Р
Е Ш Е Н И Е
15.06.2010 година
град Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично
заседание на втори юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ
МЛАДЕНОВА
при секретаря Т.И. в присъствието на прокурора………………., като
разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр. д. № 338 по описа за 2009 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 357 от КТ.
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 128 от КТ, чл. 224 ал. 1 от КТ и чл. 262 и чл. 264 от КТ.
Ищецът Р.М.Т. xxx
поддържа в исковата си молба, че работил при ответника като пласьор на хляб и едновременно
с това изпълнявал и задълженията на шофьор на моторно превозно средство. Твърди,
че продължително време, въпреки настояванията му, ответникът не му изплащал
полагащото му се трудово възнаграждение и затова прекратил трудовия договор на
основание чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ, считано от 18.06.2009 година. Заявява, че
ответникът му дължи трудово възнаграждение в общ размер на 2 478, 50 лева,
трудово възнаграждение за положен и неизплатен извънреден труд в почивни
съботни дни в общ размер на 701 лева, трудово възнаграждение за положен и
неизплатен извънреден труд на официални празници в размер на 197 лева, както и
обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ в размер на 214 лева. В заседание по същество
на делото чрез пълномощника си адвокат М.М. ищецът моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявените искови претенции съобразявайки първи
вариант от последното заключение на вещото лице Л.З.Ц., както и да присъди
направените по делото разноски.
Ответникът ЕТ “Б.М.”xxx
не е представил в законоустановения срок писмен отговор на исковата молба, но в
откритото съдебно заседание чрез пълномощника си адвокат Г.Ц. изразява
становище за неоснователност на предявените искови претенции.
Доказателствата по
делото са писмени и гласни. Изслушани са и са приети заключения на вещи лица.
Съдът, след като
прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение
и при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
Установено е по
делото от приетите писмени доказателства в частност трудов договор № 116 от 01.10.2008
година и допълнително споразумение към този трудов договор от 01.01.2009 година,
че ищецът Р.М.Т. е работил при ответника като пласьор за неопределено време с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 300 лева. Със заповед № 28/19.06.2009
година, считано от 18.06.2009 година е прекратено трудовото правоотношение между
страните на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ. Със същата заповед е разпоредено
да се изплатят на ищеца обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ за 2008/2009 година в
размер на 221 лева и една брутна заплата в размер на 240 лева. От допълнителното
заключение на вещото лице Л.З.Ц. /л. 78-83/ в първия му вариант е установено, че
работодателят не е изплатил за исковия период трудово възнаграждение в размер
на 692, 17 лева, трудово възнаграждение за положен извънреден труд в почивни
дни в размер на 693, 83 лева, трудово възнаграждение за положен извънреден труд
на официални празници в размер на 152, 94 лева и обезщетение по чл. 224 ал. 1
от КТ в размер на 204, 68 лева.
Гореизложената
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателствени
средства и от допълнителното заключение заключение на вещото лице Л.З.Ц. в
първия му вариант, както и заключението на вещото лице Л.В.С., които заключения
съдът кредитира изцяло като обективни, безпристрастни и компетентно изготвени.
Съдът намира, че при
постановяване на своето решение следва да се вземе предвид само и единствено първия
вариант от допълнителното заключение на вещото лице Л.З.Ц., тъй като при него
вещото лице е взело предвид освен заключението на графологическата експертиза и
допълнителното споразумение, което е подписано от двете страни.
От заключителната
част на посоченото допълнително заключение на вещото лице Л.З.Ц. е видно, че
работодателят не е изплатил за периода от месец октомври 2008 година до прекратяване
на трудовото правоотношение - 18.06.2009 година трудово възнаграждение, което
заедно с класа е в размер на 692, 17 лева. Предвид горното съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да изплати на ищеца дължимо трудово
възнаграждение в общ размер от 692, 17 лева за посочения исков период, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 04.08.2009 година до
окончателното й изплащане, като в останалата му част - за разликата между
уважения и претендирания размер от 2 478, 50 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
От заключенията на
вещото лице Л.З.Ц. и от показанията на разпитаните по делото свидетели Ц.Б., Н.Н.,
В.М. и П.П. се установява, че е полаган извънреден труд и в съботни дни, както
и в празнични дни, като такъв труд е полаган през тези дни и от ищеца по делото.
От заключителната
част на допълнително заключение на вещото лице Л.З.Ц. е видно, че работодателят
не е изплатил на ищеца за исковия период трудово възнаграждение за извънреден
труд през почивни дни в размер на 693, 83 лева. Предвид горното съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да изплати на ищеца дължимо трудово
възнаграждение за извънреден труд през почивни дни в размер на 693, 83 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 04.08.2009 година до окончателното
й изплащане, като в останалата му част - за разликата между уважения и
претендирания размер от 701 лева, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
От заключителната част на допълнително
заключение на вещото лице Л.З.Ц. е видно, че работодателят не е изплатил на
ищеца за исковия период трудово възнаграждение за положен труд през празнични
дни в размер на 152, 94 лева. Предвид горното съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да изплати на ищеца дължимо трудово възнаграждение за положен
труд през празнични дни в размер на 152, 94 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 04.08.2009 година до окончателното й изплащане, като
в останалата му част - за разликата между уважения и претендирания размер от 197
лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По силата на чл. 224
ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Това
обезщетение съгласно чл. 224 ал. 2 от КТ се изчислява по реда на чл. 177 от КТ
към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
В процесния случай
са налице и двете предпоставки за възникване правото на ищеца на претендираното
обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ: 1.налице е прекратено трудово
правоотношение и 2.налице е неизползван от ищеца платен годишен отпуск. Видно е
от приетото по делото допълнително заключение, в първия му вариант, работодателят
не е изплатил на ищеца обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ в размер на 204, 68
лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да изплати на ищеца сумата от
204, 68 лева – обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 04.08.2009 година до окончателното й изплащане, като за
разликата над уважения до заявения размер от 214 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съобразно този изход
на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд
- Монтана държавна такса в размер на 200 лева, разноски в производството за
съдебни експертизи в размер на 220 лева, както и сумата от 5 лева - държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищеца, съразмерно
с уважената част от исковите претенции, деловодни разноски в размер на 169, 97
лева. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 51, 44 лева – реализирани в производството разноски.
По горните
съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЕТ “Б.М.” със
седалище и адрес на управление град Монтана, ж. к. ”Плиска” 13, ап. 8, представлявано
от Управителя Б. Кирил М., ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на Р.М.Т. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx
сумата от 692, 17 /шестстотин деветдесет и два лева и седемнадесет стотинки/
лева - неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец октомври 2008
година до 18.06.2009 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 04.08.2009 година до окончателното й изплащане, като отхвърля иска в
останалата му част - за разликата между уважения и претендирания размер от 2 478,
50 /две хиляди четиристотин седемдесет и осем лева и петдесет стотинки/ лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ “Б.М.” със
седалище и адрес на управление град Монтана, ж. к. ”Плиска” 13, ап. 8, представлявано
от Управителя Б. Кирил М., ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на Р.М.Т. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx
сумата от 693, 83 /шестстотин деветдесет и три лева и осемдесет и три стотинки/
лева - неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд през почивни дни
за периода от месец октомври 2008 година до 18.06.2009 година, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 04.08.2009 година до окончателното
й изплащане, като отхвърля иска в останалата му част - за разликата между
уважения и претендирания размер от 701 /седемстотин и един/ лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ “Б.М.” със
седалище и адрес на управление град Монтана, ж. к. ”Плиска” 13, ап. 8, представлявано
от Управителя Б. Кирил М., ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на Р.М.Т. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx
сумата от 152, 94 /сто петдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/ лева
- неизплатено трудово възнаграждение за положен труд през празнични дни за
периода от месец октомври 2008 година до 18.06.2009 година, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 04.08.2009 година до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска в останалата му част - за разликата между
уважения и претендирания размер от 197 /сто деветдесет и седем/ лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ “Б.М.” със
седалище и адрес на управление град Монтана, ж. к. ”Плиска” 13, ап. 8, представлявано
от Управителя Б. Кирил М., ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на Р.М.Т. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx
сумата от 204 /двеста и четири/ лева, представляваща обезщетение по чл. 224 ал.
1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.08.2009
година до окончателното й изплащане, като отхвърля иска в останалата му част -
за разликата между уважения и претендирания размер от 214 /двеста и
четиринадесет/ лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ “Б.М.” със
седалище и адрес на управление град Монтана, ж. к. ”Плиска” 13, ап. 8, представлявано
от Управителя Б. Кирил М., ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен съд -
Монтана държавна такса в размер на 200 /двеста/ лева, разноски в производството
за съдебна експертиза в размер на 220 /двеста и двадесет/ лева, както и сумата
от 5 /пет/ лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист, а на Р.М.Т. сумата от 169, 97 /сто шестдесет и девет лева и деветдесет и
седем стотинки/, представляващи разноски по водене на делото.
ОСЪЖДА Р.М.Т. с
посочени по-горе адрес и ЕГН да заплати на ЕТ “Б.М.” с посочени по-горе
седалище и адрес на управление сумата от 51, 44 /петдесет и един лева и четиридесет
и четири/ лева, представляващи разноски по водене на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок, считано от 16.06.2010
година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: