Р Е Ш Е Н И Е
№ 1074/15.3.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на шестнадесети февруари
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян
Колев
при участието на секретар Д.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 425 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от А.Б.В.,
ЕГН ********** ***, в качеството си на баща и законен представител на детето Е.А.В.,
ЕГН: ********** срещу В.С.Ц., ЕГН: ********** *** иск за промяна на местоживеенето
на детето Е.А.В., ЕГН: **********, за предоставяне родителските права и
определяне на режим на лични контакти и иск с правно основание чл. 143 СК за
издръжка на детето, като моли съдът да се произнесе с решение като се
предоставят упражняването на родителските права на ищеца и се определи
местоживеене на детето при ищеца, а на ответницата да се определи режим на
лични отношения с детето, който е обичаен, да се осъди ответницата да заплаща
на детето месечна издръжка в размер на 115,00 лева считано от влизане в сила на
решението, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката. В
исковата молба ищецът излага, че от съвместното съжителство с ответницата имат
родено едно дете Е.А.В., ЕГН **********. Твърди, че страните са подписали
споразумение по ГД№ 17503/2013г. на РС-В., според което майката упражнява
родителските права, а ищеца има определен режим на личен контакт с детето.
Твърди се, че от 21.8.2015г. проблемите между страните във връзка с
отглеждането на детето нарастват. Ищецът твърди, че режима за личен контакт не
се спазва от майката, която вероятно е въздействала върху психиката на детето,
за да не може да се вижда с бащата и да не иска да го вижда, като с времето
синдромът на „родителско отчуждение“ у детето нараствал като проявление. Ищецът
смята, че върху детето е бил упражнен тежък психически натиск, за да не иска
срещи с баща си. Твърди се, че майката има психически проблеми, които поставят
детето в отглеждане в нездрава среда. Твърди се, че детето се отглежда с друго
психично болно дете, което също не му се отразява добре. По насрещния иск
оспорва, че няма промяна в обстоятелствата, за да се увеличава вече
определената издръжка.
С оглед изложеното се иска уважаване на предявения
иск, отхвърляне на насрещния и присъждане на сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИЦАТА от своя страна в определения
едномесечен срок е подала отговор на исковата молба на основание чл.131 ГПК и е
предявила насрещен иск за увеличаване на издръжка от 350,00 лева на 1500,00
лева считано от 7.3.2017г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи. Изцяло се оспорват
фактите изнесени от бащата. Твърди, се че бащата не работи в България, като
отсъства за дълги периоди заради работата си. Твърди се, че спазва режима само когато
той прецени, че за него е добре, поради което се появява и изчезва от живота на
детето по начин, който вреди на връзката им като дете с баща. Оспорва се, че
ответницата страда от заболяване, а за по-големия й син е посочено, че страда
от форма на аутизъм, но същото е в 9-ти клас. Твърди се, че причина за да се
разделят страните е поради упражняван психически и физически тормоз от ищеца
върху ответницата и по-голямото й дете. Твърди се, че майката полага
необходимите грижи за отглеждане на двете си деца. Предявява насрещен иск и
моли съдът да увеличи размера на издръжката от 350,00 лева на 1500,00 лева,
като се твърди, че ищецът получава достатъчно доход. Поради изложеното се иска
уважаване на насрещния иск и отхвърляне на главния, с присъждане на разноските.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” – В., не изразява
становище по спора. Депозира подробен социален доклад
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, направените от страните доводи, прие за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори, а и видно от приложеното по делото на л. 121 удостоверение за раждане, детето Е.А.В. е родено
от съвместното съжителство на страните.
Безспорно е и обстоятелството, че страните са разделени, като в момента
детето живее при бащата, който полага непосредствените грижи за него, съгласно
определение на съда от 13.08.2014 г. по гр.д. 17503/2013 г., по описа на ВРС за
одобряване на спогодба между страните.
За установяване родителския капацитет на родителите и за привързаността
на детето към тях бе допусната и приета комбинираната съдебно–психологическа и
психиатрична експертиза на вещото лице Р.Г. и вещото лице Р.Б.. Според
заключението на вещите лица са налице разлики в начините на подход към детето и
методите на възпитание при двамата родители, но и двамата родители разполагат с
необходимия родителски капацитет за отглеждане на детето. По отношение връзката
между детето и бащата вещите лица са установили добър контакт между двамата. Детето
се чувства много добре и спокойно в средата на баща си, независи че в
пространството той е далече. В негово присъствие се чувствало и спонтанно,
уверено и спокойно.
По отношение на пълнолетният син на майката - А., поясняват, че страда
от „Синдрома на Аспергер“, при него няма
изоставане в интелектуалното развитие, но изпитва трудности с емоционалното
изразяване. Хората от неговия тип са по-дистанцрани, по-малко израз и дават на
емоциите си. По време на освидетелстването забелязали наличие на доста
пълноценна връзка между брат и сестра, наличие на топло отношение и полагане на
грижи за детето Е.. Установили също, че братът се грижи да я взема от училище. Вещите
лица са категорични в заключението си, че съжителството между обогатява детето Е.,
защото я учи и на толеранс към различните хора и хората със специални нужди. Тя
се чувства добре и обгрижвана. Установили са, че неговото състояние не пречи на
нейните спонтанно изразяване на чувства и поведение, пълноценна е връзката
между тях, няма опасност за здравето на детето при общуването с брат му.
За установяване на възможностите на родителите да предоставят и
организират подходяща среда за отглеждане на детето и осигуряване на неговите
нужди, както и относно родителския капацитет на двамата родители са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите С.К.А. и И.Д.Ж..
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че както майката,
така и бащата разполагат с необходимите за отглеждане на детето условия. От
една страна майката разполага със жилище, предоставено й за временно ползване
от нейни роднини, в което има достатъчно място за отглеждане на детето Е. и
нейния по-голям брат. От друга страна бащата разполага със самостоятелно
жилище, в което има обзаведена самостоятелна стая на детето.
Сходна фактическа обстановка е изложена и в приложения социален доклад
на ДСП – В..
От правна страна съдът
приема следното:
Решаващо значение при определяне местоживеенето на детето имат неговите интереси. Страните по делото са
били във фактическо съжителство от семеен характер до 2009 -2012 г., като към
настоящия момент те са разделени а детето живее със своята майка в жилище,
което им е предоставено от роднини на майката съобразно одобрена с определение
на съда от 13.08.2014 г. по гр.д. 17503/2013 г., по описа на ВРС спогодба. С
оглед на това, че се твърди настъпило изменение на обстоятелствата, при които е
сключена спогодбата, с която упражняването на родителските права по отношение
на ненавършилото пълнолетие дете е предоставено на майката, както и с оглед наличието
на спор между страните в тази насока, съдът намира, че тези въпроси следва да
бъдат уредени по съдебен ред.
По отношение на упражняването на родителските права и местоживеенето:
В съответствие с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС,
което не е загубило силата си, както и практиката установена с постановени по
реда на чл. 290 ГПК - решение № 173 от 07.05.2015 г. на ВКС по гр.д. №
6136/2014 г., ІV г.о., решение № 14 от 24.01.2015 г. на ВКС по гр.д. №
4575/2014 г., ІІІ г.о., решение № 269 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр.д. №
1420/2010 г., ІІІ г.о. съдът е изслушал становищата на страните в открито
съдебно заседание.
Освен това следва да се има предвид и че в цитираната практика примерно
са изброени обстоятелствата, които съдът следва да съобрази при преценката си
на кой от родителите да предостави упражняването на родителските права. Това са
възпитателските качества на родителите, морален лик на родителите, грижи и
отношение на родителите към децата, желание на родителите да отглеждат децата,
привързаност на децата към родителите, пол, възраст на децата, помощ на трети
лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот.
В т. I е изяснено понятието "интерес на детето", като изрично е
подчертано, че за него "решаващо значение има цялата съвкупност от
интереси, но "от аспекта на всестранното развитие на личността"
/както материални, така и тези, които са от значение за правилното отглеждане и
възпитание на детето/.
В разглеждания случай се установява, както безспорно, така и от
доказателствата по делото наличието и при двамата родители на много добри
социални и хигиенно-битови условия за отглеждането на детето в жилищата, с
които разполагат. И двамата родители имат възможност да осигурят необходимите
условия за задоволяване нуждите на детето, както и с подкрепа от членове на
разширеното семейство. Безспорно е, че бащата разполага с по-големи материални
възможности, но следва да се отбележи, че тази разлика няма практически смисъл
и е ирелевантна, доколкото материалните възможности и на двамата родители на детето,
както и на техните близки са достатъчни за неговите алиментни и духовни нужди.
И двамата родители разполагат с достатъчно жилищно пространство за отглеждането
му.
По отношение на емоционалната привързаност на детето към родителите от
заключението на вещото лице по СПсЕ се установи че същото
е изградило силна привързаност както към майката, която в този момент основно
полага грижи за него, така също и към бащата, каквато към него детето изпитва спонтанно,
т.е. налице е еднаква близост с двамата родители. Детето се чувства спокойно в дома
на майката, а също и в компанията на бащата. Няма данни в психологичното
изследване, че детето е заплашвано или малтретирано по какъвто и да е начин от
който и да е от родителите.
Безсъмнено бе установено от заключението на вещите лица и от изразеното
в съдебно заседание тяхно становище, че присъствието на големия брат на детето
по никакъв начин не застрашава здравето, на Е., нито неговото правилно
емоционално, интелектуално и физическо развитие. Точно напротив – вещите лица
са твърдо убедени в заключението си, че връзката между детето Е. и брат й А.
само я обогатява духовно.
Същевременно, от заключението на вещите лица и от свидетелските
показания се установява, че и двамата родители са съпричастни към съдбата и
бъдещето на детето, обичат го според своите разбирания и убеждения, утвърдени в
родителското семейство. И двамата родители не търпят дефицити по отношение
родителския си капацитет, но са налице разлики в начините на подход към детето
и методите на възпитание при двамата родители.
Както беше обсъдено по-горе, от заключението на вещите лица по приетата
експертиза не се установи наличие на твърдяното поведение от страна на нито единия
от двамата родители наличие на неблагоприятна среда в обкръжението на другия.
От показанията на разпитаните свидетели не се установиха факти в потвърждение
на твърденията на всяка от страните за поведение на другата, поставящо в
опасност за здравето и социалното израстване на детето. Напротив, както от разпита на свидетелите,
така и от СППЕ, че всеки от родителите е полагал адекватни грижи за неговото
физическо и психично здравословно състояние, осигуряване са както битовите му
потребности, така и нуждата от внимание и обич.
Решаващо в случая е обстоятелството, че в момента детето живее при майката и се отглежда от нея. Същата вече е изградила
благоприятна за развитието му социална среда, с която детето е привикнало,
изградило е собствени социални контакти със своя брат и с роднините на майката
и се чувства добре в нея.
По делото се установи, че бащата на детето също разполага с необходимия
родителски капацитет и материални условия за отглеждане на детето Е. и дори се
установи, че тези условия са по-добри от условията които майката може да
предостави. Следва да се има предвид обаче, че професията на бащата като
механик на нефтена платформа предполага продължителни отсъствия от страната.
Това обстоятелство бе установено по безспорен начин, включително и по реда на
чл. 176 ГПК. В такъв случай при евентуалното предоставяне на родителските права
за упражняване от него, това би съставлявало неудобство за осъществяването им,
въпреки установеното по делото наличие на солидна подпомагаща среда в лицето на
неговите родители. Освен това изменението на обстоятелствата, в това число и
промяната на родителя, който следва да упражнява родителските права, предвид
възрастта на детето съставлява промяна, която поставя в риск правилното,
личностно, психическо, а и оттам физическо състояние на детето.
Налага се извода, че Майката е по-подходящия родител да упражнява
родителските права спрямо детето към настоящия момент, и не защото разполага с
по-добър родителски капацитет или по-добри материални условия за отглеждането,
а единствено и само защото промяната в битовата и социална обстановка биха
създали дискомфорт за детето и риск за личностното и емоционалното му състояние.
От друга страна както бе посочено вече, професията на бащата предполага
отсъствие от страната за дълги периоди от време, което обстоятелство съставлява
пречка той да осъществява ефективно родителските права.
В този смисъл съдът намира че на този етап от отглеждането и
възпитанието на детето не е в негов интерес да бъде променена средата, в която
живее. Водещ в случая е интереса на детето. С родителски капацитет, очевидно
разполагат и двамата родители, и двамата имат желание да отглеждат детето, но на
този етап от развитието му, изцяло в негов интерес е упражняването на родителските
права да бъде предоставено отново на майката. Тя е този родител, който
понастоящем полага непосредствени грижи, като не се установиха в хода на
производството основанията, които да са пречка да върши това и за в бъдеще.
Въз основа на изложеното се налага извода, че в интерес на детето е да
бъде отглеждано от своята майка, поради което предявеният иск за изменение на
обстоятелствата, при които са определени мерките относно упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака дете Е. следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на издръжката дължима от родителя на когото не са
предоставени родителските права:
Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 1 СК се
определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи.
По принцип задължение и на двамата родители е да гледат и издържат
децата си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително и само
от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с
увеличен размер на издръжката. Съгласно представените по делото доказателства,
бащата на детето реализира доходи над средните за страната, а майката не
реализира такива. По делото не се спори, че ответникът няма нужда да престира
издръжка и за друго свое дете.
Що се отнася до нуждите на детето Е. съдът приема, че освен присъщите за
възрастта си нужди от храна, облекло училищни и извънкласни занимания няма
данни същото да страда от заболявания, които да обуславят наличие на специфични
потребности и нужди.
Така, като взе предвид нуждите на детето и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и с оглед възможността съдът да
присъди издръжка в размер, дължим съобразно Конвенцията за правата на детето,
съдът намира, че определеният по споразумение между родителите общ размер на
месечната издръжка в размер на 350,00 лв. за детето Е., е напълно достатъчен за
задоволяване на нуждите му от храна, дрехи и учебни пособия. Следва да се има
предвид и обстоятелството, че така определеният размер на издръжката е над
средните за страната.
Относно разноските:
Страните правят искания
за разноски.
При този изход на спора,
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, ищецът има право да иска от ответницата
направените от него разноски за държавна такса, възнаграждение за защита и съдействие
от един адвокат и за вещо лице, съобразно отхвърления иск за издръжка.
На основание чл. 78, ал.
3 ГПК ответникът също има право но разноски, съобразно отхвърления иск за
предоставяне родителските права.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Б.В., ЕГН ********** ***, в качеството си на баща и законен
представител на детето Е.А.В., ЕГН: ********** срещу В.С.Ц., ЕГН: ********** ***
иск за промяна на определените със
съдебна спогодба между страните, одобрена от съда на 13.08.2014 г. по гр.д.
17503/2013 г., по описа на ВРС мерки относно предоставяне родителските права спрямо
детето Е.А.В., ЕГН: **********, определяне местоживеенето на детето, определяне
на режим на лични контакти с майката и за осъждане на майката да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 115,00 лева считано
от влизане в сила на решението, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи
издръжката, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.Ц., ЕГН: **********
***, в качеството си на майка и законен представител на детето Е.А.В., ЕГН: **********
срещу А.Б.В., ЕГН ********** *** иск за изменение на определената със съдебна спогодба между
страните, одобрена от съда на 13.08.2014 г. по гр.д. 17503/2013 г., по описа на
ВРС издръжка в полза на детето Е.А.В., ЕГН: ********** в размер от 350,00 лева
до размер от 1500,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Б.В., ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на В.С.Ц., ЕГН: ********** *** сумата в размер на 660,00 /шестстотин
и шестдесет/ лева разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка с отхвърления
иск за изменение на родителските права.
ОСЪЖДА В.С.Ц., ЕГН: ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на А.Б.В., ЕГН ********** *** сумата в размер на 600,00 /шестстотин/
лева разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка с отхвърления иск за
увеличение на издръжката.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: