Определение по дело №401/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от К. А. М. от Г., в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 52/2013 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – К., против разпореждане от 29.05.2013 г. на държавния съдебен изпълнител по посоченото изпълнително дело, с което е отказано замяна на способ за изпълнение и вдигане на запори по банкова сметка на длъжника и връщане на суми. Счита, че разпореждането е неправилно. С определение на ВКС било спряно изпълнението на осъдително въззивно решение по гр.д.№ 13115/2011 г. по описа на СГС, по което дело бил издаден изпълнителен лист в полза на Е. Т.. Въз основа на този изпълнителен лист било образувано и настоящото изпълнително дело № 52/2013 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – К.. Твърди, че определението на ВКС за спиране било постановено и предоставено на ДСИ преди връчването на ПДИ. Излагат се съображения, че изменянето на способа за изпълнение било в правомощията и по преценка на ДСИ и не било необходимо ДСИ да иска съгласието на взискателя за вдигане на запора на банковата сметка на длъжника. Неправилен бил изводът на ДСИ, е по спряното изпълнително дело не можело да вдига запори и че всички изпълнителни действия и запори се запазват. В случая се искало замяна на способ за изпълнение, което не било забранено от закона при спряно изпълнително дело и било в правомощията на съдебния изпълнител. Поддържа се също в жалбата, че от Уникредит Булбанк била преведена сума в размер на 844.66 лева, представляваща пропорционална такса по чл.53 от ТДТ по ГПК, която жалбоподателят счита че не дължи, тъй като ПДИ била връчена след спиране на изпълнението и при спряно изпълнително дело изобщо не следвало да се връчва ПДИ. Счита, че и другите постъпили средства от запорите на банкови сметка следвало да му се възстановят предвид внесената от жалбоподателя гаранция, върху която можело да се наложи запор. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане от 29.05.2013 г. и да задължи ДСИ да допусне изменение на способа за изпълнение и да върне преведените от Уникредит Булбанк суми по запорното съобщение.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК, взискателят Е. А. Т. не е подал писмено възражение срещу подадената жалба.

Държавният съдебен изпълнител при К.йски районен съд е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, в които излага съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 52/2013 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – К. се установява, че същото е било образувано на 08.04.2013 г. по молба на взискателя Е. А. Т. от с.З., О., обл.К., чрез своя представител по пълномощие, въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист от 14.03.2013 г. на Софийски градски съд, издаден на основание решение от 18.01.2013 г. по гр.д.№ 13115/2011 г. на СГС, ГО, ІV Б въззивен състав, и решение от 15.06.2011 г. по гр.д.№ 26246/2010 г. на Софийски районен съд, срещу жалбоподателя по настоящото дело К. А. М. от Г. за заплащане на сумата от 9 910.93 лева – обезщетение за имуществени вреди – забавено изпълнение от трето лице на имуществено задължение за периода 12.2007 г. – 01.02.2010 г.

На 09.04.2013 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение изх.№ 3566, с която държавният съдебен изпълнител при К.йски районен съд е поканил длъжника по изпълнително дело № 52/2013 г. К. А. М. да заплати следното задължение по изпълнителното дело: 9 910.93 лева – неолихвяема сума, 70 лева разноски по изпълнителното дело, както и таксата по чл.53 от ТДТ по ГПК в размер на 844.66 лева, както и други суми дължими до настоящия момент – 500 лева. Поканата е връчена на К. М. на 09.05.2013 г., който собственоръчно е посочил в разписката, че изпълнителното дело е спряно и ПДИ не следва да се връчва след спирането.

С писмо изх.№ 14516/16.04.-2013 г. „Уникредит Булбанк” уведомява държавния съдебен изпълнител, че към 16.04.2013 г. К. А. М. има открити сметки в банката. С разпореждане от 24.04.2013 г. държавният съдебен изпълнител е наложил запор върху банковата сметка на длъжника К. М. в „Уникредит Булбанк” С..

С молба вх.№ 991/07.05.2013 г. К. А. М. е поискал по изпълнително дело № 52/2013 г. по описа на ДСИ при РС – К. да бъде приложен заверен препис от определение № 333 от 30.04.2013 г. на ВКС за спиране на изпълнението по изпълнителното дело. Видно от приложеното към молбата определение № 333 от 30.04.2013 г. по ч.т.д.№ 2068/2013 г., ВКС на РБ е спрял изпълнението на решение от 18.01.2013 г. по в.гр.д.№ 13115/2011 г. на СГС, ГО, ІV Б състав в частта, с която е потвърдено решение от 15.06.2011 г. по гр.д.№ 26246/2010 г. на Софийски районен съд, с която К. А. М. е осъден да заплати на Е. А. Т. сумата 9 910.93 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди.

С молба вх.№ 1035/22.05.2013 г. длъжникът М. е поискал да бъде сменен способа за изпълнение по изпълнително дело № 52/2013 г., като се наложи запор на вземането му от ВКС по внесената гаранция и се вдигне запора на банковата му сметка в „Уникредит Булбанк” . В молбата се твърди, че от посочената банкова сметка били наредени до ДСИ 2 035.48 лева, от които 570.82 лева – за погашение на неолихвяеми суми, 620 лева – за частично погашение на главница и 844.66 лева – за пропорционалната такса по чл.53 от ТДТ по ГПК. В тази връзка длъжникът счита, че не се дължи пропорционална такса и моли да му се възстановят постъпилите средства от запорите на банковите му сметки.

С обжалваното разпореждане от 29.05.2013 г. държавният съдебен изпълнител при Районен съд – К. уведомява длъжника М., че при спряно изпълнително дело всички извършени до този момент изпълнителни действия и наложени обезпечения (запори и възбрани) по делото се запазват, като наложеният запор върху банковата му сметка може да бъде вдигнат и постъпилите суми – върнати, само с писмено съгласие на взискателя. С цитираното разпореждане държавният съдебен изпълнител е разпоредил да се уведоми с писмо третото задължено лице – „Уникредит Булбанк” Г., че във връзка с наложения запор върху банковата сметка на длъжника К. М., до второ нареждане следва да задържа постъпващите по сметката суми, без да ги превежда по изп.дело № 52/2013 г. по описа на ДСИ, тъй като производството по същото е спряно с определение № 333 от 30.04.2013 г. на ВКС, постановено по ч.т.д.№ 2068/2013 г.

С молба вх.№ 1137/26.06.2013 г. взискателят Е. Т., чрез представителя си по пълномощие, е възразил да бъде вдигнат наложения запор върху банковата сметка на длъжника в „Уникредит Булбанк” Г..

При тези доказателства съдът намира жалбата против разпореждането от 29.05.2013 г. на държавен съдебен изпълнител при РС – К. по изпълнително дело № 52/2013 г., за недопустима, поради липса на законова възможност за обжалване. Както се посочи по – горе, с обжалваното разпореждане държавният съдебен изпълнител при Районен съд – К. е уведомил длъжника М., че наложеният запор върху банковата му сметка може да бъде вдигнат и постъпилите суми – върнати, само с писмено съгласие на взискателя, с което по същество е отказал да замени начина на изпълнение и да вдигне наложения запор по банкова сметка на длъжника, както и да му върне постъпилите от запора суми.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските, а съгласно ал.3 на същия член, длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най – високата предложена цена. В случая не се твърди, че с наложеният запор върху банковата сметка на длъжника по същество е насочено изпълнение върху имущество, което смята за несеквестируемо, а се иска замяна на начина на изпълнение – чрез налагане на запор върху вземане на длъжника от ВКС по внесена гаранция и вдигане на запора върху банковата му сметка в „Уникредит Булбанк” Г.. Замяната на начина изпълнение, респективно – отказа да бъде заменен начина на изпълнение, не представляват действия на съдебен изпълнител, попадащи в приложното поле на чл.435, ал.2 и 3 от ГПК, поради което и жалбата на длъжника е недопустима, тъй като липсва законова възможност да се обжалват тези действия на съдебния изпълнител.

В пълна степен горното се отнася и до жалбата на длъжника в частта й, с която се иска връщане на преведени от банката суми. Касае се за действия на съдебния изпълнител, които не подлежат на обжалване от длъжника. Що се отнася до довода на длъжника, че не дължи такса по чл.53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, то следва да се посочи, че липсва акт (постановление) на съдебния изпълнител, с което се начислява конкретна такса по чл.53 от тарифата, поради което жалбата е недопустима и в тази й част, тъй като липсва правен интерес от обжалване.

Ето защо, следва жалбата на К. М. против разпореждане от 29.05.2013 г. на държавен съдебен изпълнител при РС – К. по изпълнително дело № 52/2013 г. да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по настоящото дело – да се прекрати.

Водим от изложеното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К. А. М. от гр. С., У.Ц. Г. № 15, .3, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 52/2013 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – К., против разпореждане от 29.05.2013 г. на държавния съдебен изпълнител по изпълнително дело № 52/2013 г., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 216/2013 г. по описа на К.йския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.