№ 142
гр. Кубрат, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д. П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Д. П. Петрова Енева Гражданско дело №
20233320100315 по описа за 2023 година
и в присъствието на прокурора ..........., за да се произнесе съобрази следното:
Производство по обективно съединени искове с правно основание в чл. 49 ЗЗД, във вр.
с чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 133, т.7 от Закона за ветеринарномедицинската дейност(ЗВМД),
съединен с иск по чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл.124 от ГПК. На основание чл. 78, ал.1
ГПК се претендират разноски по делото.
Ищцата – З. М. Б., ЕГН ********** от **, като твърди, че: в гр. Кубрат на 09.05.2023
г., около 14.00 часа, при разходката й по улица „Цар Освободител“ в участък срещу магазин
„Пацони“, била нападната в гръб от средно на ръст, кафеникаво на цвят куче, което я
захапало с ужасна агресия под бедрото на левия крак; от силата на захапа и шока, тя паднала
на земята, започнала да вика, но въпреки реакцията й кучето не отпуснало захапката и
ръмжало, като подивяло; притекли й се на помощ други, преминаващи на мястото, хора –
пропъдили кучето, което избягало в неизвестна посока; целият й крак, дрехите и обувките й
били в кръв, и тя не можела да помръдне; дошъл синът й – Р. Б., който я откарал в ЦСМП,
филиал в гр. Кубрат, където обработили раната и й дА. необходими медикаменти; на
11.05.2023 г. посетила съдебен лекар в „МБАЛ Св. Иван Рилски“ – АД – гр. Разград за
освидетелстване, за което й е издадено приложеното към исковата молба МУ № 52/
11.05.2023 г., видно от което при прегледа на З. Б., на 86 г., от гр. Кубрат са установени:
рана с гладки ръбове и две охлузвания в Ахилесова област на лява подбедрица, оток и
кръвонасядане на меки тъкани по съседство, които увреждания могат да бъдат получени по
време и начин, както е съобщила тя, и са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалата; към момента на подаване на исковата молба –
1
15.05.2023 г., болките и страданията от тези увреждания не намалявА., продължавала да
усеща болки и слабост в нахапания от кучето крак, изпитвала болки при всяко движение,
щадяла пострадА.я крак, с което натоварвала в повече другия си крак, който също започнал
да я боли, поради което не можела да се справя с ежедневния си тоалет; изпитвала
панически страх от среща с пуснати свободно кучета, поради което ограничила излизанията
от дома си за разходка и по работа; не можела да спи, тъй като сънувала кошмари; получила
нервно разстройство и психоза, и като твърди, че Община – Кубрат не изпълнява
задълженията си за контрол по отношение на бездомните животни на територията й, моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника - Община – Кубрат, ЕИК *********
с административен адрес: обл. Разград, гр. Кубрат, ул. “Княз Борис I” № 1, представлявана
от кмета А.О.Н., като отговорна за контрола по отношение на бездомните животни на
територията й, да й заплати обезщетение в размер на 6 000.00 (шест хиляди) лева, за
причинените й неимуществени вреди – болки и страдания, притеснения и страх, ведно с
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането й – 09.05.2023 г., до
окончателното изпълнение, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Лично и чрез процесуалния си представител навежда доводи, представя писмени и сочи
гласни доказателства в подкрепа на твърденията и исканията си.
Ответникът - Община – Кубрат, ЕИК ********* с административен адрес: обл.
Разград, гр. Кубрат, ул. “Княз Борис I” № 1, представлявана от кмета А.О.Н., на който са
връчени съобщения, ведно с преписи от исковата молба и приложените към нея документи,
на 22.05.2023 г., с писмен отговор, постъпил в съда с вх. № 1724/ 21.06.2023 г., заявява
становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция, оспорвайки
обстоятелствата, изложени в исковата молба, относно нападението на ищеца от бездомно
куче, в следствие на което тя да е пострадала; възразява, че в регистъра на обработените
кучета по чл.47 от Закона за защита на животните(ЗЗЖ), не се установява на територията на
града и в частност на улица „Цар Освободител“ да има обработено бездомно куче.
Претендира отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Заявява искане за привличането на 3-то лице, което да му помага – Сдружение
„Германо – българска помощ за животните“, вписано в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел при ОС – Русе по ф. дело № 26/ 2014 г., със седА.ще и адрес на управление
в гр. Русе, м-ст „Слатина“ № 29, Булстат *********.
На посоченото 3-то лице ответната Община – Кубрат с договор от 06.01.2022 г., е
възложила дейности по общинската програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на Община – Кубрат.
Сдружение „Германо – българска помощ за животните“, вписано в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел при ОС – Русе по ф. дело № 26/ 2014 г., със седА.ще и
адрес на управление в гр. Русе, м-ст „Слатина“ № 29, Булстат *********, представлявано от
К. К. М. и Н.В.И., на което са връчени съобщения, ведно с преписи от молбата за
привличането му за участие по делото като помагач на ответника, исковата молба и
приложените към нея документи, на 13.07.2023 г., с писмен отговор, постъпил в съда с вх. №
2
2439/ 28.08.2023 г., не заявява възражение срещу искането за привличането му за участие в
производството по делото като 3-то лице, помагач на ответната страна; заявява становище за
допустимост, но неоснователност на исковата претенция, оспорвайки обстоятелствата,
изложени в исковата молба, относно нападението на ищцата от бездомно куче, в следствие
на което тя да е пострадала; в Община – Кубрат сигнал за конкретния твърдян инцидент не е
подаван; възразява, че в регистъра на обработените кучета по чл.47 от Закона за защита на
животните(ЗЗЖ), не се установява на територията на града и в частност на посоченото от
ищцата място да има не или обработено бездомно куче; обосновава, че ответната Община и
сдружението са извършили всички необходими дейности по регистрация, кастрация и пр. на
бездомните кучета в гр. Кубрат. Претендира за отхвърляне на исковата претенция като
неоснователна и недоказана, а в случай, че съдът приеме, че е нА.це непозволено увреждане
на ищцата, отговорна за което е Община – Кубрат, счита претендираното обезщетение за
прекомерно и моли за намаляването му до действително претърпените от нея
неимуществени вреди, в съответствие с принципа справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното: Доказват се безспорно от всички доказателства по делото –
писмени и гласни, заявените от ищеца факти в исковата молба, а именно, че в гр. Кубрат на
09.05.2023 г., около 14.00 часа, при разходката й по улица „Цар Освободител“ в участък
срещу магазин „Пацони“, била нападната в гръб от средно на ръст, кафеникаво на цвят куче,
което я захапало под бедрото на левия крак; синът й – Р. Б., я откарал в ЦСМП, филиал в гр.
Кубрат, където обработили раната и й дА. необходими медикаменти, съответно на
удостовереното с фиш за спешна медицинска помощ от 09.05.2023 г. – л. 5 от делото; на
11.05.2023 г. посетила съдебен лекар в „МБАЛ Св. Иван Рилски“ – АД – гр. Разград за
освидетелстване, за което й е издадено приложеното към исковата молба МУ № 52/
11.05.2023 г. – л. 6 от делото, видно от което при прегледа на З. Б., на 86 г., от гр. Кубрат са
установени: рана с гладки ръбове и две охлузвания в Ахилесова област на лява подбедрица,
оток и кръвонасядане на меки тъкани по съседство, които увреждания могат да бъдат
получени по време и начин, както е съобщила тя, и са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалата.
От показанията на свидетелката Е. С., 90-годишна, без родство, но в приятелски
отношения с ищцата, се установява, че след инцидента непосредствено е възприела ищцата,
тръгнала към дома й на **, за да й гостува, но пристигнала цялата в кръв по краката; докато
почиствала с ракия нараняванията по крака й – от двете страни на глезена й видяла дълбоки
дупки, и й направила превръзка с бинт, З. разказала, че както вървяла по тротоара на
улицата към дома й отзад еднократно – веднъж, както казва свидетелката, я ухапало куче,
което нито чула, нито видяла преди това; след като превързала раната на приятелката си З., я
хванала за ръка и я завела, придружила я, до дома й, като по пътя тя й показала кучето, което
я е ухапало – то било пред изоставена къща в близост до дома на свидетелката; тя познавала
това кучето като бездомно, улично; къщата, която кучето обитавало, е изоставена и
запусната от години – собствениците й са починА., и месеци наред тя виждала същото това
3
куче да влиза и излиза от този изоставен, пълен с боклуци, двор и даже в същия двор се
окучило; свидетелката не знае дА. животното е имало ушна марка или бележки, както казва
тя, но знае, че кучето няма стопани, няма каишка и е улично, по нейните думи. Синът на З.
– св. Р. Б., си бил в къщи и отвел майка си на лекар. З. два-три месеца теглила от раната на
крака й, която трудно зараснала; живеела със семейството на сина си и те се грижили за нея.
От разказа на св. Р. Б. – син на ищцата, с която живеят в общо домакинство, се
установява, че на посочената дата - 09.05.2023 г., Е. С. е довела майка му З. в дома им;
казала му, че майка му я е ухапало едно куче; сам видял левия крак на майка си наранен,
цитирам: „Кракът не майка ми беше на дупки – левия крак, дупките бяха на глезена долу.“;
отвел я в болницата - ЦСМП, филиал в гр. Кубрат, където обработили раната и й дА.
необходими медикаменти; на следващия ден – 10.05.2023 г., качил майка си на колата и
отишли на мястото на произшествието – на кръстовището на ул. „Витоша“ и ул. „Хр.
Ботев“, където живеела приятелката й Е., на показаното от майка му място, като изчакА., се
появило описаното от нея куче и влязло в изоставена – необитавана от хора, къща; по
негови възприятия и преценка кучето няма, т.е. е по – малко, десет килограма, рунтаво, без
марка и нашийник, бездомно – наблюдавал го да влиза и излиза от изоставения двор само,
последвал го, за да види къде ходи, и видял как то обикаля центъра на града само; не е
подавал сигнал в ответната община за случилото се с майка му. Относно състоянието й
свидетелства, че изпитвала болки, за разлика от преди, когато се придвижвала спокойно из
града - пешком и сама, носела си леки покупки, сама се обслужвала; след ухапването й от
кучето, повече от два месеца съпругата му промивала раната и правела превръзки; майка му
не можела да върви сама и да се обслужва, спряла се в къщи.
Свидетелските показания на посочените от ответната община лица – Ю. А. А.,
работещ по трудово правоотношение за същата, на който със заповед е възложено
залавянето на кучета – по негови обяснения, че през 2023 г. не е постъпвал в Община –
Кубрат сигнал от граждани за ухапване от безстопанствено куче в района на ул. „Цар
Освободител“; не знае и за твърдения от ищцата инцидент – ухапването й от
безстопанствено куче, не способстват за установяване на правнорелеванти факти и
обстоятелства, съставляващи заявени от ответника и 3-тото лице негов помагач възражения;
и не оборват достоверността на свидетелските показания на разпитаните по инициатива на
ищцата свидетели.
Предвид изложеното, преценявайки събраните по делото гласни доказателства, съдът
кредитира тези на свидетелите Е. С. и Р. Б., които свидетелстват за непосредствени свои
възприятия относно правнорелевантни, с оглед предмета на делото, факти: разказът на
ищцата, че на посочените дата - 09.05.2023 г., и място – в гр. Кубрат, по улица „Цар
Освободител“ в участък срещу магазин „Пацони“, придвижвайки се пешком в посока към
ул. „Хр. Ботев“, където живеела приятелката й Е., е била нападната и ухапана по левия
крак, в областта на петата, от куче; кучето е безстопанствено – живее в изоставен двор на
улица „Хр. Ботев“ на кръстовището й с ул. „Витоша“, което независимо – без придружител,
се придвижва в централната част на града; в следствие на ухапването ищцата З. Б. получила
4
и имала рана на мястото, от която обилно изтичала кръв; не по – малко от два месеца
изпитвала болки, трудно се придвижвала и обслужвала сама, поради което ползвала
помощта и грижите на своите близки – семейството на сина й Р. Б..
Неоснователни са възраженията на ответника за противоречия между твърденията на
ищцата и показанията на свидетелите, с позоваването на такива, относно час на инцидента:
ищцата – 87-годишна, твърди, че той е настъпил около 14.00 часа, а св. Ел. С. – 90-годишна,
ориентира случилото се с ищцата около 11.00 часа, при безспорно установената дата на
инцидента – 09.05.2023 г., и час на преглед на ищцата в ЦСМП, филиал в гр. Кубрат, където
обработили раната и й дА. необходими медикаменти, съответно на удостовереното с фиш за
спешна медицинска помощ от 09.05.2023 г. – л. 5 от делото, в 17.10 часа; относно
обстоятелството къде е дошъл сина й – св. Р. Б., на мястото на инцидента или при нея в
общия им дом, където и двамата свидетели безпротиворечиво изясняват, че ищцата се е
прибрала, придружавана и подкрепяна от св. Ел. С., пешком, а исковата молба не съдържа
уточнение къде е дошъл св. Р. Б.; не са нА.це и твърдените от ответника противоречия в
свидетелските показания относно описанието на кучето и неговото обичайно местообитание
– необитаема от хора от години къща на кръстовището между улица
„Витоша“(перпендикулярна на ул. „Цар Освободител“) и ул. „Хр. Ботев“, свободния достъп
на кучето до улица и свободното му придвижване по улиците и центъра на град Кубрат.
От приложените към писмения отговор на ответника документи – Програма за
овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на Община – Кубрат
2021 – 2025 г. и план за действие – л.22-л. 36 от делото, Решение № 449/ 25.01.2023 г.на
Общински съвет – Кубрат за приемане годишен отчет за изпълнението на дейности по
програмата за 2022 г. – л. 42 – 43 от делото, както и Договор от 06.01.2022 г., л. 37 от делото,
с който Община – Кубрат е възложила на Сдружение „Германо – българска помощ за
животните“, вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при ОС – Русе по
ф. дело № 26/ 2014 г., със седА.ще и адрес на управление в гр. Русе, м-ст „Слатина“ № 29,
Булстат *********, дейности по общинската програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на Община – Кубрат, се установява планиране, но
не и управление на процесите и реА.зиране и постигане на обявените с тях цели и задачи, в
частност тези по раздел II, 2.2.1 – „Овладяване броя на безстопанствените кучета до
трайното им изчезване, …“
От заключението на назначената, изслушана и приета от съда, неоспорена от
страните, съдебно медицинска експертиза, изпълнена от д-р Кр. М., включен в списъка на
вещите лица за съдебния район на ОС – Разград, се установява, че в резултат на
претърпяното нападение и ухапване в областта на лявата пета от куче на 09.05.2023 г.
ищцата З. Б., съответно на удостовереното и описано в медицинската документация по
делото на нейно име - ЦСМП – Разград – филиал Кубрат с фиш за спешна медицинска
помощ № 911/ 09.05.23, 17.10 ч., и на 11.05.2023г, 09.40 ч. в съдебномедицинско
удостоверение № 52/2023г. издадено от съдебен лекар, експерт при Окръжен съд гр. Разград,
както следва:
5
„На 5,5см от плоскостта на ходилото, над петáта и към вътрешностраничната
повърхност - рана с хоризонтална ориентация и гладки ръбове, по-голяма ширина в
предната част и със заострен вид в задната, дължина на раната 1,5см, дъно - тапицирано със
засъхнала кръвениста течност и зачервяване по периферията на ръбовете; оток на меки
тъкани по съседство;
На нивото на тази рана, откъм външностранична повърхност и на отстояние 3,5см
вертикално нагоре, разположени едно под друго - две охлузвания на кожата с обловат вид и
розовочервеникаво дъно с неправилни диаметри около 1см;
-Меките тъкани около външния глезен са били с изразен оток и синкаво моровеещо
кръвонасядане в долната му част.“, които увреждания по своята медико-биологична
характеристика обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадА.я; описаните травматични увреждания могат да бъдат получени по време и начин,
както съобщава ищцата: Раната с хоризонтална ориентация и гладки ръбове, по-голяма
ширина в предната част и със заострен вид в задната, дължина на раната 1,5см отговаря да е
получена при ухапване от куче и дърпане на захапания крак отпред назад. Двете охлузвания
на кожата с обловат вид и розовочервеникаво дъно с неправилни диаметри около 1см по
външностранична повърхност на глезена на левия крак, както и травматичният оток и двете
охлузвания на кожата с обловат вид и розовочервеникаво дъно с неправилни диаметри
около 1см.и изразеният оток със синкаво моровеещото кръвонасядане в долната му част
около външния глезен може да бъдат получени от рязък удар от или върху твърд грапав
предмет, каквото може да бъде пътната настилка при падане върху нея от собствен ръст.
По отношение на протичането и възстановяването физическите увреждания: При
лечението и заздравяването на нараняването на крака на ищцата е насочено към
обездвижване на функцията на увредения крайник за около 7-10 дни. В периода, на пациента
се предписва ограничаване на екстремно стъпване върху травмирания крак, масаж,
физиотерапевтични ставни упражнения, които са насочени към увеличаване на
подвижността, както и за укрепване на мускулите и костите. Цялостно възстановяване се
предвижда след около 15 дни. Лечението на травматичните кръвонасядания по кожата и
подкожието на ищцата и контузията на подбедрицата обичайно е консервативно и
продължава около 10-15 дни до отзвучаване на болковия синдром, резорбция на отоците и
кръвонасяданията. Евентуална физиотерапия се налага при затегнато протичане на
възстановяването на глезенната става, за което няма данни в нА.чната медицинска
документация.
Според вещото лице болките и страданията на ищцата са били с обичаен характер,
по-силни в първите 5-10 дни след травмата, като са отминА. със завършване на
оздравителните процеси, без да останат сериозни усложнения за здравето и живота й.
Относно психическата травма, в зависимост от тежестта и специфичните прояви при
различните преживяващи я, налага както разпознаването й, така и прилагане на специфични
психотерапии. Те трябва да бъдат предписани от добър специА.ст психотерапевт,
внимателно и индивидуално за всеки страдащ от емоционалните и психологически
6
травматични щети. Някои травмирани се възстановяват бързо, дори при най-трагични
преживявания. Други са изцяло опустошени от шокиращи преживявания, изглеждащи на
пръв поглед не толкова разстройващи. По делото липсват писмени данни от специА.ст
психотерапевт, касаещи както разпознаването на психическа травма, така и
психотерапевтични тестове и схеми целящи потвърждаване и последваща приложена
специА.зирана психотерапевтична помощ спрямо ищцата.
Съдът изясни изложената по – горе фактическа обстановка въз основа на всички
събрани по инициатива на ищцата писмени и гласни доказателства, неоспорени от
ответника документи – официални и частни свидетелстващи, както и неоспорена
достоверност на свидетелските показания.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за
установено следното: Безстопанствени кучета са тези, които са родени като такива, загубени
или изоставени от своите собственици, които не обитават дом или специално определено за
тях място. Съгласно чл. 41, ал.1 от Закона за защита на животните безстопанствените
животни се настаняват в приюти от органите и организациите, задължени за това, между
които са и кметовете на общини. Според чл. 47, ал.3 от същия закон кучетата, за които не се
явят лица желаещи да ги отглеждат, се маркират и се настаняват във временни приюти,
определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети.
Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или
други лица, които са подписА. декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50 от ЗЗЖ. В
чл. 50, т.2 от същия закон са регламентирани задълженията на организациите и лицата да
вземат мерки за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучетата
към хора и животни.
В конкретния случай се установява безспорно, че въпросното куче – средно на ръст,
кафеникаво на цвят, около 10 кг., без ушна марка и без нашийник, е било безстопанствено.
Това е така, защото на мястото на инцидента в гр. Кубрат по улица „Цар Освободител“, при
движение на ищцата към улица „Христо Ботев“ не е имало лице, което да придружава
кучето, т.е. негов стопанин. Кучето не е заловено, по предвидения от закона и от Община –
Кубрат ред за това, поради което няма данни да е било чипирано и очевидно Община –
Кубрат няма данни, респ. доказателства, то да принадлежи на определен стопанин. Макар и
да са нА.це данни за неговото обичайно местообитание – в двор и къща на кръстовището
между улица „Витоша“ (перпендикулярна на ул. „Цар Освободител“) и ул. „Хр. Ботев“, се
установява по несъмнен начин, че тя е необитаема от хора от години, т.е. не е нА.це
стопанин нито на имота, нито на животното, като при това кучето има достъп до улица, от
които се ползва и обикаля централната част на града в търсене на храна. Поради това съдът
приема, че кучето е било безстопанствено и за неговото несъмнено установено агресивно
поведение, проявено на 11.05.2023 г. в гр. Кубрат по улица „Цар Освободител“ в посока към
ул. „Христо Ботев“, отговаря ответната община. Задълженията на общината за контрол
върху безстопанствените кучета произтичат от чл. 133, т.7 от Закона за
ветеринаромедицинската дейност, където е вменено на кметовете да предприемат мерки за
7
недопускане на свободното движение на животни по улиците на населените места.
Изводът, който следва да се направи от всичко изложено е, че ответната страна на
основание чл. 49 от ЗЗД е отговорна за вредите, причинени на ищцата, вследствие
бездействието на лицата, на които от страна на кмета на общината е възложено да
осъществяват контрола над безстопанствените кучета.(в този смисъл Решение № 324 от
28.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 924/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 279 от 28.09.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1533/2010 г., III г. о., ГК, ВКС, и др.)
В случая са нА.це предпоставките за отговорността на ответната страна, а именно:
нА.чие на противоправно поведение по повод работа - бездействие за изпълнение на
задължения, произтичащи от закона; възлагане изпълнението на работа от ответната страна
на нейни служители, вкл. договарянето на част от тези задължения с 3-тото лице, негов
помагач; нА.чие на претърпени от ищцата неимуществени вреди, като пряка и
непосредствена последица от противоправното поведение на служителите на ответника.
Неоснователни и недоказани са заявените от ответника и участващото в настоящото
производство по негова инициатива 3-то лице помагач, възражения с писмени отговори и в
хода на делото, относно липсата на нападение на ищцата от бездомно куче, в следствие на
което тя да е пострадала; както и че в регистъра на обработените кучета по чл.47 от Закона
за защита на животните(ЗЗЖ), не се установява на територията на града и в частност на
улица „Цар Освободител“ да има обработено или необработено бездомно куче. Първото,
като положително осъществил се факт в обективната действителност, се установява от
събраните по инициатива на ищцата гласни и писмени доказателства, неоспорени от
ответника; а второто е без правна стойност, тъй като несъмнено водения от ответната
община регистъра на обработените кучета по чл.47 от Закона за защита на животните не се
ползва от формална доказателствена стойност, и в никакъв случай не може да се счита за
изчерпателен, т.е. претенцията на ответната община, че това, което тя, чрез съответните си
длъжностни лица, не вижда и не знае, а именно, че на територията на целия град, вкл. в
централната градска зона, живеят – тичат в игра или търсене на храна, търсят контакт с
хора, размножават се, и пр., най – често в групи от 2,3 и повече, много повече от
регистрираните или „обработени“ от сдружението – 3-то лице помагач, 25 бр.
безстопанствени кучета, всъщност не съществува, е неоснователна и недоказана. Да
приемеш програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на
Община – Кубрат 2021 – 2025 г. и план за действие – л.22-л. 36 от делото, не е достатъчно и
е различно от това да я осъществиш чрез методични и ежедневни дейности, осъществявани
чрез съответните длъжностни лица, работещи за общината, и договорения изпълнител на
друга част от тях. И когато при задължение за действие ответната община бездейства следва
да понесе отговорност за причинените на гражданите, в частност на ищцата, вреди от
допускане до свободно движение животни – бездомни кучета, по улиците на населеното
място. Няма нормативна база, която да задължава ищцата – конкретно, и гражданите –
генерално, „своевременно“ – цитирам заявилото довод сдружение 3-то лице – помагач на
ответника, да сигнА.зира Общината или органите на МВР за инцидента, за да може да се
8
направи проверка на място, а още по – малко следва да се твърди, че от неизпълнението на
такова задължение следва извод за недобросъвестно поведение на 87 – годишната ищца,
търсеща полза само за себе си.
Затова предявения иск съдът приема за доказан по основание.
Размерът на неимуществените вреди, в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
следва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди
нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение от съда. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 г.,
обезщетението следва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни
по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява
изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси,
но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по - тежките
случаи да се присъди по - високо обезщетение, а за по - леките – по – ниско, и съдът счита,
че с оглед доказаните негативни преживявания на ищцата – болки в следствие на
причинената й от ухапването на връхлетялото я бездомно куче една разкъсно – контузна
рана над петáта на левия крк, две охлузвания на кожата с обловат вид и розовочервеникаво
дъно с неправилни диаметри около 1 см. по външностранична повърхност на глезена на
левия крак, както и травматичният оток със синкаво моровеещото кръвонасядане в долната
му част около външния глезен, от падането й на земята в следствие на ухапването, за
лечението на които са обичайно необходими 7 - 10 дни, а за цялостното им възстановяване
около 15 дни, за което време поради затрудненото и предизвикващо болки движение на
собствен ход ищцата несъмнено се е ползвала от помощта и съдействието на своето
семейство – син и снаха, за да бъде обработвана и превързвана раната, да бъде
обслужвана/подпомагана при осъществяване на движения при хигиена и хранене; въпреки
преминаването на острия период е продължила да изпитва болки при движение на левия
крак, изпитвала е страх и тревожност в присъствието на животни по улиците на града, с
което несъмнено са били нарушени рутинните й ежедневни дейности – тя е спряла да излиза
от дома си за ежедневни разходки, преживяла е силен стрес, смущения на съня и здравето,
съдът намира за справедливо обезщетение, възмездяващо преживените от нея
неимуществени вреди, сумата 3 000.00 лева.
За разликата до претендираното с исковата молба обезщетения в размер на 6 000.00
лева, претенцията е неоснователна и недоказана. Не се установиха в хода на делото с годни
– писмени и гласни доказателства, твърдяните с исковата молба ужасни, т.е. над обичайните
за една разкъсно – контузна рана и две охлузвания на кожата над петата и областта й на
левия крак, болки и страдания, изпитвани след увреждащия инцидент и сега, както и
нА.чието на твърдяната сериозна психическа травма, нервно разстройство и психоза, като
за последните липсва медицинско изследване и установяване, а данни за такива не се
съдържат и в събраните по инициатива на ищцата гласни доказателства, вкл. и в
показанията на св. Р. Б. – нейн син.
Предвид изложеното, съдът намира, че в конкретния случай сумата, която би
9
възмездила сочените от ищцата и установени в хода на делото неимуществени вреди
възлиза в размер от 3 000.00 лева, а за разликата до претендираните 6 000.00 лева, исковата
претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
От основателността на главния иск следва основателността и на предявената
претенция определеното от съда по справедливост обезщетение да бъде присъдено ведно с
законната лихва, дължима, считано от датата на непозволеното увреждане – 09.05.2023 г., до
окончателното изпълнение на задължението за изплащане на обезщетение.
С оглед изхода на делото, съставляващ уважаване на предявената претенция за ½ от
нея, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
половината от направените от нея разноски по водене на делото в размер на 270.00 лева, от
които 120.00 лева – половината от платена държ.такса за завеждане на делото в размер на
240.00 лева, 150.00 лева – половината от разноски за възнаграждение на вещо лице, платени
в размер на 300.00 лева. Не са представени доказателства за платено адв. възнаграждение,
клауза за договарянето на каквото не е включена и в приложеното към исковата молба – л. 8
от делото, пълномощно, както и не е представен списък на разноските на страната по чл. 80
ГПК.
Ответната община, макар и да заявява искане за присъждане на разноски срещу
ищцата, не твърди и не установява конкретни такива, не представя и списък на разноските
по реда на чл. 80 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община – Кубрат, ЕИК ********* с административен адрес: обл.
Разград, гр. Кубрат, ул. “Княз Борис I” № 1, представлявана от кмета А.О.Н., да заплати на
З. М. Б., ЕГН ********** от **, обезщетение за неимуществени вреди, причинени й на
09.05.2023 г. в град Кубрат, при разходката й по улица „Цар Освободител“ в участък срещу
магазин „Пацони“, от ухапване от безстопанствено куче, на основание чл. 49, във вр. с чл. 45
от ЗЗД, във вр. с чл. 133, т.7 от Закона за ветеринарномедицинската дейност(ЗВМД), в
размер на 3 000.00 (три хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането - 09.05.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до предявения размер от 6 000.00 (шест хиляди) лева отхвърля исковата
претенция като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Община – Кубрат, ЕИК ********* с административен адрес: обл.
Разград, гр. Кубрат, ул. “Княз Борис I” № 1, представлявана от кмета А.О.Н., да заплати на
З. М. Б., ЕГН ********** от **, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част,
за разноски по делото сумата 270.00 (двеста и седемдесет) лева.
10
Решението е постановено при участието на Сдружение „Германо – българска помощ
за животните“, вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при ОС – Русе
по ф. дело № 26/ 2014 г., със седА.ще и адрес на управление в гр. Русе, м-ст „Слатина“ № 29,
Булстат *********, представлявано от Н.В.И. и К. К. М. – изп. директор, като трето лице,
помагач на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните с връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
11