
установяват от справката от ЦКР и не се оспорват от ответника по иска, поради което
следва да се приеме, че именно тези суми са недължими поради погасяването им по
давност – главница в размер на 1 249 лева и лихва за забава в размер на 892 лева.
Поради тези правни съображения, при съобразяване със законоустановените
правила за разпределяне на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав
приема, че на 07.06.2011 г. вземането за главница е погасено поради изтичане на 5-
годишна давност, а спогасяването й е погасено и акцесорното вземане за лихва за
забава върху същата. Ответното дружество не ангажира доказателства давността да е
била спирана или прекъсвана, липсват данни за извършени доброволни плащания или
принудително събрани суми в рамките на образуваното срещу него изпълнително
производство. Искът следва да бъде уважен като основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ищеца, който
претендира такива съгласно списък по чл. 80 ГПК /л. 49/, както следва: държавна такса
в размер на 85,64 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева с ДДС.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от №
56/17.05.2024 г. /л. 51 – гръб/, адв. П. е получил в брой от ищеца сумата от 600 лева без
ДДС и 720 лева с ДДС адвокатско възнаграждение, за което договорът служи като
разписка.
Дължимата държавна такса е в размер на 85,64 лева.
Ответното дружество е заявило възражение за прекомерност на платения от
ищеца адвокатски хонорар, което е неоснователно.
В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение е 514,10 лева
4
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ. Уговореното и заплатено възнаграждение от 600
лева без ДДС е в почти минималния размер, поради което не следва да бъде
намалявано.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да заплати на
ищеца сторените разноски в общ размер на общо 805,64 лева – държавна такса и
адвокатски хонорар с ДДС.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Н. П. Н.,
ЕГН **********, с адрес: **********, НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо П. –
Казанджията“ № 4-6, поради изтекла погасителна давност следните суми: главница
в размер на 1 249 лева и лихва за забава в размер на 892 лева, дължими по договор за
кредитна карта „Транскарт“ от 07.06.2004 г., сключен между „Транскарт Файненшъл
Сървисис“ ЕАД като издател и ищеца Н. като кредитополучател/картоползвател, които
вземания са прехвърлени в полза на ответното дружество по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.05.2012 г. и Приложение № 1.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо П. –
Казанджията“ № 4-6, ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. Н., ЕГН **********, с адрес:
**********, сумата от 805,64 лева /осемстотин и пет лева и шестдесет и четири
стотинки/ - разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5