№ 118
гр. Провадия , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Н. Т. С.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213130100043 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Д. М. СТ. с ЕГН ********** и ПЛ.
СТ. СТ. с ЕГН ********** и двамата с адрес с.М., общ.Провадия срещу П. П. В. ЕГН
**********, с поС.ен адрес с .Л., ул. *** № 8, общ.Кнежа
В исковата молба се твърди че ищците са наследници на С. П. С., който е наследник на
П. С. М., починал на 06.02.1993 г. и на С.ка И. М.а, починала на 24.07.2014 г..
Ищците твърдят, че П. С. М. приживе е придобил по давност правото на собственост
върху недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в село М., с площ от 2500 /две
хиляди и петстотин/ кв. м., представляващо имот план. № 159 /сто петдесет и девет/ по
плана на село М., при граници: Д. Г. С., В. В. и от две страни улици, за който имот са
отредени три парцела: 1-159 /първи-сто петдесет и девет/ в квартал 32 /тридесет и втори/, с
площ от 590 /петстотин и деветдсет/ кв. метра, заедно със застроените в този парцел КЪЩА
и ПЛЕВНИК, II-159 /втори-сто петдесет и девет/ в квартал 32 /тридесет и втори/, с площ от
870 кв. м. и X-159 /десети-сто петдесет и девет/ в квартал 32 /тридесет и втори/, с площ от
1040 кв. м.
Собствеността се легитимира в Нотариален акт № 48, том III, дело № 777 от 18. 03.
1975 г., СВ -PC - Провадия.
Твърди се, че П. С. М. дарил на ответницата негова дъщеря П. П. В., недвижим имот:
ПАРЦЕЛ Х-159 /десети-сто петдесет и девет/ в кв. 32 /тридесет и втори/ по плана на с. М., с
площ от 1040 кв. м., при граници: В. В., С. П., П. С. и улица. Собствеността се легитимира в
1
Нотариален акт № 134, том II, дело № 803 от 18. 03. 1975 г., СВ - PC - Провадия.
Твърди се, че ответницата след сключване на граждански брак през 1965г. е напуснала
село М. като е живяла в гр. ***, понаС.щем живее в село Л., област Враца. Ответницата
посещавала родителите си само за една седмица през летните си годишни отпуски, като след
смъртта им не е посещавала селото. Не се интересува от дарения си имот.
Ищците заявяват, че оградата на цялото дворно място, с площ от 2500 кв.м.,
представляващо имот план. № 159 е изградена от праводателят, П. С. М., като след смъртта
му на 06.02.1993 г. е подобрена с метални плоскости от сина му, С. П. С.. Трите парцела не
са разделени с реални граници и вътрешни огради. Гаражът и всички подобрения са
построени и направени от П. С. М.. След смъртта на праводателя, П. С. М., починал на
06.02.1993 г., за цялото дворно място с площ от 2500 кв. метра, включващо ПАРЦЕЛ Х-159,
в кв. 32 по плана на с. М., с площ от 1040 кв. м., като добри стопани са се грижили съпругата
му, С.ка И. М.а, до смъртта си на 24.07.2014 г. и сина им С. П. С., до смъртта си на
17.06.2019 г..
Твърди се, че С. П. С., заедно с наследодателите си до тяхната смърт, е установил
фактическа власт върху имота собственост на П. П. В. от 1965 г., когато същата е напуснала
село М., като е придобил правото на собственост по давностно владение върху процесния
имот като тримата наследодатели явно и категорично са демонстрирали намерението си за
своене на имота, ответницата, не се е противопоставяла на владението, което се е
осъществявало със знанието и съгласието на същата като собственик по дарение.
Твърди се, че С. П. С., е извършил действия, с които е престанал да държи процесния
имот за собственика, П. П. В., ЕГН **********, и е започнал да го държи за себе си с
намерение да го свои, като тези действия са доведени до знанието й, били са явни и
непрекъснати.
Твърди се, че от 17.06.2019г. до подаване на исковата молба цялото дворно място с
площ от 2500 кв. м., включващо ПАРЦЕЛ Х-159 в кв. 32 по плана на с. М., с площ от 1040
кв. м., непрекъснато, явно и необезпокоявано се владее от ищците, които към своето
владение присъединяват и това на праводателя си С. С..
Иска се да бъде прието за установено, че ищците са придобили чрез давностно
владение, продължило повече от 10 години, към което присъединяват и владението на своя
праводател С. С., собствеността върху недвижим имот, находящ се в с.М., представляващ
ПАРЦЕЛ Х-159 в кв. 32 по плана на с. М., с площ от 1040 кв. м..
В законоустановения срок са постъпили отговори от ответницата и процесуалните й
представители.
В отговора се твърди, че иска е недопустим, неоснователен и недоказан.
2
Заявява, че давността не се прилага служебно. Твърди, че родителите й и брат й не са
манифестирали пред нея завладяването на дареният й имот в с.М., не са се позовавали на
придобивна давност.
Ответницата излага, че баща й приживе е ползвал възмездно имота й, като за
ползването й е изпращал месо от прасета и птици, две агнета, пари. Майката на ответницата
не била годна да обработва имота и не го владеела.
Ответницата твърди, че след смъртта на баща й, майка й и брат й не са владели
процесния имот, тъй като майка й е дарила имота заедно с бащата на ищцата, защото имота
е бил в режим на съпружеска имуществена общност, а брат й е бил пълномощник на ищцата
при дарението.
Ответницата оспорва твърдението на ищците, че не се интересувала от имота си,
твърди, че редовно плаща данъците за имота, подава ежегодно декларация до община
Провадия, че имота не се обработва, подала жалба до РП Провадия за нарушаване на правата
й.
Ищцата твърди, че ответниците и праводателят им не живеят поС.но в с.М. и затова не
упражняват фактическа власт върху имота й. Процесният имот не се обработвал от години,
бил силно затревен, постройката в него се рушала. Ищците живеели в гр.В. и никога не са се
грижили и не са ползвали процесния имот. Твърди, че след смъртта на брат й те скрито са се
нанесли да живеят в имота в с.М.. Ответниците не били собственици на процесния имот
нито по давност, нито на каквото и друго основание.
Ответницата твърди, че брат й С. С., не е искал имота й, той е живял и работил в гр.В.
и е нямал време да обработва процесния имот.
Ответницата оспорва твърдението, че процесния имот е ограден с метални плоскости.
Иска се отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание ищцовата страна, чрез процесуалния си представител поддържа
предявения иск и моли същия да бъде уважен. Ответната страна чрез процесуалния си
представител моли за отхвърляне на предявения иск.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
За пълнота и яснота на изложението съдът ще коментира следните доказателства
приобщени по гр.д.533/2020г. на РС Провадия, от което е отделено наС.щото гр.д.43/2021г.
РС Провадия: нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 48, том ІІІ, д.
3
№ 777/1975 г., скица № 342/24.06.2020 г., изд. от Община Провадия нотариален акт № 134,
том ІІ, д.№803/1975 г. се установява, че на 18.03.1975г., нотариален акт № 175, том ІІ, д. №
858/1975 г., удостоверение за наследници с изх. № 53/08.04.2020 г., изд. от кметство с. М.,
обл. В.; удостоверение за наследници с изх. № 54/08.04.2020 г., изд. от кметство с. М., обл.
В..
От нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 48, том ІІІ, д.№
777/1975 г., скица № 342/24.06.2020 г., изд. от Община Провадия се установява, че на
18.03.1975г. П. С. М. е признат за собственик въз основа на давностно владение на дворно
място с площ от 2 500 кв.м., находящо се в с.М., общ.Провадия, представляващо имот с пл.
№ 159, по плана на селото, при граници: Дяне Г. Стайков, В. В. и от двете страни улици, за
който имот са отредени три парцели: I-159 /първи-сто петдесет и девет/ в кв. 32 от 590 кв.м.,
заедно с построените в този парцел къща и плевник, II - 159 /второ - сто петдесет и девет/ в
кв. 32 от 870 кв.м. и X - 159 /десети - сто петдесет и девет/, в кв. 32 от 1040 кв.м.. Границите
на УПИ I-159 по скица № 342/24.06.2020г., изд. от Община Провадия са от две страни улица,
УПИ II-159, УПИ Х-159.
От нотариален акт № 134, том ІІ, д.№803/1975 г. и скица № 168/08.03.2021 г., изд. от
община Провадия се установява, че на 18.03.1975г. П. С. М. е дарил на ответницата парцел
№ X - 159 /десети - сто петдесет и девет/, находящ се в с.М. в кв. 32 от 1040 кв.м. по плана на
с.М., който е със следните граници: от две страни улица, парцел I – 159 и парцел II – 159.
От нотариален акт № 175, том ІІ, д. № 858/1975 г. се установява, че П. С. М. е дарил на
сина си на 18.03.1975г. С. С., парцел II – 159, в кв. 32 от 870 кв.м., по плана на с.М..
От удостоверение за наследници с изх. № 53/08.04.2020 г., изд. от кметство с. М., обл.
В.; удостоверение за наследници с изх. № 54/08.04.2020 г., изд. от кметство с. М., обл. В. се
установява, че П. С. М. е починал на 06.02.1993г. и е оставил за свои наследници С.ка М.а –
съпруга, починала на 24.07.2014г. и деца П.В. и С. С., починал на 17.06.2019г. и оставил за
свои наследници съпругата си Д.С. и сина си П.С..
От приетите по наС.щото дело снимков материал, от стр. 114 до стр. 118, снимков
материал от стр.128 до стр. 131; 1 бр. диск се установява, че процесния имот на 07.08.2015г.
е бил затревен и необработван, С. Ангелов, който е син на ответницата (факт служебно
известен на съда) е посетил делбения имот на 07.08.2015г..
От удостоверение за граждански брак, изд. въз основа на акт за сключен граждански
брак № 981/24.08.1966 г., изд. от Народен съвет гр. София, В. Левски се установява, че
ответницата П.В. и П. В. са сключили граждански брак на 24.08.1966г..
От постановление за отказ за образуване на досъдебно производство гр. Провадия,
17.05.2021 г. на РП В., ТО Провадия се установява, че ищцата е подала заявление до РП В.,
ТО Провадия по отношение на собствения си имот в с.М., представляващ парцел № X - 159
4
/десети - сто петдесет и девет/, в кв. 32 от 1040 кв.м. по плана на с.М.. По преписката е
извършена проверка, която е приключила с отказ да бъде образувано досъдебно
производство поради липса на извършено престъпление от общ характер.
От показанията на св.М., които съдът кредитира почти изцяло като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че процесния
имот се обработвал от П. – бащата на ответницата и на наследодателя на ищците, а след
неговата смърт от сина му С.. Обработван бил целия двор. Цялото дворно място било
оградено от източната страна оградата била бетонирана, а от долната страна било оградено с
железни колчета и мрежа, между отделните парцели няма ограда. Съдът не кредитира
показанията на св.М., че С. обработвал цялото дворно място с площ от 2 500 кв.м., находящо
се в с.М., общ.Провадия, представляващо имот с пл. № 159, до около 1-2 години преди
смъртта си, тъй като това противоречи на снимковия материал, видно от който на
07.08.2015г. процесния парцел X – 159 не се обработва и на показанията на св.В. и св.С.,
кредитирани от съда, според които процесния имот не е обработван от С. от 2014г.. С.
обработвал двора с трактор. Той сеел царевица, картофи, като сменял културите, които сеел
всяка година. В горната част сеел зеленчуци – домати, пипер. В средата на двора имало
кладенец, от който С. поливал. Реколтата С. ползвал за лични нужди. Св.М. му помагал за
обработването на двора. Св.М. не е виждал П. да идва в двора. След като починал С. се
обработвал половината от голямото дворно място като процесното не се обработвало от
ищците. Процесният имот е запустял и в него има поникнали високи, колко човек растения.
С. често идвал в село М., защото гледал животни в двора. Приживе С. искал да уредят
отношенията със сестра си – ответницата по делото по повод процесния имот и
наследствената й част от съседния имот, но не стигнали до съгласие, тъй като ответницата
поискала много висока цена. С. не е казвал, че затревената част от двора е негова.
От показанията на св.М., които съдът кредитира в една част като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че докато е
бил жив П. – бащата на С. е обработвал процесния имот, С. и майка му С.ка му помагали.
Имотът бил сят с царевица, картофи, пъпеши, дини. С. поливал посевите с вода от кладенец,
който бил в средата на дворното място. С. работел във ВиК и много често бил в имота.
Вътре в големия двор няма огради между отделните парцели. С. обработвал половината от
двора около 1 месец преди да почине. Съдът не кредитира показанията на св.М., че С. е
обработвал процесното дворно място до 2-3 месеца преди да почине, тъй като това
противоречи на снимковия материал, видно от който на 07.08.2015г. процесния парцел X –
159 не се обработва и на показанията на св.В. и св.С., кредитирани от съда, според които
процесния имот не е обработван от С. от 2014г.. Майката на С. молила св.М. да говори със
С., за да му прехвърли имота, но той отказал като й казал, че не иска да има проблеми със
сестра си и че с нея ще се разберат. Св.М. не е чувал С. да казва, че целия имот е негов.
Св.М. е виждал малкия син на ответницата веднъж да посещава имота. Докато бил жив С.
молел св.М. да наглежда имота, тъй като той минавал покрай него всеки ден. Към м.юни
2021г. процесния имот е затревен.
5
От показанията на св.В., които съдът кредитира в по-голямата им част като
еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се
установява, че П. бащата на ответницата и а брат й С. е обработвал цялото дворно място. В
началото ответницата и съпругът й помагали в обработването на дворното място като го
засаждали, но живеели далече и нямали възможност да плевят и копаят мястото затова се
отказали. С. обработвал целия двор с трактор, който си купил в началото на демокрацията,
но от 2014г. не обработвал процесното дворно място, от тогава то е силно затревено. Съдът
не кредитира показанията на св.В., че С. е обработвал целия двор едва 2-3 години след като
си купил трактор, тъй като това противоречи на самите показания на св.В. по-нататък, в
които заявява, че от 2014г. той не обработва процесното място. Родителите на ответницата и
брат й не са споменавали, че процесния парцел е техен. Ищците живели в гр.В. и не са
обработвали процесното дворно място. Ответницата знае къде се намира нейния имот в
с.М.. Бащата на ответницата ползвал възмездно парцела на ответницата като й давал за
ползването пари, жито, животни. Св.В. предложил на С. да се споразумеят по някакъв начин
за имота, но до това не се стигнало. С. казвал, че не му трябва имота на сестра му. Св.В. му
предлагал да намери някой, който да обработва имота, но С. му казал, че няма кой. Винаги,
когато св.В. е ходил в имота той се е интересувал от него.
От показанията на св.С., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи
с останалите събрани по делото доказателства се установява, че цялото дворно място е
оградено като няма ограда между отделните парцели в него. Имота на ответницата към
момента на даване на показанията не се обработва. Имота на ответницата се обработвал
докато били живи родителите й. С. обработвал имота на сестра си до смъртта на майка му.
П. е посещавала имота през летните ваканции. П. и брат й С. не са имали спор за процесния
имот. П. е ходила в дворното място като е копала, сяла, правила зимнина и събирала
реколта. Бащата на П. е обработвал нейния имот възмездно. С. не е препятствал П. да влиза
в имота си. Ищцата Д. казала на синовете на П. да не ходят в имота. Майката на П. С.а й
изпращала колети с храна и подаръци за празниците и картофи – реколта от дворното място
като възнаграждение за ползването му. Св.С. наглеждала имота по молба на П..
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск по чл.124 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.82 от
ЗС, че ищците са собственици въз основа на давностно владение през периода 17.06.2019г.
до подаване на исковата молба, към което присъединяват и владението на своя праводателя
С. С. от 06.02.1993г. до смъртта му на 17.06.2019г. на недвижим имот, находящ се в с.М.,
общ.Провадия, представляващо ПАРЦЕЛ Х-159 в кв. 32 по плана на с. М., с площ от 1040
кв. м..
В тежест на ищцовата страна е да докаже, че са владели процесното дворно място от
6
17.06.2019г. до подаване на исковата молба, че техния праводател С. С. е владял дворното
място от 06.02.1993 г. до смъртта му на 17.06.2019г., че владеенето е било явно,
демонстрирано на ищцата, необезпокоявано, непрекъснато, че процесния парцел заедно с
цялото дворно място с площ от 2500 кв.м. е оградено от С. С. с метална ограда.
В тежест на ответника е да докаже, че баща й е ползвал възмездно процесното дворно
място, като й е изпращал месо от прасета и птици, две агнета, пари, че ищците и баща й са
живели поС.но в гр.В., че процесния имот е запустял.
Давността като способ за придобиване на право на собственост, не се прилага
служебно. Изтичането на предвидения в разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС 10-годишен
давностен срок не води автоматично до придобиване право на собственост дори през този
период упражняващото фактическата власт лице да е владяло имота явно, необезпокоявано
и непрекъснато, тъй като правото на собственост не може да бъде придобито без да е
изразена воля за това. Дори за целия 10-годишен период, през който е упражнявало
фактическата власт върху имота това лице да е имало намерението да свои имота т.е. да
придобие собствеността, необходимо е да изрази това свое намерение и след изтичането на
предвидения в закона срок, доколкото до този момент намерението е насочено към една
възможност за придобиване на право, а за да бъде реализирано всяко едно придобивно
основание и да произведе то предвидения в закона вещноправен ефект, волята за
придобиване на собствеността следва да бъде изразена при наличието на всички останали
елементи от фактическия състав на това придобивно основание. До момента, в който изрази
волята си за придобиване на собствеността, владелецът може да промени намерението си и
да изостави вещта, тъй като за него не съществува задължение да я придобие.
Владелецът трябва външно да ползва вещта със съзнанието, че тя е негова, да
демонстрира това свое владение на останалите и то да не бъде прекъсвано за период от 10
години.
От нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 48, том ІІІ, д.№
777/1975 г., и нотариален акт № 134, том ІІ, д.№803/1975 г. и скица № 168/08.03.2021 г., изд.
от община Провадия се установи, че на 18.03.1975г. П. С. М. е признат за собственик въз
основа на давностно владение на дворно място с площ от 2 500 кв.м., находящо се в с.М.,
общ.Провадия, представляващо имот с пл. № 159, по плана на селото, за който имот са
отредени три парцели: I-159 /първи-сто петдесет и девет/ в кв. 32 от 590 кв.м., заедно с
построените в този парцел къща и плевник, II - 159 /второ - сто петдесет и девет/ в кв. 32 от
870 кв.м. и X - 159 /десети - сто петдесет и девет/, в кв. 32 от 1040 кв.м.. П. С. на същата дата
18.03.1975г. е дарил на ответницата парцел № X - 159 /десети - сто петдесет и девет/,
находящ се в с.М. в кв. 32 от 1040 кв.м. по плана на с.М. и на сина си С. С. парцел II – 159, в
кв. 32 от 870 кв.м., по плана на с.М..
От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установи, че П. М. е
обработвал до смъртта си цялото дворно място като го е сял, копал, прибирал продукцията.
7
Това ползване видно от показанията на св.В. и св.С. е било възмездно като М. е давал пари и
продукция – зимнина и животни на дъщеря си П.В. и семейството й. След смъртта на М.
процесното дворно място е обработвано от брат й С. до смъртта на майка му С.ка през
2014г. - видно от показанията на св.В., св.С. и приетия снимков материал. С.ка до смъртта
си е изпращала колети с храна и подаръци като отплата за ползваното дворно място на
ответницата. Показанията на всички разпитани по делото свидетели са еднопосочни, че С. е
обработвал процесния имот на сестра си със съзнанието, че тя е негов собственик. Той
никога не е имал намерение за своене на процесния имот, никога не се е противопоставял на
собственическите права на ответницата, не й е забранявал да посещава имота. С. е искал да
откупи процесното дворно място, но с ответницата не са се разбрали за цена, което също
свидетелства, че С. не е имал воля, че свои процесния имот.
Всичко това свидетелства, че С. С. е имал съзнанието, че сестра му е собственик на
процесния имот. От своя страна ответницата също не се е отказвала от собственическите си
права, тя е посещавала имота през лятото, малкия й син е посещавал имота, тя е молила св.С.
да наглежда имота, интересувала се е от него, съпругът й св.В. е искал от С. да уредят
отношенията си по повод процесния имот. От показанията на всички разпитани по делото
свидетели се установи, че ищците не са ползвали процесния имот по никакъв начин, те не са
го обработвали и мястото е запустяло. Ищците не доказаха да са извършили действия или да
са имали намерение да завладеят имота на ответницата.
Предвид гореизложеното предявения иск следва да бъде отхвърлен.
Ищците са претендирали разноски, но такива не им се дължат предвид изхода по
делото. Ответницата е претендирала разноски за гориво, които не следва да й бъдат
присъждани, тъй като на основание чл.78, ал.1 от ГПК на присъждане подлежат само
разноски, които са направени по производството по делото, а разноските за гориво не са
такива.
Мотивиран от така изложените съображения, Провадийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.82 от
ЗС от Д. М. СТ. с ЕГН ********** и ПЛ. СТ. СТ. с ЕГН ********** и двамата с адрес с.М.,
общ.Провадия срещу П. П. В. ЕГН **********, с адрес с.Л., ул. *** № 8 за приемане на
установено в отношенията между страните, че Д. М. СТ. с ЕГН ********** и ПЛ. СТ. СТ. с
ЕГН ********** са придобили собствеността върху ПАРЦЕЛ Х-159, находящ се в с.М.,
общ.Проваия в кв. 32 по плана на с. М., с площ от 1040 кв. м., при граници: от две страни
улица, парцел I – 159 и парцел II – 159 по давностно владение в периода от 06.02.1993г. до
8
17.06.2019г., към което присъединяват и владението на С. П. С. с ЕГН **********, починал
на 17.06.2019г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
9