РЕШЕНИЕ
№ 862
гр. Бургас, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120107394 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от П. Г. Д. против „ЕЛФ-
ДЕЙВИС“ ООД, с която е предявен установителен иск за собственост на два недвижими
имота, находящи се в с. В., придобити от ищеца по давност.
В законоустановения срок по делото не постъпва отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете, като
моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание представител на дружеството ответник не се явява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 47/10.03.2005 г., нот.
дело № 16/2005 г. по описа на нотариус И. К., три физически лица продават на „ЕЛФ-
ДЕЙВИС“ ООД следните собствени недвижими имоти, находящи се в с. В., Община П., а
именно: празно дворно място с обща площ 1626 кв.м., представляващо УПИ с
планоснимачен номер ***, в квартал ***, за който по плана на с. В. са отредени – парцел ***
с площ 776 кв.м. и парцел *** с площ от 850 кв.м., идентичен с бивш парцел *** в бивш
квартал ***, за сумата от 20 000 лева.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза
имотите, предмет на договора за покупко-продажба, се намират в покрайнините на с. В.,
разположени са един до друг, не са застроени и са нанесени в КККР на с. В., както следва:
Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. В., Община П., с адрес на
поземления имот – с. В., ул.***, с площ 810 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи – ***, ***, ***,
***, ***, ***;
Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. В., Община П., с адрес на
1
поземления имот – с. В., ул. ***, с площ 534 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи – ***, ***, ***.
Според експерта границите на имотите, предмет на нотариалния акт, и границите на
имотите, нанесени в КККР, се припокриват с изключение на северната граница на парцел
*** – в документа за собственост като северна граница е посочен УПИ ***, а в
кадастралните регистри тези два имота са разделени от улица.
Според показанията на свидетеля С. С. Х. „земята“, която се стопанисва от ищеца, „се
намира накрая на селото“ и от двете й страни има улици, „ъглов е имотът“. Според
показанията на свидетеля Г. И. Б. едната от улиците е „глуха“. Възпроизведеното от
свидетелите се потвърждава от заключението на вещото лице и от скицата на поземлен имот
с идентификатор *** по КККР на с. В..
Според двамата свидетели „земята“ е с административен адрес с. В., ул. ***, като
ищецът е оградил „земята“ откъм съседите, но не и откъм улицата. Оградата е направена
преди повече от 10 години.
Според свидетелите ищецът ползва имота около 20-25 години, като го е почистил,
изравнил, за да може да си паркира машините (багери, камиони, трактори, ремаркета), тъй
като извършва строителни дейности. В имота ищецът държи и строителни материали
(пясък). Ползването на имота от ищеца е непрекъснато, а не спорадично (така свидетелят
Х.). Върху машините има изписани телефонни номера, на които може да се свърже някой с
ищеца, а според показанията на свидетеля И. Г. А. на две места в имота има табели, на които
са изписани имената на ищеца и телефонни номера. Според показанията на свидетеля Б.
собствениците на мястото са англичани, които са работили навремето там, но той никога не
ги е виждал. Свидетелят А. не знае някой да е имал претенции върху имота и не е виждал
други хора или работници в имота.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, гласни доказателства
(показанията на свидетелите С. С. Х., Г. И. Б. и И. Г. А.) и от заключението на вещото лице
по назначената съдебно-техническа експертиза. Гласните доказателства са непротиворечиви,
взаимно допълващи се и кореспондират с останалия по делото доказателствен материал.
Макар свидетелите да говорят за „имот“ в единствено число и само за един административен
адрес – с. В., ул. ***, доколкото уточняват, че имотът е ъглов, граничещ с две улици и е
заграден само откъм съседите, т.е. няколко такива, а поземлен имот с идентификатор *** по
КККР на с. В. има само един „съсед“, различен от улица, и това е поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на с. В. защото от юг граничи с другия процесен имот, то
следва да се приеме, че лицата визират цялата площ на двата имота, която се ползва от
ищеца.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявените два иска са с правно основание чл.124 от ГПК и са допустими.
В тежест на ищеца е да докаже, че от 2006 г. е владял имотите непрекъснато, т.е.
владението не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 от ЗС, спокойно (да не е
установено по насилствен начин), явно (да не е установено по скрит начин), несъмнително и
с намерение да държи вещите като свои.
По въпроса за действията, с които ищецът манифестира владение:
Установи се по делото, че ищецът владее площ, която обхваща площта и на двата
поземлени имота – с идентификатор *** по КККР на с. В. и с идентификатор *** по КККР
на с. В. С доклада по делото съдът указа на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че
процесните имоти са идентични с имотите, предмет на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № *** г., нот. дело № 16/2005 г. по описа на нотариус И. К..
Това доказване бе проведено успешно. Следва да се има предвид, че както ищецът в
исковата молба, така и свидетелите в показанията посочват, че ищецът владее поземлен
2
имот с идентификатор *** по КККР на с. В. в границите, както са нанесени в КККР на с. В.,
и не претендира „отклонението на улица *** към съседния ПИ *** – граничещ откъм
западната страна“ (по описание на стр. 2 от исковата молба), която разлика в северната
граница на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. В. се констатира и от вещото
лице.
Установи се по категоричен начин, че ищецът владее имотите постоянно и
непрекъснато, считано от 2006 г. и продължава да ги владее и след образуване на делото, т.е.
повече от десет години, който срок е минимално необходим за придобиване на недвижим
имот по давност – чл.79, ал.1 от ЗС. Владението не е установено по насилствен начин.
Както е прието в решение № 88/27.07.2016 г. по гр. д. № 661/2016 г. на ІІ г. о. на ВКС,
при липса на действия, целящи отблъскването на установеното владение, и при липса на
заявени претенции за имота (такива не се установиха по делото), фактът, че владелецът се
намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа (доказано по делото),
следва да се възприеме като действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Според презумпцията
на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т.
е. притежава качеството на владелец и то от момента на установяване на тази фактическа
власт (така в решение № 144 от 2.12.2014 г. по гр. д. № 1650/2014 г. на ІІ г. о. на ВКС).
Ирелевантно в този смисъл е дали владелецът съзнава кой е действителният собственик на
имота, стига да е установено наличието на елементите на фактическия състав на владението,
съгласно чл. 68 ЗС, и приложението на презумцията по чл. 69 ЗС.
Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност,
защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик
няма възможност (поради неведение) да се брани (решение № 145/14.06.2011 г., постановено
по гр. д. № 627/2010 г. на І г. о. на ВКС). Но когато упражняването на фактическа власт е
явно и се демонстрира по начин всяко лице да има възможността да го възприеме чрез
поставяне на ограда (показанията на тримата свидетели), чрез паркиране на строителна
техника и складиране на строителни материали (така тримата свидетели), чрез заравняване и
почистване на имота (така свидетелят Б.), чрез поставяне на информация на видно място в
самия имот за телефони и имена на владелеца (така тримата свидетели), ответното
дружество има възможността да възприеме осъществяването на това владение и да прекъсне
течението на придобивната давност – в този смисъл Решение № 180 от 20.03.2024 г. на ВКС
по к. гр. д. № 1173/2023 г.
Както ВКС приема в своята практика, в хипотеза, при която се завладява чужд имот,
не се изисква наличие на уведомяване на собственика за намерението за своене на имота, а
единствено упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно (не по скрит начин,
така че да може да бъде узнато от собственика) и спокойно. Когато фактическата власт върху
изцяло чужд имот е придобита при липса на основание (т. нар. завладяване), каквото се
твърди от ищеца, то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият
фактическата власт държи вещта за себе си, т. е. има качеството на владелец. За
придобиването на имота по давност в този случай не е необходимо да бъде демонстрирана
промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване
на фактическата власт тя има характер на владение, съгласно чл. 69 ЗС, а не на държане
(решение № 2/11.04.2019 г. по гр. д. № 1117/2018 г. на ІІ г. о. на ВКС и посочените в него
решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 342/2011 г. на ІІ г. о. на ВКС и решение № 31 от
8.02.2016 г. по гр. д. № 4539/2015 г. на І г. о. на ВКС).
Предвид изложеното исковете са доказани по категоричен начин и следва да бъдат
уважени.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищецът. В хода на съдебните
прения процесуалният представител на ищеца заяви, че страната претендира като разноски
само сумите, заплатени за държавна такса (105 лева за исковете и за съдебно удостоверение)
и за възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза (330
3
лева). Ето защо ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от
435 лева разноски по делото.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на „ЕЛФ-ДЕЙВИС“ ООД, ЕИК – *********,
със седалище и адрес на управление с. В., ул. ***, че П. Г. Д., ЕГН – **********, с адрес гр.
С., ул. ***, е собственик на недвижими имоти, находящи се в с. В., Община П., придобити
по давност чрез непрекъснато владение, продължило в периода 2006 г. – 2016 г., както
следва:
Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. В., Община П., с адрес на
поземления имот – с. В., ул. ***, с площ 810 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи – ***, ***, ***,
***, ***, ***;
Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. В., Община П., с адрес на
поземления имот – с. В., ул. ***, с площ 534 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи – ***, ***, ***.
ОСЪЖДА „ЕЛФ-ДЕЙВИС“ ООД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление с. В., ул. ***, да заплати на П. Г. Д., ЕГН – **********, с адрес гр. С., ул. ***,
сумата от 435 (четиристотин тридесет и пет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4