Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260227
гр. Кюстендил,07.12.2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на втори декември
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ
РАДЕВ
при участието на съдебният
секретар ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№
1212/2020 год. КРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК: *********,
вписан в Търговския регистър при Агенция по вписванията със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14 е предявило
против А.В.М., ЕГН: **********,***, искове да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че съществува вземане на дружеството общо за сумата от
1260.56, от която: 1032,68 лв., представляваща главница по револвиращ кредит;
174,31 лв. представляваща договорна лихва за периода 01.01.2019г. до
09.05.2019г.; 53.57 лв., представляваща обезщетение за забава, на осн. чл. 76
от ЗЗД, за периода от 09.05.2019г. до 11.11.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното им изплащане.Претендират се и направените разноски
в заповедното и исковото производства.
В срока за отговор на исковата молба ответникът не е
взел становище по исковете и доказателствата, не е сторил и доказателствени
искания.
КРС, след като обсъди
събраните по делото доказателства, при усл. на чл.235, ал.2 и 3 ГПК, приема за
установено следното:
Видно от Договор за потребителски
кредит, отпускане
на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта
с номер PLUS-16450790 от 09.10.2018 г., сключен между страните е
това,че същите са договорили предостяването на потребителски кредит от ищеца на
ответника в размер на 5000.00 лв.,както и възможност на ответника да бъде
отпуснат нов револвиращ кредит с лимит до 10 000 лева. Няма данни и
доказателства ответникът да е искал изрично отпускането на револвиращ
потребителски кредит и издването на кредитна карта.Установява се от Приложение
към Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна
карта PLUS-16450790, че е отпуснат револвиращ кредит
под формата на кредитна карта, с посочени в същото приложение условия за лихви, такси, лимити за покупки и теглене. Приложението
не е подписано от ответникът. Съгласно приложението, кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лева, издава кредитна карта Мастъркард на същия, при годишен лихвен процент 35% и годишен процент на
разходите 44, 90 %. В чл. 13 е уговорено, че месечните погасителни вноски се
правят до 1-во число на месеца, следващ
издаването на извлечението най-малко в
минимален размер съгласно тарифата. В графа "лимити" е посочено че
при усвоен кредитен лимит от 0 до 1000 лева минималната погасителна вноска е 60
лева. Представени са и месечно извлечение по кредитна карта, както и
детайлно извлечение по същата, като се
установява от същите усвоен кредитен лимит от 1206,99 лв. със срок на плащане
01.05.2019 г. Ответникът е получил кредитната карта (CARD – 16511260) лично на 15.11.2018 г., видно от представената на л. 44 от делото товарителница. По същия
начин се установява (спр. л. 46 от делото) изпратена до М. от ищеца последна
покана с № CARD 16511260 за доброволно изпълнение със справка за
дължимата сума по пера.
Не се спори, че пълната сума по договора не е
възстановена.
Видно от
материалите по приложеното ч.гр.д. № 2432/2019 г. на КРС, в полза на заявителя
– ищец понастоящем, била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
1186/2019г., връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С оглед на
това заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като именно в срока по чл. 415
от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни
установителни искове.
Останалите
събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради
което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи.
По допустимостта: Предявени са установителни
искове по реда на чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземания, заявени по реда на чл. 410 ГПК,
за което е било образувано ч.гр.д. № 2432/2019
г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се
установи, че в полза на
ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена
на длъжника в хипотезата на чл. 47 от ГПК, поради което съдът е разпоредил
процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените
обстоятелства, като е
спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При
посочените съображения претенцията е допустима.
По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415
вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на
подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със
сила на пресъдено нещо, тъй като в случая връчването й по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и
съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа
на нея съдът издава изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на
настоящия ищец, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Не е спорно и че между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,
клон България и ответника е бил сключен процесния договор за потребителски
кредит, а така също и че М. се е възползвал
от предоставената му допълнителна възможност за
кредитиране чрез предоставяне на кредитна карта с кредитен лимит в размер на
1000,00 лв.,по което последният не спори,а
получаването на самата кредитна карта се установява и от приложената по делото
товарителница.
Въпреки горното обаче съдът счита,че валидно облигацонно правоотношение между
страните по силата на представеното като доказателство приложение към основият
договор „Договор за потребителски кредит,отпускане на револвиращ потребителски
кредит,издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-16450790/09.10.2018 год.“ не е възникнало.
Ищецът претендира вземане по посоченият договор, имащ правните
характеристики на договор за потребителски кредит, предвид качеството на
ответника на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК
и § 13, т. 1 ДР на
ЗЗП. По отношение на този договор важат всички императивни
изисквания по Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 10 ЗПК,
този вид договори се сключват в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи от договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –не по-малък от 12, в два
екземпляра-по един за всяка една от страните. Алинея 3 на чл. 10 изрично
определя, че ал. 1 се прилага за всички изменения и допълнения към сключения
договор, които се подписват от двете страни по договора, с изключение на
случаите, когато договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения
процент едностранно от кредитора. Разпоредбата на чл. 11 ЗПК
урежда задължителното съдължание на договора за кредит, като съгласно т. 27 от
същата разпоредба договорът съдържа подписи на страните.С оглед императивния
характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за
защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи
служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми
не е въведено като основание за обжалване – чл. 7, ал. 3 ГПК
/нова – ДВ бр. 100 от 2019 г. /.
В случая е видно, че в подписания между страните договор от 09.10.2018
год.,в частта относно отпускане на револвиращ кредит и издаване на кредитна
карта, а именно клаузите от т. 12 до т. 21 вкл., липсва конкретно посочване на
елементите от същественото съдържание на този вид договори. В него не е посочен
общия размер на отпуснатия кредит, лихвения процент на кредита, ГПР по кредита,
дължимите такси, размер на минимална месечна вноска и т. н., каквото е
изискването на чл. 10, ал. 1, т.
т. 9, 10, 11 ЗПК.
Тези детайли се съдържат в приложението по т. 21 от договора, което е подписано
единствено от кредитора, но не и от кредитополучателя. Доколкото върху
приложението липсва подпис на кредитополучателя, то не може да се счита, че
последният е изявил насрещна воля за приемането на условията по същото. В т. 14
от подписания между страните договор от 09.10.2018 год. е предвидено, че чрез
въвеждането на ПИН ще се потвърждава от кредитополучателя извършване на
трансакции, но тази разпоредба не се следва да се тълкува като съгласие за
приемане на неизвестни към датата на подписване на договора условия за
предоставяне на кредит. Към момента на подписване на договора приложението не е
било изготвено, поради което ответникът не може да се счита обвързан от него.
По делото е представена товарителница, от която обаче не става ясно по никакъв
начин дали на посочената дата на връчване на пратката – 15.11.2018
год.ответникът е получил именно
приложението към т. 21 от договора. Може да бъде направен единствено извод, че
ответникът е получил кредитната карта, доколкото номера на същата е посочен в
товарителницата,но не и че е налице валидно сключен договор между страните.В
същност съдът освен изложеното счита и това,че договорката по чл.21 от
основаният договор е нищожна,доколкото в нарушение на закона позволява само и
единствено на кредитора едностранно да предостави услуга,която не е поискана
изрично от потребителят,като определи евентуално параметри на договора по свое
собствено усмотрение еднолично.
Поради изложеното исковете са неоснователни и ищецът може да претендира
получените от ответника суми,но не на договорно основание,каквото не е
възникнало,а на плоскостта на чл.55 ЗЗД.
Дори и да се приеме извод,че по силата на препращанията,предвидени в
основният договор /чл.12-21,обсъденият по-горе,макар и неподписан от ответника
е породил правно действие,то същият съдържа неравноправни клаузи.Така, в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и ГПР. Липсва
обаче ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от
44, 90 % /.Посочен е фиксиран лихвен процент по заема, както и годишно оскъпяване по същия, но не се
изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Не е ясно
включена ли е застраховка, която е посочена от ищеца като дължима в месечно
извлечение по кредитна карта на
стр. 42 от делото, със срок за плащане
01.05.2019 г., в претендирания размер на
главницата, като това обстоятелство обаче не фигурира в условията на договора за
револвиращ кредит
/Приложение към Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна
карта PLUS
-16450790 г. /. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от
законовия е недопустимо. Тези съставни елементи, както стана ясно, остават
неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на
предоставения ресурс.Предвид изложеното, следва да се приеме, че кредитното
правоотношение между страните е недействително на
основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Разпоредбата на чл. 23 от ,
според която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, не може да
бъде приложена в настоящия случай, тъй като това би било в противоречие с
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 от ГПК). Същата е проявление на водещия в
облигационното право принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване и
на практика урежда извъндоговорно основание за връщане на главницата, различно
от това, на което същата е претендирана в заявлението. Прилагането на
последиците по чл. 23 от
по почин на съда, без заявителят да е поискал връщане на чистата стойност,
основано на недействителността на
договора,би било недопустимо.
За пълнота на изложението,съдът при
проверката по чл.7 ГПК за наличието на неравноправни клаузи на обсъденото
приложение,разбира се само при допускаето че същото макар и неподписано от
ответника го задължава,констатира че клаузата за дължима договорна лихва в
размер на 35 % е в противоречие с добрите нрави.В съдебната практика трайно се
приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а за
обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва). В тази насока са и
Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение №
378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение №
1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение №
901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о. Следователно при
преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да
се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна
лихва и законната лихва. Уговорената с процесния договор възнаградителна лихва
в размер на 35% годишно е по-висока от трикратния размер на законната лихва към
датата на сключване на договора – 30, 00%.
По разноските: С оглед
изхода на спора разноски на ищцовата страна не се следват.Няма данни и
доказателства ответникът да е сторил разноски в процеса,поради което такива няма
да се присъждат.
Водим от горното и на осн.чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.10 ЗПК във вр. с чл.240,ал.1 ЗЗД и
чл.86,ал.1 ЗЗД, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от
БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А, клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенция по
вписванията със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сгр. 14,против А.В.М., ЕГН: **********,***,
искове да бъде признато за установено по отношение на ответника, че съществува
вземане на дружеството общо за сумата от 1260.56, от която: 1032,68 лв.,
представляваща главница по револвиращ кредит; 174,31 лв. представляваща
договорна лихва за периода 01.01.2019
г. до
09.05.2019г.; 53.57 лв., представляваща обезщетение за забава, на осн. чл. 76
от ЗЗД, за периода от 09.05.2019г. до 11.11.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното им изплащане.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Кюстендилски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: