Присъда по дело №157/2024 на Районен съд - Смолян

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 5/20.05.2024г. ПО
НОХД № 157/2024г. НА РС ГР.С.

От РП С. против подсъдимия С. С. Д. ЕГН ********** от гр.С., е
повдигнато обвинение за това, че на неустановена дата, в периода между
04.10.2018 г. и 31.12.2018 г., в село Н. П. - Р. К., при условията на
посредствено извършителство чрез Б. Ч., роден на ***г. в А., гражданин на Р.
К., противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел по силата
на договори за наем: полуремарке марка „***“, модел „***“, рама № "***, с
рег. № ***, собственост на „Ж.“ ООД ЕИК *** гр. А., на стойност 24 119,87
лв. и полуремарке марка „***“, модел „***“, рама № ***, с рег. № ***,
собственост на „Ж.“ ООД ЕИК *** гр. А., на стойност 24 726,78 лв., всички
на обща стойност 48 846,65 лв, като обсебването е в големи размери -
престъпление по чл.206, ал.3, предл.1-во вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение
поддържа обвинителната теза с доводи за доказаност и основателност.
Пледира за приложение на чл.58а ал.1 НК, тъй като делото се разглежда по
реда на глава ХХVІІ НПК, като на подсъдимия се наложи наказание
„лишаване от свобода” за срок от 2 г., изпълнението на което да бъде
отложено на осн.чл.66 ал.1 НК за срок от 4 г. Пледира и за налагане на
кумулативно предвидените наказания по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 НК за срок от 2
години.
В съдебно заседание подсъдимият Д. се признава за виновен, изразява
самокритично отношение, признава всички факти и обстоятелства, посочени
в обвинителния акт и е съглА. да не се събират доказателства за тях. По
негово искане и по искане на неговия защитник адв.П., делото се
разглежда по реда на съкратено съдебно следствие - чл.371 т.2 НПК.
Защитникът на подсъдимия пледира за налагане наказание по реда на чл.58а
ал.4 вр. с чл.55 НК – лишаване от свобода в размер на 1 г., изпълнението на
което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 г., като не бъдат налагани
кумулативно предвидените наказания по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 НК.
При проведеното съкратено съдебно следствие съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С. С. Д., ЕГН **********, е ***
Подсъдимият С. Д. към инкриминирания период (04.10.2018г.-
31.12.2018г.) работел като *** и професионално компетентно лице във фирма
„С.“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „***. Към него
момент управител и едноличен собственик на капитала на дружеството била
бившата съпруга на подъсдимия- свидетелката С. Д.. Подсъдимият Д. имал
право да извършва всякакви правни и фактически действия от името и за
1

сметка на „С.“ ЕООД по силата на предадено му от свидетелката С. Д.
нотариално заверено генерално пълномощно от 28.10.2014г. Основният
предмет на дейност на дружеството бил транспорт в страната и чужбина на
стоки, като подсъдимият Д. имал бизнесконтакти с контрагенти в бившите
съветски републики, вкл. и Р. К.. Оттам били и познанствата му със свидетеля
Б. Ч., *** гражданин, както и със свидетеля Б. Т., също *** гражданин. На
неустановена дата в началото на 2018 г. в гр. Б., Р. К., подсъдимият Д. се
срещнал в кафене със свидетеля Б. Т., като на срещата им присъствал и
свидетеля Р. Ф. Ю., *** гражданин и познат на подсъдимия Д.. На тази среща
подсъдимият Д. и свидетеля Т. се договорили първият да достави на вторият 4
броя хладилни ремаркета, като свидетелят Т. предварително платил на
подсъдимия цялата сума в размер на 69 800 долара за покупката и доставката
на четирите броя хладилни ремаркета, като свидетеля Ю. лично преброил
предадена му 1 бр. пачка с доларови банкноти с различни купюри, която
наброявала 10 000 щатски долара. Във връзка с така постигнатата договорка
не бил съставен писмен договор, а единствено бил създаден видеозапис,
който бил изпратен на свидетеля Т., в който подсъдимият Д. на руски език
заявявал, че е получил 68 800 долара от Б. за „прицела“ (хладилните
ремаркета), както и на лист от тетрадка подсъдимият Д. саморъчно изписал,
че в Б. е получил от Б. 69 800 щатски долара.
Към лятото на 2018г. подсъдимият Д. и свидетелката С. Д. били в
близки приятелски отношения със свидетеля Х. Ж. и съпругата му
свидетеката М. Ж.а - съдружници в ощетеното юридическо лице „Ж.“ ООД
със седалище и адрес на управление: гр. А., ул. ***. Основният предмет на
дейност на това дружество също било транспорт. Свидетелят Х. Ж. бил също
така и собственик на „Т.“ ЕООД, чийто предмет на дейност бил търговия с
авточасти. Тъй като управляваното от пълномощника - подсъдимия Д.,
дружество „С.к“ ЕООД притежавало влекачи, същият закупувал авточасти от
магазина на свидетеля Х. Ж. в гр. А.. Между подсъдимия Д. и свидетеля Х. Ж.
били изградени отношения на взаимно уважение и доверие. Пак в този период
у свидетеля Ж. възникнала идеята да изтегли кредит и да закупи влекачи или
камиони, с които да извършва транспорт на стоки. Подсъдимият Д. го
разубедил, като му казал, че към онзи момент по-добре вървял бизнеса с
ремаркета. Подсъдимият Д. споделил на свидетеля Ж. за изградените си
бизнес отношения в Р. К., като предложил да започнат съвместен бизнес
проект, в който подсъдимият Д. щял да участва със влекачи, а свидетеля Ж. с
хладилни ремаркета, като подсъдимият Д. можел да наеме ***и, които
редовно да извършват превоз на стоки от България през Т. до К.. Свидетелят
Ж. харесал идеята и двамата започнали да търсят за целта хладилни
ремаркета. Подсъдимият Д. намерил подходящи ремаркета в гр. П.. С фактура
№**********/24.08.2018г. представляваната от свидетеля Ж. фирма „Ж.“
ООД закупила от „С.“ ООД 3 бр. полуремаркета, сред които и двете процесни
- полуремарке модел *** ***, с рама № *** с рег. № *** и полуремарке модел
*** ***, с рама № *** с рег. № *** за сумата от 98 877, 04 лева с ДДС. Данък
2

добавена стойност в размер на 16 479, 51 лева по сделката бил заплатен по
банков път на 24.08.2018г. от сметка на „Ж.“ ООД в банка „Уникредит
Булбанк“ АД по сметка „С.“ ООД в банка Пиреос на основание платежно
нареждане за кредитен превод с наредител „Ж.“ ООД. Малко след
покупкатата на полуремаркетата подсъдимият Д. се свързал по телефон със
свидетеля Б. Ч. и му казал, че ще има работа за него и сина му Б. Ч., тъй като
били взети две нови машини, с които ще се извършва транспорт на стоки от
България до К. и обратно. Свидетелят Б. Ч. се съгласил на предложението и
малко след това със сина му Б. пристигнали в гр. А.. Отпътуването им се
забавило, тъй като следвало закупените от свидетеля Ж. полуремаркета да
бъдат ремонтирани, както и да бъдат брандирани с логото на „Ж.“ ООД. За
тази цел били използвани авточасти от „Т.“ ЕООД, управлявано от свидетеля
Ж., а за брандирането на двете полуремаркета била използвана услугата на
фирма „Екобелан“, собственост на свидетеля А. Ж. (брат на свидетеля Х. Ж.).
На 21.09.2018г. свидетелят Ж. пререгистрирал закупените от „С.“ ООД
полуремеркета в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Пловдив, като
получил нови свидетелства за регистрация на МПС, част I и II, като
полуремарке модел *** ***, с рама № ***, бял на цвят, получил табели с рег.
№***, а полуремарке модел *** ***, с рама № ***, бял на цвят, получил
табели с рег. № ***.
На 28.09.2018г. от името на „С.к“ ЕООД били изготвени два договора
за наем на двете процесии полуремаркета, собственост на „Ж.“ ООД със
страни - „С.к“ ЕООД, като наемател и „Ж.“ ООД, като наемодател. Така
изготвените договори за наем били изпратени за подпис на имейл на
свидетеля Ж., който след като се запознал със съдържанието му, го
разпечатал, подписал в графата „Наемодател“ и положил печата на „Ж.“ ООД
върху двата договора, след което сканирал документите и ги изпратил
обратно на имейл на „С.к“ ЕООД, като не му бил върнат подписан екземпляр
и от „С.к“ ЕООД. Наемната цена била 100 лева месечно, като срокът на
договора бил сключен за една година - до 28.09.2019г. Съгласно клауза в
посочените договори наемателят се задължавал да използва наетите вещи
съобразно предназначението им и да ги пази с грижата на добър стопанин.
Подсъдимият Д. подготвил всички необходими документи за преминаване на
границите от свидетеля Б. Ч. и сина му Б.. Малко преди да потеглят за Т. и
оттам за К. свидетелят Б. Ч. разбрал, че заедно със сина му ще управляват
композиции от влекачи, собственост или наети от „С.к“ ЕООД и хладилни
полуремаркета, собственост на „Ж.“ ООД. Свидетелят Б. Ч. и сина му Б. били
запознати и с маршрута, товаренето на стока, доставката й и връщането с
друга стока обратно в България. Така по първоначални указания на
обвиняемия Д., с които бил запознат и свидетеля Х. Ж., свидетеля Б. Ч. и сина
му следвало да натоварят стока - цитруси и врати в Т., която стока била
предназначена за пазара в К.. След това полуремаркетата следвало да бъдат
натоварени с фасул в К., който да бъде транспортиран в България.
На 04.10.2018г. в 16:46 часа, управляваният от Б. Ч. товарен автомобил
3

Д. с рег. № *** с прикачено полуремарке с рег. № *** напуснало пределите на
Р България през ГКПП Капитан Андреево, а в 16:50 часа на същата дата,
управляваният от свидетеля Б. Ч. товарен автомобил Д. с рег. № *** с
прикачено полуремарке с рег. № *** също напуснало пределите на Р
България през ГКПП Капитан Андреево. Малко след преминаването на
българо- турската граница свидетелят Б. Ч. получил обаждане от свидетеля Б.
Т., в което последният попитал къде се намират управляваните от Б. и Б. Ч.и
влекачи с полуремаркета. Свидетелят Б. Ч. попитал свидетеля Т. защо се
интересува от тях, а последният му отвърнал че те били предназначени за
него и че ги е купил от подсъдимия С. Д.. Изненадан от така заявеното от
свидетеля Т. в разговора им, свидетелят Б. Ч. решил да се обади на свидетеля
Х. Ж., за да го предупреди за станалото. Така и направил, след което
свидетелят Ж. се свързал с подсъдимия Д., за да го попита знае ли нещо по
този въпрос, на което подсъдимият Д. отвърнал, че това са глупости и че няма
от какво да се притеснява. На 05.10.2018г. свидетелят Х. Ж. с цел да
гарантира сигурността на собствените на „Ж.“ ООД полуремаркета изготвил
пълномощно, с което упълномощил свидетеля Б. Ч. с права да продава
процесиите две полуремаркета, както и да подписва договорите, свързани с
тях. Пълномощното било нотариално заверено на 05.10.2018г. при нотариус
Е. Н. с район на действие РС-А.. Веднага след това свидетелят Х. Ж. изпратил
снимка на нотариално завереното пълномощно чрез приложението „Watts
app“ на свидетеля Б. Ч. с указания да не дава полуремаркетата на никого. На
неустановена в хода на разследването дата в периода от 04.10.2018г. до
31.12.2018г. подсъдимият Д. се свързал по телефон със свидетеля Б. Ч. и му
указал да предаде камионите с теглените от тях полуремаркета на свидетеля
Б. Т., който щял да ги съхранява на собствен паркинг в К.. На 18.10.2018г.
управляваните от свидетеля Б. Ч. и сина му Б. Ч. камиони с полуремаркета,
брандирани с логото на „Ж.“ ООД влезли на територията на Р. К., като
временния внос на транспортните средства бил записан на името на свидетеля
Б. Ч.. След като полуремаркетата били разтоварени, същите били паркирани
пред адреса на свидетеля Б. Ч. в село Н., Ч. област, ул. „А.“ №172. След това
свидетелят Т. изпратил свой работник - свидетеля Х. Ш. Х., *** гражданин и
неустановено в хода на разследването лице - ***, да вземат двата паркирани
пред адреса на свидетеля Б. Ч. камиони и процесиите хладилни
полуремаркета. Свидетелят Б. Ч. предал владението на процесиите хладилни
ремаркета по даденото му от подсъдимия Д. указание със знание, че просто
ще бъдат съхранявани на паркинг на свидетеля Т. докато не се отвори
възможност за нов курс до България. Свидетелят Х. Х. и неустановеното в
хода на разследването лице, изпратено от свидетеля Т. откарали камионите и
процесиите полуремаркета на паркинг, стопанисван от свидетеля Т.. В
кабините на камионите имало подготвени от подсъдимия Д. документи за
митническо освобождаване, но липсвали фактури. Тъй като в този период
свидетелят Х. Ж. имал здравословни проблеми не могъл да отговаря на
обажданията му. При подобряване на състоянието му видял, че има
4

пропуснати повиквания от свидетеля Б. Ч. и се свързал с него, като последния
му обяснил, че е предал владението върху процесиите две полуремаркета на
*** граждани, изпратени от свидетеля Т. по указание на подсъдимия Д., като
му било обяснено, че само ще бъдат съхранявани на паркинг докато не излезе
нов курс за България. Свидетелят Ж. се обадил на подсъдимия Д. и
последният му отвърнал, че действително полуремаркетата са били откарани
на платен охраняем паркинг, за да не стоят пред дома на свидетеля Б. Ч.
поради съществуваща опасност от посегателства над тях. Свидетелят Х. Ж. се
успокоил от казаното от подсъдимия Д., на когото все още имал доверие.
Впоследствие на 25.01.2019г. чрез куриерска фирма ,DHL“
подсъдимият Д. изпратил на свидетеля Т. на адреса му в К. 3 бр. неистински
инвойс фактури №4,4 и 5 с дата 14.01.2019г., на които бил придаден вид, че са
издадени от „Ж.“ ООД и били за продажба на процесиите полуремаркета с
получатели - свидетеля Х. Х. - за полуремарке с рег. № *** и А. В. К. - за
полуремарке с рег. № ***. Към пакета документи били изпратени и копия на
свидетелствата за регистрация част I за процесиите полуремаркета, върху
лицевата страна на които по диагонал бил саморъчно изписан следния текст:
„Прекратена регистрация - напускане на страната на 16.01.2019г.“. На 07 и
08.02.2019г. процесиите полуремаркета били регистрирани в Р. К. след
представяне на неистинските инвойс фактури и копия на СРМПС част I за
тях, на името на лицата Х. Е. К., *** гражданин и А. В. К.. Притеснен от
случващото се с хладилните ремаркета, свидетелят Х. Ж. осигурил писмен
превод на руски език на документите, легитимиращи го като собственик на
процесиите полуремаркета и през май 2019г. заминал с тях за К.. Там
свидетелят Б. Ч. го отвел до офиса на свидетеля Т.. Свидетелят Ж. и
свидетеля Т. се срещнали, като в хода на срещата им свидетелят Ж. показал
документи, удостоверяващи, че той е собственик двете процесии хладилни
полуремаркета. Свидетелят Т. се ядосал и провел телефонен разговор пред
свидетеля Ж. с подсъдимия Д., в който свидетелят Ж. чул свидетелят Т. да
пита свидетеля Д. какви са тези фактури, които му е пратил. След
приключване на разговора свидетелят Т. видимо се притеснил и заявил, че не
знаел къде се намират процесиите полуремаркета.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-
оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че общата средно
пазарна стойност на двете процесии полуремаркета, собственост на „Ж.“ ООД
за периода началото на м. октомври 2018г. до края на м. декември 2018г.
възлиза на 48 846, 65 лева.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-
почеркова експертиза, от заключението на която се установява, че ксерокс-
копие от ръкописен текст „Прекратена регистрация - напускане на страната на
16.01.2019г.“ в СРМПС част I за полуремарке с рег. № *** и за полуремарке с
рег. № *** е положен от С. К. Д..
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-
5

техническа експертиза, от заключението на която се установява, че
изследваните печати върху инвойс фактури № 4 от 14.01.2019г, и № 5 от
14.01.2019г не са идентични с предоставените тампонени печати от „Ж.“ ООД
- сравнителни образци.
Описаната фактическа обстановка се признава от подсъдимия и се
установява безспорно от всички събрани в хода на досъдебното произовдство
доказателства. Гласните такива, включващи разпити в хода на досъдебното
производство на свидетелите Х. И. Ж., М. Николова Ж., Т. И. В., Е. Г. В., Х.
Ш. Х., Р. Ф. Ю., Б. П. Т., Б. Б. Ч., вкл. и при очни ставки, са еднопосочни и
безпротиворечиви. Кореспондират и с приложените по делото писмени
доказателства, приобщени на осн.чл.283 НПК по делото: копия на СРМПС,
справки от база данни КАТ, разписка за получени суми от подсъдимия Д.,
справки за пътуване на превозно средство, пълномощно от Х.Ж. за Б. Ч.,
копие на паспорт на Б. Ч., договори за наем от 28.09.2018 г., нотариална
покана от „Ж.“ ООД до „С.“ ЕООД, снимки на полуремаркетата, фактури,
кредитни известия, протоколи за доброволно предаване на документи,
протоколи за вземане на сравнителни образци от почерк, заявления за
продажба от Х.Х., заявление на Х.Х. да регистрира на свое име
полуремаркетата, митнически декларации, свидетелства за безопасност,
декларации за товар, СМR, документи от воденото разследване в Република
К., пълномощно от „С.“ЕООД за С.Д., договор за наем между „И.“ЕООД и
„С.“ЕООД, преводи на документи от руски език на български език и обратно,
справки за банкови сметки и наличности по тях, протоколи за оглед на ВД,
видеофайл, фотоалбум, съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото
лице В. С., почеркова експертиза, изготвена от вещото лице Н. В., съдебно-
техническа експертиза, изготвена от вещото лице Н. В.; съдебно-
техническа/компютърна/ експертиза, изготвена от вещото лице С. А.,
съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Г. Т., справка за
съдимост, характеристична справка, декларация за семейно и имуществено
състояние.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство
доказателства на основание чл. 373, ал.3 НПК, като не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на
подсъдимия се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството
на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на
чл. 373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ
на доказателствата.
Така установената фактическа обстановка и събраните
доказателства налагат следните правни изводи:
Подсъдимият С. Д. от обективна и субективна страна е осъществил
състав на престъпление по по чл.206, ал.3, предл.1-во вр. с ал.1 от НК, тъй
6

като на неустановена дата, в периода между 04.10.2018 г. и 31.12.2018 г., в
село Н. П. - Р. К., при условията на посредствено извършителство чрез Б. Ч.,
роден на ***г. в А., гражданин на Р. К., противозаконно присвоил чужди
движими вещи, които владеел по силата на договори за наем: полуремарке
марка „***“, модел „***“, рама № "***, с рег. № ***, собственост на „Ж.“
ООД ЕИК *** гр. А., на стойност 24 119,87 лв. и полуремарке марка „***“,
модел „***“, рама № ***, с рег. № ***, собственост на „Ж.“ ООД ЕИК *** гр.
А., на стойност 24 726,78 лв., всички на обща стойност 48 846,65 лв, като
обсебването е в големи размери.
За да е налице обсебване е необходимо деецът да присвои чуждата
движима вещ, която владее или пази на законно основание, а своенето се
изразява в промяна на отношението на дееца към вещта, който престава да я
счита за чужда и започва да я държи като своя. Престъплението е резултатно
и като такова, може да бъде извършено само с пряк умисъл, деецът трябва да
съзнава, че поведението му ще увреди защитените обществени отношения,
свързани със собствеността (интелектуалния момента на умисъла) и да желае
настъпването на общественоопасния резултат (волевия момент).
Присвояването е акт на противозаконно юридическо или фактическо
разпореждане с чуждото имущество в свой или чужд интерес.
В конкретния случай безспорно е установено, че подсъдимият
сключил от името на „С.к“ ЕООД (наемател) 2 бр. договори за наем на
полуремаркетата с ощетеното юридическо лице „Ж.“ ООД (наемодател и
техен собственик). От обективна страна, подсъдимият Д. е извършил акт на
юридическо разпореждане с чуждите движими вещи, като ги продал на
свидетеля Т.. Подсъдимият не е бил титуляр на правото на собственост на
полуремаркетата, поради което по отношение на него същите са били чужди.
Същевременно, разпореждането с вещите е било направено без за същите да е
налична воля или съгласие на собственика, поради което съдът намира, че
разпореждането е било противозаконно. Налице е и фактическо разпореждане
с полуремаркетата - подсъдимият ги е предал в държание на свидетеля Т. чрез
посредствения извършител - свидетеля Б. Ч..
От субективна страна деянието на подсъдимия е извършено умишлено,
с форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимият Д. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. В съзнанието на подсъдимия са
били формирани представи, че се разпорежда с полуремаркетата собственост
на ощетеното юридическо лице „Ж.“ ООД, които се намират в неговата
фактическа власт на правно основание, и че същите са чужди, както и че от
страна собственика на тези вещи отсъства воля или съгласие те да бъдат
продадени в Република К..
Свидетелят Б. Ч. се явява посредствен извършител, тъй като
извършителят на престъплението подсъдимият Д. съзнателно го е мотивирал
да извърши изпълнителното деяние – фактически да предаде полуремаркетата
7

на свидетеля Т., на който Д. ги продал. Свидетелят Б. Ч. се явява оръдие на
дееца - подсъдимия Д.. Предавайки полуремаркетата на изпретените от
свидетеля Т. лица- свидетеля Х. и второ, неустановено в хода на
разследването лице, свидетелят Ч. действа невиновно. Той върши това по
указание на подсъдимия Д., който му казал, че хладилните ремаркета само ще
бъдат съхранявани на паркинг на свидетеля Т..
Съгласно ТР №1 от 30.10.1998г. на ВКС по тълк. д. №1/98г ОСНК, за
да се приеме, че обсебването е в „големи размери”, стойността на движимите
вещи, негов предмет, трябва да надвишава 70 пъти размера на минималната
работна заплата в страната, който е установен към момента на извършване на
деянието.
Съгласно ПМС №320/20.12.2018г, към инкриминирания период от
време размерът на минималната работна заплата е 560 лева. Обсебените
движими вещи надвишават като стойност размера на 70 работни заплати
възлизащ на 39 200 лева. Квалифициращия признак „големи размери“ е
налице, тъй като полуремаркетата са на обща стойност 48 846,65 лв.
Изложеното обуславя доказаност на повдигнатото обвинение и
ангажиране на наказателната отговорност на дееца.
Престъплението по чл.206, ал.3 НК е наказуемо с наказание лишаване
от свобода за срок от 3 до 10 години, лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и
7 от НК, като съдът може да постанови конфискация на част или на цялото
имущество на виновния.
Като смекчаващи отговорността обстоятелство съдът съобразява
продължителният период на разследване-около 5 г. и чистото съдебно минало
на подсъдимия. Като отегчаващи съдът съобрази следните обстоятелства:
мястото на извършване на деянието – в друга държава, използването на
посредствен извършител – свидетеля Б. Ч., използването на неистински
документи - инвойс фактури и СРМПС. Не са налице нито многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито изключителен характер на
някое от тях, които да мотивират, че и най-лекото, предвидено в закона
наказание, е несъразмерно тежко, поради което съдът счита, че при
определяне на наказанието на подсъдимия разпоредбата на чл. 55 вр. с чл.58а
ал.4 от НК не следва да намери приложение. Доводите на защитата, че
подбудите за извършване на деянието са влошени бизнес отношения не се
споделят от съда.
Това мотивира определяне на наказанието лишаване от свобода в
минималният законов размер от три години, като на основание чл.58а ал.1 от
НК същото наказание подлежи на намаляване с 1/3 поради направените
самопризнания по обвинението. На подсъдимия Д. за извършеното
престъпление се налага наказание лишаване от свобода за срок от две години.
Спрямо същото са налице основанията по чл. 66 от НК за отлагане на
изпълнението му, защото срокът не е по- голям от 3 години, лицето е
неосъждано, а липсата на данни за други висящи производства или
8

противообществени прояви дава основание на съда да приеме, че целите на
наказанието ще се постигнат и без ефективното му изтърпяване. В този
смисъл, изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок
от две години се отлага за изпитателен срок от четири години.
На подсъдимия Д. се налагат наказание лишаване от право да заема
държавна или обществена длъжност, свързана с управление и пазене на
чуждо имущество, както и лишаване от право да упражнява професия или
дейност, свързана с управление и пазене на чуждо имущество. Съдът намира,
че предвидените наказания по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК следва да бъдат
определени за срок от 2 години всяко от тях.
Така определените размери на наказанията съдът намира за
справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението, извършено от подсъдимия и
подходящи да му повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на
законите и добрите нрави. Освен това, съдът счита, че така определените
наказания ще въздействат предупредително и върху другите членове на
обществото.
Отчитайки данните за имотното положение на подсъдимия Д. съдът
намира, че не следва да налага кумулативно предвиденото наказание
конфискация на част от имуществото или на цялото имущество, доколкото
същото би се явило несъразмерно тежко на стореното и не би било съответно
на целите и критериите на наказанията според действащите разпоредби.
На подсъдимия следва да бъдат възложени направените в
производството разноски, с оглед изхода от делото.
По горните съображения и след тайно съвещание, съдът постанови
присъдата си, която обяви на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
24.05.2024г.

9

Номер на акта:	5
Дата:	20 май 2024 г. (в сила от 5 юни 2024 г.)
Съдия:	Славка Кабасанова

Дело:	20245440200157
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 април 2024 г.

Присъда по дело №157/2024 на Районен съд - Смолян

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите