РЕШЕНИЕ
№ 260038
31.07.2020г., град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 14.07.2020г., в следния състав:
Председател
: Димитър Ковачев
Членове : Кристиян Петров
Мл.
с-я Маринела Стоева
При секретар Ива Цветкова, като разгледа докладваното
от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 291 по описа за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби от В.В.П. чрез адвокат С.Д.
и Община Перник срещу Решение №1963 от 27.12.2019г., постановено по гр. д.
№1811/2019г. по описа на Пернишкия районен съд.
В.П. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен
за разликата над сумата от 8000,00 лв. до сумата от 16000,00 лева (при пълен
размер от 25000,00) предявения от него срещу Община Перник иск по чл. 49
вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД и чл.
31 от Закона за пътищата – за
обезщетяване на неимуществени вреди от телесно увреждане, настъпило поради
стъпване върху капак на водосборна шахта, поставен под нивото на пътя.
С въззивната жалба се релевира неправилност на
решението поради несъобразяване от ПРС на продължителността на болките и
страданията и трайното отражение на травмата върху здравето му.
Постъпил е отговор от въззиваемия ответник, с който се
оспорва жалбата.
Община Перник обжалва решението в частта за уважаване
на иска на В. П. с оплаквания, че не е взето предвид съпричиняване от ищеца
чрез пресичане на пътното платно на необозначено за целта място (пресякъл
встрани от пешеходната пътека, а не по нея). Позовава се на заключението на
вещото лице по СТЕ, прието пред ПРС. Счита, че размера е завишен поради липса
на трайни последици.
Пернишки
окръжен съд след проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно
и допустимо в обжалваните части. По
отношение неговата правилност ПОС е ограничен до оплакванията в жалбите и
императивните материални норми.
След
преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и експертизи ПОС намира решението на ПРС
за правилно по следните съображения:
От фактическа страна въз основа на свидетелските
показания и изслушаните експертизи ПОС намира за установено, че на сочената
дата, място и час ищецът е претърпял твърдения от него инцидент- стъпване в шахта под нивото на пътната
настилка и счупване на долен крайник.
Показанията на свидетелите в тази насока са
последователни, логични и непротиворечиви. Няма доказателства по делото които
да ги оборват или да внесат съмнение в тяхната достоверност. Косвено тези
показания се подкрепят и от приетата по делото медицинска документация (л. 5-8
от делото на ПРС), която съдържа дата и час, в който е издадена - малко след
твърдения в исковата молба като час на инцидента, за който свидетелстват и
показанията на свидетелите очевидци. В амбулаторния лист е записано, че
травмата е резултат от стъпване в дупка. Тези доказателства не са оспорвани от
ответника по иска.
От СТЕ се потвърждава, че на соченото място има
пешеходна пътека, която граничи с канализационна дъждовна шахта, което
категорично оборва възражението за липса на шахта, направено с отговора на
исковата молба. СТЕ потвърждава, че към деня на огледа от вещото лице капака на
шахтата е 6 сантиметра под нивото на асфалтовата настилка на пътя. При
изслушването си в ОСЗ е посочило, че шахтата граничи с пешеходна пътека
(маркирана).
От медицинската документация (л. 10 от делото на ПРС)
и СМЕ се установяват твърдените травми, като вещото лице е посочило, че
травмата на долния крайник може да настъпи по описания в исковата молба и от
свидетелите механизъм.
При така установените факти ПОС намира за правилни
изводите на ПРС, че общината е собственик на пътя (относно собствеността на пътя
оспорване не е имало от ответника, а и тя е придобита по силата на закона §7,
т. 4 и т. 7 от ПЗР на ЗМСМА, който урежда и собствеността върху пътя и
техническата инфраструктура на транспортната система, която включва и
дъждоотвеждащите шахти) и като такъв е длъжна да го поддържа в безопасно за
ползване състояние и че тя не е изпълнила своите задължения в тази насока, което е основание за
ангажиране на нейната отговорност по чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД.
От доказателствата по делото става ясно, че капака на
шахтата е бил под нивото на уличната настилка-тоест образувала се своеобразна
дупка в пътя. Съгласно чл. 26 от НАРЕДБА № РД-02-20-8 от 17.05.2013 г. за
проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи/ обн. ДВ бр.
49/2013г./ капаците на шахтите трябва да са на нивото на пътя и да осигуряват
безопасността на пътя. В случая това не е така.Няма твърдения и данни шахтата
да е била обозначена или оградена.
ПОС намира,
че не следва да разглежда оплакването на ответника във въззивната жалба, че
ищеца пресякъл не на обозначеното за пресичане място, основаващо се на изслушването на вещото лице по СТЕ
пред ПРС, което е посочило, че шахтата граничи с пешеходната пътека.
Възражение
за неправилно пресичане не е правено пред
първата инстанция. Направеното
в отговора на исковата молба възражение е за „….небрежност, изразяваща се в
необходимото внимание при ходене на крака…“ (явно се има предвид липса на
внимание).
Възражение за
неправилно пресичане е могло да се направи, защото факта, че шахтата не е върху
самата пешеходна пътека, а граничи с нея е станал известен на ответника именно
при изслушване на вещото лице по СТЕ и е могъл да бъде релевиран по реда на чл.
147 ГПК. Това не е сторено не само в заседанието, в което е приета СТЕ, но и до
приключване на делото пред ПРС. По тази причина това възражение е преклудирано
и ПОС няма да го разглежда.
Не е налице и съпричиняване поради невнимателно ходене
на ищеца. Инцидента е станал в тъмната част на денонощието и то при пресичане
на кръстовище, при което не може да се очаква пешеходците непрекъснато да се
оглеждат за дупки в пътя (след като със закон ответника е задължен да го
поддържа безопасен и нямат и нормативно задължение затова-ЗДВП изисква от тях
да се съобразяват с МПС-тата), а не за преминаващи автомобили. При липа на
противоправност на поведението на пешеходеца (няма норма която да е нарушил при
ходене) не може да има и съпричиняване.
Оплакванията и в двете жалби за неправилно съобразени
критерии за определяне на размера на обезщетението са неоснователни. ПРС е
съобразил и времетраенето на периода на
възстановяване, и факта, че СМЕ не е установила трайни увреждания. Лечението е
протекло без усложнения. Не са правени оперативни намеси. Не са констатирани
трайни увреждания,. Няма доказателства за някакви трайни психични последици.
Възстановителбния период е не е голям (2 месеца според СМЕ). Следва да се има
предвид и съдебната практика относно размера на присъжданите обезщетения при
подобни случаи на счупване на долен крайник. По гр.д. 1594/2018г. на ВКС IV Г.О. при счупване на долен крайник, но при много по -
тежка степен на увреждане (с разместване на кости) и много по-дълъг
възстановителен период (пълно възстановяване след повече от година) и извършвани
няколко оперативни намеси е присъдено обезщетение от 20000,00 лева. По гр. д. № 2513/2019 г., IV г. о. също са присъдени 20000,00 лева, но и в този случай
уврежданията са доста по-тежки и с голям възстановителен период, съпътствано от
оперативни интервенции. По дело
4686/2013г. на ВКС при подобно счупване са присъдени 10000,00 лева, но при
двойно по-голям възстановителен период. По дело 4163/2018
г., IV г. о.
пак при счупване на крайник са присъдени 10000,00 лева, но също при двоен
възстановителен период. Същото е присъдено и по гр.
д. № 3839/2018 г., III г. о., ГК, но пак при допълнителни усложнения свързани с
оперативна намеса и много по - голям период на имобилизация на крайника,
съответно на възстановяването на увредения.
Предвид горното и предвид и
посочената съдебна практика ПОС приема, че присъдения от ПРС размер от 8000,00
лева е достатъчен за обезщетяване на претърпените болки, страдания и
неудобства.
Поради изложеното решението
следва да се потвърди в обжалваните му части. В частта, с която иска е
отхвърлен за разликата над 16000,00 до предявения размер от 25000,00 решението
не е обжалвано и е влязло в сила.
При този изход на делото
страните не си дължат разноски за въззивното производство.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваните от страните части Решение
№1963 от 27.12.2019г., постановено по гр. д. №1811/2019г. по описа на Пернишкия
районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател : Членове : 1. 2.