Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
младши
съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. №
16698 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 468778 от 13.08.2018
г., постановено по гр. д. № 22640/2016 г. по описа на Софийски районен съд
(СРС), I Гражданско отделение (I ГО), 47-ми състав, районният съд е осъдил „З.А.“
АД, ЕИК*******, на основание чл. 223,
ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 42, ал. 1, т. 1 от Закона за туризма (отм.), да
плати на В.Н.П., ЕГН **********, сумата от 5 104,71
лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка
от 15.08.2012 г., сключен със „С.Т.“
ЕООД, представляваща платена сума по договор от 12.12.2012 г. за организирано
пътуване, ведно със законна лихва върху главницата от датата на исковата молба
– 22.04.2016 г. до окончателното изплащане на вземането. На основание чл. 78 ГПК е разпределена и отговорността за разноски.
Срещу така постановеното
решение в
срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК е
депозирана въззивна жалба от „З.А.“ АД, в която се излагат доводи за неправилност
и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния
и процесуалния закон. Поддържа се, че неправилно районният съд е приел, че са
налице предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка „Отговорност на туроператора“. Излагат се доводи, че
настъпилото застрахователно събитие не представлява покрит риск по процесната
застраховка, по-конкретно, че неизпълнението на договора от туроператора не е
вследствие на неразплащане с негови контрагенти или поради финансови
затруднения. Твърди се, че в процесния случай пътуването е било отложено поради
ненабиране на минимален брой участници – 120 души. Сочи се, че туроператорът е
направил необходимите авансови плащания към контрагентите си за тази екскурзия
и е било възможно тя да се състои ако са били събрани необходимият брой хора,
т.е. евентуални вреди от нереализирането на същата не се обхващат от покритието
на застраховката. Поддържа се, че са налице предпоставки за ангажиране
отговорността на туроператора, който е платежоспособно дружество, а не на
ответника. Съобразно изложеното се иска обжалваното решение да бъде отменено и
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от насрещната страна, в който се излагат доводи за
неоснователност на същата. Претендират се разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок по реда на чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си единствено за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Съобразно така установените
си задължения, настоящият съдебен състав констатира, че процесното
първоинстанционно решение е валидно и е допустимо, като освен това, с оглед събраните по
делото доказателства, е и правилно, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 249, т. 3 КЗ
(отм.) вр. чл. 42, ал. 1, т. 1 от Закона за туризма (обн. ДВ бр. 56/07.06.2002
г., отм. ДВ бр. 30/26.03. 2013 г.) срещу „З.А.“ АД за сумата от 5 104,71 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка от 12.08.2012 г., сключен
между ответника и „С.Т.“ ЕООД, представляваща
платена сума по договор от 12.12.2012 г. за организирано пътуване, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на исковата молба – 22.04.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането. В исковата молба и уточнения към нея от 08.11.2016
г. са изложени доводи, че екскурзията не се е състояла поради неразплащане от
туроператора с негови контрагенти. Посочено е, че непосредствено преди датата
на пътуването туроператорът е обявил, че екскурзията няма да се състои, тъй
като поради технически съображения е можело да се пътува със самолет с
капацитет по-малко от 240 души, а толкова не са се били записали за участие.
Макар да е дал
неточна правна квалификация на предявения иск, като го е квалифицирал
като такъв с правно основание чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.),
първоинстанционният съд е разгледал относимите за спора факти съобразно
приложимия закон, поради което решението не е недопустимо.
За основателност на
предявената искова претенция в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване, съобразно изискването на чл. 154, ал. 1 ГПК,
кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно възникнало
правоотношение по договор за туристическа услуга между ищеца и „С.Т.“ ЕООД, по
който ищецът е платил процесната сума за организиране на туристическо пътуване
и неосъществяване на туристическата услуга поради причина, представляваща застрахователен риск по валиден договор за застраховка,
сключен между туроператора и ответника.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗТ (отм.), туроператорът ежегодно сключва
договор за застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди
вследствие неразплащане със своите контрагенти, включително и при
неплатежоспособност и несъстоятелност, като застраховката трябва да покрива и
възстановяване на платените от потребителя суми по договора преди започване на
пътуването.
По делото не е било спорно и от приетата застрахователна полица №
1210013150000286993/15.08.2012 г. (л. 6 от делото
пред СРС) се установява, че в
изпълнение на законово вмененото му задължение ответникът „С.Т.“ ЕООД е сключил с ответника „З.А.“ АД договор за застраховка „Отговорност на
туроператора", с период на застрахователно покритие 16.08.2012 г. –
15.08.2013 г. Съгласно приетите Общи условия на договора, застраховката покрива вреди, причинени на потребител на
организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена
вследствие на неразплащане от страна на застрахования с негови контрагенти
и/или доставчици, вкл. при неплатежоспособност и несъстоятелност на
туроператора.
Не е спорно също и от приетите доказателства се установява, че между ищеца
и ответника „С.Т.“ ЕООД е бил сключен договор за туристическа услуга в чужбина от 12.12.2012 г. (л. 10 и сл. от делото пред СРС) относно
организирано туристическо пътуване с обща цена, по силата на който
туроператорът се задължил да предостави пакет от туристически услуги на две лица в периода 30 април – 7 май, 2013 г. по време на екскурзия до остров Мавриций с продължителност
общо осем дни/седем нощувки. В т.2.2.3. от договора е предвидено, че основно
превозно средство за международния трансфер от Инстанбул до остров Мавриций е
самолет, като програмата е разработена за голяма група от минимум 120 плащащи и
за чартърен полет, започващ от Инстанбул и завършващ там. Предвидено е
пътуването до града да бъде осъществено с автобус от различни точки в България.
Уговорената цялостна сума за плащане на пакета и таксите е в размер на 5 108,
72 лв. – чл. 4.5 от договора.
Не е спорно и от представените доказателства – фактура №
**********/12.12.2012 г. и фактура № **********/01.04.2013 г., ведно с
приложени към тях фискални бонове, се установява, че цената за екскурзията е
платена изцяло от ищеца на туроператора в уговорените в договора срокове.
Не е спорно между страните и обстоятелството, че туроператорът не е върнал
на ищцата платената сума за неосъществената екскурзия.
Предвид
непрекудираните доводи във въззивната жалба
спорен по делото е въпросът дали неосъществяването на платената от ищцата
екскурзия представлява настъпване на застрахователно събитие, съставляващо
покрит от застраховката риск.
С оглед данните
по делото въззивният съд намира, че причина за неосъществяване на екскурзията е
неразплащане от страна на туроператора с
негови контрагенти, като доводите на въззивника в обратен смисъл са
неоснователни. Съображенията за това са следните:
Поначало в
тежест на ищеца е да докаже настъпването на застрахователно събитие,
съставляващо покрит от застраховката риск. За установяване на това
обстоятелство ищцата е направила своевременно доказателствено искане за
изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроса
извършвани ли са плащания от страна на туроператора към негови контрагенти за
извършване на планираната екскурзия. Доказателственото искане е уважено и в
изпълнение на поставените задачи вещото лице е отговорило, че не е получило
достъп до счетоводството на туроператора, поради което експертизата не
разполага с предоставени от него документи за платени разходи за процесната
екскурзия, включително за самолетни билети. Посочено е, че обикновено
практиката в туроператорския бранш е предварително да се заплаща транспорта –
за въздушен самолетни билети, за сухопътен – наем на автобус, гориво и др., както
и всички разходи за фериботи, хотели туристически услуги. Заключението не е
оспорено от страните и е прието по делото. Същото се кредира от въззивния съд
като компетентно и обективно изготвено.
За установяване
факта извършвани ли са разходи от туроператора във връзка с екскурзията, по
делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля – В.В.Н.(л.
117 и сл. от делото пред СРС) – управител на „С.Т.“ ЕООД, ценени съобразно чл.
172 ГПК. Съдът кредитира същите, в частта, в която свидетелят сочи, че между
представляваното от него дружество и ищцата е бил сключен договор за
неосъществена впоследствие екскурзия, за която предплатените от потребители
пари не са върнати поради финансови проблеми на дружеството. От показанията на
свидетеля също не се установява туроператорът да е извършвал плащания на свои
контрагенти във връзка с неосъществената екскурзия. Бланкетното изявление, че
са били създадени условия за провеждане на екскурзията не обуславя извод в тази
насока, доколкото не е конкретизирано – не съдържа данни за извършване на
каквито и да е плащания. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта,
в която сочи, че екскурзията не е осъществена поради недостатъчен брой записани
туристи. В тази връзка съдът съобрази, че свидетелят заявява, че само в първите
три седмици са били записани около 110 клиенти, а в чл. 2.2.3 от договора за
организирано туристическо пътуване е предвидено, че минималният брой плащащи за
провеждане на екскурзията е 120 души, т.е. следва да се приеме, че причина за
неосъществяване на пътуването е не липсата на достатъчно записани туристи, а
именно неразплащане на организатора на разходи за неговото провеждане. Този
извод се подкрепя и от процесуалното поведение на ответника, който съобразно
чл. 154, ал. 1 ГПК е следвало да установи положителния изгоден за него факт,
заявен в отговора на искова молба, че „С.Т.“ ЕООД е извършвало такива плащания
към доставчици и съконтрагенти (л. 36 от делото пред СРС). От въззиваемия-ответник
по делото не са ангажирани доказателства в тази насока, независимо, че в
изходящо от него писмо с изх. № 100-6192/18.11.2013 г. е посочено, че
застрахователят разполага с такива документи.
В обобщение, от
събраните по делото доказателства, следва извода, че процесната екскурзия не е
осъществена поради настъпването на застрахователно събитие, съставляващо покрит
от застраховката риск – неразплащане от страна на туроператора с негови
контрагенти. За пълнота съдът намира, че е налице и втората хипотеза на чл. 42,
ал. 1 от Закон за туризма (отм.), доколкото макар дружеството да не е в
несъстоятелност, обявена по реда на Търговския закон, предплатената от ищцата
сума не е възстановена от туроператора поради финансови за труднения, в който
смисъл са и показанията на свидетеля Николов.
В обобщение, по изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният
осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер,
като се присъди и претендираната законна лихва от завеждане на исковата молба в
съда до окончателното плащане, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Поради съвпадане на крайните изводи на
настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК, има въззиваемата страна, която претендира такива в размер на по 650 лв. за платено адвокатско
възнаграждение. Въззивникът е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което
настоящата инстанция, предвид фактическата и правна сложност на делото, намира за основателно, поради което размерът на претендирания платен адвокатски хонорар следва да бъде редуциран до сумата от 585,23 лв. – минимален
размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В депозираната
въззивна жалба въззивникът претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение
за въззивното производство, но с оглед изхода на спора, такива не му се дължат.
С оглед цената на исковата претенция и по аргумент от чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК решението подлежи на касационно обжалване при условията на
чл. 280 ГПК.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 468778 от 13.08.2018 г.,
постановено по гр. д. № 22640/2016 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I
Гражданско отделение (I ГО), 47-ми състав.
ОСЪЖДА „З.А.“ АД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.П., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК, сума в размер на 585,23 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.