Р Е Ш
Е Н И
Е
494/23.6.2014г.
гр. Шумен
Шуменският районен съд, в
публичното заседание, на единадесети юни през две хиляди и четиринадесета година,
в състав
СЪДИЯ : Людмила Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от
районния съдия гр. д. № 677 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание: чл.128, т.2
от КТ, вр. с чл.270, ал.2 от КТ и чл.221, ал.1 от КТ.
В исковата си молба до съда ищецът- П.К.А., ЕГН **********,***, излага, че бил в трудови
правоотношения с ответника- „Медийна
агенция – Шумен” ЕООД, ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от Н.К.Н. – управител, по силата
на сключен на 03.04.2013 г. трудов договор №10/03.04.2013 г. Ищецът изпълнявал
длъжността “репортер- журналист в телевизия”, като договорената основна заплата
се равнявала на сума от 720.00 лв. Ищецът твърди, че работодателят забавил
изплащането на трудовото му възнаграждение за месеците юли и август 2013 г.,
като изплатил заплатите му за тези месеци едва през ноември 2013 г. и януари
2014 г. Сочи се в молбата, че от месец септември ответникът преустановил
плащанията на заплатите, което обстоятелство довело до прекратяване на
трудовите правоотношения на основание чл.327, т.2 от КТ, като последното
станало по силата на Заповед №1 от 17.09.2013 г. При прекратяването на
трудовото правоотношение, работодателят дължал на ищеца изплащане на трудово
възнаграждение за месец септември, в размер на 212, 62 лв., като му дължал и
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, в размер на 728, 31 лв. Поради гореизложеното моли съда да постанови решение, по силата, на което да бъде
осъден ответникът да му заплати сумата от
212.62 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец септември
2013 г., сумата от 728.31 лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тези главни задължения, считано от
депозиране на исковата молба до окончателното им
изплащане. Претендира и разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът не представя писмен отговор. Не се явява представител на
ответното дружество и в съдебно заседание, който да изрази становище по
претенциите.
След като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното: Не се спори между
страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че между
тях е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало въз основа на
сключен трудов договор №10/03.04.2013 г. Видно от представения по делото частно
заверен препис от Заповед №1/17.09.2013 г. трудовите отношения са прекратени, считано
от 17.09.2013 г., като в заповедта е отразено основание за прекратяване на
правоотношението- чл.327, т.2 от КТ- забавено изплащане на трудовото
възнаграждение или обезщетение по КТ или общественото осигуряване.
Стр.2
от Решение на ШРС по гр. д. №677/2014 г.
Заповедта е връчена на ищеца на 18.09.2013 г. Последните
обстоятелства също са безспорни между страните. Не се спори между страните, а
се установява и от приложените към делото писмени доказателства, че уговореното
месечно основно трудово възнаграждение на ищеца се равнява на сума от 703. 00
лв. От изготвеното заключение по допуснатата ССЕ, прието от съда като обективно
и компетентно дадено, и неоспорено от страните, се установи, че периодът на
неизплатеното трудово възнаграждение е месец септември 2013 г., а нетният
размер на неплатеното възнаграждение възлиза на сума от 285, 45 лв. ВЛ сочи, че
така начислената сума, видно от ведомостите за заплати, не е заплатена на
ищцата. Няма данни и до приключване на устните състезания соченото
възнаграждение да е изплатено. Имайки предвид изложеното, заключава, че искът
по чл.128, т.2 от КТ, вр. с чл.270, ал.2 от КТ е изцяло основателен и доказан,
и следва да се уважи.
Касателно претенцията по чл.221, ал.1
от КТ, за да се произнесе, съобрази следното: Съгласно нормата на чл.221, ал.1
от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя
без предизвестие в случаите по чл.327, т.2, т.3 от КТ, работодателят му дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието- при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди- при срочно трудово правоотношение. В настоящия случай
няма спор, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, поради
забавено изплащане на трудовото възнаграждение /основание по чл.327, т.2 от КТ/, като само това обстоятелство- основанието за прекратяване на трудовия
договор, поражда правото на работника или служителя да получи обезщетение по
смисъла на чл.221, ал.1 от КТ. На следващо място, за възникване правото на
разглежданото обезщетение няма значение дали след прекратяването работникът или
служителят е останал без работа или не, в това число е без значение и дали е
получавал обезщетение за безработица или не. Размерът на обезщетението е
диференциран според това дали се касае за прекратяване на срочно или безсрочно
трудово правоотношение. В случая няма спор, а се установява и от приетите по
делото писмени доказателства, че процесният трудов договор е безсрочен, като е
уговорен срок на предизвестие при прекратяването му и за двете страни, в размер
на 30 дни. Предвид изложеното и съобразявайки се с приетото заключение по изготвената
ССЕ, заключава, че на ищеца се дължи обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, в
размер на 728, 31 лв. Ето защо намира, че този иск е изцяло основателен и
доказан и следва да се уважи.
Върху
горните главни претенции следва да се присъди и обезщетение за забава, в размер
на законната лихва върху всяка една от претенциите, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на
ищеца следва да се присъдят и извършените по делото разноски за изплатено възнаграждение
за процесуално представителство, съразмерно на уважената част от исковете, в
размер на 150.00 лв.
На основание чл.78, ал.6, вр. с
чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответникът дължи заплащане на Шуменски районен съд
сумата от 150.00 лв., от която 100.00
лв.-
Стр.3
от Решение на ШРС по гр. д. №677/2014 г.
държавна такса, изчислена съобразно уважената част от
исковете, 50. 00 лв. – разноски за възнаграждение на вещото лице по допуснатите
ССЕ.
Водим от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „Медийна агенция – Шумен” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.К.Н. –
управител да заплати
на П.К.А., ЕГН **********,***, сумата от 212, 62 лв. /двеста и дванадесет лева и шестдесет и две стотинки/,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец септември 2013 г., както
и сума, в размер на 728, 31 лв.
/седемстотин двадесет и осем лева и тридесет и една стотинки/, представляваща
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, ведно с обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху главниците, считано от 12.03.2014 г. до окончателно
изплащане на задълженията, както и сума от 150.00
лв. /сто и петдесет лева/, представляваща извършените по делото разноски за
изплатено възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Медийна агенция – Шумен” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.К.Н. –
управител да заплати
по сметка на ШРС сумата от 150.00 лв. /сто
и петдесет лева/, от която 100.00 лв.- държавна такса, изчислена съобразно
уважената част от исковете, 50. 00 лв. – разноски за възнаграждение на вещото
лице по допуснатите ССЕ.
Решението подлежи на обжалване
пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: