Определение по дело №2204/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 3307
Дата: 18 ноември 2022 г.
Съдия: Станислава Петкова Стоева
Дело: 20227050702204
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 септември 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

_______________

 

 

гр. Варна, 18 ноември 2022

 

 

Варненският административен съд, VІІ състав, в закрито заседание на осемнадесети ноември, две хиляди двадесет и втора  година в състав:                             

 

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВА СТОЕВА

 

като разгледа докладваното адм. дело № 2202 по описа за 2022 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 166 ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по молба от „В. ЕКО ТУРС“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от , универсален правоприемник на ЕТ „В. турс – С.Я.“, със седалище и адрес на управление ----------- чрез адв. К.С. *** за спиране предварителното изпълнение на Решение № 37/3/3120244/3/01/04/01 на Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, за налагане на финансова корекция в размер на 259 075,33 лв., представляващи 100% от предоставената безвъзмездна финансова помощ по Договор № 37/3/3120244 от 13.12.2013 г. между ДФ „Земеделие“ и ЕТ „В. турс – С.Я.“.

С молбата се прави искане за спиране, мотивирано с вредите, които би нанесло изпълнението както на физическото лице, така и на дружеството. Изложени са мотиви за липса на доходи на физическото лице, което от 01.08.2010г. и понастоящем е домакиня, отглеждала е двете си деца – тогава на 11 и на 5 години, не получава никакви доходи. Твърди се, че семейството се издържа само от бащата. В подкрепа на твърденията са представени удостоверения за раждане на децата, справки за трудовите правоотношения на С.Я.,  Справка за историята на осигуряването като самоосигуряващо се лице, както и Протокол № П-03000319096755-073-001/04.10.2019г. за източниците на финансиране от ТД на НАП Варна. Представени са и два броя Договори за заем от 13.02.2014г. и от 17.04.2014г., със срок за връщане от 5 години, който е изтекъл, но  видно от посочения Протокол няма погасяване на дължимите суми – общо 120 000 лева. Отделно са посочени като вече настъпили вреди разходите по оспорването на решението – държавната такса, предвид огромния материален интерес на оспорването и дължимите разноски – възнаграждения за вещо лице и адвокатски хонорар.

По отношение на юридическото лице - „В. ЕКО ТУРС“ ЕООД, правоприемник на ЕТ „В. турс – С.Я.“ вредите се обосновават с невъзможността да се извършва стопанска дейност, след като са отстранени пречките за експлоатация на къщите, предмет на оспореното решение. Дружеството е генерирало само разходи, които обстоятелства не са обсъдени в Решението за налагане на финансова корекция и са нови и достатъчни за да обосноват реална възможност от настъпването на значителни вреди за дружеството.

Твърди се, че посочените вреди са несъразмерни с целта на закона – допускането на предварително изпълнение на актовете по ЗУСЕФСУ – чл. 27 ал. 2 изр. първо.

Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, може да бъде спряно по реда на чл. 166 ал. 4 от АПК по искане на оспорващия при наличие на условията на  чл. 166 ал. 2 от АПК, съгласно които норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, каквато в случая разпоредбите на чл.27 ЗПЗП  и чл. 27 от ЗУСЕФСУ не съдържат, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, т. е. съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Анализът на така цитираните правни норми обосновава извода за наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, въз основа на които, съдът може да постанови спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт – възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства.

С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 166 ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт, т. е. тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по  чл. 166 ал. 2 АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60 ал. 1 АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими, съставляващи основание за спирането на оспорения административен акт.

В конкретния случай, от изложените в молбата обстоятелства съдът намира, че са изпълнени предпоставките на закона - заради значителния размер на установеното публично държавно вземане, вредата за лицето, предвид липсата на средства за издръжка е значителна. На следващо място, събирането на вземането е несъвместимо с опитите за продължаването на стопанската дейност на търговеца, а това е вреда несъизмерима с преследваната цел /чл. 6, ал. 5 АПК/ и предполага въздържане от действия по изпълнението. Съдът съобрази и че предвид кратките срокове, в които по закон следва да приключват съдебните производства, спирането не би попречило на изпълнението на акта, в случай, че същият бъде потвърден от съда.

 По изложените в молбата мотиви за спиране на предварителното изпълнение, съдът намира, че изпълнението би могло да причини на оспорващия значителни или труднопоправими вреди, поради което  са налице предпоставките по  чл. 166 ал. 2 от АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на оспореното решение следва да бъде уважено.

 

Така мотивиран и на основание чл. 166 ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

СПИРА изпълнението на Решение № 37/3/3120244/3/01/04/01 на Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, за налагане на финансова корекция в размер на 259 075,33 лв., представляващи 100% от предоставената безвъзмездна финансова помощ по Договор № 37/3/3120244 от 13.12.2013 г. между ДФ „Земеделие“ и ЕТ „В. турс – С.Я.“.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                       

 

СЪДИЯ: