№ 359
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000503420 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 264446 от 05.07.2021г., постановено по гр.дело № 16399/2016г.
на Софийския градски съд, ГО, 8 състав, „ЦЛМ Ондерлинге Ферцекеринг
Маатшапей“ със седалище Кралство Нидерландия е осъдено да плати на В. Х. К. и
на В. И. К., на основание чл. 226 от КЗ(отм.) вр. с чл. 51, ал.2 от ЗЗД по 48 000
лева на всеки от тях, представляващи незаплатена част от дължимо
застрахователно обезщетение в общ размер по 90 000 лева, по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за л.а. „Мерцедес
С220” с рег. № ***, за причинените от водача му неимуществени вреди: смъртта
на сина на ищците А. В. К. на 06.01.2015г., причинена в резултат от ПТП,
настъпило на 13.05.2014г., заедно със законната лихва върху присъдените
обезщетения, считано от настъпването на вредоносния резултат на 06.01.2015г. до
окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за разликата над
присъдените суми и до пълния претендиран размер по 108 000 лева, както и за
законната лихва върху тази разлика и за посочения период; на основание чл. 86
ЗЗД, „ЦЛМ Ондерлинге Ферцекеринг Маатшапей“ със седалище Кралство
Нидерландия е осъдено да плати на В. Х. К. и на В. И. К. по 7535,53 лева,
представляващи законната лихва за периода от 06.01.2015г. до 11.10.2016г. върху
сумите по 42 000 лева - изплатена част от застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за л.а.
„Мерцедес С220” с рег. № ***, за причинените от водача му неимуществени
вреди: смъртта на сина на ищците А. В. К.; на основание чл. 38 ЗАдв, „ЦЛМ
Ондерлинге Ферцекеринг Маатшапей“ със седалище Кралство Нидерландия е
осъдено да плати на адв. С. Е. С. сумата 5 354 лева- разноски за процесуално
1
представителство на ищците пред Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6
ГПК да заплати по сметка на СГС сумата 4 902,84 лева за държавна такса и
разноски в първоинстанционното производство, а на основание чл. 78, ал.3 ГПК
В.К. и В.К. са осъдени да платят на „ЦЛМ Ондерлинге Ферцекеринг Маатшапей“
със седалище Кралство Нидерландия разноски по делото в размер 972 лева.
Въззивна жалба е подадена от В. Х. К. и В. И. К., чрез пълномощника адв. С.
С., против решението на СГС в частта, с която са отхвърлени исковете им по чл.
226 КЗ(отм.) за разликата над 48 000 лева до 108 000 лева за всеки от тях.
Жалбоподателите, чрез процесуалния си представител смятат, че в обжалваната
част решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение
на материалния закон. Сочат, че в нарушение на чл. 52 ЗЗД, съдът е определил
занижено по размер обезщетение за неимуществени вреди на родителите на
загиналия в резултат на ПТП, като не е съобразил установената по делото силна
емоционална връзка между родителите и сина им, преживените от ищците
негативни емоции след смъртта на детето им, обществено икономическите
условия в страната към датата на ПТП, както и съдебната практика по сходни
случаи. Жалбоподателите оспорват и извода на съда за приложението на чл. 51,
ал.2 ЗЗД, като смятат, че по делото е останало недоказано възражението на
ответното застрахователно дружество, че загиналият е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, пътувайки без поставен предпазен колан.
Предвид изложеното, жалбоподателите искат да бъде отменено решението в
обжалваните части и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените
искове бъдат уважени до сумата по 108 000 лева за всеки от тях.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК „ЦЛМ Ондерлинге Ферцекеринг Маатшапей“
със седалище Кралство Нидерландия не е взело становище по въззивната жалба на
ищците.
Застрахователното дружество, чрез пълномощника адв. Т. Б., е подало
въззивна жалба против решението на СГС, в частта, с която е осъдено да плати на
В.К. и на В.К. обезщетения за неимуществени вреди над сумата 28 000 лева до 48
000 лева на всеки от тях. Този жалбоподател сочи, че в случая справедливото
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД, следва да бъде определено в размер по 100
000 лева за всеки от родителите на загиналия в резултат на ПТП техен син; че
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на А. К., поради
това, че същият е пътувал без поставен предпазен колан, следва да бъде 30 %,
поради което след като се приспадне приетия принос и платеното от дружеството
обезщетение, на всеки от ищците следва да се присъди по 28 000 лева
обезщетение за причинените неимуществени вреди. Предвид изложеното, иска да
бъде отменено решението в обжалваните части и вместо това да бъде постановено
друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени за суми над 28 000 лева на
всеки от ищците.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от В. и В.К.и, чрез пълномощника адв. С. С., е
постъпил отговор на въззивната жалба на застрахователното дружество, с който
същата се оспорва, като неоснователна.
Решението на СГС, в частта, с която „ЦЛМ Ондерлинге Ферцекеринг
Маатшапей“ със седалище Кралство Нидерландия е осъдено да плати на В.К. и на
В.К., на основание чл. 226 от КЗ(отм.) вр. с чл. 51, ал.2 от ЗЗД по 28 000 лева на
всеки от тях, като застрахователно обезщетение по задължителна застраховка ГО
за л.а. „Мерцедес С220” с рег. № ***, за неимуществени вреди от смъртта на сина
2
им А. В. К., починал на 06.01.2015г. в резултат от получени телесни увреждания,
причинени при ПТП на 13.05.2014г., ведно със законната лихва върху
присъдените обезщетения, считано от 06.01.2015г. до окончателното плащане,
както и в частта, с която, на основание чл. 86 ЗЗД, „ЦЛМ Ондерлинге
Ферцекеринг Маатшапей“ със седалище Кралство Нидерландия е осъдено да
плати на В.К. и на В.К. по 7535,53 лева-законната лихва за периода от 06.01.2015г.
до 11.10.2016г. върху сумите по 42 000 лева - изплатена част от застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка ГО за л.а.„Мерцедес С220” с рег. № №
***, за причинените от водача му неимуществени вреди, като необжалвано от
страните е влязло в сила.
Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. Х. К. и В. И. К. с искова
молба, с която против „ЦЛМ Ондерлинге Ферцекеринг Маатшапей“ със седалище
Кралство Нидерландия са предявени искове с правно основание чл. 226 КЗ(отм.) и
чл. 86 от ЗЗД за осъждане на дружеството да плати на ищците застрахователни
обезщетения в размер по 108 000 лева на всеки от тях, причинени от смъртта на
сина им А. В. К., както и по 7 535,53 лева, представляващи законна лихва за
забава, върху платеното застрахователно обезщетение в размер по 42 000 лева,
считано от датата на смъртта на сина им - 06.01.2015г. до 11.10.2016г.- датата на
плащане на обезщетението.
В исковата молба се твърди, че на 13.05.2014г. в гр. София, на бул. „Скопие”
л.а. Мерцедес С220 с рег. №***, управляван от П. С. Б., самокатастрофирал, в
резултат на което, пътувалият на предна дясна седалка в автомобила А. К.
получил тежки телесни увреждания. Твърди се, че синът на ищците-А. К. бил
настанен за лечение в „Пирогов”, където бил подложен на оперативни
интервенции, но въпреки това останал инвалидизиран и в тежко състояние, което
наложило близките му да се грижат за него.
Ищците твърдят, че неочаквано за всички в началото на 2015г. синът им
починал, вследствие на дългото залежаване. Сочат, че приживе, отношенията им с
А. били много топли и сърдечни, основани на привързаност, разбирателство,
взаимна обич и уважение; че А. бил единственото им дете, което отгледали с
много любов и нежност; че неочакваната му смърт им причинила изключителни
болки и страдания-изпаднали в тежка депресия и още не могат да преживеят
смъртта му.
В исковата молба се твърди, че с влязла в сила присъда, постановена по нохд
№ 3287/2016г. П. Б. - водач на л.а. Мерцедес С220 бил признат за виновен за
настъпването на ПТП. Сочи се, че към датата на инцидента за лекия автомобил е
имало валидно сключена застраховка ГО с ответната холандска застрахователна
компания, поради което на 13.11.2015г. ищците сезирали кореспондентът в РБ с
искане да им бъдат платени обезщетения за причинените неимуществени вреди,
като на 11.10.2016г. всеки от тях получил от ответника застрахователно
3
обезщетение в размер по 42 000 лева. Според ищците, размерът на полученото
застрахователно обезщетение е силно занижен, като смятат, че справедливото
обезщетение следва да бъде определено на по 150 000 лева за всеки от тях, а след
като се приспадне платеното от ответника, на всеки от ищците следва да се
присъди по 108 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 06.01.2015г. Сочат, че застрахователят им дължи и по
7535,53 лева за законната лихва за забава, върху платеното застрахователно
обезщетение, изчислена от 06.01.2015г. -дата на която е починал синът им, до
11.10.2016г. датата на плащане. Претендират за осъждане на ответника да им
заплати и направените съдебни разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „ЦЛМ Ондерлинге
Ферцекеринг Маатшапей“ със седалище Кралство Нидерландия оспорва
предявените искове. Ответникът не оспорва наличието валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП, но сочи, че още на 11.10.2016г. е платил на
всеки един от ищците, пълния дължим размер на претендираното застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди. Смята, че сумата по 42 000 лева, платена
на всеки от ищците, е правилно определена, тъй като е налице принос на
пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, тъй като същият е пътувал
без предпазен колан, като по този начин активно е способствал за увеличаване на
броя и тежестта на получените травми и за настъпилия летален изход. Ответникът
смята, че претендираният размер на обезщетенията е силно завишен, с оглед
принципа на справедливостта. Оспорва претенцията за плащане на законна лихва
върху доброволно платените суми, като смята, че не е изпадал в забава.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 13.05.2014г. около 21 часа в гр.София на бул. Скопие л.а. Мерцедес С220,
управляван от П. С. Б. самокатастрофирал, вследствие на което на пътувалия на
предната дясна седалка в автомобила А. В. К. са причинени тежки телесни
увреждания, в резултат на които на 05.01.2015г. същият е починал.
Обстоятелствата, при които е настъпил пътният инцидент не са спорни
между страните. От представените по делото констативен протокол за ПТП № К-
486/2014г., протокол за оглед на местопроизшествието, скица и фотоалбум към
него и от изготвената въз основа на тях първа КСМАТЕ, въззивният съд намира за
установен следният механизъм на ПТП: на 13.05.2013г. около 21 часа в гр.София
по бул.Скопие със 104 км/час с посока от бул. Мария Луиза към ул. Габрово се
движи л.а. Мерцедес С220 с рег. № ***, управляван от П. С. Б.; след кръстовището
между бул.Мария Луиза и ул.Подп.Калитин по неизвестни причини водачът Б.
губи контрол върху управлението на автомобила, който преминал вдясно от
пътното платно през бордюра и се ударил в дърво и в стълб на уличното
осветление. Вещите лица изготвили първата КСМАТЕ автоексперт Х. И. и д-р Б.
Б.-хирург, ортопед, травматолог, са установили, че първоначалният удар е бил
челен, а вторият удар бил в лявата част на купето. Посочили са, че при този
механизъм на ПТП, под въздействието на възникналите мощни инерционни сили
тялото на пътуващия на предната дясна седалка А. К. внезапно се е наклонило
силно напред в посока арматурното табло, гръбначният стълб е извършил
абнормно движение флексия, след което е последвало движение на тялото в задна
4
посока, а вторият удар на автомобила в лявата част на купето е довел до внезапна
ротация на гръбначния стълб в торкалната му част. Експертите са установили, че
вследствие на ПТП и внезапно настъпилите патологични силови движения в
гръдния отдел на гръбначния стълб, А. К. е получил нестабилни фрактури на 5-ти,
7-ми, 8-ми и 10-ти гръдни прешлени и развил се остър епидурален хематом на
нивото между 4-ти и 7-ми гръдни прешлени, довели до тежка вяла пареза на
долните крайници; пострадалият е бил приет за лечение в УМБАЛСМ „Пирогов”,
където били извършени две тежки операции на гръбначния стълб, но въпреки това
състоянието му останало крайно тежко и от дългото залежаване се е развил
пиелонефрит и уросепсис, вследствие на което на 06.01.2015г. А. К. е починал.
С присъда № 214 от 06.10.2016г., постановена по нохд № 3287/2016г. по
описа на СГС, НО, 2 състав, влязла в сила на 30.11.2017г., водачът П. С. Б. е
признат за виновен в това, че на 13.05.2014г. в гр. София, на пътен участък от бул.
„Скопие“, управлявайки л.а. „Мерцедес С220” нарушил правилата за движение по
пътищата-чл. 20, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което причинил по непредпазливост
смъртта А. В. К., който пътувал на предната дясна седалка на автомобила.
По делото не се спори, че ищците са родители на пострадалия при ПТП А.
К..
Вещите лица д-р Б. и автоексперт И. са установили също, че л.а. „Мерцедес
С220” с рег. №*** е бил фабрично оборудван с предпазени колани на предните и
на задните седалки. Като са съобразили установения механизъм на ПТП,
получените по автомобила деформации, местоположението на пострадалия, както
и получените вследствие на ПТП травматични увреди, експертите са направили
извод, че по време на инцидента пострадалият е бил без поставен предпазен
колан. Установили са, че при огледа на процесния автомобил са открити следи от
взривените 4 въздушни възглавници, но са обяснили, че при процесния автомобил
предпазните колани нямат връзка с въздушните възглавници, тъй като последните
се задействат само след осъществен удар и то с определена интензивност. Според
д-р Б. и автоексперт И., ако пострадалият е бил с предпазен колан, този колан не
би предотвратил напълно настъпването на травматични увреждания, но
фрактурите биха били само в предната част на прешлените и не биха се нуждаели
от оперативно лечение, тъй като коланът щеше да ограничи флексионните
движения на тялото в предна посока след първия челен удар.
В откритото съдебно заседание пред СГС д-р Б. е посочил отново, че ако
пострадалият е бил с поставен предпазен колан в момента на удара, то тялото му
би се движило заедно със седалката и счупването на петте прешлена не би се
получило, дори седалката да е излязла от шейната.
В първоинстанционното производство е допусната и приета повторна
КСМАТЕ, изготвена от вещите лица д-р П. П. – неврохирург и инж. М. Ф., от
чието заключение се установява също, че л.а.„Мерцедес С220”, в който е пътувал
пострадалият е бил фабрично оборудван с предпазени триточкови колани на
всички седалки. След като са съобразили механизма на настъпване на инцидента-
първи челен удар в крайпътно дърво и втори страничен удар в зоната на пантите
на предната лява врата в стълб на уличното осветление и местоположението на
пострадалия, обяснили са движението на тялото му вследствие на инерционните
сили при всеки от ударите и причинените травми, експертите са направили извод,
че по време на ПТП А. К. много вероятно е бил без поставен предпазен колан. И
тези експерти, като са съобразили данните по делото и значението на предпазния
5
колан, са направили категорични изводи, че ако пострадалият е бил с предпазен
колан, то използването на колана не би било достатъчно да предотврати
настъпването на травмите, но категорично смятат, че ако К. е бил с поставен
предпазен колан, то той би получил по-малко на брой и по-леки увреждания, за
лечението на които не би била необходима операция, а използването на гръбначни
ортези.
В откритото съдебно заседание пред СГС д-р П. е обяснил отново, че ако К. е
бил с предпазен колан, биха се получили счупвания в същата зона на гръбначния
стълб, но те биха били по-леки и биха се лекували консервативно, тоест не би
настъпила хиперфлексия в отдела на гръбначния стълб, а може би биха се
получили минимални клиновидни фрактури. Обяснил е, че в случая оперативното
лечение е било наложително поради раздалечаването и опъването напред и
разместването между прешлените, което ако не е било укрепено би довело до още
по-голямо отиване към гръбначния канал.
За установяване на търпените от ищците неимуществени вреди и техния
интензитет в първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства.
Свидетелката П. М. К.-снаха на ищците-съпруга на починалия А. К., твърди,
че тя и съпругът й живеели в ***, а родителите му във ***. Твърди, че въпреки
това често се виждали, тъй като семейството й прекарвало лятото във ***, а през
останалото време родителите на съпруга й често им гостували в *** и
непрекъснато се чували по телефона. Твърди, че отношенията между А. и
родителите му били много добри; че след инцидента родителите били плътно до
него-и в болницата и в къщи непрекъснато се грижели за него и правели планове
за рехабилитация. Твърди, че въпреки полаганите грижи и надеждата, която
имали, никой не очаквал, че ще се стигне до фаталния край. Сочи, че двамата
приели много тежко вестта за смъртта на сина им, че били съсипани, започнали да
приемат антидепресанти, не искали да отбелязват празници, всеки ден почти
посещават гроба му и според свидетелката заради негативните емоции и силния
стрес отключили тежки заболявания.
Не се спори по делото, че към 13.05.2014г. за л.а. Мерцеде С220 с рег. № ***
е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно
дружество, че на 13.11.2015г. ищците сезирали кореспондента за РБ на ответника
с искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и че на
10.10.2016г. всеки от ищците е получил застрахователно обезщетение в размер по
42 000 лева.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Със сила на пресъдено нещо е решен спорът между страните за наличието на
предпоставките на чл.226, ал.1 КЗ(отм.) за ангажиране отговорността на
ответника „ЦЛМ Ондерлинге Ферцекеринг Маатшапей“ със седалище Кралство
Нидерландия - застраховател на деликвента П. С. Б.-водач на л.а. „Мерцедес
С220”, спрямо увредените ищци, а именно: наличието на действителен
застрахователен договор, с който застрахователят се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди; наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на
6
застрахования причинител спрямо увредените ищци - извършване на
противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите-управление на
МПС в нарушение правилата на ЗДвП; причиняване на ПТП и телесни
увреждания на сина на ищците, довели до смъртта му; вредоносен резултат-
причиняване на неимуществени вреди на ищците-болки и страдания от смъртта на
сина им; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния
резултат; виновност на дееца, установени с влязлата в сила присъда на
наказателния съд, задължителна за този съдебен състав, разглеждащ гражданските
последици от деянието, на основание чл. 300 ГПК, относно това дали е извършено
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца; надлежно сезиране на
застрахователя с искане за изплащане на обезщетение за вреди, причинени от
ПТП.
Това е така, тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила в частта,
с която ответното застрахователно дружество е осъдено да плати на В.К. и на В.К.
по 28 0000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания,
причинени от смъртта на сина им А. К., получил тежки телесни увреждания при
ПТП на 13.05.2014г., вследствие на които на 06.01.2015г. починал, ведно със
законната лихва, считано от 06.01.2015г. до окончателното плащане.
Спори се пред тази съдебна инстанция за справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на родителите на
починалия А. К., съпричинил ли е той настъпването на вредоносния резултат,
пътувайки без поставен предпазен колан и ако да, в каква степен.
По първия спорен въпрос: Заложените критерии в задължителната за
съдилищата съдебна практика при прилагане принципа за справедливост по чл. 52
ЗЗД следва да се преценят в тяхната съвкупност с оглед на конкретно
установените за всеки отделен случай обективни факти. Като примерни критерии,
релевантни за размера на обезщетението в случай на причинена смърт, са
посочени възрастта на увредения, действителните отношения между него и
лицето, което търси обезщетение, обстоятелствата, при които е настъпила
смъртта, преживяванията на търсещия обезщетение след смъртта на родственика
му.
В случая, за да определи справедливия размер на обезщетението, което се
дължи на родителите на А. К. въззивният съд съобразява показанията на
свидетеля относно близките и безконфликтни отношения между починалия и
родителите му, както и относно преживените от ищците болки и страдания след
смъртта му. Този състав, взе предвид установеното по делото обстоятелство, че
ищците и синът им са живеели в различни градове към датата на инцидента, но са
поддържали ежедневна връзка по телефона и често са си гостували; че между тях
е съществувала връзка на взаимна обич, грижа, подкрепа и разбирателство. Съдът
съобрази възрастта на загиналия към момента на настъпване на смъртта-32
годишен и възрастта на ищците - 57-годишни. Съдът отчита и това, че в лицето на
загиналия си единствен син, ищците са имали човек, който да им помага, да ги
подкрепя и да се грижи за тях, както и че с преждевременната му смърт завинаги
са лишени от възможността да се радват като родители на неговата обич и
подкрепа. Съдът взе предвид обстоятелствата, при които е настъпил пътния
инцидент и най-вече съобрази негативните преживявания на ищците след смъртта
на сина им, установени от свидетелските показания. Съдът отчете също, че след
инцидента, продължителен период от време ищците са полагали ежедневни грижи
7
за пострадалия си син и са таяли надежда, че ще се възстанови от получените при
ПТП травми. Съобрази също, че мъчителният начин, по който е починал синът на
ищците е шокиращо негативно емоционално сътресение, водещо до стресово
състояние, което състояние ще съпътства родителите до края на живота им.
Отчитайки всичко това, съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените и доказани по делото неимуществени вреди от смъртта на сина на
ищците, следва да бъде определено в размер по 120 000 лева. При определяне
размера на обезщетението, съдът отчита и конкретните икономически условия в
страната към 06.01.2015г., стандарта на живот в държавата, размера на
застрахователното покритие към същия момент, както и актуалната съдебната
практика по сходни случай.
САС намира, че посочените размери на обезщетенията, са съобразени с
обществения критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД и доказаната в случая
интензивност на болките и страданията на ищците, причинени от смъртта на
единственото им дете.
По следващия спорен въпрос въззивният съд намира следното:
Налице е трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, според която
за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД дължимото обезщетение,
приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя
чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която
го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване.
Ответникът застраховател е противопоставил възражение за съпричиняване
от страна на ищеца, с твърдения, че същият е нарушил правилото на чл. 137а
ЗДвП, пътувайки без поставен предпазен колан, като на основание чл.51, ал.2 от
ЗЗД е поискал намаляване на отговорността му за вреди. Пред въззивния съд не се
спори, а и от заключението на двете КСМАТЕ се установява категорично, че А. К.
е пътувал на предната дясна седалка на автомобила, като по времето, когато е
настъпило произшествието, не е използвал обезопасителен колан, с който е било
оборудвано МПС, с което е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Безпротиворечиво съдебната практика приема, че обстоятелството, че
пострадалият пътник не е ползвал предпазен колан, не е достатъчно, за да се
приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, като намаляването на обезщетението за
вреди е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не
биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан.
В разглеждания случай съдът кредитира обсъдените заключения на
КСМАТЕ, приети от първата инстанция, тъй като същите са съобразени изцяло с
данните по делото-с установения механизъм на произшествието, с движението на
тялото на пострадалия при първия и при втория удар и с характера и вида на
телесните увреждания на К., обосновани, непротиворечиви и логични са изводите
на експертите и не почиват на вероятности и предположения. Категоричен извод
вещите лица са направили, че ако К. е бил с правилно поставен предпазен колан,
8
то коланът би ограничил флексионните движения на тялото в предна посока след
първия челен удар и фрактурите биха били само в предната част на прешлените и
не биха се нуждаели от оперативно лечение, че ако К. е бил с поставен предпазен
колан, то той би получил по-малко на брой и по-леки увреждания, за лечението на
които не би била необходима операция, а използването на гръбначни ортези.
Предвид това, съставът на САС намира, че пострадалият син на ищците е
съпричинил настъпването на вредоносния резултат, като е пътувал в автомобила
без поставен предпазен колан, поради което възражението на застрахователя е
основателно. Този състав на САС, отчита поведението на водача на л.а. Мерцедес
С 220, който го е управлявал, в нарушение на правилата за движение по пътищата,
като заради неразрешена скорост е загубил контрол върху ППС и е причинил
настъпването на ПТП и уврежданията на ищеца. Съдът отчита и поведението на
пострадалия А. К., който е пътувал в автомобила, на предната дясна седалка, без
поставен предпазен колан и че неизползването му е довело до такива фрактури на
прешлените, нуждаещи се от оперативно лечение.
Предвид изложеното, съставът на САС приема че приносът на пострадалия
А. К. за настъпването на вредоносния резултат е в размер 25 % и след като се
приспадне размера на приетото съпричиняване на вредоносния резултат, на
ищците следва да бъдат присъдени обезщетения по 90 000 лева на всеки. В случая
следва да бъде съобразено и направеното от ответното застрахователно дружество
доброволно плащане на всеки от ищци в размер по 42 000 лева, поради което
предявените искове по чл. 226 КЗ(отм.) следва да бъдат уважени до сумите по
48 000 лева на всеки от родителите на загиналия А. К., ведно със законната лихва
от датата на смъртта му- 06.01.2015г. до окончателното плащане.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат напълно с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението на СГС в обжалваните части
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и поради отхвърляне и на двете въззивни жалби,
съдебни разноски се дължат единствено за адвокатската защита за отхвърляне
жалбата на насрещната страна. За защитата срещу отхвърлената въззивна жалба
на застрахователното дружество, на основание чл. 38 ЗАдв, на адв.Г.Х. следва да
бъде заплатено адвокатско възнаграждение в размер 1 730 лева. За процесуално
представителство на застрахователното дружество пред САС за защитата срещу
отхвърлената въззивна жалба на ищците следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер 2330 лева
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264446 от 05.07.2021г., постановено по гр.дело №
16399/2016г. на Софийския градски съд, ГО, 8 състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв „ЦЛМ Ондерлинге Ферцекеринг
Маатшапей“ със седалище Кралство Нидерландия да плати на адв. Г.Х.
адвокатско възнаграждение в размер 1 730 лева-за осъщественото пред САС
безплатно процесуално представителство на ищците.
ОСЪЖДА В. Х. К. и В. И. К. да платят на „ЦЛМ Ондерлинге Ферцекеринг
Маатшапей“ със седалище Кралство Нидерландия разноски за платено във
9
въззивнтото производство адвокатско възнаграждение в размер 2330 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10