РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 13252
гр. С., 30.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:..............
като разгледа докладваното от .............. Частно гражданско дело №
20221110147957 по описа за 2022 година
Производство за издаване на заповед за изпълнение чл. 410 във връзка с чл. 414, чл. 415 от
Гражданския процесуален кодекс.
Производството е образувано по заявлението на ...... за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс против А. М. М. с ЕГН**********, живеещ в гр.
С. в жилищен комплекс ....... потребител.
При изпълнение на задължението си по чл. 411, ал. 2, т. 3 от Гражданския процесуален
кодекс да следи за наличие или за обоснована вероятност искането да се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, съдът се запозна със заявлението и
установи, че то съдържа искане за издаване на заповед за изпълнение за неустойка за това, че
потребителят не е предоставил договорените обезпечения, както и за такси по извънсъдебно
събиране на вземането, наречени „неустойка за забава“.
Настоящият съдебен състав преценява, че посочените искания се основат на договорни
клаузи с неравноправен характер. За да стигне до такъв извод, съдът взема предвид императивните
а
разпоредби на чл. 10, чл. 19, чл. 22 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит. При особеното
заповедно производство съдът извършва преценката за спазване на посочените разпоредби
единствено въз основа на твърденията в заявлението, като може да съобрази и представените към
него договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът приема, че претендираните от заявителя вземания за неустойка
за това, че потребителят не е предоставил договорените обезпечения, както и за такси по
извънсъдебно събиране на вземането, наречени „неустойка за забава“, тъй като създават реална
възможност за увреждане на правата на потребителя. Затова и такива вземания не могат да бъдат
защитавани по реда на заповедното производно.
Специфичните изисквания към приеманите от кредитора обезпечения неизбежно води до
начисляването на неустойката. Обезпечаването на кредита е свързано с процедурата за отпускане
му, както и с действия на кредитора по усвояване и управление на кредита, за които не се дължи
а
заплащане на такси и комисионни по силата на чл. 10, ал. 2 от Закона за потребителския кредит.
Поради тези обстоятелства следва да се приеме, че неустойката по договора за
1
потребителския кредит следва да се разглежда като едно цяло с така уговорените акцесорни
плащания по договора за заем, тъй като е видно, че задължението е неделимо от основното
задължение по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на
разходите по кредита. С този разход обаче годишния процент на разходите ще надхвърли
допустимите от чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит пет пъти размера на законната
лихва (50.00 %).
Посредством уговорката за гарантиране на задълженията по договора за кредит кредиторът
прехвърля своето задължение за предварителна оценка на кредитоспособността на потребителите
на икономически по-слабата страна, като по този начин увеличава финансовото бреме за длъжника
в настоящото производство. Така нарушава и разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит, съгласно която доставчика на финансовата услуга има задължение да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителите преди сключване на договора за
потребителски кредит.
В случая не може да се приеме, че е налице индивидуално договаряне между страните по
отношение на тази уговорка, тъй като потребителят не е имал реална възможност да влияе върху
съдържанието ѝ и сам да избере обезпечението, което да предостави на кредитора.
Поради това следва да се приеме, че уговорката за заплащане на възнаграждение по
договора за неустойка при непредоставяне на поръчителство е неравноправна.
Уговорката в договора за паричен заем, съгласно която кредитополучателят дължи на
цедента направените разходи за извънсъдебно събиране на вземането, наречена „неустойка“
а
нарушава забраната по чл. 10, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Според посочената
разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита, каквито в случая представляват те.
Тези разноски се претендират за извършването на фактически действия, чиято цел е
стимулирането на длъжника да изпълни, т. е. се отнасят до действия, свързани с управлението на
кредита, които по съществото си представляват съвкупността от действията по администриране на
точното изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит.
Уговорката противоречи и на първите две алинеи на чл. 33 от Закона за потребителския
кредит, предвиждащи, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а обезщетението за забава да не може да
надвишава законната лихва.
В случая е налице забава от страна на длъжника по договора за потребителски кредит, във
връзка с която кредиторът начислява разноски за фактически действия на свои служители, целящи
извънсъдебно събиране на вземането, които се явяват допълнително финансово бреме за
длъжника, успоредно с дължимото от него обезщетение за забава. Затова уговорката противоречи
на закона и се явява нищожна по смисъла на чл. 21, ал. 1 от Закона за защита на потребителите: в
резултат от прилагането кредиторът получава и други финансови облаги, различни от лихвата
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, в случаите на забава на длъжниците.
Ето защо съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на подаденото
заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс в частта относно
неустойка за това, че потребителят не е предоставил договорените обезпечения, както и за такси по
извънсъдебно събиране на вземането, наречени „неустойка за забава“ и
2
РАЗПОРЕДИ:
1. ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския
процесуален кодекс, по което е образувано производството по частно гражданско дело
№47957 по описа на Софийския районен съд за 2022 година, в частта му, с която се иска
издаване на заповед за изпълнение за неустойка за това, че потребителят не е предоставил
договорените обезпечения, както и за такси по извънсъдебно събиране на вземането,
наречени „неустойка за забава“.
2. Делото ДА СЕ ДОКЛАДВА за издаване на заповед за изпълнение за останалите суми.
3. Препис от настоящото разпореждане ДА СЕ ВРЪЧИ само на заявителя.
4. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на заявителя по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на заявителя на електронния адрес, посочен в заявлението, на
основание чл. 50, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ
ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото
ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.
Чл. 413, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс изрично посочва, че разпореждането на
съда, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване,
поради което на основание чл. 279 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от същия кодекс настоящото
разпореждане подлежи на обжалване с такава жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от съобщаването на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3