О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260544
гр.Пловдив,24.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито
заседание на двадесет и трети февруари,през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СВЕТЛАНА СТАНЕВА
като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д.№ 2714/20г.
по описа на ПдОС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.423,ал.1 от ГПК.
Образувано e по възражение,подадено от А.М.С.,ЕГН-********** *** чрез
пълномощника му адв.Р.П. в качеството му на длъжник против Заповед за
изпълнение № 4801/31.05.19г.по чл.410 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 8361/2019 г.
по описа на ПдРС.
От възражението
е видно,че молителят се позовава на
ненадлежно връчване на заповедта по чл.410 от ГПК-чл.423,ал.1,т.1 от ГПК,респективно на особени непредвидени обстоятелства,поради които не е успял
да узнае своевременно за връчването-чл.423,ал.1,т.3 от ГПК,поради което С. не
могъл да направи възражение в предвидения срок.Твърди,че узнал за заповедта за
изпълнение на 28.08.20г.,когато му било връчено съобщение за образуване на
изп.дело № 292/20г.по описа на ЧСИ Б.Андреева,рег.№ 908. Иска се приемане на
възражението,спиране на изпълнението на издадената заповед по чл.410 от ГПК и
изпращане на делото на ПдРС за изпълнение на процедурата по чл.415,ал.1 от ГПК.Към
възражението са приложени в заверени копия епикриза от 27.09.13г.и експертно
решение № 1731/15.11.13г.на лицето М. Д. С.,както и справка по кадастрална
карта относно ПИ,находящ се в гр.П.,ул.“Б.№ 30.Претендират се разноски.
Постъпил е писмен отговор от „Фронтекс интернешънъл“ЕАД,ЕИК-*********,със
седалище гр.С. чрез пълномощника му юрск.Т.К.,в което изразява становище за недопустимост
на възражението като подадено извън законоустановения срок по чл.423 от ГПК,респективно за неоснователност на
същото по изложени в отговора съображения.Претендира разноски.
ПдОС, след като обсъди
доводите, изложени във възражението и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Възражението е
подадено в едномесечния срок по
чл.423,ал.1 от ГПК,видно от изпратеното от ЧСИ Андреева съобщение за образувано
изп.дело,връчено лично на молителя С. на 28.08.20г.,поради което е допустимо.
Искането за
приемане на възражение от въззивния съд обаче е неоснователно.
Молителят
твърди,че заповедта за изпълнение на
парично задължение не му била връчена редовно,като му станала известна едва на 28.08.20г.във
връзка с получено от него съобщение за образуване на изп.дело и следвало да се приеме,че е налице хипотезата
на чл.423,ал.1,т.1 от ГПК.Твърди,че съобщението,с която от ПдРС е следвало да го уведомят за издаването на
заповедта по чл.410 от ГПК била връчена на обитавания от молителя адрес в гр.П.,ул.“Б.“ № 30 на
неговия баща М. С.,който обаче не го уведомил за заповедта.Молителят и баща му
не живеели заедно и не споделяли едно домакинство,като всеки от тях живеел в
самостоятелна къща,макар и построени в един и същи недвижим имот с адм.адрес
ул.“Б.“№ 30.На този адрес имало построени и други самостоятелни къщи,в които
живеели други лица.Получилият призовката баща на молителя бил в напреднала
възраст и с множество заболявания,в резултат на които често губел памет и
съзнание,бил неадекватен и се нуждаел от постоянна чужда помощ и грижи.Поради
това си състояние,дори и да бил получил заповедта със задължение да я предаде
на сина си,било напълно възможно да е забравил да му я предаде.В подкрепа на
твърденията си молителят е представил епикриза и ЕР на ТЕЛК на името на баща
му,и двете от 2013г.От тях е видно,че М. С. страда от туберкулоза на
дихателните органи,за което е пролежал в болнично заведение 4 месеца през
2013г. и е инвалидизиран поради това си заболяване.От представената справка от
кадастралната карта на ПИ с адм.адрес гр.П.,ул.“Б.“№ 3 е видно,че в имота с
площ от 665 кв.м.са отбелязани няколко сгради,без данни за предназначението им като жилищни или за други нужди.
Касае се за заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,с която е разпоредено
длъжникът А.М.С. да заплати на кредитора „Фронтекс интернешънъл“ЕАД сумата от 571,26лв.411,87лв.главница,сумата
от 89,57лв.договорна възнаградителна лихва и лихва за забава в размер на
565,71лв. за посочените периоди,ведно със законната лихва и направените разноски в размер на 75лв.,като
вземането произтича от неизпълнение на договорно задължение въз основа на
договор за паричен заем от 10.03.08г.,което вземане е цедирано на кредитора с
договор за цесия на вземания от 08.07.14г.
ПдРС е направил
справка за постоянен и настоящ адрес на А.С.,съгласно която и постоянния,и
настоящия адрес на С. ***.
На този адрес е
изпратено съобщението за издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,като
същото е връчено на 07.06.2019г.на М. С.-баща.Съобщението е редовно оформено с
дата,подпис и имена на връчителя,подпис имена и качество на получателя.
По отношение на позоваването на молителя на ненадлежното
връчване на заповедта за изпълнение съдът намира,че такова ненадлежно връчване
не е налице.Доводите на жалбоподателя,че
баща му не живее в едно
домакинство с него,а в отделни къщи на един и същи адрес,не се споделя от
настоящата инстанция.Същото е останало недоказано.От представената справка по
КК е видно единствено,че на адреса на ул.“Б.“№ 30 има няколко постройки,но няма
никакви данни колко от тези постройки се ползват за жилищни нужди.Не може да се
установи кои от тези постройки,дори и да са жилища,от кои лица се обитават,за
да се стигне до извод,че жалбоподателя и неговия баща живеят в отделни
сгради,респ.домакинства.
От извършената от съда служебна справка в НБД „Население“
е видно, че адресът на връчване съвпада с постоянния и настоящия адрес на А.М.С..
Съгласно разпоредбата на чл.46,ал.1 от ГПК когато съобщението не може да бъде
връчено лично на адресата,то се връчва на друго лице,което е съгласно да го
приеме,като това „друго лице“ по смисъла на чл.46,ал.2 от ГПК може да бъде
всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса.Логическото
тълкуване на цитираната правна норма води до извода,че лице от „домашните“ и
лице, което „живее на адреса“ са две отделни категории лица.Под „домашните“
законът разбира лица, които се намират в някаква житейска връзка с
адресата,напр. съпрузи,близки роднини, в т.ч.по сватовство, и др.п., поради
което е обичайно същите да живеят в дома му или да са в близки отношения, т.е.
да са от „домашните“ на лицето. Ако липсва такава връзка, е възможно връчването
да стане и на друго лице, което живее на адреса. Следователно,когато
лицето,получаващо призовката е намерено на адреса и може да се причисли към
категорията на „домашните“ посредством посочване на връзката му с адресата (в
случая това е родство от първа степен по права линия между баща и син), не е
необходимо връчителят да установява дали това друго лице живее на адреса или
не.Липсата на такава проверка чрез събиране на сведения или по друг начин не
опорочава редовността на връчването,защото законът не изисква постоянния или
настоящия адрес на лицето от „домашните“ да съвпада с адреса на връчване.
Достатъчно е лицето да е било на адреса в момента на връчването и да може да се
причисли към кръга на „домашните“ посредством връзката му с адресата.Нарочно
установяване,че лицето живее на адреса ще е необходимо само тогава, когато
другото лице няма такава връзка с адресата.В този случай, за да е редовно
връчването, призовкарят следва да събере сведения и изрично да посочи начина,по
който е установил, че лицето живее на адреса.В случая обаче това не е
необходимо,тъй като е установена родствена връзка на получателя на съобщението
с адресата на същото,т.е.получателят е от кръга на „домашните му“по см.на
чл.46,ал.2 от ГПК.
Съдът не
приема и доводите на жалбоподателя за наличието на предпоставките на
чл.423,ал.ал.1,т.3 от ГПК-особени непредвидени обстоятелства поради твърдяната
неадекватност на получилият призовката М.
С.,който забравил да я предаде на сина си.От представените медицински
документи-епикриза и експертно решение
по никакъв начин не се доказва,че заболяването на бащата на жалбоподателя е
довело до твърдяната неадекватност,загуба на памет и съзнание.Ноторно известно
е,че при туберкулозата като заболяване няма симптоми,свързани с неадекватност на
болния,т.е.с психическо състояние,водещо до невъзможност същия да разбира и
ръководи постъпките си.Още повече,че и двете писм.доказателства за наличие на
заболяване на М. С. са отпреди седем години и не е ясно дали той все още страда
от това заболяване.
Предвид изложеното настоящата инстаниция намира,че не са
налице нито предпоставките на т.1,нито предпоставките на т.3 от чл.423,ал.1 от ГПК.
Предметът на
настоящото производство се свежда единствено до преценка дали е налице твърдяното във възражението
основание-ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение,респ.невъзможност
длъжникът да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени
обстоятелства.Останалите
обстоятелства във връзка с материалното правоотношение между страните не
подлежат на разглеждане и обсъждане в настоящото производство.След като се констатира,че заповедта е връчена надлежно,то възражението се
явява неоснователно и на двете наведени от длъжника основания,поради което не
следва да се приема.
Жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна разноски в настоящото
производство за юрск.възнаграждение в размер на 100лв.на осн.чл.25,ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ вр.с чл.37 от ЗПрП във вр.с
чл.78,ал.8 от ГПК.
Предвид
гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА възражението на А.М.С.,ЕГН-********** *** по чл. 423, ал. 1, т. 1 и т.
3 от ГПК против Заповед за изпълнение № 4801/31.05.19г.по
чл.410 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 8361/2019 г. по описа на ПдРС.
ОСЪЖДА А.М.С.,ЕГН-**********
*** да заплати на „Фронтекс интернешънъл“ЕАД,ЕИК-*********,със седалище
гр.С. сумата от 100 (сто)лв.юристконсултско възнаграждение в настоящото
производство.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: