Р Е Ш Е Н И Е
№…………….…./…………07.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Елена Петрова, като разгледа
докладваното от съдията, търговско дело №1451 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба предявена от ”Петрол Холдинг“ АД /в неплатежоспособност/,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от
синдика З.Н.Н., със съдебен адрес:*** ”Автогара”, офис сграда ”Каравелов” №2, против “Авто-Транс-В.И.“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от В Д Ж,
действащ чрез адв.Н.К., с адрес: ***, с която при условията на обективно,
евентуално и кумулативно съединяване, са предявени искове, както следва: -с
правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на
сключеният между страните Договор за цесия 01.09.2014г., поради липса на
предвиденото в чл.635 от ТЗ съгласие на временните синдици, назначени като
обезпечителна мярка, или в евентуалност като сключен в противоречие със
закона-императивната норма на чл.635 от ТЗ или отново в евентуалност тъй като
договорът е симулативен и като такъв нищожен; -с правно основание чл.26, ал.2
от ЗЗД за прогласяване на нищожността на Запис на заповед, издаден на
28.07.2016г. от “Вратцата“ ЕООД за сумата от 277397.04лв., с
падеж-01.08.2016г., поради липса на основание, с оглед нищожността на
каузалното отношение-Договор за цесия от 01.09.2014г., за обезпечаването на
което е издадена ценната книга, или в евентуалност на основание чл.486, ал.2 от ТЗ, защото записът на заповед няма валидно определен падеж по смисъла на
чл.486, ал.1 от ТЗ; -с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с
чл.34 от ЗЗД за осъждане на ответника да върне /прехвърли обратно/ на ищеца
вземането към дъщерното му дружество “Вратцата“ ЕООД, произтичащо от Договор за
заем от 27.02.2008г. и анекси към него в размер на 238447.21лв., от които
главница в размер на 200000лв. и лихва в размер на 38447.21лв., или в
евентуалност с правно основание чл.59 от ЗЗД присъждане на сумата от
336934.47лв., представляваща размера на обогатяването на ответника за сметка на
ищеца, или в евентуалност сумата от 238447.21лв., представляваща размера на
вземането на ищеца, към момента на недействителното му прехвърляне.
В исковата молба се
твърди, че ищцовото дружество едноличен собственик капитала на “Вратцата“ ЕООД,
по отношение на което е извършена ревизионна проверка и е изготвен Ревизионен
доклад. Според констатациите в ревизионният доклад, между ищцовото дружество,
представлявано от Д Е, в качеството му на изпълнителен директор и ответното
дружество, е сключен Договор за цесия от 01.09.2014г., по силата на който
последното дружество е придобило вземане на първото от “Вратцата“ ЕООД по
Договор за заем от 27.02.2008г., в общ размер на 238447.21лв., от които
200000лв.-главница и 38447.21лв.-лихва. Поддържа се, че към момента на
подписване на договора за цесия, Д Е не е бил легитимен изпълнителен директор
на ищцовото дружество, което е установено с Решение №331/05.07.2018г. по
т.д.№366/2013г. на ОС Стара Загора, влязло в сила на 07.09.2018г. Освен това
към датата на сключване на договора за цесия-01.09.2014г., в рамките на
образуваното по отношение на ищцовото дружество производство по реда на чл.625
вр. с чл.608 от ТЗ, по т.д.№83/2014г. на ОС Стара Загора, са допуснати
обезпечения по реда на чл.629а, ал.1, т.1 от ТЗ, като са назначени двама
временни синдици с правомощията по чл.635, ал.1 от ТЗ, а именно с Определение
№389/20.03.2014г. е назначен временен синдик С Г, който вписан по партидата на
дружеството ТРРЮЛНЦ с вписване в №20140320115600 и с определение
№631/13.05.2014г. е назначен втори временен синдик Б М, с вписване
№20140514102919. Сочи се, че след извършена проверка по повод горепосочените
договори, се установило, че на 27.02.2008г. между ищцовото дружество и
“Вратцата“ ЕООД е сключен договор за заем, по силата на който първото дружество
се задължава да предостави заемна сума в размер до 60000лв., а второто се
задължава да върне заемната сума, ведно с възнаграждение под формата на годишна
лихва на база 360 дни годишно, в размер на 3 месечен Софибор + 1 %
надбавка. Според счетоводните извлечения
и оборотната ведомост за периода 01.01.2014г.-31.12.2014г., ищцовото дружество
е предоставило на дъщерното си дружество “Вратцата“ ЕООД заем в размер на
200000лв. На 03.09.2014г. “Вратцата“ ЕООД, е получило уведомление от ищцовото
дружество, представлявано от Д Е, с което на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, е
уведомено, че вземането на произтичащо от Договора за заем от 27.02.2008г. и
анекси към него, в размер на 238447.21лв., от които 200000лв.-главница и
38447.21лв.-лихва, е прехвърлено с Договор за цесия от 01.09.2014г. на
ответното дружество. Твърди се, че ищцовото дружество не разполага с договора
за цесия, тъй като същият не е открит в търговските книги на дружеството и тези
на “Вратцата“ ЕООД, като такъв не му е предоставен и от ответното дружество,
въпреки изпратената нот.покана за това. Сочи се, че в годишните финансови
отчети за 2014г., 2015г. и 2016г. на ответното дружество, не са отразени
вземането по договора за цесия в размер на 238447.21лв. и задължението към
ищцовото дружество за заплащане на продажна цена по цесията. Сочи се още, че на
28.07.2016г. на “Вратцата“ ЕООД, е получило покана от ответното дружество в
срок до 31.07.2016г. да заплати дължимата сума в размер на 277397.04лв., или в
същия срок да издаде Запис на заповед, с падеж 31.07.2016г. На указаната дата,
“Вратцата“ ЕООД е издало запис на заповед, с който се задължава неотменимо и
безусловно да заплати на ответното дружество, без протест и без разноски сумата
от 277397.04лв., с падеж на 01.08.2016г. На основание записа на заповед, по
реда на чл.417, т.9 и чл.418, ал.1 от ГПК по ч.гр.д.№13692/2016г. на PC Варна,
е издаден изпълнителен лист в полза на ответното дружество за сумата от
277397.04лв.-главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението, както и съдебно-деловодни разноски. Въз основа на
изпълнителният лист е образувано изп.д.№20157180400563 на ЧСИ с рег.№718, в
рамките, на което с протокол от 10.01.2017г. за купувач на недвижим имот,
собственост на длъжника “Вратцата“ ЕООД, е обявен взискателят-ответното
дружество, за сумата от 482600лв. На 05.06.2017г. на основание чл.460 от ГПК по
изп.д.№598/2016г. по описа на ЧСИ с рег.№718, е изготвено Разпределение като в
полза на ответното дружество по изп.д.№563/2016г. е разпределена сумата от
336934.47лв., като в последствие на 02.08.2017г. е издадено и Постановление за
възлагане. С оглед горното се поддържа, че процесния договор за цесия от
01.09.2014г. е нищожен, поради липса на валидно изразена воля /съгласие/,
доколкото към този момент по силата на допуснати обезпечителни мерки в
производство по несъстоятелност на ищцовото дружество, е ограничена
представителната власт на длъжника, като са назначени двама временни синдици,
действащи заедно с правомощията но чл.635 от ТЗ, които е следвало да дадат
предварително съгласие за сключване на процесния договор, а такова не е
предоставено. Сочи се, че за ограничаването на представителната власт, чрез
нуждата от даване/получаване на предварително съгласие, лицето Д Е, е било
писмено уведомено на 28.05.2014г. Сочи се, че в посочената хипотеза волята на
дружеството, се формира, чрез изразяването ѝ от две лица-представляващият
дружеството и единодушното съгласие на двамата синдици, като е необходимо първо
изразяването на такава от синдиците. Твърди се, че в случая не е налице валидно
изразена воля от страна на ищцовото дружество за сключване на договора за цесия
и същата не е породила действие, тъй като двамата временни синдици С Г и Б М,
не са дали необходимото предварително съгласие за сключването на договора. На
следващо място в условията на евентуалност се, твърди, че договорът за цесия е
нищожен, поради противоречието му със закона, тъй като е нарушена императивната
разпоредба на чл.635 от ТЗ, която въвеждаща изискване за предварително съгласие
на синдика за сключване на нови сделки. На следващо място се твърди, че
договорът за цесия е симулативен и като такъв нищожен, като се сочи, че договор
не е предоставен на “Вратцата“ ЕООД, на временните синдици на ищцовото
дружество-Ст.Г и Б.М и постоянният синдик. Наред с това се поддържа, че
ответното дружество не е изпълнило задължения си да осчетоводи вземането си към
“Вратцата“ ЕООД, като от обявените годишни финансови отчети за периода от
31.12.2014г. и до настоящия момент, не се установява, наличие с договорни
отношение с ищцовото дружество. Сочи се още, че не са налице данни ответното
дружество да е изпълнило породеното от договора за цесия, свое насрещно
задължение към ищцовото дружество за заплащане на продажната цена. Ето защо се
поддържа, че процесният договор, е симулативен, тъй като страните не са желали
да встъпят в правоотношение на покупко-продажба на вземане, напротив, целели са
безвъзмездно разпореждане с вземане към дъщерно дружество, с принудителното
изпълнение на което да придобият негов актив. На последно място се твърди, че
нищожността на каузалното правоотношение-Договор за цесия от 01.09.2014г.,
влече нищожността на обезпечаващият договора Запис на заповед от 28.07.2016г.
Твърди се още, че в случая падежът в записа на заповед, не е определен по
предвидения в чл.486 от ТЗ начин, тъй като от една страна като дата на падеж е
посочена 01.08.2016г., а същевременно се съдържа и текст, според който сумата
ще се заплати “срещу представяне /предявяване/ на този запис на заповед без
разноски и протест“. В следствие, от което, записът на заповед няма валидно
определен падеж по смисъла на чл.486, ал.1 от ТЗ и на основание чл.486, ал.2 от ТЗ, същият е нищожен и не е годно изпълнително основание. Предвид нищожността
на договора за цесия, се поддържа, че изначално липсва основание, което да
оправдае имущественото разместване между даващия и получаващия, респективно че
ответното дружество, следва да върне /прехвърли обратно/ на ищцовото дружество
вземането към “Вратцата“ ЕООД, произтичащо от договора за заем и анексите към
него, в размер на 238447.21лв., от които главница в размер на 200000лв. и лихва
в размер на 38447.21лв. В условията на евентуалност, се сочи, че доколкото
произтичащото от прехвърленото с договора за цесия вземане по каузалното
правоотношение-договор за заем, е изцяло погасено в хода на принудителното
изпълнение, което е образувано въз основа на обезпечителната абстрактна сделка, то престацията не би могла
да се върне на другата страна, включително и поради осъществен правопогасяващ
юридически факт, съответно чл.55 от ЗЗД и чл.34 от ЗЗД не могат да намерят
приложение. Невъзможността в патримониума на ищцовото дружество да се върне
погасено задължение, обуславя приложимостта на състава на чл.59 от ЗЗД, тъй
като ответното дружество, се е обогатило за сметка на първото със сумата от
336934.47лв., получена в изпълнение на Разпределение от 05.06.2017г., извършено
по реда на чл.460 от ГПК по изп.д.№598/2016г. въз основа на Запис на заповед от
11.01.2017г., който издаден за обезпечаване на договора за заем 27.02.2008г.
Като едновременно с това ищцовото дружество е обедняло, тъй като не е получило
удовлетворение на вземането си към “Вратцата“ ЕООД, което към момента на
недействителното прехвърляне-01.09.2014г., е било в размер на 238447.21лв.
Поддържа се, че връзката между обогатяването и обедняването, се изразява в
престирането от страна на ищцовото дружество по нищожния договор за цесия, чрез
прехвърляне на вземане, което в последствие е удовлетворено, но в полза на
привиден кредитор, като към датата на падежа задължението на “Вратцата“ ЕООД
към ищцовото дружество, длъжникът е разполагал с достатъчно имущество да
удовлетвори кредитора си. Сочи се, че липсата на основание, се изразява в
изначалната недействителност на договора за цесия, т.е. в невъзникването на
кредиторово право на ответното дружество спрямо “Вратцата“ ЕООД, като въз
основа на това невъзникнало право, първото дружество, се явява взискател по
изпълнителното дело и в крайна сметка му е възложен и имот. Ето защо се
поддържа, че са налице елементите от фактическия състав на чл.59 от ЗЗД, поради
което ответното дружество дължи на ищцовото дружество сумата от 336934.47лв.,
представляваща размера на обогатяването, или евентуално сумата от 238447.21лв.,
представляваща размера на вземането към момента на недействителното му
прехвърляне, т.е. обедняването.
С депозираният от
ответника отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност
на претенциите. Не се оспорва сключването на Договор за цесия на 01.09.2014г.,
с който от ответното дружество е придобито вземането на ищцовото дружество от
“Вратцата“ ЕООД по Договор за заем от 27.02.2008г. и анекси към в размер на
238447.21лв., от които 200000лв.-главница и 38447.21лв.-лихва дължима за
периода до 31.08.2014г. Оспорва се твърдението на ищцовото дружество, че
договора за цесия е бил изискан с нотариална покана, тъй като поканата е била
представена пред нотариус от лицето Жени Калчева, за което няма приложени
пълномощия. В отговор на поканата, с телеграма с известие за доставка от
28.10.2019г., ответното дружество е заявило, че при легитимно запитване, ще
съдейства за изясняване на твърдението, че у ищеца липсва сключеният с негово участие
договор. По отношение на твърдението на ищцовото дружество, че вземането на
ответното дружество не е отразено в подадените в TP справки, за 2014г.,
2015г. и 2016г., се заявява, че по това
време собственик на дружеството, е било друго лице, което е имало други
счетоводство, различно от настоящето, което се води редовно. Сочи се, че
настоящия собственик и представляващ дружеството е вписан в TP, след
13.06.2017г., като същия е информирал ищцовото дружество за процесното
задължение към 31.12.2017г., по предвидения в закона ред. Оспорва се изложеното
в исковата молба твърдение, че Д Е е бил “нелегитимен изпълнителен директор“,
предвид постановеното Решение №331/05.07.2018г. по т.д.366/2013г. на ОС Стара
Загора, по предявен иск с правно основание чл.29 от ЗТР, вписано в TP на
10.09.2018г., като се сочи, че според чл.8 на ЗТРРЮНЦ заличаването на
вписването прекратява занапред действието на вписването. Сочи се, че
заличаването на обстоятелствата, вписани по партидата в ТР на ищцовото
дружество, като несъществуващи, има правно значение от момента на вписването на
постановеното решение, т.е. от 10.09.2018г., като това обстоятелство не прави
нелигитимни всички разпоредителни, правни и фактически действия, които са
извършени от вписаните лица до датата на заличаването, тъй като то няма обратно
действие. Оспорват се твърденията, че Договора за цесия от 01.09.2014г., е
симулативен, като се сочи, че от същите не става ясно каква е твърдяната
прикрита сделка. Поддържа се, че с процесния
договор за цесия, не е възможно да се прикрие някаква друга сделка,
доколкото става въпрос за обикновено възмездно прехвърляне на права, при
посочените в договора условия. Относно твърдението, че към 01.09.2014г.
изпълнителният директор на ищцовото дружество-Д Е, е бил длъжен да получи
съгласие на назначените предварителни синдици, се поддържа, че с цитираните в
ИМ определения по т.д.№83/2014г. на ОС Стара Загора, са спрени конкретно
изброени изпълнителни дела и са назначени поетапно двама предварителни временни
синдици, но не са ограничени по никакъв начин правата на представляващите
дружеството. Сочи се, че иницииралият през 2014г. производството по
несъстоятелност на ищцовото дружество кредитор, не е поискал от съда прилагане
нормата на чл.635, ал.2 от ТЗ, т.е. да се лиши длъжника от правото да управлява
и да се разпорежда с имуществото и съда да предостави това право на синдика, а
са наложени изрично и подробно описани обезпечителни мерки-спиране на
изпълнителни дела и назначаване на предварителни временни синдици, до произнасяне
по молбата за откриване производство по несъстоятелност, което е сторено през
2016г. Сочи се още, че през 2014г. не е било открито производство по
несъстоятелност, тъй като въпреки назначаването на предварителни временни
синдици, ОС Стара Загора никъде не използва израз в смисъл “открива се
производство по несъстоятелност за “Петрол холдинг“ АД“, като едва на
25.10.2016г. с Решение №314 по т.д.№83/14г. на ОС Ст.Загора, е открито
производство по несъстоятелност. Поддържа се, че нормата на чл.635, ал.1 от ТЗ,
предвижда даването на предварително съгласие едва след откриването на
производство по несъстоятелност, т.е. неспазването на това императивно
изискване, съставлява по същество неспазване на установения в производството по
несъстоятелност ред за сключване на нови сделки от длъжника. Твърди се, че в
случая към 01.09.2014г. е налице сделка, преди откриване на производството по
несъстоятелност на ищцовото дружество, както и че искът по чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ може да бъде предявен от синдика в рамките на едногодишен срок от откриване
на производството по несъстоятелност, което в процесния случай не е сторено. В
тази връзка се поддържа, че не са налице предпоставките за оспорване от синдика
на “Петрол холдинг“ АД на сделки, извършени от Изпълнителният му директор преди
откриване на производство по несъстоятелност, респективно че е налице преклузия
за оспорване, чрез нищожност, поради липса на съгласие на договорът от
01.09.2014г., който е бил известен на дружеството още от момента на
сключването, макар и в друг състав на неговото управление. На следващо място се
оспорват като недоказани твърденията на ищцовото дружество, че изпълнителният
директор не е взел предварително съгласие от временни синдици. Поддържа се, че
съгласие за сделката, е дадено по предвидения в закона ред от Д Е, който е
вписаният в ТР и валидно представляващ изпълнителен директор на ищцовото
дружество, при действие на нормата на чл.8 от ЗТР. Оспорват се и доводите на
ищцовото дружество за нищожност на договорът от 01.09.2014г., поради
противоречие със закона, тъй като производството по несъстоятелността му, е
било открито едва на 25.10.2016г. Относно твърдяната нищожност на Запис на
заповед от 28.07.2017г., се поддържа, че срокът за оспорване на ценната книга е
изтекъл и такова оспорване не може да е предмет на настоящето производство.
Поддържа се още, че предвид действителността на каузалното отношение-договор за
цесия, действителен е и процесният запис на заповед, който наред с това е
самостоятелен правен инструмент и не е бил елемент от, нито е посочван в
договора за цесия от 01.09.2014г. Оспорват се, съображенията за
недействителност на записа на заповед, поради непосочване на падежа на
основание чл.486 от ТЗ, тъй като в ценната книга е посочена дата на
падеж-01.08.2016г. Поддържа се, че тълкуването на ищцовото дружество, че израза
“срещу представяне“ означава “предявяване“, е неправилно, тъй като в ЗЗ изрично
е посочен падежът му. Сочи се, че без да се представи ЗЗ, т.е. да се удостовери
съществуването му, не би могло да се изисква и плащането по него, съответно че
носителят му неслучайно не е ползвал израза “предявяване“. Оспорват се доводите
за недействителност, поради симулативност на договора за цесия и за липса на
насрещна престация, като се сочи, че същия не е безвъзмезден, доколкото
страните са договорили цена на прехвърляното взимане и срок за плащането
ѝ, а именно 110000лв. платими до 31.10.2014г. Признава се, че не е
извършено плащане на цената, но се сочи, че понастоящем е изтекла предвидената
в чл.110 от ЗЗД погасителна давност, поради което се прави възражение за
погасяване по давност на дълга по договора от 01.09.2014г. На следващо място се
сочи, че с договора за цесия е прехвърлено едно практически погасено по давност
вземане, тъй като задължението по договора за заем, е с падеж до 27.02.2009г.,
като давността му е била изтекла към момента на подписването на договора за
цесия. Ето защо се поддържа, че вземането на ищцовото дружество по Договора за
заем от 27.02.2008г., е погасено изцяло, респективно че ищецът няма основание
за финансови претенции, основани на това вземане. В този смисъл се прави
възражение за неоснователност на претенциите, доколкото вземането на ищцовото
дружество по договора за заем, е било погасено по давност към 01.09.2014г.,
съответно не е съществувал предмета на спорното право, както и възражение, че
вземането за плащане на продажната цена по договора за цесия в размер на
110000лв., с падеж 31.10.2014г., е погасено по давност на 01.11.2019г., поради
което ответното дружество не дължи никакви парични суми на ищцовото дружество.
С подадената от
ищеца допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и доводите на
ответното дружество изложени в отговора на исковата молба, като са доразвити
доводите за недействителност на атакуваните сделки. По конкретно се оспорват
доводите за нередовността на изготвянето, съответно връчването на нотариална
покана, като се сочи, че единствено фактическото действие по депозиране за
връчване на ответното дружество на изготвената от ищцовото дружество нотариална
покана от нотариус в гр.Варна, е извършено от трето лице, за което не се
изисква пълномощно, тъй като с това не се изменя авторството на документа.
Оспорва се твърдението, че след смяна на собствеността на ответното дружество,
счетоводството на дружеството е водено правилно и редовно, като са развити
подробни съображения. Доразвити са доводите за нищожност на атакуваните сделки,
като са изложени подробни съображения. В частност по отношение на твърдяната
симулативност на договора за цесия, се твърди, че страните по сделката, не са
желали да сключат възмездна прехвърлителна такава, а са целели безвъзмездното
разпореждане с актив на “Петрол Холдинг“ АД-вземане от “Вратцата“ ЕООД,
непосредствено преди откриване на производство по несъстоятелност на
разпореждащото се дружество, съответно преди бъдат наложени общ запор и
възбрана по отношение на имуществото му. С което действие, освен разпореждане с
вземането на “Петрол Холдинг“ АД, се е осъществило и разпореждане с актив на
дъщерното дружество-длъжник “Вратцата“ ЕООД, което с цел да се охранят
интересите на кредиторите, е запретено от законодателя, като за недопускането
му се налага назначеният синдик да даде съгласие. Оспорва се приложимостта към
процесният случай на института на погасителната давност, както и довода за
погасяване на задължението по договора за заем, към момента на сключване
договора за цесия, като се сочи, че според съдържанието на приложеният от
ответника договор за цесия, се прехвърля вземане по договор за заем от
27.02.2008г. и анексите към него, с които се преуреждат сроковете за изпълнение
на задължението за връщане на главница и заплащане на възнаградителна лихва. В
тази връзка се поддържа, че прехвърленото вземане, е било изискуемо и не е било
погасено по давност, като за обезпечаване изпълнението му, е издаден и запис на
заповед, въз основа на който, е предприето и принудително изпълнение.
С подаденият от
ответника отговор на допълнителната искова молба, се оспорват доразвитите в
същата съображения за недействителност на атакуваните сделки, като на свой ред
са доразвити доводи за неоснователност на претенциите и се сочи относима
съдебна практика. Поддържа се, че процесния договор за цесия не е привиден,
доколкото фактът на неизпълнение на задължение по възмезден договор, не може до
доведе до извод за желание на страните за сключване на друг такъв, който да е
безвъзмезден. Сочи се, че нереализирането от страна на цедентът на правата му
на кредитор, е показателно за неговия начин на водене на търговските му дела,
но не може да се отрази на валидността на сключения договор, още по-малко е
индиция за нищожност в твърдените хипотези. За да бъде един договор привиден,
то страните трябва по взаимно съгласие да изключат настъпването на правните
последици, предвидени в закона или в договора, но за трети лица да се създаде
убеждението, че тези правни последици са настъпили. В случая, с оглед
реализиране от ответното дружество на придобитите права с договора за цесия, то
не може да се приеме, че страните не са искали да настъпят последици от този
договор. Оспорват се доводите за нищожност на договора за цесия в хипотезите на
липса на съгласие или евентуално поради противоречие със закона, като се сочи,
че характерът на сделката, извършена от длъжника в нарушение на чл.635, ал.1 от ТЗ, следва да се разглежда в контекста на производството по несъстоятелност,
доколкото особеното ограничение в представителството на длъжника, е въведено
именно за обслужване на това производство и е изключение от общото законово
правило на принципната невъзможност за това. Твърди се, че целта на
предварителното разрешение на синдика по чл.635, ал.1 от ТЗ, е запазване на
имуществото на длъжника и осигуряване на възможност за удовлетворяване на
кредиторите на несъстоятелността, респективно то обслужва пряко само техните
интереси, като е предвиден и специален ред за атакуване на подобни действия на
длъжника по чл.647 от ТЗ. Ето защо недействителността на сделка, сключена от
длъжника в нарушение на чл.635, ал.1 от ТЗ, без предварително разрешение на
синдика, е от значение единствено за кредиторите на несъстоятелността и
евентуалното нарушение на тази норма, няма как да попадне в хипотезата на
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Поддържа се, че за да е нищожен договор като сключен
в противоречие със закона, е нужно той да противоречи на императивна правна
норма, а императивните правни норми са тези установени в обществен интерес,
какъвто не е налице в процесният случай. Напротив кръга на лицата, които могат
да се ползват от обезпечителната функция на чл.635, ал.1 от ТЗ, е строго
определен, като същия не се разпростира дори до кредиторите на длъжника изобщо,
а само до кредиторите на несъстоятелността. Поддържа се още, че ограничението
въведено с чл.635, ал.1 от ТЗ поражда особен вид колективно представителство,
при което законният представител на дружеството и временния синдик могат да
задължават дружеството само заедно. В хипотезата на колективно
представителство, представителната власт принадлежи на всички представители
заедно, но не и поотделно, затова сделката, сключена само от един от тях, е
извършена при превишаване пределите на представителната власт и като такава
попада под хипотезата на чл.301 от ТЗ. По отношение на претенцията за нищожност
на Записа на заповед от 28.07.2016г. се поддържа, че същата се основава на
абсолютни менителнични възражения, каквито може да прави само издателят на
записа заповед. Оспорват се твърденията на ищеца за това, че процесния запис на
заповед е издаден, като обезпечение на процесния договор за цесия, като се
поддържа, че ако изобщо е налице връзка между абстрактната сделка и някаква
каузална такава, то единствената такава би могла да бъде за обезпечаване на
задълженията на “Вратцата“ ЕООД, които обаче почиват на договора за заем, а не
на договора за цесия. Наред с това, независимо от липсата на връзка между
договора за цесия и записа на заповед, с оглед съобщаването за прехвърлянето от
цедента, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД за длъжника цесията е породила своето
действие и според в чл.75, ал.2, изр.1 от ЗЗД осигурява погасителния ефект на
изпълнението на длъжника, извършено на цесионера, дори и в хипотезата на
нищожност на цесията. В този смисъл няма как нищожността на договора за цесия
да влече автоматично и нищожност на записа на заповед, така сякаш никога не е
пораждал действие. По отношение на доводите за нищожност на записа на заповед,
поради липса на валидно определен падеж, се сочи, че текста “срещу представяне“
не е относим към уговаряне на падеж “на предявяване“ по смисъла на чл.486,
ал.1, т.1 от ТЗ, а към “предявяване за плащане“ по смисъла на т.3 на TP №1 по т.д.№1/2004г.
на ВКС, ОСТК, което разграничава значението на понятията именно в хипотезата на
запис на заповед с определен падеж, какъвто е и процесния. Сочи се, че
представянето за плащане има функцията на покана за изпълнение на иначе
изискуемо с оглед настъпилия падеж по ефекта менителнично задължение, но не е
условие за настъпване на самата изискуемост. На следващо място се оспорват
доводите на ищцовото дружество за липсата на представителна власт на Д Е, в
качеството му на изпълнителния директор на ищцовото дружество, към момента на
подписването на Договора за цесия от 01.09.2014г., като са развити съображения
за ефекта от постановяване на съдебно решение по иск с правно основание чл.29
от ЗТР. На последно място са изложени подробни твърдения за образуването и
развитието на изпълнителните производство, в хода на които на ответното
дружество е възложен имот, собственост на длъжника “Вратцата“ ЕООД, като
конкретно се сочи, че Записът на заповед от 28.07.2016г. за сумата от
277397.04лв., е самостоятелното основание, което е послужило за издаване на
изпълнителен лист от 09.11.2016г. по ч.гр.д.№13692/2016г. на РС Варна и
образуване на едно от трите изпълнителни дела, за събирането на дължимите суми,
по които е извършена публичната продан на процесния имот.
В съдебно заседание
ищеца, чрез пълномощник, поддържа
претенциите си и моли за уважаването им. Предвид развитите доводите от
ответника в допълнителният отговор, сочи, че нормата на чл.301 от ТЗ, не намира
приложение в производството по несъстоятелност, в отношенията между синдик и
изпълнителния директор на дружеството. Поддържа, че разпоредба на чл. 635, ал.1
от ТЗ изрично изисква, като допълнително условие за действителност при
сключването на нови сделки, предварителното съгласие на синдика. Поддържа още,
че когато такова съгласие липсва, сделката изначално не е породила
действие. По отношение твърденията на
ответника за липсата на връзка между договорът за цесия и записа на заповед,
поддържа, че връзка винаги е налице, когато страните по двете правоотношения
съвпадат, като случая съвпадат и размерите на прехвърленото с договора за цесия
вземане по договорът за заем и
задължението по издаденият като обезпечение запис на заповед.
Ответникът, чрез пълномощник, оспорва исковете, поддържа отговорите си и
моли за отхвърляне на претенциите. Относно вмененото му от съда задължение да
представи заверени преписи или
оригинали от всички Анекси, сключени към Договор за заем от 27.02.2008г., които
са цитирани в чл.1, ал.1 от Договор за цесия от 01.09.2014г., поддържа, че не е
в състояние да го изпълни, тъй като не притежава въпросните документи. Поддържа
още, че страната, която иска документите, следва да разполага с тях, защото е
страна по въпросните договори.
Съдът, след като
прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна,
следното:
По делото не е
налице спор и от събраните доказателства, се установи, че между ищцовото
дружество и “Вратцата“ ЕООД е сключен Договора за заем от 27.02.2008г., по
силата на който първото дружество е предало в заем на второто сумата от
200000лв., срещу задължение за връщането ѝ в срок до 27.02.2009г., ведно
с възнаграждение-годишна лихва в размер на тримесечен Софибор + надбавка от 1
%. Не е спорно, че ищцовото дружество,
чрез вписваният към него момент в ТР изпълнителен директор на Д Е е сключило с
ответното дружество Договор за цесия от 01.09.2014г., по силата на който
второто дружество е придобило вземане на първото дружество от “Вратцата“ ЕООД
по горепосоченият договор за заем, в общ размер на 238447.21лв., от които
200000лв.-главница и 38447.21лв.-лихва. Липсва спор, че ответното дружество не
е заплатило на ищцовото дружество продажната цена по Договора за цесия от
01.09.2014г. в размер на 110000лв.
Според от чл.1,
ал.1 от Договор за цесия от 01.09.2014г., заверен препис от който е приложен по
делото, цедираното вземане произтича освен от договор за заем и от Анекси
сключени, съответно на 20.12.2008г., 20.12.2009г., 01.04.2010г. и на
01.04.2011г. Съгласно чл.5, ал.1 и ал.3 от договора за цесия, в двуседмичен
срок от сключване на същия, цедента следва да предаде всички документи, който
удостоверяват вземането и неговите принадлежности, като предаването следва да
се удостовери с двустранен протокол.
Видно е от приетият
по делото заверен препис от Уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, че цедента е
уведомил длъжника “Вратцата“ ЕООД, за прехвърляне на вземането по договора за
заем от 27.02.2008г. и анексите към него, в полза на ответното дружество. Видно
е още, че уведомлението е достигнало до длъжника на 03.09.2014г.
Установява се от
представеният препис от Покана от 20.07.2016г., получена от адресатът ѝ
на 28.07.2016г., че ответното дружество е отправило изявление до “Вратцата“
ЕООД, с което е определило срок до 31.07.2016г. за заплащане на дължимата сума
по договора за заем и анексите към него, чиито размер към последната посочена
дата възлиза на 277397.04лв., или в същия срок да издаде Запис на заповед за
същата сума, с падеж 31.07.2016г.
Видно е от
приложеният по делото Запис на заповед от 28.07.2016г., че на същата дата
“Вратцата“ ЕООД е издало въпросната ценна книга, с която се задължава
неотменимо и безусловно да заплати на ответното дружество, без протест и без
разноски сумата от 277397.04лв., с падеж на 01.08.2016г. Видно е още, че въз
основа на менителничният ефект на 08.11.2016г. по ч.гр.д.№13692/2016г. на РС
Варна е издаден изпълнителен лист за сумата предмет на същия.
От приетите по
делото Разпределение на основание чл.460 от ГПК от 05.06.2017г. и Постановление
за възлагане на недвижим имот от 02.08.2017г., двете постановени по
изп.д.№20157180400563 на ЧСИ с рег.№718, се установява че рамките
изпълнителното производство, което е образувано въз основана на горецитираният
изпълнителен титул, ответното дружество, в качеството на взискател, е обявено за купувач на имот,
собственост на длъжника “Вратцата“ ЕООД, за сумата от 482600лв. Установява се
още, че към този момент общото вземане на ответно дружество по изп.делото е в
размер на 336934.47лв.
По делото са
представени препис от Ревизионен доклад от 11.07.2019г. на “Вратцата“ ЕООД, от
ГФО на ответното дружество за периода 2014г.-2019г., от водената между страните
кореспонденция по повод процесният договор за цесия и от съдебни актове
постановени в производството по несъстоятелност на ищцовото дружество.
От справка в
ТРРЮЛНЦ по партидата на ищцовото дружество, се установява, че с актове на съдът
по т.д.№83/2014г. на ОС Стара Загора, са допуснати обезпечения по реда на
чл.629а, ал.1, т.1 от ТЗ, като са назначени двама временни синдици с
правомощията по чл.635, ал.1 от ТЗ, а именно с Определение №389/20.03.2014г. е
назначен временен синдик С Г, който вписан по партидата на дружеството с
вписване в №20140320115600 и с Определение №631/13.05.2014г. е назначен втори
временен синдик Б М, вписан с вписване №20140514102919.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По исковете за
нищожност:
Според
последователната съдебна практика /пр. Решение №199 от 12.07.2016г. по
гр.д.№583/2016г. на ВКС, IV г.о.; Решение №106 от 01.03.2011г. по
гр.д.№1460/2009г. на ВКС, IV г.о.; Решение №97 от 08.02.2013г. по
гр.д.№196/2011г. на ВКС, I г.о.; Решение №198 от 10.08.2015г. по гр.д.№5252/2014г.
на ВКС, IV г.о. и др./ съдът не
е обвързан с поредността на заявените в условията на евентуалност основания за
нищожност на атакуваната сделка, а е длъжен да разгледа същите според тежестта
на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия-противоречие със закона или
заобикалянето му, през по-леките, каквито са липсата на основание, липса на
съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липсата на
форма. Ето защо в разглежданият казус първи по ред следва да бъде разгледан иска
с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за
прогласяване на нищожността на Договора за цесия 01.09.2014г., като сключен в
противоречие със закона, поради липсата на предвиденото в чл.635, ал.1 от ТЗ
предварително съгласие на временните синдици, назначени като обезпечителна
мярка.
Както вече се
посочи по-горе в производството по несъстоятелност на ищцовото дружество,
развиващо се по т.д.№83/2014г. на ОС Стара Загора, с определения от
20.03.2014г. и от 13.05.2014г., като предварителни обезпечителни мерки, са
назначени двама временни синдици. С въпросните определения на двамата временни
синдици изрично, са предоставени правомощията по чл.635, ал.1 от ТЗ. Ето защо и
при съпоставка на данните за вписването на назначаването на синдиците в
ТРРЮЛНЦ, а имено на 20.03.2014г. и на 14.05.2014г., с датата на сключване на
атакуваният договор за цесия-01.09.2014г., се налага извода, че по отношение на
договорът е приложима нормата на чл.635, ал.1 от ТЗ. Според цитираната норма в
случаите по чл.629а от ТЗ, т.е. преди да бъде
постановено решението за откриване на производство по несъстоятелност,
длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика и може да сключва нови
сделки, само след предварително съгласие на последния и съобразно с
постановените с определението обезпечителни мерки. Тук е мястото да се
посочи, че правомощията на синдика, следва да се разглеждат в контекста на
предоставените му от ТЗ функции, в основата на които е законодателната идея за
удовлетворяване интересите на кредиторите и нуждата от запазване масата на
несъстоятелността. В този смисъл разпоредбата на чл.635, ал.1 от ТЗ, е от
императивен порядък и въвежда като задължителна предпоставка за валидност на
сключените нови сделки от длъжника, изискването за получаване на предварително
съгласие на синдика. Посоченото допълнително условие за пораждане на правно
действие на сключените от длъжника договори в хипотезата на чл.629а от ТЗ, е
проявление на основната функция на синдика по упражняване на надзор, чието
най-съществено изражение е преценка на сключваните договори и тяхното отражение
върху имуществото на длъжника. Когато длъжникът сключва договори без да поиска
съгласието на синдика, той на практика лишава последният от възможност да
упражни надзор, съответно създава предпоставки за възможно увреждане или
разпиляване на имуществото. В контекста на изложеното неспазването на
императивното изискване за даване на предварително съгласие от синдика,
съставлява по същество неспазване на установения в производството по
несъстоятелност ред за сключване на нови сделки от длъжника. В настоящия
случай, не се установи да е искано, съответно дадено предварително съгласие от
синдиците, действащи заедно с правомощията по чл.635, ал.1 от ТЗ вр. с чл.629а
от ТЗ, за сключване на процесният договор за цесия, което прави сделката
нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, тъй като сключена в
противоречие със изискванията на закона.
Неправилни са
доводите на ответника, че при сключване на атакувания договор за цесия, не са
били налице основания за приложение на чл.635, ал.1 от ТЗ, доколкото по
отношение на ищцовото дружество не е било открито производство по
несъстоятелност. Същите влизат в противоречие със закона, тъй като според
чл.629а, ал.1, т.1 от ТЗ и преди да постанови решението си по молбата за
откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване
имуществото на длъжника, по искане на кредитор или служебно, съдът по
несъстоятелността може, да назначи предварително временен синдик, който има
правомощията по чл.635, ал.1 от ТЗ. Ето защо и по силата на изрична
разпоредба, процедурата по даване предварително съгласие от синдика за
сключване на нови сделки от длъжника, е приложима по разпореждане на съдът и
преди откриването на производство по несъстоятелност, каквато е и настоящата
хипотеза. Изложеното важи и по отношение на доводите на ответника, че процесния
договор за цесия няма как да попадне в хипотезата на чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
защото недействителността на сделка, сключена от длъжника в нарушение на
чл.635, ал.1 от ТЗ, е от значение единствено за кредиторите на
несъстоятелността. Като вече се изложи нуждата от предварително съгласие, е
въведена и преди откриване на производството по несъстоятелност и без да е сигурно,
че такова въобще ще бъде открито. В резултат, от което следва извода, че не
съществува обуславяща връзка между обезпечителната функция на чл.635, ал.1 от ТЗ и кръга на лицата, които могат да се ползват от нея, за да не е възможна
недействителност на сделката при условията на чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
С оглед горното се
налага крайният извод, че процесният договор за цесия е нищожен, тъй като
сключен в противоречие със изискванията на закона.
Предвид несбъдване
на вътрешнопроцесуалното условие-отхвърляне на главният установителен иск за
нищожност по чл.26, ал.1, т.1 от ЗЗД, съдът не дължи произнасяне по предявените
евентуални искове за нищожност на договор за цесия, поради липса на съгласие
или като сключен в противоречие със закона-императивната норма на чл.635 от ТЗ
или защото договорът е симулативен.
В резултат от
формираният извод за недействителност на договора за цесия, се налага и
изводът, че процесният Запис на заповед от 28.07.2016г., е нищожен по смисъла
на чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, поради липса на основание, като съображенията за
това, са следните:
Вярно е, че записът
на заповед по своята правна характеристика представлява едностранна абстрактна
сделка, при която по дефиниция предвидената в нея имуществена облага не е
свързана с определена кауза /основание, причина/. Същевременно вярно е и че
обикновено зад абстрактната сделка стои каузална такава, като двете сделки, се
намират във взаимоотношение помежду си. Ето защо абстрактният характер на
записа на заповед като едностранна сделка, не може да се абсолютизира.
Абстрактността се изразява в това, че записът на заповед, сам по себе
си не е обвързан с определена кауза, без обаче това да означава пълно
откъсване от повода, който е послужил за издаването му. За да се установи дали
двете сделки /каузалната и абстрактна/ са свързани помежду си и приоритет в
тази връзка има каузалната сделка, която е и първичната, обезпечена сделка,
следва да се докаже, че ценната книга е издадена за обезпечение на вземането по
каузалната сделка. В случая страните не спорят, а и от събраните по делото
доказателствата, се установи, че процесната ценна книга за сумата от
277397.04лв., е издадена за обезпечение на вземането по договор за заем от
27.02.2008г., който поражда задължение за “Вратцата“ ЕООД да върне на кредитора
сумата от 200000лв.-главница, ведно със съответната акумулирана лихва, която
към момента на издаване на менителничният ефект е изчислена на 77397.04лв. По
силата на горекоментираният договор за цесия, кредитор по договора за заем,
привидно е станало ответното дружество, което има и качеството на помател по
записа на заповед, комуто се дължи изпълнение. От друга страна обаче с оглед
установената нищожност на договора за цесия, в действителност ответното
дружество не се явява кредитор на “Вратцата“ ЕООД по договора за заем,
респективно не му се следва изпълнение. Ето защо процесният запис на заповед, е
издаден за обезпечение на несъществуващо вземане на ответното дружество,
доколкото първичната сделка, която го прави кредитор на издателя на ценната
книга е нищожна. След като опосредявящата сделка /договора за цесия/ е
недействителна, липсва основание за издаване на записа на заповед, респективно
същият се явява нищожен, доколкото поемателят по менителничната сделка не
разполага с валидно вземане обезпечения договор за заем.
В заключение съдът
приема, че искът за установяване на нищожността, поради липса на основание, на
Записът на заповед от 28.07.2016г., издаден за обезпечаване на вземане на
ответното дружество от “Вратцата“ ЕООД, се явява основателен.
Поради несбъдване на процесуалното условие-отхвърляне на главният иск за
нищожност на ЗЗ, съдът не дължи произнасяне по евентуалният такъв за
установяване на недействителност на ценната книга на основание чл.486, ал.2 от ТЗ, защото записът на заповед няма валидно определен падеж по смисъла на
чл.486, ал.1 от ТЗ.
По претенциите
за неоснователно обогатяване:
Принципно с
установяването на недействителността на процесният договор за цесия, се
осъществява хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.34 от ЗЗД, за връщане
на полученото без основание вземане от главният длъжник “Вратцата“ ЕООД, но
разглежданият случай това не може да бъде изпълнено. Това е така защото, в хода
на инициираното от ответното дружество принудителното изпълнение на основание
горепосочения запис на заповед, “Вратцата“ ЕООД е погасило задължението си по
договора за заем, с което се е осъществил
правопогасяващ юридически факт. Наред с това с процесния договор за
цесия на практика между страните по делото, е прехвърлено правото да се получи
на изпълнение по договор за заем, но няма предаване на парични средства. Като
понастоящем в резултат принудителното изпълнение въз основа на обезпечителната
абстрактна сделка, е налице погасяване на задължението по договора за заем,
т.е. налице е разместване на блага между ответното дружество и трето
лице-“Вратцата“ ЕООД. В резултат, от което фактическият състав на чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД е неприложим, доколкото разместването на паричните престации не е
пряко между страните по делото.
По изложените
съображения искът за осъждане на ответника да върне /прехвърли обратно/ на
ищеца вземането към “Вратцата“ ЕООД по Договор за заем от 27.02.2008г. и анекси
към него в размер на 238447.21лв., от които главница в размер на 200000лв. и
лихва в размер на 38447.21лв., се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Предвид
неоснователността на иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, следва да се разгледа
първата от евентуалните претенции с правно основание чл.59 от ЗЗД присъждане на
сумата от 336934.47лв., представляваща размера на обогатяването на ответника за
сметка на ищеца.
Фактическият състав
уреден в чл.59 от ЗЗД, представляващ субсидиарен иск спрямо съставите на чл.55,
ал.1 от ЗЗД, е приложим за случаите, когато не са налице посочените във втората
цитирана разпоредба състави, но същевременно е налице хипотезата на намаляване
на патримониума на един субект /или пропускане на възможността същият да бъде
увеличен/ и същевременно увеличение патримониума на друг правен субект, което е
станало при липсата на основание. Връзката между обедняването, съответно
пропускането на възможността за увеличаване на патримониума и обогатяването на
другия субект, се определя не като причинно-следствена, а като произтичаща от
един общ факт или от група общи факти. Същевременно чл.59 от ЗЗД предвижда, че
на връщане подлежи по-малката сума между обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника, като установяването на изложените обстоятелства е в тежест на
първия.
От представеното по
делото Разпределение на основание чл.460 от ГПК от 05.06.2017г. по
изп.д.№20157180400563 на ЧСИ с рег.№718, се установи, цитираното изпълнително
дело обединява няколко принудителни производства, сред които е и образуваното
въз основа на процесния запис на заповед изп.д.№20167180400598, с предмет вземане
в размер на 277397.04лв., представляваща дължима главница, ведно със законната
лихва, считано от 07.11.2016г. и деловодни разноски в размер на 14397.94лв.
Установи се още, че общо разпределената в полза на ответното дружество
последното изпълнително дело сума възлиза на 336934.47лв. Въпросната сума
обаче, не е размера на обогатяването на ответникът, тъй като включва
направените от взискателят деловодни разноски в заповедното и в изпълнителното
производства, както и акумулираната законна лихва върху главницата по ЗЗ.
Същевременно посочената сума, не е и размера на обедняването на ищцовото
дружество, доколкото същият се е разпоредил с лихвоносно вземане в размер на
200000лв., а не в размер на 277397.04лв. Ето защо определимият и доказан размер
на обедняването на ищеца, респективно на обогатяването на ответникът, е сумата,
за която е издаден процесният запис на заповед, тъй като същата представлява
сбор от главница по договора за заем и дължимата до този момент възнаградителна
лихва. След издаване на записа на заповед в резултат изцяло от действията на
цесионера, цялото задължение на длъжника по договора за заем, т.е. сумата от
277397.04лв. е превърнато в лихвоносно, като върху него в последствие е
начислявана законната лихва за забава, а не договорната.
С оглед горното
съдът намира, че обедняването на ищеца, е по малката от двете суми по смисъла
на чл.59 от ЗЗД и то възлиза на сумата от 277397.04лв., със която той би могъл
да се удовлетвори при изпълнение от
заемателят. Ето защо претенцията се явява основателна до посоченият размер,
като за разликата до претендираните 336934.47лв., следва да се отхвърли.
Предвид изхода на
спора по главният иск по чл.59 от ЗЗД, съдът не дължи произнасяне по
евентуалната претенция за присъждане на сумата от 238447.21лв., представляваща
обогатяване на ответника за сметка на ищеца в размера на вземането по договора
за заем, към момента на недействителното му прехвърляне.
По разноските:
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК в полза на ответникът се полагат разноски, според отхвърлената част
от претенциите и съобразно доказателствата за направени такива, чиито размер
възлиза на 3730лв. за заплатено адвокатско възнаграждения. Предвид факта, че
адвокатският хонорар е уговорен съвкупно и при съобразяване на броя на главните
претенциите, съдът приема, че възнаграждението е предвидено по равно за всяка
от тях. Ето защо и след приложение на правилото на чл.78, ал.3 от ГПК по
отношение на иска за неоснователно обогатяване в полза на ответникът следва да
се присъдят деловодни разноски в размер на 994.67лв.
На основание
чл.620, ал.5 от ТЗ ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата
държавна такса по претенциите за нищожност на договор за цесия и на записа на
заповед, като и за основателната част на иска по чл.59 от ЗЗД, или общо сумата
от 30729.65лв. Ищеца следва да бъде осъден да заплати държавна такса за
отхвърлянията иск по чл.55 от ЗЗД и за отхвърлената част от иска по чл.59 от ЗЗД, или общо сумата от 11919.39лв На основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с
чл.11 от ТДТКССГПК двете страни, следва да бъдат осъдени да заплатят по 5лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА по иска на ”Петрол Холдинг“ АД /в неплатежоспособност/, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от синдика З.Н.Н., против “Авто-Транс-В.И.“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от В Д Ж, за нищожен Договор за цесия 01.09.2014г.,
с който ”Петрол Холдинг“ АД, е прехвърлило на “Авто-Транс-В.И.“ ЕООД,
вземанията си от “Вратцата“ ЕООД по Договор за заем от 27.02.2008г., в общ
размер на 238447.21лв., от които 200000лв.-главница и 38447.21лв.-лихва, като противоречащ на закона, тъй като
при сключване на сделката не дадено на предвиденото в чл.635, ал.1 от ТЗ предварително
съгласие на назначените като обезпечителна мярка временните синдици на ”Петрол
Холдинг“ АД.
ПРОГЛАСЯВА по иска на ”Петрол Холдинг“ АД /в неплатежоспособност/, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от синдика З.Н.Н., против “Авто-Транс-В.И.“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от В Д Ж, за нищожен Запис на заповед, издаден на
28.07.2016г. от “Вратцата“ ЕООД в полза на “Авто-Транс-В.И.“ ЕООД, с ЕИК
*********, за сумата от 277397.04лв., с падеж-01.08.2016г., поради липса на основание.
ОТХВЪРЛЯ иска на ”Петрол Холдинг“ АД /в неплатежоспособност/, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от синдика З.Н.Н., за осъждане на “Авто-Транс-В.И.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от В Д Ж, да върне /прехвърли обратно/ вземането
към “Вратцата“ ЕООД, произтичащо от Договор за заем от 27.02.2008г. и
анекси към него в размер на 238447.21лв.,
от които главница в размер на 200000лв. и лихва в размер на 38447.21лв.
ОСЪЖДА “Авто-Транс-В.И.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от В Д Ж, да заплати на ”Петрол
Холдинг“ АД /в
неплатежоспособност/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от синдика З.Н.Н., сумата
от 277397.04лв., представляваща размера на обогатяването на ответника за
сметка на ищеца, в резултат от нищожността на Договора за цесия 01.09.2014г. и
Записа на заповед от 28.07.2016г., и извършеното принудително удовлетворяване в
рамките на изп.д.№20157180400563, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 277397.04лв. до претендираните 336934.47лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ”Петрол Холдинг“ АД /в неплатежоспособност/, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от синдика З.Н.Н., да заплати на “Авто-Транс-В.И.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от В Д Ж, съдебно деловодни разноски в размер на 994.67лв.
ОСЪЖДА ”Петрол Холдинг“ АД /в неплатежоспособност/, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от синдика З.Н.Н., да заплати в полза на Държавата по сметката на Окръжен съд Варна, сумата от 11919.39лв., представляваща
дължима държавна такса за производството и
сумата от 5лв., представляваща държавна такса за служебно издаване на ИЛ.
ОСЪЖДА “Авто-Транс-В.И.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от В Д Ж, да заплати в полза на Държавата
по сметката на Окръжен съд Варна, сумата
от 30729.65лв., представляваща дължима държавна такса за производството и сумата от 5лв., представляваща
държавна такса за служебно издаване
на ИЛ.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: