РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 30.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в,
в открито
заседание, проведено на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 352 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Ж.И.Й. срещу „Б.Е.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 7, т.
1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за сумата от 250 евро, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие закъснение на полет *,
осъществен на 04.10.2017 г. от *,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
исковата молба в съда – 14.01.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът
твърди, че е сключил с ответника, чрез посредника „*, договор за въздушен превоз по направление *. Превозът следвало да се реализира на 04.10.2017 г. с полет FB 8193, с час
за излитане в 6,50 часа и час за кацане – в 8,20 часа, но реално полетът бил
извършен със закъснение от четири часа и половина. За това обстоятелство ищецът
посочва, че не бил уведомен от ответното дружество. Тъй като часът на
пристигане в крайния пункт бил повече от три часа след плануваното по
разписание, ищецът счита, че „Б.Е.“ АД му дължи обезщетение по чл. 7 от
Регламент (ЕО) № 261/2004. Посочва, че разстоянието на полета е 748 км, поради
което дължимото обезщетение възлиза на 250 евро. Излага, че *, пътник в същия полет, отправил искане до ответника
за изплащане на парично обезщетение за закъснял полет по електронна поща. На
15.05.2018 г. същият бил уведомен чрез имейл, че в двумесечен срок ще му бъде
изпратен отговор на заявената претенция. До датата на подаване на настоящата
искова молба обаче това не било сторено. Това обстоятелство мотивирало ищецът
да инициира съдебно производство срещу ответното дружество, поради което счита,
че „Б.Е.“ АД е дало повод за завеждане на делото. Навежда доводи за
недобросъвестност на ответника, като твърди, че на друга от пътничките от процесния полет било изплатено обезщетение едва след
образуване на съдебно производство. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Б.Е.“ АД депозира писмен отговор на исковата
молба, в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на
предявения иск. Ответното дружество оспорва исковата претенция, като посочва,
че претендираното обезщетение е изплатено. Твърди, че
мястото на излитане на процесния полет е Летище *, а не както е посочено в исковата молба – Летище *. Излага, че дружеството предоставя на своите
пътници възможност за извънсъдебно уреждане на претенциите им, като е създадена
и онлайн платформа за подаване на жалби и рекламации. Твърди, че в отдел „Жалби
и рекламации“ към ответното дружество не е постъпило оплакване от ищеца за
закъснение на полета му нито искане за изплащане на обезщетение. Поддържа, че
ответното дружество е било изправено пред обективна невъзможност да изпълни своите
задължения поради бездействието от страна на пътника. Едва с подаването на
исковата молба е посочена банкова сметка ***. Така, „Б.Е.“ АД е извършило
плащане на обезщетението при първата предоставена възможност – на 21.02.2019 г.
по банковата сметка на адв. Б.Ф., посочена в исковата молба.
Съдът, като съобрази
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Между страните е обявено за
безспорно с Определение № 3510/15.03.2019 г., в което е обективиран
проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на 03.05.2019 г., наличието на валидно сключен
между тях договор за въздушен превоз с полет * на
04.10.2017 г., пристигането на полета в крайната му точка (Летище Анталия) със
закъснение, надвишаващо 2 часа, както и че разстоянието на полета е 748 км.
От гореизложеното следва, че
са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество по
чл. 6, т. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г. и в тежест на превозвача е възникнало задължение за
заплащане на обезщетение за закъснение при полет в размер на 250 евро, на осн. чл. 7, т. 1, б. „а“ от същия.
За доказване на твърдението
си, че е отправил покана до ответника за заплащане на обезщетение за закъснял
полет преди предявяване на иска, в полза на ищеца са допуснати гласни
доказателства, посредством разпит на свидетеля *. В
показанията си свидетелят твърди, че през октомври 2017г. е бил част от
туристическа група от около 20 човека, които пътували от * със
самолет на ответното дружество. Самолетът излетял с голямо закъснение. След
като се завърнали групата се събрала и всички решили да си поискат обезщетение,
като напишат искания до ответника и свидетелят ги занесе и подаде в офиса на
ответното дружество на летище *. Свидетелят занесъл молбите за изплащане на
обезщетение до офис на ответника, но там не ги приели, а му дали имейл адрес,
на който да бъде направено искането.
Ответното дружество е
заплатило на 21.02.2019 г. обезщетение на ищеца по посочената в исковата молба
банкова сметка ***, видно от представеното с отговора на исковата молба
платежно нареждане, което обстоятелство се признава изрично от ищеца.
Предвид извършеното в течение
на производството пълно погасяване на претендираната
главница, което съдът взе предвид съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК, предявеният иск
се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира за неоснователно
искането на ищеца да му бъде присъдена законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, предвид неоснователността на главната претенция. Присъждането на законна лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата
представлява последица от уважаването на съдебно предявеното
вземане, а не се явява самостоятелен
иск. (В
този смисъл – Решение № 48/25.01.2000 г. по гр. д. № 1065/99 г. на ВКС, ГК, V
г.о., Решение № 1276/8.10.1999 г. по гр.д. № 577/99 г. на ВКС, ГК, V г.о. и Решение
№ 266/12.06.2006 г. по т.д. № 832/2005 г. на ВКС, ТК, II т. о.) Аргумент за
това, че начисляването на законна лихва върху претендираното
вземане не е самостоятелна претенция, тъй като вземането
за лихви има акцесорен характер
и присъждането му е законна последица
от уважаване на иска е и
разпоредбата на чл. 214, ал. 2 ГПК, според която не се счита за
увеличение на иска прибавянето на лихви, изтекли
след предявяване на иска.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът не дължи разноски, ако с поведението
си не е дал повод за завеждане на иска и признае иска. Макар и в хода на
процеса ответника да е заплатил претендираното
обезщетение, в депозирания отговор изрично оспорва предявения иск, т.е. не е
налице една от кумулативно предвидените в закона предпоставки за освобождаване
на ответника от отговорност за разноските по делото – да е признал иска. Освен
това от показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че ищецът е
попълнил искане за изплащане на обезщетение за закъснял полет и е представил
същото пред служител на ответника в офис на дружеството, но искането не е
прието, а пътниците са насочени към подаване на искане по електронна поща.
Поведението на ответника, с което не е приел предявеното в негов офис искане е
дало повод за предявяване на иска, поради което и дължи заплащане на сторените
от ищеца разноски.
Поради изложеното и съобразно направеното искане от страна
на ищеца на последната следва да се присъдят
извършените по делото разноски в размер на 50 лева
– заплатена държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение. Неоснователно се явява възражението на ответника за прекомерност
на изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, доколкото същото е в минималния размер по чл. 7,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.И.Й., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Б.Е.“ АД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление ***, *, осъдителен иск с правно основание чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО)
№ 295/91 за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди вследствие закъснение на полет *, осъществен на 04.10.2017 г. от *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 14.01.2019 г., до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
Аерогара *, да заплати на Ж.И.Й., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева),
представляваща сторени съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: